Skip to main content

Осма глава

Дейност в знание за Кр̣ш̣н̣а

на ма̄м̇ карма̄н̣и лимпанти
на ме карма-пхале спр̣ха̄
ити ма̄м̇ йо 'бхиджа̄на̄ти

кармабхир на са бадхяте

„Няма дейност, която да ми влияе, нито се стремя към резултата от дейността. Който разбере тази истина за мен, не се обвързва с последствията от своята дейност“ (Бхагавад-гита 4.14).

Целият свят е подчинен на карма. Всички знаем за микробите и бактериите, на един квадратен милиметър се намират милиони от тях. В Брахма сам̇хита̄ се казва, че от микроба (наречен там индрагопа) до Индра, царя на райските планети, всички са пленници на карма, последиците от своите дейности. Всички изпитват на гърба си последиците от дейността си и според това дали тези последици са добри, или лоши, страдат или се наслаждават. Докато страдаме и се наслаждаваме в резултат от делата си, ще бъдем затворени в материални тела.

По законите на природата живото същество получава материално тяло, за да страда и да се наслаждава. Различните тела имат различно предназначение. Тялото на тигъра е създадено да убива и да яде сурово месо. Телата на свинете са такива, че те да могат да ядат изпражнения. А ние, човеците, имаме зъби, предназначени за ядене на плодове и зеленчуци. Всички тела съответстват на дейностите, които живите същества са вършили в миналите си животи. Със сегашните си действия ние подготвяме следващото си тяло. Но в цитираната по-горе строфа Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва, че който познава трансценденталната същност на неговите дейности, се освобождава от последиците на своята карма. Трябва да действаме така, че да не ставаме пленници на материалния свят. Това е възможно, ако постигнем Кр̣ш̣н̣а съзнание; като научим за Кр̣ш̣н̣а и трансценденталната природа на деянията му и разберем как Той действа в материалния и духовния свят.

За разлика от нас, когато идва в този свят, Кр̣ш̣н̣а е напълно трансцендентален. Ние се стремим към резултатите от дейностите си, но Кр̣ш̣н̣а няма такива желания. Дейностите му не влекат след себе си никакви последствия. Кр̣ш̣н̣а не изпитва желание да действа заради резултата (на ме карма-пхале спр̣ха̄). Когато започваме някакъв бизнес, целта ни е печалба, с която да си купим неща, осигуряващи ни приятен и удобен живот. Каквото и да правят, обусловените души винаги действат с желанието да получат наслаждение. Но Кр̣ш̣н̣а няма какво да желае. Той е Върховната Божествена Личност, притежава всичко и е напълно удовлетворен. Когато бил на Земята, Той имал много любими и повече от шестнайсет хиляди съпруги, затова някои мислят, че е бил прекалено сладострастен. Но това не е вярно.

Трябва да разберем природата на отношенията с Кр̣ш̣н̣а. В материалния свят сме свързани с другите хора чрез различни взаимоотношения: като бащи и майки, съпрузи и съпруги и т.н. Но всички взаимоотношения тук са деформирано отражение на отношенията ни с Върховния Бог. Всичко, което откриваме в материалния свят, води началото си от Абсолютната Истина, но отразено по изкривен начин във времето. Каквито и отношенията да имаме с Кр̣ш̣н̣а, те са вечни. Ако имаме връзка с Бога като с приятел, това приятелство е вечно и продължава живот след живот. В материалния свят приятелството трае ограничен брой години и после свършва, затова казваме, че то е деформирано, временно, нереално. Но ако станем приятели с Кр̣ш̣н̣а, приятелството ни ще продължи вечно. Ако го приемем за свой господар, Той никога няма да ни измами. Ако обичаме Кр̣ш̣н̣а като свой син, никога няма да го загубим. Ако го обичаме като любим, Той ще е най-съвършеният и никога няма да се разделим. Кр̣ш̣н̣а е Върховният Бог, затова е безкраен и има безброй предани. Някои се стремят да го обичат като свой любим или съпруг и Кр̣ш̣н̣а приема такава роля. Както и да се обърнем към Кр̣ш̣н̣а, Той ще ни приеме, както сам казва в Бхагавад-гӣта̄:

йе ятха̄ ма̄м̇ прападянте
та̄м̇с татхаива бхаджа̄мй ахам
мама вартма̄нувартанте

мануш̣я̄х̣ па̄ртха сарвашах̣

„Както ми се отдават – така ги възнаграждавам. Всички следват моя път във всяко отношение, о, сине на Пр̣тха̄“ (Бхагавад-гита 4.11).

