Човек не трябва да търпи, ако някой хули Бога или преданите му. В тази връзка в Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (74.40) Шукадева Госва̄мӣ казва на Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа: „Скъпи царю, щом чуе злословия и хули срещу Бога и преданите му, ако човек не напусне веднага мястото, той се лишава от плодовете на всичките си благочестиви дейности“.

В един от стиховете на Шикш̣а̄ш̣т̣ака Бог Чайтаня казва: „Преданият трябва да бъде по-търпелив от дърво и по-смирен от трева. Той трябва да отдава цялата си почит на другите, без да очаква никаква почест за себе си“. Въпреки че като предан Бог Чайтаня бил толкова смирен и благ, когато научил за раните, нанесени на Шрӣ Нитя̄нанда, Той се втурнал натам, готов да убие оскърбителите Джага̄и и Ма̄дха̄и. Поведението на Бог Чайтаня има много важно значение. То показва, че ваиш̣н̣авите търпеливо и кротко могат да понесат всичко, което засяга тях самите, но няма да позволят никакви оскърбления, които засягат честта на Кр̣ш̣н̣а или на негов предан.

Срещу такива оскърбления може да се реагира по три начина. Ако човек чуе някой да злослови, трябва да намери по-силни аргументи, с които да обори клеветника. Ако не може да направи това, трябва не да стои кротко и смирено да слуша клеветите, а още там да сложи край на живота си. Ако не може да направи нито едно от горните две неща, веднага трябва да напусне това място. Ако преданият не постъпи по един от гореописаните три начина, той пада от положението си в преданото служене.

В Падма Пура̄н̣а се описва как ваиш̣н̣авите трябва да украсяват тялото си с тилак и огърлица от туласӣ: „Хората, които носят огърлица от туласӣ на шията си, бележат дванадесет места от тялото си като храмове на Виш̣н̣у със символите на Виш̣н̣у (четирите предмета, които Бог Виш̣н̣у държи в четирите си ръце – раковина, боздуган, диск и лотос) и имат виш̣н̣у-тилак на челата си, са предани на Бог Виш̣н̣у в този свят. Присъствието им пречиства целия свят и независимо къде се намират, те превръщат мястото във Вайкун̣т̣ха“.

Подобно утвърждение откриваме в Сканда Пура̄н̣а, където се казва: „Ямадӯтите никога не отиват при хората, които са украсени с тилак или с гопӣ-чандана (вид глина, подобна на хумата, която се добива в някои квартали на Вр̣нда̄вана), които бележат цялото си тяло със святите имена на Бога и на вратовете и гърдите си имат огърлици от туласӣ“. Ямадӯтите са стражите на цар Яма (бога на смъртта), който наказва всички грешници. Тези стражи никога не отиват при ваиш̣н̣авите. В историята на спасението на Аджа̄мила, описана в Шрӣмад Бха̄гаватам, се казва, че Ямара̄джа съвсем категорично забранил на слугите си да ходят при ваиш̣н̣ави. Ямара̄джа няма власт над тях.

В Падма Пура̄н̣а се казва още: „Човек, чието тяло е украсено с паста от сандалово дърво и с изображения на святото име на Бога, се освобождава от всички греховни последици и след смъртта си отива веднага на Кр̣ш̣н̣алока, за да живее в общуване с Върховната Божествена Личност“.

Следващото правило гласи, че човек трябва да носи цветните гирлянди, които са предложени на мӯртите. В тази връзка в Единадесета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (6.46) Уддхава казва на Кр̣ш̣н̣а: „Скъпи Кр̣ш̣н̣а, аз вземам нещата, които Ти си използвал и на които си се наслаждавал: гирлянди от цветя, свещени предмети, дрехи и украшения. Аз се храня единствено с остатъците от храната Ти, защото съм твой вечен най-покорен слуга. Затова съм убеден, че влиянието на материалната енергия няма да се докосне до мен“. Това означава, че този, който следва посочените правила – украсява тялото си с тилак от гопӣ-чандана или със сандалова паста и носи гирляндите, предложени на Кр̣ш̣н̣а, – няма да бъде омагьосан от чара на материалната енергия. В мига на смъртта стражите на Ямара̄джа няма да се докоснат до такъв човек. Дори ако не следва всички принципи на ваиш̣н̣авите, но приема остатъците от храната, предложена на Кр̣ш̣н̣а (кр̣ш̣н̣а-праса̄да), с течение на времето той ще развие необходимите качества, за да се издигне до нивото на ваиш̣н̣авите.

