Качествата на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а (продължение)

Юначен е този, който се сражава с голямо въодушевление и умело борави с различни видове оръжия.

За храбростта на Кр̣ш̣н̣а по време на сражение откриваме следното твърдение: „О, убиецо на врагове, както къпещият се в езерото слон покосява стъблата на лотосите във водата, размахвайки хобота си, така просто като размахаш ръцете си, подобни на слонски хоботи, Ти покосяваш враговете като лотосови цветове“.

Що се отнася до умението на Кр̣ш̣н̣а да борави с оръжия, когато Джара̄сандха нападнал войската му с тринайсетте си военни части, те не успели да ранят дори един воин от страната на Кр̣ш̣н̣а. Това се дължало на изключителното бойно майсторство на Кр̣ш̣н̣а, което няма равно на себе си в историята на военното изкуство.

Състрадателен е този човек, който не може да търпи, когато другите са нещастни.

Това качество Кр̣ш̣н̣а проявил, като освободил всички царе, пленени от Магадхендра. На смъртния си одър дядо Бхӣш̣ма отправил молитви към Кр̣ш̣н̣а и го сравнил със слънцето, което разпръсква мрака. Магадхендра бил затворил царете в тъмни килии, но когато Кр̣ш̣н̣а се появил там, мракът веднага изчезнал, сякаш било изгряло слънцето. Въпреки че Магадхендра бил пленил толкова много царе, щом се появил Кр̣ш̣н̣а, всички те били освободени. Кр̣ш̣н̣а ги спасил, защото изпитвал към тях искрено състрадание.

Кр̣ш̣н̣а показал състраданието си и когато дядо Бхӣш̣ма лежал върху ложето от стрели, с които било пронизано цялото му тяло. Тогава единственото желание на Бхӣш̣ма било да види Кр̣ш̣н̣а и затова Кр̣ш̣н̣а отишъл там. Като видял в какво тежко състояние се намира Бхӣш̣ма, Кр̣ш̣н̣а му заговорил със сълзи на очи. Той не само плачел, но и от състрадание едва не загубил съзнание. Затова преданите не отдават почитания непосредствено на Кр̣ш̣н̣а, а се покланят на състрадателната му природа. Всъщност Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност, затова човек много трудно може да се доближи до него. Но преданите се обръщат към състрадателната му природа, представена от Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, и винаги ѝ се молят да получат състраданието на Кр̣ш̣н̣а.

Почтителен е този, който се отнася с подобаващо уважение към духовния учител, бра̄хман̣ите и възрастните хора.

Когато Кр̣ш̣н̣а се намирал сред по-старши личности, най-напред Той отдавал почитания на духовния си учител, след това на баща си, а после на Балара̄ма, по-големия си брат. По този начин лотосоокият Бог Кр̣ш̣н̣а бил напълно щастлив и винаги с чисто сърце в отношенията си с другите.

Учтив е този, който никога не се държи безочливо и високомерно.

Учтивостта и благородството си Кр̣ш̣н̣а показал, когато отивал към арената на жертвоприношението Ра̄джасӯя, устроено от по-големия му братовчед Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира знаел, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност, и се опитал да слезе от колесницата си, за да го приветства. Но още преди Юдхиш̣т̣хира да успее да направи това, Бог Кр̣ш̣н̣а сам слязъл от колесницата си и паднал в нозете на царя. Въпреки че е Върховната Божествена Личност, във взаимоотношенията си Кр̣ш̣н̣а никога не пренебрегва обществените норми на поведение.

Човек, който е мек и отстъпчив по природа, се нарича великодушен.

Думите, които Уддхава изрекъл след похищаването на скъпоценния камък Сямантака, потвърждават, че Кр̣ш̣н̣а е много добър и великодушен: дори ако слугите му са се провинили с нещо, Той не обръща внимание на това. Той гледа само служенето, което те му отдават.

Срамежлив се нарича този, който се държи плахо и стеснително.

Както се описва в Лалита ма̄дхава, срамежливостта на Кр̣ш̣н̣а намерила израз, когато Той повдигнал хълма Говардхана с малкото пръстче на лявата си ръка. Всички гопӣ наблюдавали удивителната му постъпка, а Той ги гледал и им се усмихвал. Когато погледът му попаднал върху гърдите на гопӣте, ръката му трепнала и пастирите, скупчили се под хълма, доста се поуплашили. След това се разнесъл страшен гръм и всички започнали да се молят на Кр̣ш̣н̣а да ги спаси. При мисълта, че всички пастири се уплашили, когато хълмът потреперил, Бог Балара̄ма се усмихнал. Но като видял усмивката му, Кр̣ш̣н̣а си помислил, че Балара̄ма го е видял, когато гледа гърдите на гопӣте, и много се засрамил.

Кр̣ш̣н̣а е закрилник на всички отдали се души.

Един враг на Кр̣ш̣н̣а се ободрявал с мисълта, че няма смисъл да се бои от него, защото щом му се отдаде, Кр̣ш̣н̣а веднага ще го предпази от всички опасности. Понякога сравняват Кр̣ш̣н̣а с луната, която без да се колебае, разпръсква благотворните си лъчи дори над домовете на чан̣д̣а̄лите и другите недокосваеми.

Щастлив е този, който винаги е радостен и не знае нещастия и скръб.

