Допълнителни признаци

Всички тридесет и три признака на екстатичната любов, за които говорихме досега, се наричат вябхича̄рӣ – „изваждащи от равновесие“. Всички тези признаци се отнасят до състояния, в които човек като че ли е изваден от равновесие, но силната екстатична любов към Кр̣ш̣н̣а присъства дори тогава. Изброените признаци могат да се разделят на три групи, съответно първа, втора и трета категория признаци. Проявленията на екстатичната любов са най-разнообразни: завист, безпокойство, гордост, ревност, замисленост, малодушие, снизходителност, нетърпение, копнеж, разкаяние, съмнение и дързост. Всички те се числят към тридесет и трите състояния, чрез които се проявява екстатичната любов. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ блестящо е анализирал различните видове проявления на екстатичната любов, които изваждат човека от равновесие, и макар че в английския език е много трудно да се намерят точните еквиваленти на редица от санскритските термини, по-надолу ще се опитаме да изложим този анализ.

Когато чуждите успехи предизвикват у човек лоши чувства, състоянието му обикновено се нарича завист. Когато човек се плаши от светкавици в небето, този страх всява у него натрапчиво чувство за безпокойство. Затова страхът и безпокойството могат да се приемат за едно и също нещо. Желанието на човек да прикрие истинските си чувства и мисли се нарича авахиттха̄ (прикриване), а желанието да изтъкне превъзходството си се нарича гордост. Тези две могат да се обединят в понятието лицемерие. В лицемерието се включва както авахиттха̄, така и гордостта. Когато човек не може да понася някой да го оскърбява, това се нарича амарш̣а, а когато не може да понася спокойно чуждото богатство, това е ревност. И двете са предизвикани от нетърпимост към нещо. Способността на човек да установи точния смисъл на дадена дума, се нарича убедителност. А преди да вземе окончателно решение за значението на думата, той задълбочено я обмисля. Следователно разсъждението предшества заключението. Когато човек се представя за невежа, това качество е скромност, а липсата на решителност се нарича малодушие. Следователно смирението понякога означава и малодушие. Когато умът на човек е устойчив, това качество се нарича търпение. Способността на човек да понася оскърбления от другите също се нарича търпение. Следователно снизходителността и търпението могат да бъдат тъждествени. Ако човек насилва времето, той е нетърпелив, а когато вижда нещо необикновено, за него се казва, че е поразен. Причина за нетърпението може да бъде и изумлението, затова нетърпението и изумлението също могат да бъдат тъждествени. Когато тревогата е в спящо състояние, тя се нарича силно желание. Следователно тревогата и силното желание също могат да бъдат тъждествени. Когато човек съжалява за някаква грешка, чувството, което изпитва, се нарича срам. Така срамът и разкаянието също могат да бъдат тъждествени. Съмнението е едно от проявленията на склонността към разсъждения. След като прояви дързост, човек става неспокоен. Следователно безпокойството и дързостта също могат да бъдат тъждествени.

Когато всички тези признаци са част от екстатичната любов, те се наричат сан̃ча̄рӣ, т.е. постоянни екстатични признаци. Те са напълно трансцендентални и в зависимост от обстоятелствата могат да се проявят по различни начини – действайки самостоятелно или взаимодействайки си с други признаци. Това напомня обмяната на любов между двама влюбени.

Когато човек изпитва завист или е опозорен, може да се промени цветът на тялото му. Това се отнася към вибха̄ва, субекстаза. Понякога към вибха̄ва се отнасят и объркването, изнемощяването и силното безпокойство. Когато се проявят едновременно няколко такива признака, това може да се нарече просто екстатична любов.

Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ казва, че понякога уплахата, сънят, изтощението, леността и безумието от опиянение могат да спадат към постоянните признаци на екстатичната любов и да се дължат на силна привързаност.

Екстатичната любов може да се проявява и под формата на неоправдан спор, решителност, устойчивост, памет, радост, невежество, скромност и безсъзнание. Към проявленията на екстатичната любов може да се отнесе и зависимостта, която на свой ред се дели на висша и подчинена зависимост. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ е определил точната граница между двата вида зависимост, за които също ще говори, когато му дойде времето.

Един предан възкликва: „О, защо не мога да видя земята на Матхура̄! Макар че само като чуя името Матхура̄, космите по тялото ми настръхват, аз съм лишен от възможността да видя това място. Защо са ми тогава очите?“. Тези думи изразяват силното желание на предания да види земята на Матхура̄, а това желание е породено от дълбоката привързаност към Кр̣ш̣н̣а. Такава силна привързаност към Кр̣ш̣н̣а откриваме и у Бхӣма, когато започнал да мърмори: „Ръцете ми са като мълнии, но въпреки това не можах да разбия Шишупа̄ла на пух и прах, когато оскърбяваше Кр̣ш̣н̣а. Тогава за какво са ми тези силни ръце?“. Бхӣма бил разгневен и предизвиканото от гнева чувство за отчаяние породило у него силна привързаност към Кр̣ш̣н̣а. Това е пример за силна привързаност към Кр̣ш̣н̣а в пристъп на гняв.