Гопӣте, пастирките, любими на Кр̣ш̣н̣а, в миналите си животи се подлагали на необикновен аскетизъм, за да получат Кр̣ш̣н̣а за съпруг. В Бхага̄ватам Шукадева Госва̄мӣ казва, че момчетата, които играели с Кр̣ш̣н̣а, в миналите си животи също си налагали сурови покаяния и лишения, за да заслужат да играят с Кр̣ш̣н̣а. С други думи, приятелите на Кр̣ш̣н̣а, неговите спътници и съпруги не са обикновени живи същества. Понеже нямаме Кр̣ш̣н̣а съзнание, това не ни изглежда много значително. Но в действителност подобни отношения са много възвишени. Всички желания, които са ни изначално присъщи, ще се изпълнят докрай, когато постигнем Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Кр̣ш̣н̣а няма нужда от приятели, с които да играе, на него не му трябва и съпруга. Ние се женим, за да изпълним определени свои желания, но Кр̣ш̣н̣а е съвършен и цялостен сам по себе си (пӯрн̣ам). Беднякът може да мечтае за хиляда долара в банката, но милионерът няма такива желания. Щом Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност, защо му е да желае нещо? Той сам удовлетворява желанията на другите. Ако Кр̣ш̣н̣а желаеше нещо, щеше да бъде несъвършен, защото това щеше да означава, че нещо му липсва. Ето защо Той казва, че няма желания. Той е Йогешвара („повелителят на всички йоги“), затова волята му мигновено става реалност. Следователно при него е невъзможно да се говори за желания и копнежи. Той става съпруг, любим или приятел само за да изпълни желанията на преданите си. Ако приемем Кр̣ш̣н̣а за свой приятел, господар, син или любим, никога няма да се разочароваме. Всяко живо същество има своя индивидуална връзка с Кр̣ш̣н̣а, но сега тя е скрита. Като напредваме в Кр̣ш̣н̣а съзнание, тя се разкрива.

Въпреки че Върховният Бог е цялостен и съвършен сам по себе си и не е длъжен да прави нищо, Той действа, за да даде пример на другите. Дейностите на Бога в материалния свят не го обвързват и който осъзнае това, също се освобождава от дейностите, носещи кармични последици.

евам̇ гя̄тва̄ кр̣там̇ карма
пӯрваир апи мумукш̣убхих̣
куру кармаива тасма̄т твам̇

пӯрваих̣ пӯрватарам̇ кр̣там

„В древността всички освободени души са действали с това разбиране за моята трансцендентална природа. Затова изпълни дълга си, като следваш техния пример“ (Бхагавад-гита 4.15).

Методът на Кр̣ш̣н̣а съзнание изисква да следваме стъпките на великите а̄ча̄рии, които са постигнали успех в духовния живот. Ако действаме по примера на великите а̄ча̄рии, мъдреци, предани и просветени царе, които са живели в съответствие с принципите на карма йога, ние също ще получим освобождение.

На бойното поле Курукш̣етра Арджуна се боял, че ако участва във войната, ще стане пленник на последиците от действията си. Но Кр̣ш̣н̣а го уверил, че ако се сражава заради него, няма да се обвърже.

ким̇ карма ким акармети
кавайо 'пй атра мохита̄х̣
тат те карма правакш̣я̄ми

ядж гя̄тва̄ мокш̣ясе 'шубха̄т

„Дори интелигентните хора се объркват, когато трябва да определят какво е действие и какво – бездействие. Сега ще ти обясня какво е действие и когато го разбереш, ще се избавиш от нещастията“ (Бхагавад-гита 4.16).

