Шрӣмад Бха̄гаватам 1.5.19
Деванагари
न वै जनो जातु कथञ्चनाव्रजे-
न्मुकुन्दसेव्यन्यवदङ्ग संसृतिम् ।
स्मरन्मुकुन्दाङ्घ्र्युरपगूहनं पुन-
र्विहातुमिच्छेन्न रसग्रहो जन: ॥ १९ ॥
न्मुकुन्दसेव्यन्यवदङ्ग संसृतिम् ।
स्मरन्मुकुन्दाङ्घ्र्युरपगूहनं पुन-
र्विहातुमिच्छेन्न रसग्रहो जन: ॥ १९ ॥
Стих
на ваи джано джа̄ту катхан̃чана̄враджен
мукунда-севй анявад ан̇га сам̇ср̣тим
смаран мукунда̄н̇гхрй-упагӯханам̇ пунар
виха̄тум иччхен на раса-грахо джанах̣
мукунда-севй анявад ан̇га сам̇ср̣тим
смаран мукунда̄н̇гхрй-упагӯханам̇ пунар
виха̄тум иччхен на раса-грахо джанах̣
Дума по дума
на — никога; ваи — несъмнено; джанах̣ — човек; джа̄ту — все едно кога; катхан̃чана — по някакъв начин; а̄враджет — не преминава; мукунда-севӣ — преданият на Бога; аняват — като останалите; ан̇га — о, скъпи мой; сам̇ср̣тим — материално битие; смаран — помнене; мукунда-ан̇гхри — лотосовите нозе на Бога; упагӯханам — прегръщане; пунах̣ — отново; виха̄тум — желаейки да изостави; иччхет — желание; на — никога; раса-грахах̣ — този, който е усетил насладата; джанах̣ — човек.
Превод
Скъпи Вя̄са, дори ако предан на Бог Кр̣ш̣н̣а падне по някакъв начин, сигурно е, че той не живее в материалния свят като останалите хора (тези, които извършват плодоносни дейности и пр.), защото човек, който е усетил насладата на лотосовите нозе на Бога, не може да прави нищо друго, освен отново и отново да си припомня този екстаз.
Пояснение
Един предан съвсем спонтанно загубва интерес към прелестите на материалното битие, защото е раса-граха, вкусил е сладостта на лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а. Безусловно има много примери за това, как предани на Бога са падали поради неблагоприятно общуване, подобно на вършителите на плодоносни дейности, които винаги са склонни към деградация. Но дори и на падналия предан не трябва да гледаме като на деградирал кармӣ. Кармӣте страдат от последиците на собствените си плодоносни дейности, докато преданите изтърпяват наказания, които им налага лично Богът, за да ги поправи. Страданията на сирачето и страданията на любимото царско дете не са едни и същи. Сирачето е наистина нещастно, защото за него няма кой да се грижи, но любимият син на богатия човек винаги се намира под опеката на влиятелния си баща, макар понякога положението му да прилича на положението на сирачето. Понякога под влияние на лошата среда преданите на Бога започват да подражават на хората, заети с плодоносни дейности. Тези хора искат да господстват над материалния свят. Така и начинаещият предан глупаво се опитва да получи някакво материално влияние в замяна на преданото служене, което отдава. Понякога Богът сам поставя тези глупави и заблудени предани в затруднено положение. В знак на особено благоволение към тях Той може да им отнеме всички материални притежания, тогава всичките им приятели и роднини изоставят тези предани и по милостта на Бога те отново идват на себе си и се обръщат към преданото служене.
В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че такива паднали предани получават възможност да се родят в семейство на достойни бра̄хман̣и или на богати търговци. Но преданият, който се оказва в такова положение, не е толкова щастлив, колкото този, който е наказан от Бога и е поставен от него в положение на привидна безпомощност. Този предан, който по волята на Бога е станал напълно безпомощен, е по-щастлив от този, който се ражда в добро семейство. Падналите предани, които след това се раждат в богати и високопоставени семейства, могат да забравят лотосовите нозе на Бога. Този, който е изоставен от всички, е по-щастлив, защото осъзнавайки пълната си безпомощност, бързо се връща при лотосовите нозе на Бога.
Чистото предано служене носи такава духовна наслада, че преданите бързо загубват всякакво влечение към материалните удоволствия. Това е признакът за постигнато съвършенство в преданото служене. Чистият предан постоянно мисли за лотосовите нозе на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и дори богатствата на всичките три свята не са в състояние да го накарат да забрави Бога дори за миг.