Когато Арджуна видял вселенската форма на Кр̣ш̣н̣а, чиито бляскащи челюсти поглъщали живота на цялата вселена, устата му пресъхнала. И въпреки че винаги се уповавал на милостта на Кр̣ш̣н̣а, в това време той напълно се забравил и не можел да проумее, че е Арджуна, приятелят на Кр̣ш̣н̣а. Това е пример за подчинена зависимост.

Понякога ужасните дейности също могат да бъдат източник на силна екстатична любов към Кр̣ш̣н̣а. Състоянието на ума тогава се нарича екстатичен страх в илюзия. В Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (23.40) можем да намерим думите на бра̄хман̣ите, които извършвали жертвоприношения: „Ние сме се родили с три преимущества: произхождаме от знатни брахмински семейства, минали сме през обреда на получаването на свещен шнур и сме получили посвещение от духовен учител. Но уви, въпреки тези преимущества ние сме проклети. Проклет е дори обетът за брахмачаря, който сме спазвали“. Така бра̄хман̣ите започнали да проклинат собствените си дейности. Те осъзнали, че макар да имат знатен произход, образование и култура, все още се намират под влиянието на илюзорната енергия. Освен това те признали, че под влиянието на материалната енергия са дори великите йогӣ, ако не са предани на Бога. Чувството за отчаяние, което изпитвали бра̄хман̣ите, извършващи обредни церемонии, на практика показва, че те изобщо не били привързани към Кр̣ш̣н̣а. Но има пример и за такова отчаяние, което издава привързаност към Кр̣ш̣н̣а. Когато един демон в образа на бик нападнал девойките на Враджа, те завикали: „Скъпи Кр̣ш̣н̣а, спаси ни! Загубени сме!“. Това е пример за отчаяние, придружено от привързаност към Кр̣ш̣н̣а.

Когато Кр̣ш̣н̣а убил демона Кешӣ, Кам̇са почувствал, че го обзема отчаяние. Той казал: „Кеши-даитя ми бе по-скъп от собствения ми живот, но едно недодялано, необразовано и невежо в бойното изкуство пастирче го уби. Аз с лекота победих царя на небесата, но така и не разбрах какъв е смисълът на живота“. Тъй като в това отчаяние има и лек нюанс на влечение към Кр̣ш̣н̣а, то се смята за отражение на екстатичната любов, съпроводена от отчаяние.

Веднъж Кам̇са упреквал Акрӯра: „Ти си такъв глупак – приемаш за Върховната Божествена Личност едно пастирче само защото то победило някаква си водна змия! Това момче може и да е повдигнало камъчето, наречено Говардхана, но дори самият този факт не е толкова удивителен, колкото думите ти, че то е Божествената Личност!“. Виждаме пример за враждебно отношение, причинено от чувство за отчаяние в екстатичната любов към Кр̣ш̣н̣а.

Веднъж един предан се опитвал да утеши дървото кадамба, когато то скърбяло, че Кр̣ш̣н̣а не се докоснал дори до сянката му. Преданият говорел: „Скъпо дърво кадамба, успокой се. Веднага щом победи змията Ка̄лия в река Ямуна̄, Кр̣ш̣н̣а ще дойде и ще изпълни желанието ти“. Това е пример за ненужно отчаяние в екстатичната любов към Кр̣ш̣н̣а.

Веднъж Гаруд̣а, орелът, който носи Виш̣н̣у, казал: „Кой може да е по-чист от мен? Има ли втора птица като мен, толкова способна и могъща? Кр̣ш̣н̣а може да не ме харесва, може да не иска да дружи с мен, но въпреки това е принуден да използва крилете ми!“. Това е пример за отчаяние в неутралната екстатична любов.

Понякога признаците на екстатичната любов се разделят в четири групи: зараждане, съчетаване, обединяване и удовлетворяване.

Веднъж Кр̣ш̣н̣а казал на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ: „Скъпа моя, когато тази сутрин се опитваше да се срещнеш с мен насаме, приятелката ти Мекхала̄ се изяде от завист. Само я погледни!“. Кр̣ш̣н̣а се шегувал така с Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, а тя сърдито свъсила красивите си вежди. Рӯпа Госва̄мӣ се моли всеки да получи благословията на свъсените вежди на Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ. Това е пример, как се заражда злост в екстатичната любов към Кр̣ш̣н̣а.