Що се отнася до наслаждението на Кр̣ш̣н̣а, казва се, че Кувера, съкровищникът в небесното царство, не бил дори и сънувал накитите, които украсявали телата на Кр̣ш̣н̣а и на цариците му. Полубоговете в небесното царство не можели дори да си представят танците, които постоянно се танцували пред дворците на Кр̣ш̣н̣а. В райските планети Индра постоянно е заобиколен от танцуващи куртизанки. Но дори Индра не можел да си представи колко красиви са танците пред дворците на Кр̣ш̣н̣а. Гаурӣ означава „бяла жена“; така се нарича съпругата на Шива. Красивите жени, които живеели в дворците на Кр̣ш̣н̣а, били много по-бели от Гаурӣ, толкова бели, че ги сравнявали с лунната светлина и Кр̣ш̣н̣а постоянно можел да ги вижда. С други думи, никой не може да се наслаждава повече от Кр̣ш̣н̣а. Представата за наслаждение е неотделимо свързана с представата за красиви жени, накити и богатства. А в дворците на Кр̣ш̣н̣а всички тези неща били в такова изобилие, че Кувера, Индра и Шива не можели дори да си го представят.

До Кр̣ш̣н̣а не може да се докосне и най-малкото страдание. Веднъж няколко гопӣ отишли на мястото, където бра̄хман̣ите извършвали жертвоприношения, и казали: „Скъпи брахмински съпруги, трябва да знаете, че до Кр̣ш̣н̣а не може да се докосне дори полъх от страдание. Кр̣ш̣н̣а не знае какво е загуба, позор, страх, безпокойство, беда. Той винаги е заобиколен от танцьорките на Враджа и се наслаждава с тях в танца ра̄са“.

Казва се, че ако преданите на Кр̣ш̣н̣а предложат на Бог Вишн̣у с любов дори само малко вода или лист от туласӣ, Виш̣н̣у ще им се предаде, защото е много милостив.

Благоразположението на Кр̣ш̣н̣а към преданите му намерило израз в борбата му с Бхӣш̣ма. Когато малко преди да напусне този свят, дядо Бхӣш̣ма лежал на ложето от стрели, Кр̣ш̣н̣а дошъл при него. Тогава Бхӣш̣ма започнал да си спомня колко милостив е бил Кр̣ш̣н̣а на бойното поле. Кр̣ш̣н̣а бил обещал, че по време на битката при Курукш̣етра няма да вземе оръжие, за да се сражава в полза на някоя от страните, и ще спазва пълен неутралитет. Въпреки че бил колесничар на Арджуна, Кр̣ш̣н̣а обещал, че няма да му помага с никакво оръжие. Но един ден Бхӣш̣ма решил да накара Кр̣ш̣н̣а да наруши обещанието си и нападнал Арджуна с такъв устрем и бойно майсторство, че Кр̣ш̣н̣а бил принуден да слезе от колесницата. Той грабнал едно счупено колело от колесница и се втурнал към дядо Бхӣш̣ма, както лъвът се нахвърля върху слона, за да го убие. Дядо Бхӣш̣ма си припомнил тази сцена и по-късно възхвалил необикновената любов на Кр̣ш̣н̣а към предания му Арджуна, заради когото Той бил готов да наруши дори собственото си обещание.

Кр̣ш̣н̣а се чувства задължен към преданите си заради любовта, която те изпитват към него, а не заради самото служене, което му отдават. Никой всъщност не може да служи на Кр̣ш̣н̣а съвършено. Той е толкова цялостен, съвършен и достатъчен сам по себе си, че не се нуждае от ничие служене. Само любовта и предаността на преданите му го карат да се чувства задължен. С каква признателност Кр̣ш̣н̣а се отплаща на преданите си за любовта им, виждаме в случая, когато Суда̄ма̄ Випра отишъл в двореца на Кр̣ш̣н̣а. Суда̄ма̄ Випра бил някогашен приятел на Кр̣ш̣н̣а от училище и понеже бил много беден, съпругата му го накарала да отиде при Кр̣ш̣н̣а и да го помоли за помощ. Когато Суда̄ма̄ Випра отишъл в двореца, Кр̣ш̣н̣а го посрещнал много гостоприемно, оказал му всички почести, които се оказват на бра̄хман̣а, и заедно със съпругата си му измил нозете. Когато си спомняли заедно детското си приятелство, в очите на Кр̣ш̣н̣а заблестели сълзи.

Друг пример за начина, по който Кр̣ш̣н̣а се чувства задължен към преданите си, е даден в Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (9.18). Там Шукадева Госва̄мӣ казва на цар Парӣкш̣ит: „Скъпи царю, когато майка Яшода̄ бе цялата плувнала в пот, изтощена от неуспешните си опити да го върже с въже, Кр̣ш̣н̣а ѝ позволи да направи това“. Като дете веднъж Кр̣ш̣н̣а ядосал майка си с лудориите си и тя поискала да го върже. Майка Яшода̄ донесла от къщи едно въже и се опитала да върже детето, но не могла да направи възел, защото въжето било късо. Тя започнала да завързва едно за друго много въжета, но те винаги се оказвали прекалено къси. След известно време тя така се уморила, че започнала да се поти. Тогава Кр̣ш̣н̣а се съгласил и позволил на майка си да го върже. С други думи, Кр̣ш̣н̣а не може да бъде вързан по никакъв друг начин, освен с любов. Той е обвързан единствено от признателността, която чувства към преданите си за екстатичната им любов към него.

Всеблаг се нарича този, който постоянно извършва благочестиви дейности за доброто на всички.