А в Сканда Пура̄н̣а Брахма̄ казва на На̄рада: „Скъпи На̄рада, този, който слага на врата си цветния гирлянд, носен преди това от Кр̣ш̣н̣а, се спасява от всички болести и от последиците на греховните дейности и постепенно се освобождава от материалните замърсявания“.

В Два̄рака̄ ма̄ха̄тмя Бог Кр̣ш̣н̣а описва значението на танцуването пред мӯртите така: „Човек, който танцува пред мен с възторг и в дълбок екстаз на преданост и в тялото му се проявяват различни признаци на екстаза, може да унищожи всички последици от греховните дейности, които е извършвал в продължение на десетки хиляди години“. В същата книга На̄рада казва: „От тялото на човек, който пляска с ръце и танцува пред мӯртите, показвайки признаци на екстаз, отлитат като птици всички греховни дейности“. Когато човек пляска с ръце, птиците отлитат; по същия начин всички греховни дейности, които са се натрупали в тялото ни, отлитат като птици, когато пляскаме с ръце и танцуваме пред мӯртите на Кр̣ш̣н̣а.

За покланянето и отдаването на почитания на мӯртите в На̄радӣя Пура̄н̣а се казва следното: „Дори човек, който е извършил велики ритуални жертвоприношения, не е равен на този, който просто отдава смирените си почитания на Бога, като му се покланя“. Човекът, който е извършил много големи жертвоприношения, ще получи резултатите от благочестивите си дейности, но когато тези резултати се изчерпят, той ще бъде принуден отново да се роди на Земята. А оня, който макар и веднъж е изразил почитта си към мӯртите, като им се е поклонил, няма да се върне повече в този свят, защото ще отиде направо в обителта на Кр̣ш̣н̣а.

В Брахма̄н̣д̣а Пура̄н̣а се казва: „Човек, който види колесницата на Бога по време на фестивала Ратха-я̄тра̄ и стане прав, за да посрещне Бога, пречиства тялото си от всички греховни последици“.

Нещо подобно се казва в Бхавиш̣я Пура̄н̣а: „Дори ако човек произхожда от низше семейство, ако по време на Ратха-я̄тра̄ върви пред или зад колесницата на Бога, със сигурност ще получи богатства, равни на богатствата на Виш̣н̣у“.

В Пура̄н̣ите се твърди: „Хората, които посещават святите места за поклонение, такива като Вр̣нда̄вана, Матхура̄ или Два̄рака̄, наистина са славни. Тези пътувания ще им помогнат да прекосят пустинята на материалното битие“.

В Хари-бхакти судходая също се говори за ползата от посещаването на храмовете на Бог Кр̣ш̣н̣а. Както обяснихме вече, според обичая всички предани от Вр̣нда̄вана, Матхура̄ и Два̄рака̄ се стремят да посещават храмовете в тези святи места. В Хари-бхакти судходая се казва: „Водени от чисто предано служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, тези, които отиват да видят мӯртито на Виш̣н̣у в храма, няма да бъдат принудени отново да влизат в затвора на майчината утроба“. По време на раждането обусловената душа забравя страданията, на които е била подложена в утробата, но пребиваването там всъщност е много болезнено и ужасно преживяване. За да го избегнат, хората трябва да посещават храмовете на Виш̣н̣у със съзнание, изпълнено с преданост. Тогава те лесно ще могат да се освободят от страданията на материалните раждания.

