Шрӣмад Бха̄гаватам 1.10.36

तत्र तत्र ह तत्रत्यैर्हरि: प्रत्युद्यतार्हण: ।
सायं भेजे दिशं पश्चाद्गविष्ठो गां गतस्तदा ॥ ३६ ॥
татра татра ха татратяир
харих̣ пратюдята̄рхан̣ах̣

са̄ям̇ бхедже дишам̇ пашча̄д
гавиш̣т̣хо га̄м̇ гатас тада̄

Дума по дума

татра татрана различни места; хатака се случи; татратяих̣от местните жители; харих̣Божествената Личност; пратюдята-архан̣ах̣поднасяха дарове и почтително се покланяха; са̄ямвечер; бхеджепоели; дишампосока; пашча̄тзападна; гавиш̣т̣хах̣слънцето в небето; га̄мкъм океана; гатах̣отишло; тада̄по това време.

Превод

Когато минаваше през тези провинции, жителите го приветстваха, обожаваха го и му поднасяха различни дарове. Където и да се намираше, щом дойдеше вечерта, Богът спираше, за да извърши вечерните обреди. Той неизменно правеше това след залез-слънце.

Пояснение

Тук се казва, че докато пътувал, Богът стриктно следвал религиозните принципи. Има разни философски теории, че дори Богът е подвластен на задълженията на плодоносните дейности. Но всъщност това не е истина. Богът не е зависим от последиците на никакви дейности, били те добри или лоши. Тъй като Богът е абсолютен, всичко, което Той прави, е добро за всички. Но когато идва на Земята, Той защитава преданите и унищожава неблагочестивите атеисти. Макар че за него не съществуват задължения, Той действа така, че другите да могат да го следват. Това е начинът за истинско обучение: човек първо трябва сам да постъпва правилно и след това да учи другите на същото; в противен случай никой няма да приема голите му поучения. Богът сам възнаграждава живите същества с плодовете от дейностите им. Той е завършен и цялостен и въпреки това действа според правилата и указанията на свещените писания, за да ни учи. Ако Той не правеше това, обикновените хора щяха да могат да се отклоняват от верния път. Но на едно по-високо равнище, когато вече може да разбере трансценденталната същност на Бога, човек не се опитва да му подражава, това става невъзможно.
В човешкото общество Богът прави това, което е задължение на всеки, но понякога извършва и необикновени неща, на които живите същества не бива да подражават. Живите същества трябва да следват примера на Бога и да се молят вечер, но не е по силите им да му подражават, като повдигат планини или танцуват с гопӣте. Човек не може да подражава на слънцето, което е способно да изпари чиста вода и от най-мръсното място. Всемогъщият може да прави неща, които да са добро за всички, но ако се опитаме да подражаваме на постъпките му, ще изпаднем в много трудно положение. Затова за всичките си действия трябва да се съветваме с опитен водач, с духовния учител, който е проявената милост на Бога; по този начин пътят ни към съвършенството ще бъде сигурен.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху десета глава от Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам, нареченаБог Кр̣ш̣н̣а заминава за Два̄рака̄“.