След като Бог Кр̣ш̣н̣а напуснал тази планета, Уддхава започнал да си припомня дейностите му и казал: „С прекрасните си забавления Кр̣ш̣н̣а удовлетвори всички велики мъдреци. Той сложи край на демоничните дейности на жестоките царе, защити всички праведни и унищожи в бой всички безмилостни воини. Затова Той носи добро на всички хора“.

Могъщ е този, който винаги може да побеждава враговете си.

Както могъщото слънце изтиква мрака, принуждавайки го да се скрие в пещерите, така когато бил на тази планета, Кр̣ш̣н̣а прогонил всичките си врагове, които избягали като кукумявки и потърсили убежище далеч от очите му.

Прочут е този, който се слави с безупречен характер.

Казва се, че славата на Кр̣ш̣н̣а се разпространява като лунното сияние, което превръща мрака в светлина. С други думи, ако проповядваме Кр̣ш̣н̣а съзнание по целия свят, тъмнината на невежеството и на тревогите в материалното битие ще се превърне в снежнобяла светлина на чистота, мир и благоденствие.

Когато великият мъдрец На̄рада възпявал величието на Бога, синята ивица върху шията на Шива изчезнала. Щом видяла това, Гаурӣ (съпругата на Шива) се усъмнила, че някой се е преоблякъл като съпруга ѝ и от страх избягала от него. Когато чул да се повтаря името на Кр̣ш̣н̣а, Бог Балара̄ма забелязал, че дрехата му, която обикновено е синя, е станала бяла. А пастирките видели, че водата на река Ямуна̄ се е превърнала в мляко и започнали да избиват от нея масло. Това показва, че чрез разпространяването на Кр̣ш̣н̣а съзнание, т.е. на славата на Кр̣ш̣н̣а, всичко става белоснежно чисто.

Любимец на всички се нарича този, който е много скъп на всички.

За популярността на Кр̣ш̣н̣а се говори в Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (11.9) при описването на завръщането му вкъщи от столицата Хастина̄пура. Докато Той отсъствал от Два̄рака̄ заради битката при Курукш̣етра, всички жители на Два̄рака̄ скърбели. Но когато се завърнал, те с възторг го посрещнали и го приветствали: „О, Господи, докато беше далеч от града, дните ни минаваха в мрака на нощта. Както в тъмната нощ всеки миг като че ли продължава цяла вечност, така докато теб те нямаше, всеки миг ни се струваше като милиони години. Раздялата с теб е непоносима за нас“. Тези думи показват колко обичан бил Кр̣ш̣н̣а в цялата страна.

Нещо подобно се случило, когато Кр̣ш̣н̣а излязъл на жертвената арена, подготвена от цар Кам̇са с намерението Кр̣ш̣н̣а да бъде убит на нея. Щом Кр̣ш̣н̣а се показал, всички мъдреци започнали да викат: „Джая! Джая! Джая!“. („Победа!“.) По това време Кр̣ш̣н̣а бил още момче и всички мъдреци почтително започнали да го благославят. Полубоговете, които били там, започнали да му отдават благозвучни молитви, а жените и девойките надавали радостни викове от всички краища на арената. Накратко, сред всички хора, които се били събрали за жертвоприношението, нямало нито един, който да не обичал Кр̣ш̣н̣а.

Въпреки че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност и не изпитва пристрастие към никого, в Бхагавад-гӣта̄ се казва, че към преданите, които обожават името му с любов и нежност, Той чувства особено влечение. Когато Кр̣ш̣н̣а бил на тази планета, един предан изразил по следния начин чувствата си: „О, Господи, ако Ти не се бе появил на тази планета, тогава асурите (демоните) и атеистите със сигурност щяха да попречат на дейностите на преданите. Не мога дори да си представя размерите на опустошението, което те биха предизвикали, ако не беше твоето присъствие“. От самото начало на появяването си Кр̣ш̣н̣а бил най-заклетият враг на всички демони, въпреки че ненавистта му към тях се сравнява с благосклонността му към преданите, защото всеки демон, убит от Кр̣ш̣н̣а, веднага получавал освобождение.

Всеки човек, който притежава някакви особени качества, веднага става привлекателен за жените.

Един предан казал така за цариците на Два̄рака̄: „Как да опиша величието на цариците на Два̄рака̄, които отдават лично служене на Бога? Богът е толкова велик, че просто като повтарят името му, всички велики мъдреци, такива като На̄рада, усещат трансцендентално блаженство. Тогава какво да кажем за цариците, които постоянно виждат Бога и лично му служат?“. В Два̄рака̄ Кр̣ш̣н̣а имал 16 108 съпруги и всяка една от тях привличал така, както магнитът привлича желязото. Един предан казва: „О, Господи, Ти си магнит, а девойките на Враджа са желязото: те постоянно те следват, където и да отидеш, както желязото се подчинява на привличащата сила на магнита“.

Човек, който е уважаван и почитан от всички човешки същества и полубогове, се нарича сарва̄ра̄дхя.

Кр̣ш̣н̣а е обожаван не само от живите същества, в това число и от великите полубогове като Шива и Брахма̄, но също и от Виш̣н̣у експанзиите (форми на Бога), например Баладева и Шеш̣а. Баладева е непосредствена експанзия на Кр̣ш̣н̣а, но въпреки това и Той обожава Кр̣ш̣н̣а. Когато Кр̣ш̣н̣а се появил на арената на жертвоприношението Ра̄джасӯя, извършвано от Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, никой не можел да откъсне поглед от него и всички му отдавали почитанията си, дори и великите мъдреци и полубогове.