Хората наистина не могат да определят какво е действие (карма) и какво – бездействие (акарма). Кр̣ш̣н̣а казва, че дори тези, които са много учени (каваях̣), не разбират природата на дейността. Трябва да знаем кои дейности са правилни и кои – не, кои се поощряват и кои – не, кои са забранени и кои – не. Ако разберем принципа, залегнал в основата на дейността, ще се освободим от материалното робство. Необходимо е да знаем как да действаме така, че когато напуснем тялото си, да не бъдем принудени да приемем друго материално тяло, а да сме свободни да влезем в духовния свят. Шрӣ Кр̣ш̣н̣а излага принципа на правилните дейности в последната строфа от единайсета глава:

мат-карма-кр̣н мат-парамо
мад-бхактах̣ сан̇га-варджитах̣
нирваирах̣ сарва-бхӯтеш̣у

ях̣ са ма̄м ети па̄н̣д̣ава

„Мой скъпи Арджуна, този, който ми служи с чиста преданост, освободен от замърсяването на плодоносни дейности и умозрителни разсъждения; този, който работи за мен, превърнал ме е във върховна цел на живота си и се отнася приятелски с всички живи същества – той със сигурност идва при мен“ (Бхагавад-гита 11.55).

Тази строфа е напълно достатъчна да разберем същината на цялата Бхагавад-гӣта̄. Трябва да посвещаваме труда си на Кр̣ш̣н̣а. Какво означава това? Отговорът на този въпрос става ясен в последното наставление на Бхагавад-гӣта̄: Кр̣ш̣н̣а призовава Арджуна да му се отдаде (Бхагавад-гита 18.66).

От Арджуна трябва да се научим да вършим само това, което Кр̣ш̣н̣а одобрява. В това е смисълът на човешкия живот, но ние не го знаем. Невежеството постоянно ни тласка към дейности, свързани с телесното, материалното възприятие на живота. Кр̣ш̣н̣а искал Арджуна да се сражава и въпреки първоначалното си нежелание, Арджуна се сражавал, защото такава била волята на Кр̣ш̣н̣а. Трябва да следваме този пример.

Разбира се, Кр̣ш̣н̣а бил непосредствено до Арджуна и лично направлявал действията му. Какво да правим ние? Шрӣ Кр̣ш̣н̣а лично учел Арджуна как да постъпва, но това не означава, че щом Кр̣ш̣н̣а не е до нас, ние сме лишени от наставленията му. Те са дадени в последната глава на Бхагавад-гӣта̄, където Кр̣ш̣н̣а описва дейностите, които трябва да извършваме.

я идам̇ парамам̇ гухям̇
мад-бхактеш̣в абхидха̄сяти
бхактим̇ майи пара̄м̇ кр̣тва̄

ма̄м еваиш̣ятй асам̇шаях̣
на ча тасма̄н мануш̣йеш̣у
кашчин ме прия-кр̣ттамах̣
бхавита̄ на ча ме тасма̄д

анях̣ приятаро бхуви

„Този, който разяснява на преданите тази най-висша тайна, със сигурност ще постигне чисто предано служене и накрая ще се завърне при мен. В този свят няма и никога няма да има слуга, който да ми е по-скъп от него“ (Бхагавад-гита 18.68 – 69).

Следователно наш дълг е да проповядваме учението на Бхагавад-гӣта̄ и да даваме на хората Кр̣ш̣н̣а съзнание. Те страдат само защото са лишени от Кр̣ш̣н̣а съзнание. Трябва да разпространяваме науката за Кр̣ш̣н̣а за благото на целия свят. Бог Чайтаня Маха̄прабху дошъл в този свят с мисията да проповядва Кр̣ш̣н̣а съзнание. Той казвал, че всеки, който учи другите на Кр̣ш̣н̣а съзнание, трябва да бъде смятан за духовен учител, независимо какво положение има. Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам подробно обясняват как да постигнем Кр̣ш̣н̣а съзнание. Бог Чайтаня Маха̄прабху обръщал особено внимание на тези две книги и молел хората от цял свят да разпространяват науката за Кр̣ш̣н̣а във всеки град и село. Бог Чайтаня Маха̄прабху е самият Кр̣ш̣н̣а, затова трябва да приемаме заветите му като наставления на Кр̣ш̣н̣а. Но трябва внимателно да представяме Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е, без да допускаме собствени интерпретации в името на някакви свои цели. Някои хора тълкуват Бхагавад-гӣта̄ посвоему, но нашата задача е да предадем думите на Кр̣ш̣н̣а такива, каквито са.

