Нектарът на предаността

Конкретният вид екстатични любовни преживявания, които се развиват в сърцето на предания, се наричат вибха̄ва, а външните проявления на тези преживявания (игра на веждите, страх, удивление и усмивка), за които се говори вече, се наричат анубха̄ва. Различните причини, които водят до появяването на анубха̄ва и вибха̄ва, се наричат устойчив екстаз, сан̃ча̄ри-бха̄ва.

В сърцата на хората, които слушат стихове, възпяващи забавленията на Бога, или гледат театрални представления за тях, се пробуждат различни видове трансцендентално любовно служене на Бога. Тези зрители и слушатели се наслаждават на различни видове вибха̄ва, анубха̄ва и сан̃ча̄ри-бха̄ва.

Човек, който все още се намира на материално равнище, не трябва да обсъжда описанията на бха̄ва и анубха̄ва, съдържащи се в трансценденталната литература. Те са проявление на трансценденталната енергия на удоволствието на Бога. Човек трябва просто да се опита да разбере, че духовното битие се характеризира с безкрайно разнообразие от любовни взаимоотношения. Тези любовни взаимоотношения в никакъв случай не трябва да се смятат за материални. Маха̄бха̄рата (Удяма-парва) ни предупреждава да не разсъждаваме за това, което е недостъпно за разбирането ни. Всъщност в сегашното си състояние ние не можем да проумеем отношенията в духовния свят. Великите освободени души, такива като Рӯпа Госва̄мӣ, са се опитали да ни дадат известна представа за трансценденталните дейности в духовния свят, но като цяло за нас тази сфера засега е непостижима. Човек може да разбере взаимоотношенията с Кр̣ш̣н̣а в трансценденталното любовно служене, но само когато наистина е в контакт с енергията на наслаждението на Върховния Бог.

Във връзка с това Шрӣ Рӯпа Госва̄мӣ дава пример с облаците в небето. Те се образуват от океана и когато се превърнат във вода и паднат на земята, отново се устремяват към океана. Енергията на наслаждението на Кр̣ш̣н̣а се сравнява с океан. Чистите предани са облаците, които са източник на наслаждение. И когато се преизпълнят с трансцендентално любовно служене, те могат да изливат милостта си като проливен дъжд; така енергията на удоволствието се връща пак в океана, в Кр̣ш̣н̣а.

Трансценденталното удоволствие, което идва от преданото служене, може да се раздели на две групи: удоволствие от пряко предано служене и удоволствие от косвено предано служене. В прякото предано служене има пет трансцендентални отношения, или вкусове, а в косвеното предано служене – седем. Видовете пряко предано служене са следните: неутрални отношения, служене като слуга, приятелство, родителска любов и съпружеска любов. Косвеното предано служене се разделя на смях, състрадание, гняв, рицарство, страх, удивление и отвращение. Следователно преданото служене може да бъде дванадесет вида, всеки от които има свой цвят. Цветовете са бял, пъстър, оранжев, червен, светлозелен, сив, жълт, кремав, тъмносив, розов, черен и облачен. За дванадесетте вида трансцендентални отношения отговарят различни инкарнации на Бога: Капила, Ма̄дхава, Упендра, Нр̣сим̇ха, Нанда-нандана, Балара̄ма, Кӯрма, Калки, Ра̄гхава, Бха̄ргава, Вара̄ха и Матся.

Външни признаци на взаимоотношенията в екстатичната любов са поддържането, проявлението, разширяването, размишлението и скръбта. Така характерът на преданото служене може да се определи според това, кой от тези пет признака е проявен. За неутралното предано служене е характерно поддържането, за рицарското предано служене – разширяването. Състрадателното предано служене се отличава с размисъл, в преданото служене в гняв има скръб и т.н.

Понякога на начинаещия положението, в което се озовава преданият, може да се стори жалко или достойно за състрадание. Но опитните предани знаят, че човекът, който е изпаднал в такова привидно жалко състояние, изпитва екстаз. Например понякога хората смятат Ра̄ма̄ян̣а за много тъжна история. Но всъщност това не е така. В Ра̄ма̄ян̣а се разказва как Бог Ра̄ма бил изпратен от баща си в гората точно в навечерието на коронясването си. След заминаването на Бог Ра̄ма баща му Маха̄ра̄джа Дашаратха умрял. В гората Ра̄ван̣а отвлякъл съпругата на Ра̄ма, Сӣта̄девӣ. След това избухнала страшна война. Когато най-накрая Сӣта̄девӣ била освободена от лапите на Ра̄ван̣а, целият род на Ра̄ван̣а, царството му и той самият били унищожени. Когато Сӣта̄девӣ се завърнала у дома си, я подложили на изпитание с огън и след няколко дена отново я прогонили в гората. Всичко това може да изглежда покъртително за читателя, но всъщност не е такова. Иначе как Ханума̄н, великият предан на Бог Ра̄мачандра, би чел всеки ден за дейностите на Бог Ра̄мачандра, описани в Ра̄ма̄ян̣а? Истината е, че всичко в гореспоменатите дванадесет трансцендентални настроения на преданото служене носи трансцендентално удоволствие.

Затова Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ съжалява хората, които горят в огъня на насиленото отречение или на сухите умозрителни разсъждения и тези, които пренебрегват преданото служене. За хората, които са привързани към ведическите обреди или към безличностния Брахман, трансценденталното удоволствие на преданото служене остава недостъпно. Затова Шрӣ Рӯпа Госва̄мӣ съветва преданите, които вече са усетили вкуса на нектара на предаността, грижливо да пазят преданото служене от такива безплодни мислители, от привърженици на формалните ритуали и от тези, които се стремят към безличностно освобождение. Преданите трябва да пазят скъпоценния камък на духовната любов от ръцете на крадци и злосторници. С други думи, чистият предан не трябва да описва преданото служене и да разяснява тънкостите му пред философи спекулатори и пред тези, които се занимават с насилени отречения.

Неотдадените никога няма да могат да постигнат благото на преданото служене. Преданото служене е практически недостъпно за тях. Само хората, които са отдали живота си в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност, могат да усетят вкуса на истинския нектар на предаността.

Когато човек се издигне над екстатичната любов и достигне най-висшето равнище – равнището на чистото добро, – той е пречистил сърцето си от всички материални замърсявания. В такова чисто състояние на живот той може да усети вкуса на нектара и тази способност се нарича раса, трансцендентално настроение.

Така завършва изложението на Бхактиведанта върху втората част от Бхакти-раса̄мр̣та синдху, в която се описва общото предано служене.