Кр̣ш̣н̣а притежава изцяло всички съвършенства: сила, богатство, красота, знание и отречение. Когато бил в Два̄рака̄, семейството му, което е известно като династията Яду, наброявало 560 милиона члена. Всички те му били много верни и му се подчинявали във всичко. Хората живеели в повече от 900 000 великолепни сгради и обожавали и почитали единствено него. Преданите с удивление гледали богатствата на Кр̣ш̣н̣а.

Билваман̇гала Т̣ха̄кура потвърждава това в Кр̣ш̣н̣а карн̣а̄мр̣та, където се обръща към Кр̣ш̣н̣а по следния начин: „О, Господи, какво мога да кажа за богатството и великолепието на твоята Вр̣нда̄вана? Накитите по нозете на девойките от Вр̣нда̄вана са по-ценни от чинта̄ман̣и, а дрехите им са като райските цветя па̄риджа̄та. А кравите са досущ като кравите сурабхи в трансценденталната обител. Богатството Ти е като необозрим океан, който никой не е в състояние да измери“.

За човек, който стои начело на всички важни личности, се казва, че е уважаван от всички.

Когато Кр̣ш̣н̣а живеел в Два̄рака̄, при него често идвали Шива, Брахма̄, небесният цар Индра и много други полубогове. Дворцовият слуга, който трябвало да посреща всички тези полубогове, в един много натоварен ден казал: „Уважаеми Брахма̄ и Шива, моля ви, седнете на тази пейка и почакайте. Скъпи Индра, умолявам те, недей да четеш молитвите си. Това пречи на другите. Моля те, чакай мълчаливо реда си. Драги Варун̣а, най-добре си иди. И изобщо, скъпи полубогове, не си губете времето напразно. Кр̣ш̣н̣а е много зает, няма да може да ви приеме!“.

Има два вида повелители, или господари: тези, които са независими от другите, и тези, чиито заповеди никой не може да пренебрегне.

За пълната независимост и абсолютната власт на Кр̣ш̣н̣а Шрӣмад Бха̄гаватам казва така: макар Ка̄лия да бил голям грешник, Кр̣ш̣н̣а се показал благосклонен към него, като докоснал главата му с лотосовите си нозе, докато Брахма̄, въпреки многобройните си прекрасни стихове и молитви, които отдал на Кр̣ш̣н̣а, така и не успял да привлече вниманието му.

Това противоречиво поведение на Кр̣ш̣н̣а е напълно естествено за положението му, защото в цялата ведическа литература Той е описван като напълно независим. В началото на Шрӣмад Бха̄гаватам Богът е наречен свара̄т̣, което означава „напълно независим“. Това е положението на Върховната Абсолютна Истина. Абсолютната Истина не само притежава сетива, но е и напълно независима.

Във връзка с това, че никой не може да пренебрегне заповедите на Кр̣ш̣н̣а, в Трета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (2.21) Уддхава казва на Видура: „Бог Кр̣ш̣н̣а е господар на трите проявления на материалната природа. Той се наслаждава на всички богатства и затова никой не е равен на него и никой не може да го превъзхожда“. Всички велики царе и императори идвали при Кр̣ш̣н̣а, предлагали му подаръци и му отдавали почитания, като докосвали с шлемовете си нозете му. Един предан казал: „Скъпи Кр̣ш̣н̣а, когато нареждаш на Брахма̄ да сътвори вселената и на Шива да я унищожи, по този начин Ти сам създаваш и унищожаваш материалното творение. Ти поддържаш вселените просто чрез повелята си и чрез частичното си проявление Виш̣н̣у. О, Кр̣ш̣н̣а, о, враг на Кам̇са, всички многобройни Брахма̄ и Шива просто изпълняват заповедите Ти“.

Кр̣ш̣н̣а не променя естественото си положение дори когато се появява в материалния свят. Естественото духовно положение на обикновените живи същества е покрито. Те се появяват на този свят в различни тела и действат със схващания за живота, които са повлияни от тези тела. Но Кр̣ш̣н̣а не променя тялото си. Той идва тук в собственото си тяло и затова не попада под влиянието на проявленията на материалната природа. В Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (11.38) се казва, че особената привилегия на върховния повелител е, че Той не е подчинен на проявленията на природата. Практическо доказателство за това е, че преданите, които са под покровителството на Бога, също не са подвластни на материалната природа. Много е трудно да се преодолее влиянието на материалната природа, но преданите, святите личности, които са приели покровителството на Бога, остават вън от това влияние. Тогава какво да кажем за самия Бог? Накратко, въпреки че понякога Богът се появява в материалния свят, Той няма нищо общо с проявленията на материалната природа и действа напълно независимо, запазвайки трансценденталната си позиция. Това е отличително качество на Бога.

Всезнаещ е този, който може да разбира чувствата на всички същества и знае всичко, което се случва навсякъде и по всяко време.

