Шрӣмад Бха̄гаватам 1.3.2
Деванагари
यस्याम्भसि शयानस्य योगनिद्रां वितन्वत: ।
नाभिह्रदाम्बुजादासीद्ब्रह्मा विश्वसृजां पति: ॥ २ ॥
नाभिह्रदाम्बुजादासीद्ब्रह्मा विश्वसृजां पति: ॥ २ ॥
Стих
яся̄мбхаси шая̄нася
йога-нидра̄м̇ витанватах̣
на̄бхи-храда̄мбуджа̄д а̄сӣд
брахма̄ вишва-ср̣джа̄м̇ патих̣
йога-нидра̄м̇ витанватах̣
на̄бхи-храда̄мбуджа̄д а̄сӣд
брахма̄ вишва-ср̣джа̄м̇ патих̣
Дума по дума
Превод
Пуруш̣а ляга във водата на вселената, от пъпа на тялото му като от езеро израства лотосово стъбло, а от лотосовия цвят на върха на стъблото се появява Брахма̄, господарят на всички съзидатели във вселената.
Пояснение
Първият пуруш̣а е Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. От порите на кожата му се появяват безброй вселени. Този пуруш̣а влиза във всяка вселена като Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Той лежи в тази половина на вселената, която е пълна с потта от тялото му. От пъпа на Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у израства лотосов цвят, върху който се ражда Брахма̄ – бащата на всички живи същества и господарят на полубоговете съзидатели, които създават и поддържат съвършения ред във вселената. В стъблото на лотоса се намират четиринайсет планетарни системи. Земните планети са разположени по средата. Над тях се намират по-съвършените планети, най-висшата от които се нарича Брахмалока или Сатялока. Под земната планетарна система са разположени седем низши планетарни системи, населявани от асури и други живи същества материалисти.
От Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у се проявява експанзията Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, който е Парама̄тма̄ във всички живи същества. Той се нарича Хари и е източник на всички инкарнации във вселената.
И така, пуруш̣а-авата̄рата се проявява в три аспекта: първо като Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ, който създава съвкупността от материалните съставни елементи в махат-таттва; след това като Гарбходака-ша̄йӣ, който влиза във всяка една вселена; и на трето място като Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, който е Парама̄тма̄ във всеки жив и нежив материален обект. Човекът, който познава тези пълни аспекти на Божествената Личност, притежава истинско знание за Бога и се освобождава от материалните обусловености – раждане, смърт, старост и болести, – както се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄.
В тази шлока накратко се описва Маха̄-виш̣н̣у. По собствената си воля Той ляга в някоя част на материалното небе. Той лежи в океана ка̄ран̣а и оттам поглежда материалната си природа, в резултат на което възниква махат-таттва. Заредена по този начин с енергията на Бога, материалната природа веднага сътворява безбройните вселени, както дървото само се украсява с множество зрели плодове, когато настане време. Земеделецът посява семето и след определено време от него пониква растение или дърво, отрупано с плодове. Нищо не може да се случи, без да е причинено от нещо друго. Затова океанът Ка̄ран̣а се нарича Причѝнен океан. Ка̄ран̣а означава причѝнен. Не трябва лекомислено да приемаме атеистичната теория за сътворението. Бхагавад-гӣта̄ подробно описва атеистите. Те не вярват в съществуването на творец, но в същото време не могат да предложат разумна теория, която да обяснява как се е осъществило творението. Без енергията на пуруш̣а материалната природа не е способна да твори, както пракр̣ти, жената, не може да създаде дете, без да се свърже с пуруш̣а, мъжа. Пуруш̣а опложда, а пракр̣ти ражда. Не трябва да се лъжем, че в месестите израстъци под брадата на козата има мляко, макар те да ни приличат на бозки. По същия начин не трябва да очакваме от материалните елементи способността да творят. Трябва да вярваме в могъществото на пуруш̣а, който опложда пракр̣ти, природата. Желанието на Бога да легне и да медитира е било достатъчно в същия миг материалната енергия да сътвори безбройните вселени, във всяка от които Той ляга. В същия миг по негова воля са се създали и планетите с всичко необходимо на тях. Богът притежава безкрайни енергии, затова може да действа както пожелае, осъществявайки съвършения си замисъл, макар че Той самият не е длъжен да прави нищо. Няма никой, който да го превъзхожда, нито някой, който да е равен на него. Това е заключението на Ведите.