Състрадание и гняв

Когато екстазът на преданото служене предизвиква някакъв вид съжаление заради Кр̣ш̣н̣а, това се нарича предано служене в състрадание. Стимулите за подобно предано служене са трансценденталните качества на Кр̣ш̣н̣а, формата му и дейностите му. За този екстаз на преданото служене са характерни разкаянието, тежкото дишане, плачът, търкалянето по земята и удрянето в гърдите. Понякога могат да се наблюдават и признаци като леност, отчаяние, обвинения, смирение, загриженост, мрачност, горещо желание, нетърпение, безумие, смърт, забрава, болест и заблуда. Когато в сърцето си преданият се опасява, че може да се случи нещо лошо с Кр̣ш̣н̣а, това се нарича предано служене в усещане на тежка загуба. Усещането за загуба е още един признак на преданото служене в състрадание.

В Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (16.10) е дадено следното описание. Когато Кр̣ш̣н̣а се биел с Ка̄лия-на̄га в Ямуна̄, голямата змия увила в пръстените си тялото му. Щом видели Кр̣ш̣н̣а в това положение, скъпите му приятели пастирчетата изпаднали в голяма тревога. Преизпълнени от мъка, страх и усещане за загуба, те паднали на земята. В поведението им няма нищо чудно, защото те се заблуждавали, че с Кр̣ш̣н̣а може да се случи нещо лошо. Те били посветили на Кр̣ш̣н̣а всичко – приятелството си, притежанията си, желанията си и самите себе си.

Когато Кр̣ш̣н̣а влязъл в отровените от Ка̄лия води на река Ямуна̄, майка Яшода̄ се изпълнила с лоши предчувствия и дъхът ѝ станал много горещ. Сълзите от очите ѝ напоили дрехите ѝ и тя едва не загубила съзнание.

По подобен начин когато демонът Шан̇кха̄сура нападнал цариците на Кр̣ш̣н̣а, Бог Баладева започнал да посинява.

В Хам̇садӯта се разказва следният случай. Гопӣте помолили Хам̇садӯта да отиде да потърси следите от лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а и да ги приеме така, както Брахма̄ ги приел върху шлема си, след като откраднал пастирчетата на Кр̣ш̣н̣а. Брахма̄ се разкаял заради дръзкото си отношение към Кр̣ш̣н̣а, паднал в нозете му и върху шлема му се отпечатали следите от стъпките на Кр̣ш̣н̣а. Гопӣте напомнили на Хам̇садӯта, че дори великият мъдрец На̄рада понякога изпада в екстаз, като види тези стъпки, а великите освободени мъдреци копнеят да ги зърнат. Гопӣте настояли: „Затова с огромно желание ти трябва да тръгнеш да търсиш стъпките на Кр̣ш̣н̣а“. Това е друг пример за предано служене в състрадание.

Веднъж Сахадева, по-малкият брат на Накула, при вида на ослепителното сияние от стъпките на Кр̣ш̣н̣а изпитал огромна радост. Той започнал да плаче и да вика: „Майко Ма̄дрӣ! Къде си? Къде си, татко Па̄н̣д̣у? О, колко съжалявам, че не сте тук, за да видите стъпките на Кр̣ш̣н̣а!“. Това е още един пример за предано служене в състрадание.

В преданото служене, което се извършва без силна привързаност към Бога, може да има усмивки и други признаци, но никога потиснатост или скръб – те са признаци на преданото служене в състрадание. В основата на това състрадание винаги е екстатичната любов. По-горе описахме преживяванията на Баладева и Юдхиш̣т̣хира, които се бояли, че на Кр̣ш̣н̣а или на любимите му царици може да се случи нещо лошо. Това чувство се дължи не на невежество за непостижимите енергии на Кр̣ш̣н̣а, а на силна любов към него. Този вид предусещане на някакво нещастие за Кр̣ш̣н̣а се проявява най-напред като скръб, но постепенно преминава в такъв състрадателен любовен екстаз, че започва да тече в друга посока и да носи трансцендентално удоволствие.