Много хубав пример за това качество на Бога има в Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (15.11), където се описва случката с посещението на Дурва̄са̄ Муни в горския дом на Па̄н̣д̣авите. Дурьодхана намислил всичко така, че Дурва̄са̄ Муни и десетте му хиляди ученици да пристигнат в дома на Па̄н̣д̣авите точно когато те са завършили обеда си и не могат да нахранят толкова много гости. Кр̣ш̣н̣а знаел за кроежите на Дурьодхана, отишъл при Па̄н̣д̣авите и попитал съпругата им Драупадӣ дали не е останала някаква храна, която тя да му предложи. В един от съдовете било останало съвсем малко парченце зеленчук от някакво ястие, Драупадӣ му го предложила и Кр̣ш̣н̣а веднага го изял. По това време мъдреците, които придружавали Дурва̄са̄, се къпели в реката. Веднага щом Кр̣ш̣н̣а се почувствал удовлетворен от храната, която му дала Драупадӣ, те също се почувствали удовлетворени, гладът им преминал. Дурва̄са̄ и хората му не били в състояние да хапнат нищо и затова си отишли, без дори да се върнат в дома на Па̄н̣д̣авите. По този начин Па̄н̣д̣авите се спасили от гнева на Дурва̄са̄. Дурьодхана изпратил Дурва̄са̄, защото знаел, че Па̄н̣д̣авите няма да могат да посрещнат както трябва толкова много гости, мъдрецът ще се разгневи и ще ги прокълне. Но Кр̣ш̣н̣а, който знае всичко, с хитрост ги спасил от тази беда.

Милиони предани вечно помнят Кр̣ш̣н̣а и непрекъснато възпяват името му, но никога не се насищат. Те не само не губят интерес към мислите за Кр̣ш̣н̣а и към повтарянето на святото му име, но чувстват все ново и ново вдъхновение да правят това. Следователно Кр̣ш̣н̣а е вечно нов. Бхагавад-гӣта̄ е била изговорена преди пет хиляди години, но и до ден-днешен милиони хора я четат и винаги откриват в нея нещо ново. Следователно Кр̣ш̣н̣а и неговото име, слава, качества – с две думи всичко, свързано с него – никога не остаряват.

Всички царици в Два̄рака̄ били богини на щастието. В Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (11.33) се казва, че богините на щастието са много непостоянни и неспокойни и никой не може да ги задържи при себе си за дълго. Затова рано или късно един ден късметът непременно ни изневерява. Но въпреки това богините на щастието не били способни да напуснат Кр̣ш̣н̣а дори за миг, когато живеели с него в Два̄рака̄. Това означава, че очарованието на Кр̣ш̣н̣а е вечно свежо и никога не омръзва. Дори богините на щастието не могат да напуснат Кр̣ш̣н̣а.

Във връзка с това вечно очарование на Кр̣ш̣н̣а в Лалита ма̄дхава Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ нарича Кр̣ш̣н̣а най-великия скулптор, защото Той изключително майсторски умее да вае материала на женското целомъдрие. С други думи, дори добродетелните жени да следват всички правила и принципи на Ведите, защото искат да бъдат вечно верни на съпрузите си, с красотата си като с длето Кр̣ш̣н̣а може да разчупи каменното им целомъдрие. Повечето от приятелките на Кр̣ш̣н̣а били омъжени, но понеже го познавали още като момичета, не могли да забравят привлекателните му черти, които ги омагьосвали дори след женитбата им.

Трансценденталното тяло на Кр̣ш̣н̣а е вечно, изпълнено със знание и с блаженство. Сат означава такъв, който съществува вечно, независимо от времето и обстоятелствата, с други думи, който е всепроникващ във времето и в пространството. Чит означава изпълнен със знание. За Кр̣ш̣н̣а не е необходимо да учи нищо. Той е напълно независим в знанието си и притежава цялото знание. А̄нанда означава изворът на цялото удоволствие. Имперсоналистите се стремят да се слеят със сиянието Брахман, което въплъщава вечността и знанието, но по този начин се лишават от абсолютното удоволствие, което се намира у Кр̣ш̣н̣а. Човек може да постигне трансценденталното блаженство на потъването в сиянието Брахман само ако се е освободил от всички замърсявания на материалната илюзия, на погрешното отъждествяване, привързаността, непривързаността и потопяването в материята. Това са основните качества, които трябва да притежава човекът, за да осъзнае Брахман. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че човек трябва да стане радостен и щастлив; но осъзнаването на Брахман не е състояние на щастие, а по-скоро на чувство за освобождение от всички грижи. Освобождението от всички грижи може да е първата стъпка към щастието, но още не е истинското щастие. Тези, които са осъзнали духовната си същност, т.е. станали са брахма-бхӯта, само се подготвят за равнището на блаженството. А блаженството може да се постигне едва когато човек се докосне до Кр̣ш̣н̣а. Процесът на Кр̣ш̣н̣а съзнание е толкова съвършен, че съдържа в себе си дори трансценденталното удоволствие, което идва от осъзнаването на безличностния Брахман. Дори имперсоналистите чувстват влечение към личната форма на Кр̣ш̣н̣а, наречена Шя̄масундара.

Това се потвърждава в Брахма сам̇хита̄, в стиха, където се казва, че сиянието Брахман е излъчване от тялото на Кр̣ш̣н̣а; то е просто едно проявление на енергията на Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а е източникът на сиянието Брахман. Той сам потвърждава това в Бхагавад-гӣта̄. Следователно безличностният аспект на Абсолютната Истина не е най-висшето проявление. Най-висшето проявление на Абсолютната Истина е Кр̣ш̣н̣а.

Затова тези, които принадлежат към школите на ваиш̣н̣авите, в стремежа си към духовно съвършенство никога не си поставят за цел да се слеят със сиянието Брахман. За крайна цел на себепознанието те смятат Кр̣ш̣н̣а. Затова Кр̣ш̣н̣а се нарича Парамбрахман (Върховният Брахман) или Парамешвара (върховният повелител). Шрӣ Я̄муна̄ча̄ря се молел така: „О, Господи, знам, че огромната вселена и необятното пространство и време, затворени в нея, са покрити от десет слоя материални елементи и всеки слой е десет пъти по-дебел от предходния. Трите проявления на материалната природа, Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, Маха̄-виш̣н̣у, духовното небе отвъд тях и духовните планети в него, сиянието Брахман в това духовно небе – всичко това, взето заедно, е нищожна частичка от могъществото Ти“.

