Шрӣмад Бха̄гаватам 1.3.32

अत: परं यदव्यक्तमव्यूढगुणबृंहितम् ।
अद‍ृष्टाश्रुतवस्तुत्वात्स जीवो यत्पुनर्भव: ॥ ३२ ॥
атах̣ парам̇ яд авяктам
авйӯд̣ха-гун̣а-бр̣м̇хитам

адр̣ш̣т̣а̄шрута-вастутва̄т
са джӣво ят пунар-бхавах̣

Дума по дума

атах̣това; парамотвъд; яткоето; авяктамнепроявено; авйӯд̣хабез очертания; гун̣а-бр̣м̇хитампод въздействието на качествата; адр̣ш̣т̣аневидим; ашрутанечут; вастутва̄тподобен на това; сах̣това; джӣвах̣живо същество; яттова, което; пунах̣-бхавах̣се ражда многократно.

Превод

Освен грубата представа за форма, съществува и друга, фина представа за форма, която няма външни очертания, която е невидима, нечута и непроявена. Формата на живото същество е различна от нея, иначе то нямаше да може да се ражда отново и отново.

Пояснение

Както разглеждаме грубото космическо проявление като гигантско тяло на Бога, така има схващане и за фина негова форма, която се усеща, без да се вижда, чува или проявява. Но всъщност всички тези груби и фини представи за тялото се отнасят единствено до тялото на живото същество. То има духовна форма, която се намира отвъд грубото материално или финото психическо съществуване. Щом живото същество напусне видимото тяло, това тяло и психическите процеси спират да действат. Всъщност ние казваме, че живото същество си е отишло, защото не можем да го видим и да го чуем. Дори ако грубото тяло бездейства (когато живото същество спи дълбоко), по дишането му ние установяваме, че живото същество се намира в него. Така че когато живото същество напуска тялото, това не означава че душата не съществува. Ако тя не съществуваше, как живото същество щеше да се ражда отново и отново?
Заключението е, че Богът съществува вечно в трансценденталната си форма, която за разлика от формите на живото същество не е нито груба, нито фина. Никога не трябва да сравняваме тялото на Бога с грубото или финото тяло на живото същество. Всички подобни схващания за тялото на Бога са измислени. Живото същество има своя вечна духовна форма, която само е обусловена от материалните му замърсявания.