Дейностите на човек, който работи за Кр̣ш̣н̣а, може да приличат на всички останали дейности в материалния свят, но в действителност това не е така. Арджуна се сражавал като обикновен воин, но понеже бил в Кр̣ш̣н̣а съзнание, дейностите му не го обвързали. Макар да изглеждали материални, те били напълно трансцендентални. Всяко действие, което е одобрено от Кр̣ш̣н̣а, независимо какво е то, не носи последствия. Войната не е добро нещо, но понякога, както в случая с битката при Курукш̣етра, тя е неизбежна. В същото време хуманитарни и алтруистични дейности, които обществото оценява като много благородни, може да са напълно материални. С други думи, не е важно самото действие, а съзнанието, с което го извършваме.

карман̣о хй апи боддхавям̇
боддхавям̇ ча викарман̣ах̣
акарман̣аш ча боддхавям̇

гахана̄ карман̣о гатих̣

„Тънкостите на действието са много трудни за разбиране. Затова трябва добре да се знае какво е действие, какво е забранено действие и какво е бездействие“ (Бхагавад-гита 4.17).

Пътят на карма е много сложен, затова трябва да знаем разликата между карма, акарма и викарма. Всичко става ясно, когато действаме в Кр̣ш̣н̣а съзнание. В противен случай ще трябва внимателно да преценяваме какво да правим и какво не, за да не се заплетем в кармични последици. Ако в живота си несъзнателно нарушим някой закон, ще сме принудени да изтърпим последствията. Природните закони също са неумолими и пред тях не важат никакви оправдания. По природа огънят обгаря; дори ако бъде докоснат от невинно дете, което нищо не знае, той и него ще изгори. Нужно е внимателно да обмисляме начина си на действие, иначе строгите природни закони ще ни заставят да страдаме. Ето защо е необходимо да разберем какво трябва да правим и какво следва да избягваме.

Думата карма значи предписани задължения, викарма са дейностите, обратни на предписаните задължения, а акарма са дейностите, които изобщо нямат последствия. Когато вършим дейности акарма, може да ни се струва, че те носят определени последствия, но това не е така. Щом действаме под ръководството на Кр̣ш̣н̣а (това всъщност е акарма), избягваме всички последствия. Например, ако умишлено убием някого, съдът ще ни даде най-тежка присъда. Но ако ни призоват в армията и убием някого по време на сражение, няма да сме виновни. Това се нарича акарма. В първия случай действаме самоволно, а в другия – в името на родината си. По подобен начин, когато действаме под ръководството на Кр̣ш̣н̣а, това също е акарма, защото тези дейности не влекат след себе си последствия.

карман̣й акарма ях̣ пашйед
акарман̣и ча карма ях̣
са буддхима̄н мануш̣йеш̣у

са юктах̣ кр̣тсна-карма-кр̣т

„Интелигентният човек вижда бездействие в действието и действие в бездействието, и се намира на трансцендентална позиция, въпреки че е зает с различни дейности“ (Бхагавад-гита 4.18).

Който вижда, че акарма не носи кармични последствия и разбира природата ѝ, е схванал същността на нещата. Думата акарман̣и се отнася до човека, който се опитва да избегне последиците на карма чрез бездействие, ала остава в капана ѝ. Но ако действаме само в Кр̣ш̣н̣а съзнание, ще останем свободни, въпреки че ще извършваме най-различни дела. На бойното поле Курукш̣етра се сражавал не само Арджуна, сражавал се и Дурьодхана, следван от съюзниците си. Трябва да разберем защо Арджуна, за разлика от Дурьодхана, останал свободен от последиците на тази битка. На пръв поглед и единия, и другия се сражавали, но Арджуна останал необвързан от последиците, защото се сражавал по заповед на Кр̣ш̣н̣а. Когато някой действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, работата му не носи последствия. Човекът, който разбира това, е много мъдър (са буддхима̄н). Важно е да гледаме не толкова какво прави човек, а да разбираме защо го прави.