Една нощ, след като малкият Кр̣ш̣н̣а бил убил демоницата Пӯтана̄, го видели да си играе върху гърдите ѝ. От тази гледка Яшода̄ останала като вцепенена и известно време не можела да дойде на себе си. Това е пример за съчетаване на няколко признака на екстатичната любов. Съчетаването може да е благоприятно или неблагоприятно. Фактът, че Пӯтана̄ е мъртва, бил благоприятен, но това, че Кр̣ш̣н̣а си играел върху гърдите ѝ посред нощ, без да има кой да му помогне в случай на нужда, било неблагоприятно. Яшода̄ била застигната едновременно и от благоприятното, и от неблагоприятното.

Когато току-що се бил научил да ходи, Кр̣ш̣н̣а постоянно влизал и излизал от къщата. Яшода̄ много се удивила от това и забелязала: „Това дете не може да си намери място, никой не може да го контролира! То постоянно се разхожда из Гокула (Вр̣нда̄вана) и пак влиза вкъщи. Виждам, че няма страх от нищо и затова се боя все повече и повече да не го сполети някаква беда“. Тук отново сме изправени пред пример за противоречиво съчетание: детето не се бои от нищо, а Яшода̄ се страхува от беда. В дадения случай причина е опасността, а чувствата на Яшода̄ са съчетание на два противоположни признака. Иначе казано, Яшода̄ изпитвала едновременно и щастие, и тревога, по-точно усилващ се страх.

Виждайки ликуващия си син сред борците на арената на Кам̇са, Девакӣ, майката на Кр̣ш̣н̣а, усетила по бузите ѝ да се стичат едновременно два вида сълзи: горещи и ледени. Това е пример за съчетаване на радост и скръб в екстатичната любов, предизвикани от различни причини.

Веднъж Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ стояла на брега на река Ямуна̄ в гората на Вр̣нда̄вана. Изневиделица върху нея скочил Кр̣ш̣н̣а, който бил много по-силен. Въпреки че тя изглеждала много недоволна от случилото се, вътре в себе си се усмихвала и чувствала голяма наслада. Тя свъсила вежди и си дала вид, че отблъсква Кр̣ш̣н̣а. В това настроение Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ била много красива и Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ възхвалява несравнимата ѝ прелест. Виждаме пример за проява на различни чувства в екстатичната любов, предизвикани от една и съща причина – Кр̣ш̣н̣а.

От време на време в дома на Нанда Маха̄ра̄джа се устройвали големи празненства, на които се събирали всички жители на Вр̣нда̄вана. На едно такова празненство Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ носела златна огърлица, която ѝ бил подарил Кр̣ш̣н̣а. Майка Яшода̄ и майката на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ веднага забелязали това – огърлицата била прекалено дълга за шията ѝ. В същото време Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ гледала до себе си едновременно Кр̣ш̣н̣а и собствения си съпруг Абхиманю. Всички тези неща много я смутили, тя се засрамила и намръщила лице, от което станала още по-красива. В този случай се преплели срам, гняв, радост и скръб. Това е пример за струпване на няколко признака на екстатичната любов.

Веднъж Кам̇са възкликнал: „Какво може да ми направи това момче? То е безсилно“. В следващия миг му съобщили, че всичките му приятели са паднали убити от ръката на същото момче. Тогава в главата на Кам̇са нахлули объркани мисли: „Може би веднага трябва да отида и да му се предам? Но нима великите воини правят така?“. След това си помислил: „Но защо трябва да се боя от него? Имам толкова много борци, които ме подкрепят“. Но още в следващия миг вече си мислел: „Това момче наистина не е обикновено, защото повдигна с лявата си ръка хълма Говардхана. Какво да направя сега? Ще отида във Вр̣нда̄вана и ще накарам всичките ѝ жители да страдат. Но аз не съм в състояние дори да изляза от къщи, защото сърцето ми се свива от страх пред това момче!“. Състоянието на Кам̇са е пример за едновременна проява на гордост, скръб, примирение, решителност, спомняне, неувереност, гняв и страх. Така умственото състояние на Кам̇са се определяло от съчетанието на осем различни чувства. Това е друг пример за струпване на признаците на екстатичната любов в отчаяние.

Веднъж един семеен предан казал: „О, Господи, аз съм толкова жалък, че двете ми очи – да бъдат проклети дано! – никога не пожелават да видят славния град Матхура̄. Получил съм добро образование, но го използвам в служба само на правителството. Аз забравих, че нищо на този свят не може да устои пред безпощадното време, което създава и унищожава всичко. На кого ще оставя състоянието и богатствата си? Аз остарявам. Какво да правя? Да се заема с предано служене у дома? Не, не мога да направя това, умът ми ме тегли към трансценденталната земя на Вр̣нда̄вана“.