В Хари-бхакти судходая се казва: „Човек, който обикаля около мӯртито на Виш̣н̣у, може да се измъкне от кръговрата на раждането и смъртта в материалния свят“. Обусловената душа, водеща материално съществуване, се върти в цикъла на многократните раждания и смърти. Но тя може да се изтръгне от този кръговрат, ако просто обикаля мӯртите в храма.

Обредът Ча̄турма̄ся се следва през четирите месеца на дъждовния сезон в Индия, като се започне от месец Шра̄ван̣а (приблизително юли, август, септември и октомври). По време на тези четири месеца святите личности, които обикновено пътуват, за да разпространяват Кр̣ш̣н̣а съзнание, сега остават в някое свято място за поклонение. През този период строго трябва да се следват някои особени правила и ограничения. В Сканда Пура̄н̣а се казва, че ако през този период някой обиколи храма на Виш̣н̣у поне четири пъти, той е пропътувал из цялата вселена и е видял всички святи места, през които текат водите на Ганг. Като следва регулиращите принципи на Ча̄турма̄ся, човек много бързо се издига до платформата на преданото служене.

Арчана̄ означава обожаване на мӯртите в храма. Като обожава мӯртите, човек на практика потвърждава, че не е тяло, а чиста душа. В Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (81.19) се разказва как Суда̄ма̄, близък приятел на Кр̣ш̣н̣а, по пътя към къщата на един бра̄хман̣а си говорел на себе си: „Достатъчно е човек да обожава Кр̣ш̣н̣а, за да постигне много лесно всички блага на райския разкош, освобождението, управляването на планетарните системи във вселената, всички богатства в материалния свят и мистичните сили от следването на йога“.

Случката, която предизвикала тези думи на Суда̄ма̄, била следната. Шрӣ Кр̣ш̣н̣а поръчал на приятеля си Суда̄ма̄ да отиде в къщата на един бра̄хман̣а и да поиска малко храна. По това време бра̄хман̣ите извършвали голямо жертвоприношение и Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казал на Суда̄ма̄ да ги помоли за малко храна, защото Той и Балара̄ма са много гладни. Когато Суда̄ма̄ отишъл там, бра̄хман̣ите отказали да му дадат каквото и да било, но щом съпругите им чули, че Шрӣ Кр̣ш̣н̣а иска нещо за ядене, веднага взели със себе си множество вкусни блюда и побързали да ги занесат на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Във Виш̣н̣у рахася също се казва: „На този свят всеки човек, който обожава Виш̣н̣у, лесно може да достигне всеблаженото царство на Бога, наречено Вайкун̣т̣халока“.

Във Виш̣н̣у рахася се казва: „Всеки, който може да служи на Бога така, както царските прислужници служат на царя, със сигурност след смъртта ще се издигне до обителта на самия Кр̣ш̣н̣а“. Всъщност в Индия храмовете са досущ като царски дворци. Те не са обикновени сгради, защото на Кр̣ш̣н̣а трябва да се отдава обожание, което да не отстъпва на почестите, които получава царят в двореца си. Във Вр̣нда̄вана има стотици храмове, в които на мӯртито се отдават царски почести. В На̄радӣя Пура̄н̣а се казва: „Ако човек остане в храма на Бога дори само няколко мига, той ще може да постигне трансценденталното царство на Бога“.

Следователно богатите хора трябва да строят великолепни храмове, в които да се обожава Виш̣н̣у. Хората ще бъдат привлечени от богатото обожание, ще посещават храмовете и по този начин ще имат възможност да танцуват пред Бога, да възпяват святото му име или поне да слушат святото му име. Така всеки ще получи възможност да се издигне до царството на Бога. Иначе казано, дори най-простият човек, който посещава такъв храм, може да се сдобие с най-голямата благословия, какво остава за преданите, които постоянно служат на Бога в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание.