Всъщност Арджуна трябвало да върши нещо ужасно на бойното поле, но понеже бил в Кр̣ш̣н̣а съзнание, не бил застигнат от последствия. Ние може да считаме това, с което се занимаваме, за много достойно и благородно, но ако не го вършим в Кр̣ш̣н̣а съзнание, ще страдаме от последствия. От материална гледна точка първоначалното решение на Арджуна да не се сражава било правилно, но от духовна гледна точка било грешка. Като вършим благочестиви дейности, получаваме определени резултати: може да се родим в добро семейство, в семейство на бра̄хман̣и или в заможно семейство, може да станем много богати, учени и красиви. А като вършим греховни дейности, се обричаме да се родим в нископоставено семейство или дори в тяло на животно, да бъдем неграмотни, глупави и грозни. Но дори когато вършим благочестиви дейности и имаме добър произход, пак ще бъдем подчинени на строгите закони на карма. Затова главната ни цел трябва да бъде освобождението от законите на материалния свят. Докато не разберем това, ще ни привличат аристократичният произход, богатството, доброто образование и красивата външност. Трябва да разберем, че с всички тези материални преимущества ние пак си оставаме пленници на раждането, старостта, болестите и смъртта. Шрӣ Кр̣ш̣н̣а ни предупреждава в Бхагавад-гӣта̄:

а̄брахма-бхувана̄л лока̄х̣
пунар а̄вартино 'рджуна
ма̄м упетя ту каунтея

пунар джанма на видяте

„Всички планети в материалния свят – от най-висшата до най-нисшата – са места на страдание, където има повтарящо се раждане и смърт. Но достигналият моята обител, о, сине на Кунтӣ, никога не се ражда отново“ (Бхагавад-гита 8.16).

Дори на Брахмалока, най-висшата планета в материалната вселена, има раждане и смърт. За да се освободим от прераждането, трябва да отидем на планетата на Кр̣ш̣н̣а. Хубаво е да си богат и красив, но колко дълго продължава това? Материалният живот не е вечен. Може да задържим образованието, богатството и красотата си петдесет, шейсет или дори сто години, но истинският живот не продължава петдесет или сто години, нито хиляда, нито дори милион. Истинският живот е вечен. Ние сме вечни и трябва да върнем вечния си живот. Това е разрешението на всичките ни проблеми. А за да постигнем това вечно съществуване, трябва да имаме Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Ако напуснем материалното си тяло в Кр̣ш̣н̣а съзнание, няма да сме принудени да се връщаме в материалния свят. Трябва да се освободим от материалното съществуване, а не да се опитваме да подобряваме условията си на живот тук. Затворникът може да се стреми да подобри положението си и с усърдието си да заслужи по-лек режим, но никой разумен човек няма да се задоволи с това, той ще иска да излезе от затвора веднъж завинаги. Всички в материалния свят са затворници – някои на лек режим, други на строг, но всички до един са в затвора. Истинското знание не е в научните степени, а в разбирането на тези основни проблеми на съществуването.

яся сарве сама̄рамбха̄х̣
ка̄ма-сан̇калпа-варджита̄х̣
гя̄на̄гни-дагдха-карма̄н̣ам̇

там а̄хух̣ пан̣д̣итам̇ будхах̣

„Човек е в пълно знание, когато усилията му са лишени от желание за сетивно наслаждение. Мъдреците казват, че последиците от неговите дейности са вече изгорени в огъня на съвършеното знание“ (Бхагавад-гита 4.19).

Думата пан̣д̣итам значи „учен“, а будха̄х̣ значи „знаещ“. В десета глава отново срещаме думата будха̄х̣, в строфата будха̄ бха̄ва-саманвита̄х̣ (Бхагавад-гита 10.8). Според Бхагавад-гӣта̄ висшето образование не гарантира, че човек е учен и знаещ. Бхагавад-гӣта̄ казва, че истинско знание има този, който гледа на всички по един и същи начин.