Обект на екстатичното любовно служене в гняв е винаги Кр̣ш̣н̣а. Във второ действие на Видагдха ма̄дхава (стих 37) Лалита̄-гопӣ дава воля на гнева си, предизвикан от Кр̣ш̣н̣а. Тя се обръща към Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ: „Скъпа приятелко, съкровените ми желания бяха потъпкани. Сега за мен пътят води само към обителта на Ямара̄джа. Но не мога спокойно да гледам как Кр̣ш̣н̣а продължава да те мами с усмивка на лице. Не разбирам как можеш да отдадеш цялата си любов на този похотлив младеж от общината на нашите съседи, пастирите“.

Веднъж, като видяла Кр̣ш̣н̣а, Джаратӣ казала: „Ах, Ти, дето крадеш от младите момичета! Веднага познах на теб горната дреха на снаха ми“. След това тя се разплакала високо и призовавала всички жители на Вр̣нда̄вана да им каже, че синът на цар Нанда е подпалил семейното огнище на снаха ѝ.

Подобна екстатична любов към Кр̣ш̣н̣а в състояние на гняв изпитала Рохин̣ӣ-девӣ, когато чула трясъка, с който се сгромолясали двете дървета арджуна, за които бил завързан Кр̣ш̣н̣а. Хората от цялата околност се втурнали към мястото на произшествието, а Рохин̣ӣ-девӣ се възползвала от случая и започнала да хока майка Яшода̄: „Много добре наказваш сина си, като го връзваш с въже, но не ти ли идва наум да погледнеш дали не е в опасност! Дървета падат по земята, а Той се разхожда наоколо!“. Гневът на Рохин̣ӣ-девӣ към Яшода̄ е пример за екстатична любов в гняв, предизвикан от Кр̣ш̣н̣а.

Веднъж, когато Кр̣ш̣н̣а бил заедно с пастирчетата на пасищата, приятелите му го помолили да отиде в гората Та̄лавана, където живеел Гардабха̄сура, зъл демон във формата на магаре. Приятелите на Кр̣ш̣н̣а искали да опитат от плодовете на дърветата, които растели там, но не можели да отидат, защото се бояли от демона. Затова помолили Кр̣ш̣н̣а да отиде и да убие Гардабха̄сура. Щом Кр̣ш̣н̣а направил това, те се върнали у дома си и разказали за дейностите си през деня. Това, че били изпратили Кр̣ш̣н̣а сам в тази опасна гора, много разтревожило майка Яшода̄ и тя гневно погледнала момчетата.

Има и друг пример за гняв, този път у една приятелка на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ. Веднъж Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ се обидила на Кр̣ш̣н̣а за държанието му и престанала да му говори. Кр̣ш̣н̣а много съжалявал, че толкова я е разсърдил, и паднал в лотосовите ѝ нозе, за да я помоли за прошка. Но дори това не удовлетворило Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ и тя продължавала да не говори с Кр̣ш̣н̣а. Тогава една от приятелките ѝ я упрекнала: „Скъпа моя, ти позволяваш да те бие буталото на недоволството, тогава какво мога да кажа? Единственият съвет, който мога да ти дам, е веднага да напуснеш това място, защото недостойното ти поведение ми причинява много болка. Не мога да гледам как продължаваш да стоиш с червено лице дори след като пауновото перо на Кр̣ш̣н̣а докосна нозете ти“.

Описаните по-горе проявления на недоволство и гняв в преданото служене се наричат ӣрш̣ю.

Когато Акрӯра се готвел да замине от Вр̣нда̄вана, някои от по-възрастните гопӣ започнали да го упрекват: „О, сине на Га̄ндинӣ, жестокостта ти позори династията на цар Яду. Ти отвеждаш Кр̣ш̣н̣а и ни оставяш да страдаме за него. Ето, още не си заминал, и жизненият дъх на всички гопӣ вече си е отишъл“.

