Шрӣмад Бха̄гаватам 1.15.16

Историята на Прахла̄да Маха̄ра̄джа, великия предан на Нр̣сим̇хадева, е разказана в Седма песен на Шрӣмад Бха̄гаватам. Когато Прахла̄да Маха̄ра̄джа бил само на пет години, великият му баща Хиран̣якашипу го намразил, задето бил станал чист предан на Бога. Бащата демон използвал всичките си оръжия, за да убие сина си Прахла̄да, който бил предан на Бога. Но по Божията милост Прахла̄да се спасявал от всички опасности, на които го излагал баща му. Той го хвърлял в огън, във врящо масло, под краката на слон, давал му отрова и го хвърлял от върха на планина. Най-накрая бащата със собствените си ръце грабнал една секира, за да убие сина си. Тогава се появил Нр̣сим̇хадева и пред очите на момчето убил бащата злодей. Затова се казва, че никой не може да убие предан на Бога. По подобен начин и Арджуна бил спасен от Бога, въпреки че Бхӣш̣ма и останалите велики противници използвали срещу него най-опасни оръжия.

Карн̣а бил син на Кунтӣ от слънчевия бог и бил роден преди тя да се омъжи за Маха̄ра̄джа Па̄н̣д̣у. Карн̣а се родил с гривни и обици – необикновени знаци, които показвали, че се е родил безстрашен герой. В началото го наричали Васусена, но когато пораснал, той подарил на Индрадева естествените си гривни и обици и оттогава станал известен като Ваикартана. Когато девицата Кунтӣ го родила, тя го хвърлила в Ганг. Адхиратха го извадил и със съпругата си Ра̄дха̄ го отгледали като собствено дете. Карн̣а бил много щедър, особено към бра̄хман̣ите. Нямало нищо, което той не би пожертвал заради бра̄хман̣ите. Същото настроение на всеотдайност го подтикнало да подари на Индрадева естествените си гривни и обици. Полубогът останал много доволен от него и в знак на благодарност му подарил едно велико оръжие, наречено Шакти. Дрон̣а̄ча̄ря приел Карн̣а за свой ученик. Още от самото начало между него и Арджуна възникнало съперничество. Дурьодхана забелязал това постоянно съперничество, привлякъл Карн̣а в обкръжението си и стъпка по стъпка завързал с него близко приятелство. Карн̣а също присъствал на великото събрание по случай церемонията сваям̇вара, извършвана за Драупадӣ. Когато и той поискал да блесне с дарбите си, братът на Драупадӣ заявил, че Карн̣а не може да участва в състезанието, защото е син на шӯдра, на дърводелец. Така Карн̣а не получил достъп до състезанието. Но когато Арджуна пронизал рибата, окачена на тавана като мишена, и Драупадӣ го закичила с гирлянда си, той и останалите пренебрегнати принцове преградили неочаквано пътя на младоженците, които си заминавали. Карн̣а се бил много храбро, но Арджуна победил всички. Дурьодхана бил много благосклонен към Карн̣а заради постоянната му неприязън към Арджуна и докато бил на власт, го провъзгласил за монарх на държавата Ан̇га. След като не сполучил в опитите си да спечели Драупадӣ, Карн̣а посъветвал Дурьодхана да нападне цар Друпада, защото след като го победят, биха могли да пленят Арджуна и Драупадӣ. Но Дрон̣а̄ча̄ря осъдил това съзаклятие и те се отказали от намеренията си. Карн̣а бил побеждаван много пъти не само от Арджуна, но и от Бхӣмасена. Той бил цар на обединените Бенгал, Ориса и Мадрас. По-късно взел дейно участие в жертвоприношението Ра̄джасӯя, извършено от Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Когато между братята съперници започнала играта на зарове, замислена от Шакуни, Карн̣а се присъединил и много се зарадвал, след като била заложена и Драупадӣ. Това пробудило старата му злоба. Щом Драупадӣ била предложена като залог в играта, той с голямо въодушевление разгласил тази новина и наредил на Дух̣ша̄сана да разсъблече Драупадӣ и Па̄н̣д̣авите. Той казал на Драупадӣ да си избере нов съпруг, защото след като Па̄н̣д̣авите я загубили в играта, тя била вече робиня на Кауравите. Карн̣а оставал заклет враг на Па̄н̣д̣авите и се опитвал да им пречи с всички средства винаги когато имал възможност. Той предсказал изхода на битката при Курукш̣етра и смятал, че Арджуна ще спечели сражението, защото Бог Кр̣ш̣н̣а му е колесничар. Карн̣а постоянно противоречал на Бхӣш̣ма и понякога толкова се възгордявал, че дори казвал, че ще справи с Па̄н̣д̣авите за пет дена, стига Бхӣш̣ма да не се меси в плановете му. Но когато Бхӣш̣ма умрял, Карн̣а бил смазан от скръб. С оръжието Шакти, което получил от Индрадева, той убил Гхат̣откача. Синът на Карн̣а, Вр̣ш̣асена, бил убит от Арджуна. Карн̣а убил най-много воини на Па̄н̣д̣авите от всеки друг. Накрая между него и Арджуна станала ожесточена схватка. Карн̣а бил единственият, който успял да избие шлема на Арджуна. Но се случило така, че колелото на колесницата му заседнало в едно тресавище и Арджуна се възползвал от възможността да го убие, макар че той молел за пощада.