В тази връзка можем да посочим един откъс от Четвърта песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (21.31), в който цар Пр̣тху казва на поданиците си: „Скъпи граждани, знайте, че Върховната Божествена Личност Хари е истинският спасител на всички паднали обусловени души. Нито един полубог не е в състояние да спаси обусловените души, защото полубоговете също са обусловени. Една обусловена душа не може да освободи друга обусловена душа. Това може да направи само Кр̣ш̣н̣а или някой негов истински представител. Водите на Ганг, които извират от пръстите на нозете на Бог Виш̣н̣у, обливат Земята и другите планети, спасявайки всички обусловени и грешни живи същества, да не говорим за тези, които постоянно служат на Бога. Тяхното освобождение е гарантирано дори ако те са натрупали греховни дейности от много, много животи“. Казано другояче, човек, който обожава мӯртите, може да сведе до минимум греховните последици, които са се трупали у него в продължение на много минали животи. Начинът на обожание вече бе описан и човек трябва да се опита да следва стриктно тези правила и ограничения.

В Лин̇га Пура̄н̣а за възхваляването и възпяването на Бога се казва следното: „Един бра̄хман̣а, който постоянно пее за величието на Бога, със сигурност ще се издигне до планетата на Върховната Божествена Личност. Бог Кр̣ш̣н̣а оценява тези песни по-високо дори от молитвите, които му отдава Шива“.

Когато човек пее високо за величието на дейностите на Бога, за качествата му, формата му и пр., това се нарича сан̇кӣртана. Сан̇кӣртана означава и общо, колективно възпяване на святото име на Бога.

Във Виш̣н̣у дхарма има един откъс, в който се възхвалява процесът на общото възпяване: „Скъпи царю, думата „Кр̣ш̣н̣а“ притежава такава сила, че всеки един, който възпява това свято име, веднага се освобождава от последиците на греховните дейности, които е вършил през много, много животи“. Това е факт. В Чайтаня чарита̄мр̣та се казва следното: „Човек, който повтори святото име на Кр̣ш̣н̣а дори веднъж, може да неутрализира последиците на повече греховни дейности, отколкото е в състояние да извърши“. Един грешник е в състояние да извърши много грехове, но никой не може да извърши толкова много грехове, че еднократното изговаряне на „Кр̣ш̣н̣а“ да не може да ги помете до един.

В Седма песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (9.18) Маха̄ра̄джа Прахла̄да се обръща със следната молитва към Бога: „Скъпи Боже Нр̣сим̇ха, ако мога да постигна положението на твой слуга, ще имам възможност да слушам за дейностите Ти. Ти си върховният приятел и върховният обект на обожание. Забавленията Ти са трансцендентални и просто като слуша за тях, човек може да се очисти от всичките си греховни дейности. Аз не се тревожа за тези греховни дейности, защото просто като слушам описанията на забавленията Ти, ще се освободя от всички замърсявания на материалните привързаности“.

Има много песни, които възхваляват дейностите на Бога: Брахма сам̇хита̄, изпята от Брахма̄; На̄рада пан̃чара̄тра, изпята от На̄рада Муни; Шрӣмад Бха̄гаватам, изпят от Шукадева Госва̄мӣ. Който чуе тези песни, много лесно може да се измъкне от клопката на материалните замърсявания. Нищо не трябва да препятства слушането на тези песни за Бога. Те са стигнали до нас през стотици милиони години; дори днес хората могат да се възползват от тях. Тогава защо не използваме докрай тази възможност и да постигнем освобождение?

В Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (5.22) На̄рада Муни казва на ученика си Вя̄садева: „Скъпи Вя̄са, трябва да знаеш, че хората, които се подлагат на отречения, изучават Ведите, извършват големи жертвоприношения, пеят химните на Ведите, разсъждават върху трансценденталното знание и се занимават с благотворителност, вършат всички тези благочестиви дела само за да могат да получат място в обществото на предани и да възпяват величието на Бога“. Тук се утвърждава, че славенето и възпяването на Бога е най-висшата дейност за живото същество.

