Въведение

Молитва за успешно завършване на започнатото дело: Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност, причината на всички причини, вместилището на всички раси (взаимоотношения), които се наричат неутралност (пасивно преклонение), служене, приятелство, родителство, съпружеска любов, веселие, състрадание, страх, рицарство, ужас, удивление и опустошение. Формата му е въплъщение на върховната привлекателност. Омайните му вселенски и трансцендентални черти пленяват всички гопӣ, водени от Та̄рака̄, Па̄лика̄, Шя̄ма̄, Лалита̄ и, накрая, Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ. Дано имаме божествената му милост, за да не срещаме препятствия в изпълнението на дълга си - написването на Нектарът на предаността, за което ни вдъхнови негова Божествена Милост Шрӣ Шрӣмад Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Госва̄мӣ Прабхупа̄да.

Отдавам смирените си почитания в лотосовите нозе на Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ Прабхупа̄да и на Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Госва̄мӣ Прабхупа̄да, които ме вдъхновиха да представя Бхакти-раса̄мр̣та синдху. Тук е изложена възвишената наука на преданото служене такава, каквато я е проповядвал Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, появил се преди петстотин години в Западен Бенгал (Индия), за да разпространи движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ започва великото си произведение с това, че отдава смирени почитания на Шрӣ Сана̄тана Госва̄мӣ, своя духовен учител и по-голям брат, и се моли Бхакти-раса̄мр̣та синдху да достави удоволствие на Сана̄тана Госва̄мӣ. После той се моли Шрӣ Сана̄тана Госва̄мӣ, потопен в този океан от нектар, винаги да изпитва трансцендентално удоволствие от служенето на Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а.

Отдавам най-смирените си почитания на всички предани и а̄ча̄рии (святи учители). Във великия океан от нектар те са като акули, които не обръщат внимание на безбройните реки на освобождението. Имперсоналистите, копнеещи да се слеят с Върховния, са като реките, които текат към океана и се вливат в него. Океанът може да се сравни с освобождението, а реките - с различните пътища към освобождението. Имперсоналистите живеят в реките, които се вливат в океана. Но те не знаят, че в океана, както и в реката, има безброй живи същества. Акулите в океана не се интересуват от реките, които се вливат в него. Преданите живеят вечно в океана на преданото служене и не обръщат внимание на реките на освобождението. С други думи, чистите предани остават вечно в океана на трансценденталното любовно служене на Бога и не се занимават с другите процеси, сравнявани с реки, които постепенно достигат океана.

Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ се моли на духовния си учител Шрӣла Сана̄тана Госва̄мӣ да закриля Бхакти-раса̄мр̣та синдху – „Океана от чистия нектар на преданото служене“ - от ония, които само философстват и спорят и се намесват в науката за служенето на Бога, без да са канени. Той сравнява аргументите и логиката им с вулкан насред океана. Вулканът, който изригва сред океана, не може да причини кой знае каква вреда; по същия начин тези, които са против преданото служене на Бога и излагат какви ли не философски тези за същността на висшето трансцендентално познание, не могат да нарушат покоя на великия океан на преданото служене.

В смирението си Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ, авторът на Бхакти-раса̄мр̣та синдху, ни уверява, че се опитва единствено да разпространи Кр̣ш̣н̣а съзнанието из целия свят, макар че както смирено твърди, не е достоен за това. Такова трябва да е настроението на всички проповедници на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, които следват стъпките на Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ. Никога не трябва да се мислим за велики проповедници, винаги трябва да смятаме себе си просто за оръдия в ръцете на предишните а̄ча̄рии. Просто като следваме стъпките им, ще можем да направим нещо за благото на страдащото човечество.

