Шрӣмад Бха̄гаватам 1.10.28
Деванагари
नूनं व्रतस्नानहुतादिनेश्वर:
समर्चितो ह्यस्य गृहीतपाणिभि: ।
पिबन्ति या: सख्यधरामृतं मुहु-
र्व्रजस्त्रिय: सम्मुमुहुर्यदाशया: ॥ २८ ॥
समर्चितो ह्यस्य गृहीतपाणिभि: ।
पिबन्ति या: सख्यधरामृतं मुहु-
र्व्रजस्त्रिय: सम्मुमुहुर्यदाशया: ॥ २८ ॥
Стих
нӯнам̇ врата-сна̄на-хута̄динешварах̣
самарчито хй ася гр̣хӣта-па̄н̣ибхих̣
пибанти я̄х̣ сакхй адхара̄мр̣там̇ мухур
враджа-стриях̣ саммумухур яд-а̄шая̄х̣
самарчито хй ася гр̣хӣта-па̄н̣ибхих̣
пибанти я̄х̣ сакхй адхара̄мр̣там̇ мухур
враджа-стриях̣ саммумухур яд-а̄шая̄х̣
Дума по дума
нӯнам — несъмнено в предишния живот; врата — обет; сна̄на — къпане; хута — огнено жертвоприношение; а̄дина̄ — с всички тези; ӣшварах̣ — Божествената Личност; самарчитах̣ — обожаваха съвършено; хи — със сигурност; ася — неговите; гр̣хӣта-па̄н̣ибхих̣ — от съпругите; пибанти — наслаждава се; я̄х̣ — този, който; сакхи — о, приятелю; адхара-амр̣там — нектара на устните му; мухух̣ — отново и отново; враджа-стриях̣ — девойките на Враджабхӯми; саммумухух̣ — често загубваха съзнание; ят-а̄шая̄х̣ — очаквайки това благоразположение.
Превод
О, приятелки, помислете само за жените, които имаха щастието да станат негови съпруги. Какви обети, къпания и огнени жертвоприношения трябва да са извършвали и какво съвършенство трябва да са постигнали в обожаването на Бога на вселената, за да могат постоянно да се наслаждават на нектара на устните му (с целувките си). Девойките на Враджабхӯми често са падали в несвяст само при мисълта за такава милост.
Пояснение
Религиозните обреди, които се препоръчват в писанията, имат за цел да пречистят обусловените души от материалните им качества и да им помогнат да се издигнат постепенно до равнището на трансценденталното служене на Върховния Бог. Постигането на това равнище на чист духовен живот е най-голямото съвършенство. Това състояние се нарича сварӯпа, истинската същност на живото същество. Освобождение означава човек да възвърне своята сварӯпа. На съвършеното равнище на сварӯпа живите същества могат да отдават пет вида любовно служене, един от които е ма̄дхуря-раса – настроението на съпружеската любов. Богът е съвършен сам по себе си и затова никога не иска нещо за себе си. Но Той става господар, приятел, син или съпруг на предания си, за да отвърне на силната му любов. Тук се споменават два вида предани, които са свързани с Бога чрез съпружеска любов. Едните се наричат свакӣя, а другите – паракӣя. И едните, и другите имат с Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, отношения на съпружеска любов. Цариците в Два̄рака̄ били свакӣя, законни съпруги на Бога, а девойките на Враджа били млади приятелки на Бога, когато Той още не бил женен. Във Вр̣нда̄вана Богът живял, докато навършил шестнайсет години; приятелските му отношения със съседските момичета се наричат паракӣя. Тези девойки също както цариците били понасяли сурови отречения, били приемали обети, били извършвали ритуални къпания и огнени жертвоприношения, както препоръчват писанията. Тези обреди не са самоцел, не са плодоносни дейности, дейности за придобиване на знание или за усъвършенстване на мистичните сили. Те са средство за постигане на най-висшата степен на сварӯпа – естественото за всеки трансцендентално служене на Бога. Всяко живо същество си има собствено място в някой от петте гореспоменати начина за общуване с Бога. При чистата духовна сварӯпа в тези взаимоотношения няма и следа от светска интимност. Когато съпругите на Бога или младите му приятелки, които искали да му станат годеници, го целували, целувките им били напълно различни от извратените материални целувки. Ако те бяха светски, една освободена душа като Шукадева нямаше да се стреми да им се наслаждава, нито Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху щеше да дискутира тези теми, след като е бил приел сання̄са. Такова равнище може да се достигне само след много животи, посветени на отречения.