Когато една мантра или химн се произнася тихо и бавно, това се нарича джапа. Ако същата мантра се пее високо, това се нарича кӣртан. Например когато човек повтаря маха̄-мантрата (Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе) тихо, само за себе си, това се нарича джапа. Когато същата мантра се пее високо, така че да може да се чува от всички останали, това е кӣртан. Маха̄-мантрата може да се използва както за джапа, така и за кӣртан. Джапата облагодетелства само този, който повтаря мантрата, а кӣртанът облагодетелства всички, които могат да го чуят.

В Падма Пура̄н̣а се казва: „Пътищата на освобождението и дори на райското щастие се отварят пред този, който възпява святото име тихо или силно“.

В Сканда Пура̄н̣а има един откъс, в който се говори за отдаването в лотосовите нозе на Бога. Там се казва, че тези, които са сериозни в преданото служене, могат да се отдадат на Кр̣ш̣н̣а по един от следните три начина: 1) сампра̄ртхана̄тмика̄ – много искрено и прочувствено да се молят на Бога; 2) даиняводхика̄ – смирено да се подчиняват на волята му; 3) ла̄ласа̄майӣ – да се стремят да постигнат съвършенство. Желанието за постигане на съвършенство в духовния живот не е сетивно наслаждение. Когато човек реализира до някаква степен естествените си взаимоотношения с Върховната Божествена Личност, той осъзнава какво е изначалното му положение и у него се появява желание отново да го постигне и да бъде приятел, слуга, родител или любим на Кр̣ш̣н̣а. Това се нарича ла̄ласа̄майӣ – много силно желание за връщане в естественото положение. Това равнище на отдаване (ла̄ласа̄майӣ) идва, когато човек постигне съвършено освобождение, за което има специално название – сварӯпа-сиддхи; тогава живото същество с помощта на съвършения си духовен напредък и на просветлението разбира изначалните си взаимоотношения с Бога.

В Падма Пура̄н̣а има една молитва, която е израз на прочувственото отдаване на Бога (сампра̄ртхана̄тмика̄): „О, Господи, знам, че младите девойки изпитват естествено влечение към юношите, а юношите – към девойките. И се моля в лотосовите Ти нозе умът ми винаги да се стреми към теб по същия начин“. Това сравнение е много точно. Когато един младеж види девойка или девойка види младеж, те изпитват един към друг естествено влечение, без да е нужно някой да ги учи на това. Това естествено влечение е вродено и се дължи на половия импулс. Примерът е материален, но преданият се моли да може да развие подобна спонтанна привързаност към Върховния Бог, която е лишена от всякакви користни желания и за която няма никаква друга причина. Това естествено влечение към Бога е съвършенството в себепознанието.

Пак в Падма Пура̄н̣а се казва следното за смиреното подчиняване на волята на Бога: „О, Господи, сред всички живи същества няма по-голям грешник от мен. Аз съм най-големият оскърбител. Аз съм толкова грешен и извършвам толкова оскърбления, че горя от срам, когато дойда при теб, за да изповядам греховете си“. Такова е естественото състояние на предания. Това, че обусловената душа е извършвала греховни дейности в миналия си живот, не е чудно; тя трябва да признае това пред Бога и да му се изповяда. Щом направи така, Богът ще ѝ прости заради искреността ѝ. Но това не означава, че човек може да злоупотребява с безпричинната милост на Бога – да мисли, че ще му се прощава до безкрайност, и затова да продължава да върши грехове. Така мисли само този, който е лишен от всякакъв срам. А тук ясно се казва: „Когато дойда да изповядам греховете си, изгарям от срам“. Няма нищо по-глупаво от това да се мисли, че Богът ще прости на този, който не се срамува от греховете си и продължава да ги върши, надявайки се на милостта му. Никъде във ведическата литература не се казва подобно нещо. Истина е, че като повтаря святото име на Бога, човек се пречиства от всички греховни дейности от миналия си живот. Но това не означава, че след като се пречисти, отново може да започне да върши грехове и да се надява пак да се пречисти. Това са глупави схващания, които нямат място в преданото служене. Има хора, които мислят: „През седмицата ще върша греховни дейности, накрая ще отида в храма или на църква, ще си изповядам греховете, за да се пречистя, и отново ще мога да съгрешавам“. Това е много неинтелигентно и оскърбително и авторът на Бхакти-раса̄мр̣та синдху не го одобрява.