Както световният океан се дели на четири части, така и Бхакти-раса̄мр̣та синдху се състои от четири части, всяка от които на свой ред съдържа отделни подраздели. Най-напред в океана на Бхакти-раса̄мр̣та синдху, както и във водния океан, има източна, южна, западна и северна страна. А разделенията в тях се наричат вълни. Както във всичките части на океана - източната, южната, западната и северната - има вълни, така и в Бхакти-раса̄мр̣та синдху има различни вълни. В първата част има четири вълни: в първата вълна се дава общо описание на преданото служене, във втората са изложени регулиращите принципи за изпълняване на преданото служене, в третата е описано преданото служене в екстаз, а в четвъртата се разглежда крайната цел, любовта към Бога. Всички тези форми на преданото служене и различните им проявления ще бъдат подробно описани в Нектарът на предаността.

Авторитетното описание на бхакти (преданото служене), което съответства на наставленията на предишните а̄ча̄рии, може да се обобщи в следните думи на Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ: „Съвършеното предано служене се проявява в стремежа на човек напълно да се потопи в Кр̣ш̣н̣а съзнание, като служи на Бога по позитивен начин“. Има се предвид, че човекът в Кр̣ш̣н̣а съзнание може да има и негативно отношение към Кр̣ш̣н̣а; но това не се смята за чисто предано служене. Чистото предано служене трябва да е освободено от желанието за материална изгода или сетивно наслаждение, защото тези желания се раждат в процеса на плодоносните дейности и празното философстване. Обикновено хората извършват дейности, за да получат някаква материална полза, а повечето философи разсъждават върху природата на трансцендентното, като пълнят цели томове с предположения и словесни извъртания. Чистото предано служене трябва да е напълно освободено от примеси на плодоносни дейности и философски спекулации. Човек трябва да изучи чистото предано служене (Кр̣ш̣н̣а съзнание) от авторитети в процеса на спонтанното любовно служене.

Преданото служене означава практика. То не е начин на бягство от действителността, удобен за тези, които предпочитат да не правят нищо или да се отдават на мълчалива медитация. За хората, които искат това, съществуват други методи; практиката на Кр̣ш̣н̣а съзнание е коренно различна. Точната дума, която Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ е употребил в тази връзка, е анушӣлана, „практика, основаваща се на следването на предишните учители (а̄ча̄риите)“. Практиката предполага дейност. Само съзнанието, без дейност, не може да помогне. Има два вида дейности: едните са насочени към постигането на някаква цел, а другите ни помагат да избягваме попадането в неблагоприятни обстоятелства. На санскрит тези две форми на дейност се наричат правр̣тти и нивр̣тти - позитивни и негативни дейности. Понятието „негативна дейност“ може да се илюстрира с много примери. Например болнавият човек трябва да се пази и да взема лекарства, за да не се разболява.

Тези, които са поели пътя на духовното развитие и практикуват предано служене, постоянно са заети с някакви дейности. Дейностите им могат да бъдат както физически, така и умствени. Мисленето, чувстването и желаенето са дейности на ума, а за осъществяването на желанията е необходима физическа дейност на сетивата на тялото. Затова дейностите на ума трябва да се свеждат до мислене за Кр̣ш̣н̣а и за това, как да го удовлетворим, като следваме стъпките на великите а̄ча̄рии и на духовния си учител. Освен дейностите на ума и на тялото, има още и речеви дейности. Човекът, който е постигнал Кр̣ш̣н̣а съзнание, използва думите си, за да проповядва славата на Бога. Това се нарича кӣртана. Умът му постоянно е зает с мисли за дейностите на Бога, за това, как Богът е говорил на бойното поле Курукш̣етра, или пък за забавленията му във Вр̣нда̄вана с преданите му. Така човек постоянно може да мисли за дейностите и забавленията на Бога. Това е културата на мисленето в Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Тялото също може да се използва в различни видове служене, но всички дейности трябва да са свързани с Кр̣ш̣н̣а. Връзката възниква, когато човек приеме истински духовен учител, който е непосредствен представител на Кр̣ш̣н̣а в системата на ученическата последователност. Физическите дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание трябва да се направляват от духовен учител и да се извършват с вяра. Свързването с духовен учител се нарича посвещение. От момента на посвещението, дадено от духовен учител, между човека, който развива Кр̣ш̣н̣а съзнание, и Кр̣ш̣н̣а се установява връзка. Без посвещение от истински духовен учител не може да се появи истинска връзка с Кр̣ш̣н̣а съзнанието.