Има много видове съвършенства. Най-висшите материални съвършенства, които достигат напредналите йогӣ, са осем на брой: да станеш по-малък и от най-малкото, по-голям от най-голямото и пр. В личността на Кр̣ш̣н̣а са напълно проявени всички материални и всички духовни съвършенства.

Кр̣ш̣н̣а присъства навсякъде – не само в тази вселена, не само в сърцата на всички живи същества, но и във всеки атом. В молитвите си царица Кунтӣ споменава това необикновено могъщество на Кр̣ш̣н̣а. Докато разговарял с Кунтӣ, Кр̣ш̣н̣а влязъл в утробата на Уттара̄, която била застрашена от смъртна опасност от атомното оръжие на Ашваттха̄ма̄. Кр̣ш̣н̣а може да обърка дори Брахма̄ и Шива и да защити всички отдали се души от последиците на греховните им дейности. Това са само някои от примерите за непостижимото му могъщество.

Затова Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ отдава смирените си почитания на Кр̣ш̣н̣а, като казва: „Цялата материална природа не е нищо повече от сянка на Кр̣ш̣н̣а, приел облика на човешко същество. Той се превърна в толкова много крави, теленца и пастирчета и отново се прояви в тях като четириръкия На̄ра̄ян̣а. Той научи милиони Брахма̄ как да постигнат себепознание. Затова го обожават не само господарите на всички вселени, но и всички останали. Нека Той винаги да остане за мен Върховната Божествена Личност“.

Когато Кр̣ш̣н̣а победил Индра, вземайки насила цветето па̄риджа̄та от райските планети, На̄рада отишъл при Индра и му казал с укор: „О, Индра, велики царю на рая, Кр̣ш̣н̣а вече е побеждавал Брахма̄ и Шива. Тогава на какво се надяваш ти, такъв незначителен полубог?“. Естествено На̄рада Муни упреквал Индра на шега и това доставило удоволствие на царя на райските планети. Но думите на На̄рада потвърждават, че Кр̣ш̣н̣а е в състояние да заблуди дори Брахма̄ и Шива, какво остава за Индра. Така че не може да има никакво съмнение, че Кр̣ш̣н̣а е в състояние да направи това и с по-незначителните живи същества.

В Брахма сам̇хита̄ за способността на Кр̣ш̣н̣а да унищожава страданията от греховните последици се казва: „Като се започне от великия небесен цар и се стигне до мравката, всички трябва да изтърпят последиците от миналите си дела. Но по милостта на Кр̣ш̣н̣а преданите му са освободени от тези последици“. Това било недвусмислено доказано, когато Кр̣ш̣н̣а отишъл в двореца на бога на смъртта Ямара̄джа, за да върне обратно мъртвия син на учителя си. Учителят му го помолил да върне мъртвия му син и Кр̣ш̣н̣а отишъл в двореца на Ямара̄джа, за да повика тази душа, взета от бога на смъртта. Кр̣ш̣н̣а веднага заповядал на Ямара̄джа: „Имаш честта да получиш лична заповед от мен: веднага ми върни тази душа!“. Тази случка показва, че по милостта на Кр̣ш̣н̣а дори човек, който е подчинен на природните закони и затова подлежи на наказанието на Ямара̄джа, може да получи освобождение.

Шукадева Госва̄мӣ описва непроницаемото могъщество на Кр̣ш̣н̣а така: „Кр̣ш̣н̣а обърква цялата ми интелигентност. Въпреки че е нероден, Той се появява като син на Нанда Маха̄ра̄джа. Той е всепроникващ, но въпреки това седи в скута на Яшода̄. Въпреки че е вездесъщ, Той приема определени граници, подчинявайки се на любовта на Яшода̄. Въпреки че притежава безброй форми, пред баща си и майка си (Нанда и Яшода̄) Той се появява само като Кр̣ш̣н̣а“. В Брахма сам̇хита̄ също се казва, че макар да живее вечно в Голока Вр̣нда̄вана, трансценденталната си обител, Кр̣ш̣н̣а се намира навсякъде, дори и в атомите.

В Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (14.11) Брахма̄ казва: „О, Господи, лъжливото его, интелигентността, умът, небето, въздухът, огънят, водата и земята са материалните съставки, от които е изградена тази вселена. Тя може да се сравни с голяма делва. В тази делва тялото ми е като нищожна песъчинка. Аз съм създал една от вселените, а от порите на твоето тяло излизат безброй вселени, както в слънчевата светлина трептят множество прашинки. Аз съм много, много нищожен в сравнение с теб и затова те моля да ми простиш. Моля те, бъди милостив към мен“.

Достатъчно е човек да разгледа дори една вселена, за да открие в нея толкова дивни и необикновени творения: безброй планети, безброй места, населени с хора и с полубогове. Диаметърът на вселената е шест милиарда и половина километри; тя е изпълнена с бездънни пропасти, наречени Па̄та̄ли, низши планетарни системи. Но въпреки че Кр̣ш̣н̣а е източник на всичко това, Той постоянно се намира във Вр̣нда̄вана, където показва непостижимите си способности. Кой може да обожава по достоен начин всемогъщия Бог, който притежава такива неразбираеми енергии?