Отдаването на Бога, съпроводено от желание за съвършенство, се описва в На̄рада пан̃чара̄тра. Преданият казва: „О, Господи, кога ще дойде денят, когато ще ме помолиш да Ти вея с ветрило и в удоволствието си ще ми кажеш: „Движи ветрилото така!“. В този стих се изразява силното желание на предания да разхлажда тялото на Върховната Божествена Личност, като вее с ветрило. Това означава, че той копнее да стане личен придружител на Върховния Бог. Естествено, всички предани общуват с Бога непосредствено – било то като слуги, като приятели или като любими. Но в зависимост от наклонностите си човек желае точно определен вид от тези взаимоотношения. Тук преданият изразява желание да стане слуга на Бога и да му вее с ветрило като вътрешната му енергия Лакш̣мӣ, богинята на щастието. Той иска Божествената Личност да бъде удовлетворена и да му посочи как да движи ветрилото. Това отдаване на Бога, придружено от трансцендентално желание (ла̄ласа̄майӣ вигяпти), е най-висшата степен на съвършенство в духовното познание.

Пак в На̄рада пан̃чара̄тра е описана и друга форма на отдаване. Преданият казва: „Скъпи лотосооки Господи, ще дойде ли някога денят, когато ще бродя като безумен по брега на Ямуна̄ и ще повтарям святото Ти име, а от очите ми безспир ще се изливат сълзи?“. Това е друго равнище на съвършенството. Бог Чайтаня също искал един миг да му се струва като дванадесет години и целият свят да бъде пуст за него, когато не може да вижда своя скъп Бог. Човек трябва да се моли с чувство и да има силно желание да върши служенето си за Бога. Всички велики предани ни учат на това, особено Бог Чайтаня.

С други думи, преданият трябва да се научи да плаче за Бога. Човек трябва да научи това просто нещо, трябва да има много силно желание и наистина да умолява Бога със сълзи на очи да върши някакво определено служене за него. Това се нарича лаулям, а тези сълзи са цената, която трябва да се плати за постигането на най-висшето съвършенство. Ако човек развие лаулям, непреодолимо желание да се срещне с Бога и да му служи по определен начин, с това той ще може да заплати правото си да влезе в Божието царство. Цената, на която човек може да влезе в Божието царство, няма материални измерения. Единственото, срещу което може да се влезе в това царство, е лаулям ла̄ласа̄майӣ – горещото желание и жажда.

Според великите и вещи учени цялата Бхагавад-гӣта̄, и особено Единадесетата ѝ глава, където Арджуна се моли на вселенската форма на Бога, съдържа редица авторитетни молитви. Казва се още, че всички стихове на Гаутамӣя тантра са молитви. Стотици молитви към Бога има и в Шрӣмад Бха̄гаватам. Преданите трябва да изберат някои от тях и да ги повтарят. В Сканда Пура̄н̣а величието на тези молитви се описва по следния начин: „Преданите, чиито уста винаги са украсени с молитви към Бог Кр̣ш̣н̣а, биват почитани дори от великите святи личности и мъдреци. Тях ги обожават и самите полубогове“.

Тези, които не са особено умни, не обожават Кр̣ш̣н̣а, а различните полубогове, за да се сдобият с някакви материални блага. Но тук се казва, че самите полубогове обожават преданите, които постоянно отдават молитви на Бога. Чистите предани не искат нищо от полубоговете, напротив, самите полубогове горят от желание да им отдават молитви.

В Нр̣сим̇ха Пура̄н̣а се казва: „Този, който дойде пред мӯртито на Кр̣ш̣н̣а и започне да се моли, се освобождава от всички последици на греховните си дейности и става достоен да се издигне до Вайкун̣т̣халока“.