Практиката на Кр̣ш̣н̣а съзнание не е материална дейност. Богът има три основни енергии: външна, вътрешна и междинна. Живите същества се отнасят към междинната енергия, а материалното космично проявление е дейност на външната, материалната енергия. Освен това има и духовен свят, който е проявление на вътрешната енергия. Когато живите същества, наричани междинна енергия, са под влиянието на низшата, външната енергия, те се занимават с материални дейности. А когато дейностите им са ръководени от вътрешната, духовната енергия, те се наричат дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това означава, че великите души, великите предани, не се подчиняват на диктата на материалната енергия, а действат под закрилата на духовната енергия. Всяка дейност, която се извършва в предано служене, или в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е под непосредствения контрол на духовната енергия. С други думи, енергията е вид сила и по милостта на духовния учител и на Кр̣ш̣н̣а тази сила може да се одухотвори.

В Чайтаня чарита̄мр̣та от Кр̣ш̣н̣ада̄са Кавира̄джа Госва̄мӣ Бог Чайтаня казва, че само щастливецът по милостта на Кр̣ш̣н̣а среща истински духовен учител. Този, който се отнася сериозно към духовния живот, получава от Кр̣ш̣н̣а интелигентност, отвеждаща го при истински духовен учител. И по милостта на духовния учител той напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание. По такъв начин всичко в Кр̣ш̣н̣а съзнание се намира под непосредственото ръководство на духовната енергия - Кр̣ш̣н̣а и духовния учител. Дейността в Кр̣ш̣н̣а съзнание няма нищо общо с материалния свят. Когато говорим за Кр̣ш̣н̣а, имаме предвид Върховната Божествена Личност и многобройните ѝ експанзии. Богът се разпространява, като приема формите на пълните си неотделими части, на разграничените си неотделими частици и на различните си енергии. Казано по друг начин, „Кр̣ш̣н̣а“ означава всичко и включва в себе си всичко. Но обикновено думата „Кр̣ш̣н̣а“ се отнася само до Кр̣ш̣н̣а и личните му експанзии. Кр̣ш̣н̣а се разширява под формата на Баладева, Сан̇карш̣ан̣а, Ва̄судева, Анируддха, Прадюмна, Ра̄ма, Нр̣сим̇ха и Вара̄ха, а също и в безброй други инкарнации и експанзии на Виш̣н̣у. В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че те са неизброими като вълните в океана. И така, в Кр̣ш̣н̣а се включват всички тези експанзии, а също и чистите му предани. В Брахма сам̇хита̄ се казва, че експанзиите на Кр̣ш̣н̣а са вечни, изпълнени с блаженство и знание.

Под предано служене се разбират само такива дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание, които съдействат за трансценденталното удовлетворяване на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а. Всички останали дейности, дейности, които не съдействат за трансценденталното удовлетворяване на Бога, не могат да се считат за предано служене. Например великите демони, като Ра̄ван̣а, Кам̇са и Хиран̣якашипу, постоянно мислели за Кр̣ш̣н̣а, но като за свой враг. Този начин на мислене не може да се счита за бхакти, Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Понякога имперсоналистите, разбирайки неправилно преданото служене, разделят Кр̣ш̣н̣а от атрибутите му и от забавленията му. Например Бхагавад-гӣта̄ е била изговорена на бойното поле Курукш̣етра, а те твърдят, че макар Кр̣ш̣н̣а да заслужава внимание, Курукш̣етра не представлява никакъв интерес. Преданите също знаят, че бойното поле Курукш̣етра само за себе си няма отношение към дейностите им, но знаят освен това, че Кр̣ш̣н̣а не означава само Кр̣ш̣н̣а. Той е неотделим от придружителите и от атрибутите си. Например ако някой каже: „Дай нещо за ядене на този въоръжен човек“, - има се предвид, че ще яде човекът, а не оръжията му. Така и в Кр̣ш̣н̣а съзнание - човек може да се интересува от атрибутите и местата, свързани с Кр̣ш̣н̣а (например бойното поле Курукш̣етра), но това не означава, че го интересуват всички бойни полета. Той се интересува от Кр̣ш̣н̣а - от думите му, от наставленията му и пр. Бойното поле има значение само защото е свързано с Кр̣ш̣н̣а.