В Гӣта говинда на Джаядева Госва̄мӣ има следните стихове: „Богът спаси Ведите, като прие образа на риба, и повдигна цялата вселена на гърба си, когато се появи като костенурка. Той вдигна Земята от водата, приемайки образа на глиган. В образа си на Нр̣сим̇ха Той уби Хиран̣якашипу, а в образа си на Ва̄мана измами Маха̄ра̄джа Бали. В образа си на Парашура̄ма Той унищожи всички династии на кш̣атриите. В образа си на Бог Ра̄ма уби всички демони. В образа си на Балара̄ма Той държеше огромен палешник. В образа си на Калки Той унищожи всички атеисти, а в образа си на Буда спаси всички нещастни животни“.* Това са някои от инкарнациите, които произлизат от Кр̣ш̣н̣а. От Шрӣмад Бха̄гаватам научаваме, че както вълните в океана, от тялото на Кр̣ш̣н̣а постоянно се проявяват безброй инкарнации. Никой не може да преброи колко са вълните; по същия начин човек не може да преброи колко инкарнации се появяват от тялото на Бога.

Освобождението се нарича още апаварга. Апаварга е антоним на паварга, т.е. на различните страдания в материалното битие. Па-варга е ред, в който влизат пет санскритски букви: па, пха, ба, бха и ма.* Това са първите букви от пет думи, които описват пет различни състояния на съществуване. Първата буква (па) идва от думата пара̄бхава, която означава „поражение“. В борбата за материално съществуване постоянно се сблъскваме с поражението. Ние трябва да победим раждането, смъртта, болестите и старостта, но понеже влиянието на илюзията на ма̄я̄ не ни позволява да преодолеем тези страдания, сме обречени на поражение, или пара̄бхава. Следващата буква (пха) идва от думата пхена. Пхена се нарича пяната, която се появява на устата, когато човек е много уморен (обикновено това може да се наблюдава при конете). Буквата ба идва от думата бандха, която означава „робство“. Бха̄ идва от думата бхӣти, страх. Ма идва от думата мр̣ти, смърт. И така, думата паварга описва борбата ни за съществуване, в която се сблъскваме с поражението, изтощението, робството, страха и накрая със смъртта. Апаварга обозначава това, което може да ни избави от материалните условия. А Кр̣ш̣н̣а е наречен този, който дава апаварга, пътя на освобождението.

* Варги се наричат фонетичните редове на звуковете в санскритския език. Па-варга е название на реда на лабиалните съгласни.

За имперсоналистите и враговете на Кр̣ш̣н̣а освобождението означава сливане с Върховния. Демоните и имперсоналистите не се интересуват от Кр̣ш̣н̣а, но Той е толкова милостив, че дава освобождение дори на тях. В тази връзка се казва следното: „О, Мура̄ри (Кр̣ш̣н̣а)! Колко удивително е, че макар демоните, вечните врагове на полубоговете, да не успяха да разкъсат бойните редици на твоите войски, те проникнаха в сферата на митра (слънчевия глобус)“. Думата митра тук е употребена в преносен смисъл. Митра означава „слънце“ и „приятел“. Демоните, които се изправили срещу Кр̣ш̣н̣а като негови врагове, искали да разкъсат бойните му редици, но вместо това загинали в сражението и попаднали на планетата Митра – Слънцето. С други думи, те проникнали в сиянието Брахман. За сравнение е използвано слънцето, защото то непрекъснато излъчва светлина подобно на духовното небе, където има безброй сияещи планети Вайкун̣т̣ха. Враговете на Кр̣ш̣н̣а били убити и вместо да пробият бойните редици на Кр̣ш̣н̣а, потънали в спокойната и ведра атмосфера на духовното сияние. Такава е милостта на Кр̣ш̣н̣а; затова Той е известен като спасител на враговете си.

Могат да се дадат много примери за това, как Кр̣ш̣н̣а привлича дори велики освободени души, например Шукадева Госва̄мӣ и Кума̄рите. В тази връзка Кума̄рите казват: „Колко удивително е, че сме напълно освободени, освободени от всякакви желания и установени на равнището на парамахам̇са, и въпреки това жадуваме да усетим вкуса на забавленията на Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а“.

В Бр̣хад-ва̄мана Пура̄н̣а Богът казва: „Въпреки че имам безброй привлекателни забавления, щом само помисля за ра̄са-лӣла̄ с гопӣте, се изпълвам с копнеж отново да извърша това забавление“.

Един предан казва: „Знам кой е На̄ра̄ян̣а, съпругът на богинята на щастието, познавам и много други инкарнации на Бога. Възхищавам се на всички забавления на тези инкарнации. Но забавленията ра̄са-лӣла̄, които извършва самият Бог Кр̣ш̣н̣а, по вълшебен начин усилват трансценденталното ми удоволствие“.

Когато говорим за Кр̣ш̣н̣а, никога нямаме предвид само него. „Кр̣ш̣н̣а“ означава и името на Кр̣ш̣н̣а, качествата му, славата му, приятелите му, атрибутите му, обкръжението му – всичко това се включва в думата „Кр̣ш̣н̣а“. Когато говорим за царя, знаем, че той винаги е заобиколен от министри, секретари, военачалници и много други хора. Кр̣ш̣н̣а също не е безличностен. Във Вр̣нда̄вана лӣла̄ около него са гопӣте, пастирчетата, баща му, майка му и всички жители на Вр̣нда̄вана.

В Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (31.15) гопӣте скърбят и нареждат: „Скъпи Кр̣ш̣н̣а, когато денем отидеш в гората на Вр̣нда̄вана с кравите, всеки миг ни се струва дълъг дванайсет години. Времето минава толкова тежко и мъчително. Когато в края на деня отново се върнеш, красивото Ти лице така ни пленява, че не можем да откъснем очи от теб. И ако тогава клепачите ни мигнат, проклинаме твореца Брахма̄ и го наричаме най-големия некадърник, задето не знае как да направи дори едни съвършени очи!“. Гопӣте много се ядосвали на очите си, защото в мига, когато те мигвали и се затваряли, не можели да виждат Кр̣ш̣н̣а. Любовта на гопӣте към Кр̣ш̣н̣а била толкова силна и екстатична, че те се тревожели дори от мигновеното му отсъствие. А когато виждали Кр̣ш̣н̣а, пак се тревожели. Това е едно напълно необяснимо противоречие.

В изповедта си към Кр̣ш̣н̣а една гопӣ казва: „Когато се срещаме с теб нощем, нощта изглежда толкова кратка. Но какво да говорим за простата земна нощ – дори нощта на Брахма̄* би ни се сторила кратка!“. Бхагавад-гӣта̄ (8.17) ни дава представа за деня на Брахма̄: „Според човешкото летоброене хиляда извъртания на четирите юги представляват един ден на Брахма̄. Това е продължителността и на нощта му“. Гопӣте казват, че дори нощта на Брахма̄ не би им стигнала за срещите с Кр̣ш̣н̣а.

В Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (35.15) гопӣте казват на майка Яшода̄: „Когато синът ти свири на флейта, звуците объркват дори Брахма̄, Шива и Индра – най-мъдрите и учени личности. Въпреки величието си, щом чуят флейтата на Кр̣ш̣н̣а, те смирено се покланят и замислени се заслушват в звуците, които се изливат от нея“.

В книгата си Видагдха ма̄дхава Шрӣ Рӯпа Госва̄мӣ описва по следния начин флейтата на Кр̣ш̣н̣а: „Звуците от флейтата на Кр̣ш̣н̣а накараха Шива най-неочаквано да спре да свири на барабана си д̣ин̣д̣има. Същата флейта прекъсна медитацията на великите мъдреци, четиримата Кума̄ри. Тя изуми Брахма̄, който седеше върху лотоса, готов да започне да твори. А Анантадева, който спокойно държеше всички планети върху качулката си, започна да се поклаща насам-натам в такт с трансценденталните звуци от флейтата на Кр̣ш̣н̣а, които проникваха през обвивките на вселената и стигаха до духовното небе“.

В Трета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (2.12) Уддхава казва на Видура: „Скъпи Видура, Кр̣ш̣н̣а се появи на тази планета в най-прекрасния си образ и показа могъществото на вътрешната си енергия. За забавленията си на тази планета Той бе дошъл в необикновено привлекателната си форма и с помощта на вътрешната си енергия показа великолепие, което смая всички. Красотата му бе толкова неповторима, че Той не се нуждаеше от никакви накити. Всъщност вместо накитите да разкрасяват Кр̣ш̣н̣а, неговата красота ги правеше удивително прелестни“.

В Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (29.40) гопӣте казват за притегателната красота на Кр̣ш̣н̣а и за звука на флейтата му: „Въпреки че отношенията ни с теб приличат на отношенията между любовници, ние продължаваме да се чудим как нито една жена няма сили да запази целомъдрието си, когато чуе звуците на флейтата Ти. Не само жените, дори суровите мъже забравят положението си, когато чуят звука на флейтата Ти. Ние виждаме как всички във Вр̣нда̄вана – дори кравите, сърните, птиците и дърветата – са като омагьосани от сладките звуци на флейтата Ти и от омайната Ти красота“.

В Лалита ма̄дхава Рӯпа Госва̄мӣ казва: „Един ден Кр̣ш̣н̣а случайно зърна отражението на красивото си тяло върху обсипания със скъпоценни камъни под. При тази гледка Той възкликна: „О, никога не съм виждал по-красив лик от този! Въпреки че това е собственият ми образ, досущ като Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ Аз се опитвам да го прегърна и да се наслаждавам на божествено блаженство“. Тези думи показват, че Кр̣ш̣н̣а и отражението му са едно и също нещо. Между Кр̣ш̣н̣а и отражението му няма разлика, както няма разлика между него и изображението му. Такова е трансценденталното положение на Кр̣ш̣н̣а.

Цитираните по-горе думи описват някои от чудните източници на удоволствие, които владее Кр̣ш̣н̣а, и трансценденталните качества на личността му. Трансценденталните качества на Кр̣ш̣н̣а се сравняват с океан, чиято необозримост никой не може да измери. Но както човек може да разбере какъв е съставът на океана, като изследва една капка от него, така тези думи ни дават някаква представа за трансценденталното положение на Кр̣ш̣н̣а и за качествата му.

В Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (14.7) Брахма̄ казва: „О, Господи, непостижимите качества, прелести и дейности, които Ти показа на тази планета, не могат да се измерят с никакви материални мерки. Не е възможно човек дори да се опита да си представи как изглежда Кр̣ш̣н̣а. Може би някога, след много, много животи или след много, много години, учените-материалисти ще успеят да опишат атомния състав на този свят или да преброят атомните частици, от които е изтъкана небесната шир, или дори ще могат да определят броя на всички атоми във вселената. Но те никога няма да могат да изброят трансценденталните качества у тебе – извора на трансцендентално блаженство“.

* Всички изброени тук инкарнации на Бога са описани подробно в Трета глава от Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам.