Признаците на екстатичната любов

Признаците, които се появяват в тялото на предания, когато той изпитва екстатична любов към Кр̣ш̣н̣а, се наричат анубха̄ва. Ето някои примери за анубха̄ва: танцуване, търкаляне по земята, много силно пеене, изпъване на тялото, плачене на глас, прозяване, тежко дишане, пренебрегване присъствието на другите, силно слюноотделяне, безумен смях, въртене на главата и оригване. Когато екстатичната любов избликне с такава необикновена сила, че се проявят всички тези признаци, човек чувства трансцендентално облекчение.

Посочените признаци се разделят на две групи: едната се нарича шӣта, а другата – кш̣епан̣а. Когато преданият се прозява, признаците се наричат шӣта, а когато танцува, се наричат кш̣епан̣а.

Докато наблюдавал танца ра̄са, който Бог Кр̣ш̣н̣а танцувал с гопӣте, Шива съзрял красивото лице на Кр̣ш̣н̣а и тутакси скочил да танцува и да удря малкия си барабан д̣ин̣д̣има. Към танцуващия в екстаз Шива се присъединил най-големият му син Ган̣еша.

В Трета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (1.32) Видура пита Уддхава: „Скъпи приятелю, как е Акрӯра? Той не само е мъдър учен и напълно праведен, но е и предан на Бог Кр̣ш̣н̣а. Той изпитва към Кр̣ш̣н̣а такава екстатична любов, че съм го виждал да се търкаля като безумен в прахта, където са се отпечатали стъпките на Кр̣ш̣н̣а“. А една гопӣ изпратила бележка на Кр̣ш̣н̣а, че Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ толкова силно страда от раздялата си с него и е така омагьосана от благоуханието на гирляндите му, че се търкаля по земята и с това наранява нежното си тяло.

Една гопӣ казала на Кр̣ш̣н̣а, че когато веднъж Шрӣмати Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ възпявала величието му, тя омаяла приятелките си до такава степен, че те се вцепенили и онемели. В същото време камъните наоколо започнали да се топят от екстатична любов.

Веднъж На̄рада Муни пеел мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а толкова силно, че се почувствало появяването на Бог Нр̣сим̇ха. От това всички демони се разбягали в различни посоки.

Когато На̄рада, който носи вӣн̣а̄, си спомня в силен екстаз за своя Бог Кр̣ш̣н̣а, понякога той изпъва тялото си толкова силно, че свещеният му шнур се къса.

Веднъж една гопӣ казала на Кр̣ш̣н̣а: „Скъпи сине на Нанда Маха̄ра̄джа, звукът на флейтата Ти изпълва сърцето на Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ със скръб и страх и тя плаче с треперещ глас като птицата курарӣ“.

Като чуе звуците от флейтата на Кр̣ш̣н̣а, Шива изпада в пълно изумление и оглася космоса с такъв силен плач, че унищожава демоните, а сърцата на преданите изпълва с радост.

Казва се, че цветовете на лотосите се разтварят, когато изгрее кръглата луна. А когато Кр̣ш̣н̣а се появи пред Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, от прозявката лицето ѝ разцъфва като разтворен лотосов цвят.

За тежкото дишане се казва следното: „Лалита̄ (една от гопӣте) е досущ като птицата ча̄такӣ, която пие единствено водата, падаща от дъждовните облаци“. Тук Кр̣ш̣н̣а е тъмният облак, а Лалита̄ – птицата ча̄такӣ. Тя иска да общува единствено с Кр̣ш̣н̣а. Сравнението продължава по следния начин: „Както силният вятър понякога разкъсва големия облак, така тежкото дишане на Лалита̄ стана причина тя да загуби Кр̣ш̣н̣а, който вече бе изчезнал, когато тя дойде на себе си“.

Пренебрегване присъствието на другите показали съпругите на бра̄хман̣ите, които извършвали жертвоприношения във Вр̣нда̄вана. Щом научили, че Кр̣ш̣н̣а е наблизо, те веднага напуснали домовете си. Те напуснали домовете си и изоставили учените си съпрузи. А съпрузите започнали да обсъждат помежду си: „Колко поразително е влечението към Кр̣ш̣н̣а, което накара тези жени да ни изоставят, без да се замислят!“. Такова е въздействието на Кр̣ш̣н̣а. Всеки един, който се привърже към Кр̣ш̣н̣а, може да се изтръгне от оковите на раждането и смъртта, които са като заключените домове, напуснати от съпругите на бра̄хман̣ите.

В Падя̄валӣ някои предани казват: „Не ни интересуват никакви хора! Нека даже ни се подиграват – ние пак няма да им обръщаме внимание. Просто ще се наслаждаваме на трансценденталното блаженство, като повтаряме Харе Кр̣ш̣н̣а, ще се търкаляме по земята и ще танцуваме в екстаз. Така вечно ще се наслаждаваме на трансценденталното блаженство“.

Като пример за потичане на слюнка от устата се посочват случаи с На̄рада Муни – когато повтарял мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, понякога той заставал напълно вцепенен и от устата му се процеждала слюнка.

Когато преданият се смее високо като побъркан, това се дължи на необикновено вълнение, породено в сърцето му от екстатичната любов. Този безумен смях се нарича ат̣т̣а-ха̄са и е проявление на особено сърдечно състояние. Любовта на предания, изпаднал в такова състояние, намира израз през устните му. Преливащите се звънливи звуци могат да се оприличат на цветовете, които се сипят от растението на предаността, израснало в сърцето на предания. В Чайтаня чарита̄мр̣та преданото служене на Бога също се сравнява с растение, което стига до лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а в Голока Вр̣нда̄вана.

Една гопӣ казала на приятелката си: „Като че ли Бог Кр̣ш̣н̣а, врагът на демона Агха, е пуснал от устата си вихрушка, която вече върти главата ти и много скоро ще направи същото и с останалите лотосооки гопӣ“.

Понякога оригването също е признак на екстатична любов към Кр̣ш̣н̣а. Доказателство за това откриваме в думите на Паурн̣ама̄сӣ към една плачеща приятелка на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ: „Скъпа щерко, не се тревожи, че Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ се оригва. Аз знам лек срещу това. Не плачи така. Тя не се оригва заради лошо храносмилане. Това е признак за екстатична любов към Кр̣ш̣н̣а. Не се вълнувай, ще направя така, че веднага да изчезне“. Тези думи на Паурн̣ама̄сӣ доказват, че екстатичната любов към Кр̣ш̣н̣а понякога намира израз в оригване.

Друг път като реакция от екстатичната любов към Кр̣ш̣н̣а цялото тяло трепери и някои от частите му започват обилно да кървят. Но тези признаци се срещат много рядко, затова Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ не се спира подробно на тях.