В Падма Пура̄н̣а се отбелязва следното: „Човек, който почита праса̄дам и редовно се храни с него, но не пред мӯртите, и пие чаран̣а̄мр̣та (водата, предложена в лотосовите нозе на Бога, в която има семена от туласӣ), незабавно може да постигне всичко, което се получава с извършването на десет хиляди жертвени обреда“.

Чаран̣а̄мр̣та се получава сутрин, когато свещенослужителите къпят Бога, преди да започнат да го обличат. Ухаещата от парфюми и цветя вода облива лотосовите нозе на Бога, събира се и се смесва с кисело мляко. По този начин чаран̣амр̣тата притежава не само изключителна духовна стойност, но и много изискан аромат и вкус. Както се казва в Падма Пура̄н̣а, дори човек, който никога не е имал възможността да даде милостиня, да извършва големи жертвоприношения, да изучава Ведите или да обожава Бога – с други думи, дори този, който никога не е извършвал благочестиви дела, – ще може да влезе в царството на Бога, ако отива в храма и пие чаран̣а̄мр̣та. Обикновено чаран̣а̄мр̣тата се държи в голяма кана в храма. Преданите, които идват, за да се поклонят на мӯртите, с голямо смирение приемат три капки чаран̣а̄мр̣та и изпитват от това пълно трансцендентално блаженство и щастие.

В Хари-бхакти судходая за благовонията, които се предлагат в храма, се говори следното: „Когато вдъхват приятния аромат на благовонията, предложени на мӯртите, преданите се изцеляват от отровата на материалните замърсявания, както човек, ухапан от змия, оздравява, като помирише лековити билки“. Този стих се обяснява така. В джунглите растат лечебни треви и опитните лечители знаят как да ги използват, за да върнат в съзнание този, който е ухапан от змия. Достатъчно е човек да помирише билката, за да оздравее от отровното ухапване. Този пример е много подходящ за случая, когато човек отива в храма и вдъхва аромата на благовонията, предложени на мӯртите – тогава той се освобождава от всички материални замърсявания.

Всеки предан, който идва в храма, трябва да предложи нещо на мӯртите – плод, цветя, благовония и пр. Ако човек не може да предложи пари, може да даде нещо друго. В Индия по обичай всички мъже и жени, които сутрин идват да посетят храма, носят разни неща. Това може да бъде дори само шепа ориз или брашно. Но е закон: човек не може да отиде при свята личност или при мӯрти и да не им занесе нищо. Подаръкът може да е и много скромен, и много скъп. Но винаги трябва да се предложи нещо, дори цвете, малко плодове, малко вода – това, което е по възможностите на човека. И така, когато преданите идват сутрин в храма, за да предложат нещо на мӯртите, те усещат приятния аромат на благовонията и веднага се пречистват от отровата на материалното съществуване.

В тантра-ша̄стра се казва: „Ако благоуханието на гирлянда, предложен на мӯртите в храма, стигне до ноздрите на някой човек, той веднага се освобождава от робството на греховните си дейности. И дори ако човекът не извършва греховни дейности, щом помирише тези цветя, останали от мен, той може да напредне и от ма̄я̄ва̄дӣ (имперсоналист) да стане предан“. Има няколко примера в потвърждение на това и най-показателният от тях е случаят с преобразяването и напредъка на четиримата Кума̄ри. Те били имперсоналисти ма̄я̄ва̄дӣ, но когато помирисали предложените в храма цветя и благовония, се превърнали в предани. От цитирания стих става ясно, че ма̄я̄ва̄дӣте (имперсоналистите) в една или друга степен са замърсени. Те не са чисти.

Шрӣмад Бха̄гаватам потвърждава това: „Този, който не се е пречистил от последиците на всичките си греховни дейности, не може да бъде чист предан. У чистите предани не съществува и сянка на съмнение във върховенството на Божествената Личност, затова те винаги са в Кр̣ш̣н̣а съзнание и отдават предано служене“. В Агастя сам̇хита̄ се казва нещо подобно – че трябва да се стремим да вдъхваме аромата на цветята, които са предложени на Кр̣ш̣н̣а в храма, за да пречистим замърсеното си обоняние.

