Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.21
Деванагари
कृष्णाय वासुदेवाय देवकीनन्दनाय च ।
नन्दगोपकुमाराय गोविन्दाय नमो नम: ॥ २१ ॥
नन्दगोपकुमाराय गोविन्दाय नमो नम: ॥ २१ ॥
Стих
кр̣ш̣н̣а̄я ва̄судева̄я
девакӣ-нандана̄я ча
нанда-гопа-кума̄ра̄я
говинда̄я намо намах̣
девакӣ-нандана̄я ча
нанда-гопа-кума̄ра̄я
говинда̄я намо намах̣
Дума по дума
Превод
Затова нека отдам смирените си почитания на Бога, който стана син на Васудева, радост на Девакӣ, момче на Нанда и на останалите пастири във Вр̣нда̄вана и който носи радост на кравите и на сетивата.
Пояснение
По безпричинната и безкрайната си милост Богът, който е непостижим чрез материални средства, слиза на земята такъв, какъвто е, за да дари чистите си предани с изключителното си благоволение и да ограничи властта на демоничните хора. Царица Кунтӣ предпочита тази инкарнация (авата̄ра) на Бог Кр̣ш̣н̣а пред всички други, защото в този си облик Той е по-достъпен. В инкарнацията си като Ра̄ма Той останал царски син през целия си живот, но когато дошъл като Кр̣ш̣н̣а, макар че бил царски син, напуснал дома на истинските си родители (цар Васудева и царица Девакӣ) веднага след появяването си и се преместил в скута на Яшода̄ма̄йӣ, за да играе ролята на обикновено пастирче в благословената Враджабхӯми, осветена от детските му забавления. Затова Бог Кр̣ш̣н̣а е по-милостив от Бог Ра̄ма. Несъмнено Той бил много добър и към брата на Кунтӣ Васудева и към семейството му. Ако Той не бе станал син на Васудева и Девакӣ, царица Кунтӣ нямаше да може да го нарича свой племенник и да се обръща към него с майчинска обич. Но Нанда и Яшода̄ били по-щастливи, защото можели да се наслаждават на детските забавления на Бога, които са по-привлекателни от всичките му други забавления. Няма нищо, което може да се сравни с детските забавления на Бога, показани във Враджабхӯми. Техен първообраз са вечните му развлечения в изначалната Кр̣ш̣н̣алока, която в Брахма сам̇хита̄ се описва като чинта̄ман̣и-дха̄ма. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а слязъл във Враджабхӯми с всичките си трансцендентални принадлежности и обкръжение. Затова Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху твърди, че никой не е по-щастлив от жителите на Враджабхӯми, и най-вече от пастирките, които отдали за удоволствието на Бога всичко, което имали. Забавленията му с Нанда и Яшода̄, с пастирите и особено с малките пастирчетата и кравите са причина Той да бъде наричан Говинда. Като Говинда, Бог Кр̣ш̣н̣а е особено благоразположен към бра̄хман̣ите и кравите, с което показва, че благополучието на човечеството зависи най-вече от брахминската култура и закрилата на кравите. Бог Кр̣ш̣н̣а не може да бъде удовлетворен, ако тези неща липсват.