Това, накратко, е същността на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Без да я проумее, човек никога няма да разбере правилно защо преданите се интересуват толкова от бойното поле Курукш̣етра. Този, който се интересува от Кр̣ш̣н̣а, започва да се интересува и от различните му забавления и дейности.

Определението за чист предан, което Рӯпа Госва̄мӣ дава в Бхакти-раса̄мр̣та синдху, се свежда до следното: служенето на чистия предан е позитивно и винаги свързано с Кр̣ш̣н̣а. За да запази чистотата на дейностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек трябва да е освободен от всички материални желания и склонности към философски спекулации. Всяко друго желание, освен желанието да се служи на Върховния Бог, се счита за материално желание. Терминът „философска спекулация“ се отнася до този вид разсъждения, които в крайна сметка водят до заключенията на философията на пустотата или на имперсонализма. За Кр̣ш̣н̣а осъзнатия човек тези заключения са безсмислени. Много, много рядко спекулативното философстване може да доведе до извода за необходимостта да бъде обожаван Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а. Това се потвърждава в самата Бхагавад-гӣта̄. Следователно философските разсъждения трябва да отвеждат до Кр̣ш̣н̣а, до съзнанието, че Кр̣ш̣н̣а е всичко, причината на всички причини, и затова човек трябва да му се отдаде. Ако философският процес води до тази висша цел, той е благоприятен за осъзнаването на Кр̣ш̣н̣а, но ако в резултат от философските разсъждения човек стига до изводите на философията на пустотата или на имперсонализма, тези разсъждения нямат нищо общо с бхакти.

Под карма, или дейности, извършвани заради резултатите, понякога се разбират обредните и ритуалните дейности. Много хора имат склонност към ритуалите, описани във Ведите. Но ако човек е привързан към самите ритуали, без да разбира Кр̣ш̣н̣а, дейностите му не благоприятстват Кр̣ш̣н̣а съзнанието. Всъщност Кр̣ш̣н̣а съзнанието може да се основава единствено на слушането, възпяването, помненето и пр. В Шрӣмад Бха̄гаватам са описани девет различни метода на преданото служене - всичко друго, освен тях, не е в полза на Кр̣ш̣н̣а съзнанието. Помнейки това, човек винаги трябва да бъде нащрек и да се старае да не пропада.

В определението си за бхакти Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ споменава и думата гя̄на-карма̄ди. Под карма̄ди (плодоносна работа) се разбират дейности, които не помагат на човек да стигне до чистото предано служене. Много форми на т.нар. „отречение“ също не благоприятстват преданото служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание.

По-нататък Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ цитира едно определение от На̄рада пан̃чара̄тра: „Човек трябва да се освободи от всички материални обозначения и с помощта на Кр̣ш̣н̣а съзнание да се пречисти от всички материални замърсявания. Той трябва да възстанови чистата си природа, в която сетивата му отдават служене на господаря на сетивата“. И така, ако сетивата ни служат на истинския собственик на сетивата, дейността ни се нарича предано служене. В обусловеното ни състояние сетивата ни служат на потребностите на тялото. Когато същите сетива изпълняват волята на Кр̣ш̣н̣а, дейността ни се нарича бхакти.

Докато човек смята, че принадлежи на определено семейство, общество или на определен човек, за него се казва, че е покрит от обозначения. Когато осъзнае, че не принадлежи на никакво семейство, общество или страна, а е вечно свързан с Кр̣ш̣н̣а, тогава той разбира, че трябва да използва енергията си не за интересите на така наричаните семейство, общество и нация, а за интересите на Кр̣ш̣н̣а. Това е чистото предано служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание и чистотата на целта, до която то води.