Напта̄, или Бхӯришрава̄, бил син на Сомадатта, потомък на рода Куру. Негов брат бил Шаля. Двамата братя и бащата присъствали на церемонията сваям̇вара на Драупадӣ. И тримата оценили необикновената сила, с която бил надарен Арджуна за това, че бил предан и приятел на Бога. По тази причина Бхӯришрава̄ посъветвал синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра да не помрачават с вражди отношенията си с Па̄н̣д̣авите и да не воюват с тях. Тримата били и на Ра̄джасӯя ягя, извършена от Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Бхӯришрава̄ притежавал една бойна част акшаухин̣ӣ, която се състояла от войска, конница, слонове и колесници, и с нея взел участие в битката при Курукш̣етра на страната на Дурьодхана. Бхӣма го смятал за един от йӯтха-патите. В битката при Курукш̣етра Бхӯришрава се сражавал предимно със Са̄тяки и убил десетима от синовете му. По-късно Арджуна му отсякъл ръцете и накрая Са̄тяки го убил. След смъртта си Бхӯришрава̄ се слял с битието на Вишвадева.

Тригарта, или Сушарма̄, бил син на Маха̄ра̄джа Вр̣ддхакш̣етра. Като цар на Тригартадеша, той присъствал на сваям̇варата на Драупадӣ. Сушарма̄ бил един от съюзниците на Дурьодхана и го посъветвал да нападне Матсядеша (Дарбхан̇га). По време на отвличането на кравите във Вира̄т̣а-нагара той успял да плени Маха̄ра̄джа Вира̄т̣а, освободен по-късно от Бхӣма. В битката при Курукш̣етра Сушарма̄ отново се сражавал безстрашно, но накрая бил убит от Арджуна.

Джаядратха също бил син на Маха̄ра̄джа Вр̣ддхакш̣етра. Той бил цар на Синдхудеша (днешен Синд в Пакистан). Жена му се наричала Дух̣шала̄. Джаядратха също отишъл на сваям̇варата на Драупадӣ, силно желаейки да получи ръката ѝ, но загубил състезанието. Оттогава винаги търсел възможност да се срещне с Драупадӣ. Когато щял да се жени и тръгнал за Шалядеша, по пътя за Ка̄мядана видял Драупадӣ и отново изпитал силно влечение към нея. След като проиграли империята си, Па̄н̣д̣авите и Драупадӣ заминали в изгнание. Тогава Джаядратха решил, че вече е време да ѝ изпрати новини по непозволен начин, чрез Кот̣ишаш̣я, един от приближените си. Драупадӣ възмутено отхвърлила предложението, но той опитвал отново и отново, защото бил като обезумял от красотата ѝ. И всеки път Драупадӣ му отказвала. Той се опитал да я отвлече насила в колесницата си, но получил от нея такъв удар, че се строполил като отсечено от корен дърво. Но Джаядратха не се обезсърчил и накрая успял да я качи насила в колесницата си. Свидетел на това произшествие станал Дхаумя Муни; той се опитал да възпре Джаядратха. Мъдрецът последвал колесницата и чрез Дха̄трейика̄ съобщил на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира за случилото се. След това Па̄н̣д̣авите нападнали воините на Джаядратха и ги избили до един, Бхӣма успял да плени Джаядратха и му нанесъл такъв жесток побой, че почти го умъртвил. После му отрязали косата от главата, като му оставили само пет косъма, завели го пред всички царе и го представили като роб на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Джаядратха бил принуден да признае пред всички представители на царското съсловие, че е роб на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и тогава бил отведен при самия Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Царят бил достатъчно великодушен и наредил да го освободят, а когато Джаядратха се признал за васал на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, царица Драупадӣ също поискала да го освободят. След това произшествие Джаядратха получил разрешение да се върне в страната си. Унизен, той заминал за Ган̇га̄три в Хималаите и се подложил на сурови отречения, за да удовлетвори Шива. Той го помолил да го благослови да победи Па̄н̣д̣авите, макар и поотделно. След това започнала битката при Курукш̣етра и Джаядратха минал на страната на Дурьодхана. През първия ден от бойните действия той се сражавал с Маха̄ра̄джа Друпада, след това с Вира̄т̣а и накрая с Абхиманю. Когато седем велики военачалници били обградили Абхиманю и безмилостно го убивали, Па̄н̣д̣авите му се притекли на помощ, но по милостта на Шива Джаядратха ловко ги отблъснал. Тогава Арджуна се заклел, че ще го убие. Щом чул това, от страх Джаядратха поискал да напусне бойното поле и помолил Кауравите да му разрешат да стори това. Но те не му дали позволението си. Нещо повече, Джаядратха получил заповед да се сражава с Арджуна. По време на схватката Бог Кр̣ш̣н̣а напомнил на Арджуна, че Шива е благословил Джаядратха така: всеки, който накара главата му да падне на земята, незабавно ще умре. Затова Кр̣ш̣н̣а посъветвал Арджуна да хвърли главата на Джаядратха право в скута на баща му, който се подлагал на отречения в мястото за поклонение Саманта-пан̃чака. Арджуна така и направил. Бащата на Джаядратха погледнал с изумление отсечената глава в скута си и мигом я хвърлил на земята. Изведнъж челото му се пръснало на седем и той умрял.