Във Виш̣н̣у дхармоттара за докосването до лотосовите нозе на Бога се казва: „Само човек, който е получил посвещение като ваиш̣н̣ава и отдава предано служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, има правото да докосва тялото на мӯртите“. В Индия ведическата традиция забранява на хората от низшите класи, особено на уличните метачи и на чан̣д̣а̄лите, да влизат в храма. По времето на политическата дейност на Ганди този факт доведе до големи вълнения. Тази забрана е продиктувана от това, че подобни хора имат много нечисти навици. Но на тях им се предоставя друга възможност да се издигнат до най-висшите степени в преданото служене, и това е възможността да общуват с чисти предани. Достъпът до преданото служене е свободен за всеки, независимо от произхода му. Но човек първо трябва да се пречисти. Хората трябва да се възползват от метода за пречистване. Ганди искаше да ги пречисти просто като им даде едно измислено име, хари-джана („деца на Бога“), и това предизвика истинска война между собствениците на храмовете и последователите му.

Но както и да е, законът, който действа днес, е закон на всички писания. Той гласи, че всеки, който се е пречистил, има право да влезе в храма. Това е истината. Но само този, който е получил посвещение и стриктно следва правилата и регулиращите принципи, може да влезе и да докосне мӯртите. А тези, които докосват тялото на мӯртито и следват регулиращите принципи, веднага се освобождават от замърсяванията на материалните грехове и много бързо постигат всичките си желания.

Във Вара̄ха Пура̄н̣а се възхвалява съзерцаването на мӯртито на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а в храма. Преданият казва: „Скъпи Васундхара̄, този, който отиде във Вр̣нда̄вана и види мӯртито на Говиндадева, се освобождава от съда на Ямара̄джа и получава правото да проникне в най-висшите планетарни системи, обитавани от полубоговете“. Това означава, че дори обикновеният човек, който отива във Вр̣нда̄вана от любопитство и случайно се отбива в някой храм, особено ако това е храмът на Говиндадева, със сигурност ще се издигне поне до висшите планетарни системи, ако не до духовното царство. С други думи, достатъчно е човек просто да види мӯртито на Говинда във Вр̣нда̄вана, за да напредне изключително много в благочестивия живот.

В Сканда Пура̄н̣а се описва какво може да постигне човек, като наблюдава церемонията на обожаването на мӯртито на Бога (а̄рати): „Ако някой съзерцава лицето на Бога по време на а̄рати, той може да се освободи от всички греховни последици, трупали се в продължение на стотици хиляди и милиони години. Той ще получи прошка дори за убийството на бра̄хман̣а и други подобни действия“.

Както вече обяснихме, преданите трябва да честват различните празници, такива като рождения ден на Кр̣ш̣н̣а, рождения ден на Бог Ра̄мачандра, рождените дни на някои видни ваиш̣н̣ави, церемонията Джхулана-я̄тра̄ (когато люлеят Бога на люлка) и Дола-я̄тра̄ (празник в чест на дейностите на Бога през месец март). По време на всички тези празници Богът се слага в колесница, която обхожда улиците на града, за да могат хората да се възползват от възможността да го видят. В Бхавиш̣я Пура̄н̣а се казва: „При тези церемонии дори чан̣д̣а̄ла (кучеядецът), който от любопитство види Бога в колесницата, може да стане един от придружителите на Виш̣н̣у“.

В Агни Пура̄н̣а се казва: „Всеки един, който гледа с радост обожаването на мӯртите в храма, ще се сдобие с резултатите на крия̄ йога, описани в Пан̃чара̄тра. Крия̄ йога е система, която много прилича на преданото служене, но е предназначена най-вече за йогӣте мистици. С други думи, това е метод, с помощта на който йогӣте мистици постепенно могат да стигнат до равнището на преданото служене на Бога.