видя̄-виная-сампанне
бра̄хман̣е гави хастини
шуни чаива шва-па̄ке ча

пан̣д̣ита̄х̣ сама-даршинах̣

„Смирените мъдреци благодарение на истинско знание приемат по един и същ начин учения и благороден бра̄хман̣а, кравата, слона, кучето и кучеядеца (извънкастовия)“ (Бхагавад-гита 5.18).

В Индия още от времето на ведическата цивилизация се счита, че ученият бра̄хман̣а заема най-високо положение в обществото. Но смиреният и образован пан̣д̣ит гледа на такъв бра̄хман̣а по същия начин, както гледа на кучето и извънкастовия кучеядец. С други думи, той не прави разлика между издигнатите и низшите. Значи ли това, че е все едно дали човек е учен бра̄хман̣а, или куче? – Не, разбира се. Но пан̣д̣итът ги приема еднакво, защото гледа не обвивката, а духа. Пан̣д̣ит е този, който владее изкуството да вижда вечната душа във всяко живо същество, защото по природа всяко живо същество е духовна искра, неразделна частица от пълното духовно цяло. Духовната искра е една и съща във всички същества, просто е покрита от различна външност. Почтеният човек може да носи излинели дрехи, но това не значи, че не заслужава уважението ни. В Бхагавад-гӣта̄ материалните тела са сравнени с дрехи, в които е облечена душата.

ва̄са̄м̇си джӣрн̣а̄ни ятха̄ виха̄я
нава̄ни гр̣хн̣а̄ти наро 'пара̄н̣и
татха̄ шарӣра̄н̣и виха̄я джӣрн̣а̄нй

аня̄ни сам̇я̄ти нава̄ни дехи

„Както човек сменя старите си дрехи с нови, така душата получава нови материални тела, изоставяйки старите и безполезните“ (Бхагавад-гита 2.22).

Всеки път, когато видим живо същество, трябва да си спомним, че то е вечна душа. Който има подобно духовно зрение, е пан̣д̣ит. Ча̄н̣акя Пан̣д̣ит описва качествата и мъдростта на пан̣д̣ита така: „Ученият човек гледа на всяка жена, освен на собствената си съпруга, като на майка, за него материалните богатства не струват повече от сметта на улицата, а страданията на другите той приема като свои собствени страдания.“ Буда учел, че човек не бива да причинява болка дори на животните – нито с думи, нито с действия. Това са качествата на пан̣д̣ита и те трябва да станат цел на всички хора. За образоваността трябва да съдим не по научните степени, а по отношението на човек към живота и постъпките му, произтичащи от това. Такъв е смисълът на думата пан̣д̣ита в Бхагавад-гӣта̄. А думата будха̄х̣ се отнася най-вече до онези, които много добре познават писанията. Резултатът от духовното прозрение и познаването на писанията е описан в Бхагавад-гӣта̄ така:

ахам̇ сарвася прабхаво
маттах̣ сарвам̇ правартате
ити матва̄ бхаджанте ма̄м̇

будха̄ бха̄ва-саманвита̄х̣

„Аз съм източникът на всички духовни и материални светове. Всичко води началото си от мен. Мъдреците, които добре знаят това, ми служат предано и ме обожават с цялото си сърце“ (Бхагавад-гита 10.8).

Будха̄х̣, „знаещ човек“, е този, който е разбрал, че всичко произлиза от Кр̣ш̣н̣а. Всичко, което виждаме, е еманация на Кр̣ш̣н̣а. От милиони години слънцето излъчва светлина, но остава едно и също. Така и всички материални и духовни енергии произлизат от Кр̣ш̣н̣а. Който е разбрал това, става предан на Кр̣ш̣н̣а.

И така, истински образован е оня, който разбира, че трябва да действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, и повече не иска да се наслаждава на материалния свят. В материалния свят действията на всеки човек са продиктувани от похотта (ка̄ма), но мъдрецът не е подвластен на този диктат: ка̄ма-сан̇калпа-варджита̄х̣. Как е възможно това? Гя̄на̄гни-дагдха-карма̄н̣ам – огънят на знанието изпепелява последиците на всички греховни дейности. Този огън пречиства най-бързо и най-добре. Животът ни има смисъл и цел само когато се стремим да постигнем ра̄джа-видя̄, трансценденталната наука за Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото тя е царят на цялото знание.