Виждаме пример за съчетание на отчаяние, гордост, съмнение, търпение, скръб, решителност и силно желание – седем различни признака на екстатичната любов към Кр̣ш̣н̣а.

Една санскритска поговорка гласи: „Най-голямото удовлетворение се ражда от разочарованието“. С други думи, когато желанията или амбициите са изключително силни, но успеят да се осъществят едва след отчаяни усилия, осъществяването им води до най-голямото удовлетворение. Веднъж пастирчетата на Вр̣нда̄вана напразно търсили Кр̣ш̣н̣а цял ден. Лицата им почернели, а те целите посърнали. Точно тогава пастирчетата чули откъм хълма слабите звуци от флейтата на Кр̣ш̣н̣а и ги обзела неописуема радост. Това е пример за удовлетворение след отчаяние.

Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ казва, че макар да не владее много добре всички тънкости, значения и нюанси на признаците на екстатичната любов, той все пак е направил опит да даде няколко примера за разновидностите на любовта към Кр̣ш̣н̣а. По-нататък той казва, че тридесет и трите проявления на екстатичната любов, които изваждат от равновесие, заедно с останалите осем признака правят всичко четиридесет и един основни признака на екстатичната любов. Те са свързани с промяна в дейностите както на тялото, така и на сетивата. Тези проявления могат да се считат за различни чувства в сърцето. Някои от чувствата са съвсем естествени за предания, други от тях го обземат за кратко време. Естествените за предания признаци могат да се открият у него постоянно – както външно, така и вътрешно.

Както човек просто като погледне платното, може да разбере в каква боя е било потопено, така той може да определи истинското състояние на някого, ако познава многообразните проявления на посочените признаци. С други думи, привързаността към Кр̣ш̣н̣а е една, но понеже има различни видове предани, тя се проявява в различни разновидности. Както платното, потопено в червена боя, става червено на цвят, така по характерните екстатични признаци може да се съди за преживяванията, които изпитва преданият в даден момент. Всъщност всички различни настроения и раси, в които се намират преданите, пораждат в ума им различни специфични усещания. Те на свой ред определят разликата във формите и степените на проява на признаците на екстатичната любов. Човек може да е много благороден, уравновесен и великодушен или да е груб и коравосърдечен – тогава признаците на екстатичната любов ще се проявят по различен начин, в зависимост от състоянието на сърцето. Всъщност по правило човек не може да разбере настроенията на друг човек в цялата им пълнота, но ако сърцето е меко и добро, признаците на екстатичната любов се проявяват много ярко и могат да бъдат забелязани много лесно. Сърцето на човека, който е издигнат и сериозен, може да се сравни със злато, а доброто и милостивото сърце – с памучен фитил. Когато в ума се появи екстатично чувство, златното, сериозното сърце не може да бъде възбудено, но доброто сърце веднага се изпълва с вълнение.

Може да се направи и друго сравнение – сериозното и великодушно сърце е като голям град, а нежното сърце – като малка колиба. В големия град има много светлини и големи слонове, но никой не им обръща особено внимание. Но когато тези светлини или слонове се намират край малката колиба, всеки ги забелязва.

Коравото сърце се сравнява с мълния, злато и смола. Мълнията е много силна и никога не омеква. Така и сърцата на тези, които се подлагат на сурови отречения, много трудно могат да се размекнат. Златното сърце се топи при много висока температура, например в екстатичната любов. А сърцето от смола се топи бързо дори и при леко загряване.

Мекото сърце се сравнява с мед, масло и нектар. А състоянието на ума – със слънчевата светлина. Както медът и маслото се топят на слънце, така и добросърдечните хора се размекват много лесно. Нектарът по природа е течен. Така и сърцата на тези, които изпитват чиста екстатична любов към Кр̣ш̣н̣а, винаги са течни като нектар.

Чистите предани на Кр̣ш̣н̣а притежават особени нектарни качества, а понякога и качествата на маслото и меда. Но общо погледнато, независимо в кое от гореспоменатите състояния се намира сърцето на човек, то може да се разтопи при съответни обстоятелства, както твърдият диамант може да бъде разтопен, ако се обработи със специални химикали. В Да̄на-кели каумудӣ се казва: „Когато в сърцето на предания се пробуди любовта, той не може да възпре промяната на настроенията си. Сърцето му е като океана при изгрева на луната – когато луната изгрява, нищо не е в състояние да спре прилива – в океана веднага се надигат огромни вълни“. Въпреки че по природа океанът е спокоен и невъзмутим, когато луната изгрее, нищо не може да спре вълните, надигащи се в него. По същия начин чистите предани не могат по никакъв начин да спрат талазите на чувствата, които се надигат у тях.