Когато Шишупа̄ла оскърбил Кр̣ш̣н̣а пред събралото се множество по време на Ра̄джасӯя ягя, извършвана от Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, сред Па̄н̣д̣авите и Кауравите настанал голям смут. Дори дядо Бхӣш̣ма се развълнувал. Тогава Накула гневно казал: „Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност и ноктите на нозете му блестят от сиянието на скъпоценните камъни върху шлемовете на познавачите на Ведите. Ако някой се осмели да му се подиграе, давам честната си дума на Па̄н̣д̣ава, че ще ритна шлема му с левия си крак и ще го поваля със стрелите си, които не отстъпват по сила на яма-дан̣д̣а, скиптъра на Ямара̄джа!“. Това е пример за екстатична любов към Кр̣ш̣н̣а в състояние на гняв.

Човек в такова трансцендентално гневно настроение понякога прави саркастични забележки, мята враждебни погледи и произнася обидни думи. Понякога се появяват и други признаци: търкане на дланите, тракане на зъбите, стискане на зъбите, свиване на веждите, почесване по ръцете, навеждане на главата, учестено дишане, хвърляне на тежки думи, клатене на главата, пожълтяване на ъгълчетата на очите и треперене на устните. Понякога очите почервеняват, а друг път избледняват. Някой път гневът води до упреци, друг път – до мълчание. Всички тези признаци на гнева могат да се разделят в две групи: органически присъщи на това състояние и неорганически за него, или постоянни и временни признаци. Понякога гневът е съпътстван от временни признаци като силно вълнение, объркване, горделивост, отчаяние, заблуда, немощ, ревност, ловкост, пренебрежение и симптомите на тежкия труд.

Във всички тези проявления на екстатичната любов постоянен фактор е чувството на гняв.

Когато Джара̄сандха, обзет от гняв, нападнал град Матхура̄, той метнал на Кр̣ш̣н̣а саркастичен поглед. Тогава Баладева сграбчил палешника си и се втренчил в Джара̄сандха с налели се с кръв очи.

Във Видагдха ма̄дхава се разказва как Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ гневно отвърнала на майка си Паурн̣ама̄сӣ, която я обвинявала, че ходи при Кр̣ш̣н̣а. Ра̄дха̄ заявила: „Скъпа майко, какво мога да кажа? Кр̣ш̣н̣а е толкова груб, че често ме напада направо на улицата. Ако поискам да извикам, това момче с пауново перо на главата веднага ми покрива лицето, за да не мога да издам нито звук. А когато, уплашена, поискам да си отида, Той разтваря ръце и ми препречва пътя. Ако падна жалостиво в нозете му, тогава този враг на демона Мадху гневно хапе лицето ми! Майко, моля те, разбери ме и не ми се гневи. Вместо това ми кажи, моля ти се, как да се избавя от тези ужасни нападения на Кр̣ш̣н̣а!“.

Понякога признаците на гневния екстаз, предизвикан от любовта към Кр̣ш̣н̣а, се проявяват в отношенията между еднакви по възраст предани. Пример за такъв гняв е свадата между Джат̣ила̄ и Мукхара̄. Джат̣ила̄ била свекърва на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, а Мукхара̄ – прабаба на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ. Двете говорели за това, как Кр̣ш̣н̣а напада Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, когато тя върви по улицата. Джат̣ила̄ казала: „Мукхара̄, ти имаш зло лице. Като те слушам, сърцето ми гори като в огън!“. А Мукхара̄ отвърнала: „Ти, грешна Джат̣ило, като те слушам, ме заболява главата! По никакъв начин не можеш да докажеш, че Кр̣ш̣н̣а е нападал Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, внучката на дъщеря ми Кӣртида̄“.

Веднъж когато Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ снемала огърлицата, подарена ѝ от Кр̣ш̣н̣а, свекърва ѝ Джат̣ила̄ казала на една своя приятелка: „Приятелко, виж само каква красива огърлица е подарил Кр̣ш̣н̣а на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ. Тя я носи и в същото време иска да ни убеди, че няма нищо общо с Кр̣ш̣н̣а. Това момиче опозори семейството ни!“.

Естествената завист, която изпитват към Кр̣ш̣н̣а хора от рода на Шишупа̄ла, не може да се приема за екстатична любов към Кр̣ш̣н̣а в гняв.