Дхритаращра заплака, научавайки за смъртта на синовете си: „О, Санджая, страх ме е. Поразен съм от разказа ти за свръхчовешките действия на Бхима. Като слушам за унижението на синовете си, аз изгарям от безпокойство. Какъв ще е изходът от тази война? Все си спомням пророчествата на Видура; под въздействието на съдбата изглежда думите му ще се сбъднат. Героите на страната на Пандавите винаги печелят победа, макар нашите войски, предвождани от Бхишма и Дрона, да изглеждат непобедими. Какви ли покаяния са извършвали? Какво ли знание са натрупали? Какви ли благословии са им били дарени? Уви, синовете ми са обречени…“

Дхритаращра започна да ридае. Санджая го утешаваше, но царят продължи да плаче още известно време. Опитвайки се да възвърне самообладанието си, той се вкопчи в облегалката на златния си трон и отново заговори:

„Съдбата ме наказва. Кажи ми, Санджая, защо синовете ми загиват, а Пандавите са живи? Не виждам края на този океан от мъка, в който потъвам. Приличам на човек, който иска да преплува морето. Бхима със сигурност ще избие всичките ми синове. О, Санджая, кажи ми какво правят сега Дурьодхана и генералите му, след като Пандавите взеха надмощие?“

Санджая седна в нозете на царя със затворени очи. Той можеше да вижда всичко, което се случва на бойното поле и в двата лагера. Съсредоточавайки се върху случващото се в шатрата на Дурьодхана, Санджая каза: „Слушай внимателно Царю, ще ти опиша всичко. Какъв е смисълът да се надяваш на победа? Толкова много пъти вече ти бе казано какви са Пандавите. Тези героични мъже живеят единствено за да зарадват Кришна, а цялата вселена зависи от неговата воля. Синовете ти са порочни и причиниха безброй злини на братовчедите си. А сега берат горчивите плодове.“

После Санджая продължи с описанието си на битката.

Дурьодхана влезе в шатрата с натежало сърце. Десетки хиляди от воините му лежаха мъртви на бойното поле, а Бхима бе убил четиринайсет от братята му. Сълзи от скръб и разочарование се стичаха по лицето му, докато заемаше своето място сред съветниците си. Обръщайки се към Бхишма, той заговори с глас, съкрушен от мъка:

„О, дядо, на своя страна имам теб, Дрона, Шаля, Крипа, Критаварма, Ашватхама и толкова много други воини, които е невъзможно да бъдат победени. Всички вие сте готови да дадете живота си за мен. По численост далеч превъзхождаме Пандавите. При тези обстоятелства не мога да разбера как можахме да претърпим поражение от тях? Как така ни победиха? Каква е тайната на успеха им?“

Оставяйки сребърния си шлем край себе си, Бхишма се обърна и погледна Дурьодхана: „О, Царю, ще обясня за кой ли път защо не можем да победим Пандавите. За твое добро непрестанно те съветвахме да сключиш мир с тях. Но ти избра да не послушаш тези напътствия, затова и ще трябва да страдаш, както предрекоха всичките ти съветници. Уморих се да те убеждавам в здрав разум. Какво повече очакваш да ти кажа? Но тъй като желая доброто ти и доброто на братята ти, ще опитам още веднъж.“

Бхишма изпита състрадание към скърбящия Дурьодхана, който седнал плачеше, спомняйки си своите братя, роднини и приятели, загинали заради него. Макар принцът винаги да бе презирал съветите на доброжелателите си, старецът се надяваше, че нещастието му ще го направи по-възприемчив. Генералът на Куру изчака, докато всички царе насочиха към него вниманието си и тогава заговори със силен глас:

„О, Царю, господарю на земята, не е имало, няма и не ще има човек, способен да убие Пандавите, докато Кришна ги закриля. Ще ти разкажа една древна история, която чух, докато живеех в небесата с майка си. Веднъж Брахма седял в своята зала заедно с боговете, когато при него разплакана влязла богинята на Земята, Бхуми. Тя казала, че е измъчена от греховните дейности на демоните и данавите, които до един се били родили на земята, и търсела закрила у неродения творец. „О, господарю — молела се тя — всички могъщи и порочни дайти и данави, които боговете унищожиха в бой, сега са се въплътили на земята като царе и воини. Не мога повече да издържам товара на толкова жестоки хора, които похищават и разграбват богатствата ми за удоволствие на собствените си сетива.“

Изпълнен със състрадание към Бхуми, Брахма, придружен от боговете, веднага отишъл на брега на необятния млечен океан, където лежи невъобразимият Вишну. След като поднесъл молитви на Бога, той му разказал за участта на Земята. Тогава Брахма чул Вишну да му говори в сърцето, където Бог живее вечно в облика на Свръхдуша на всички същества. Върховният му казал, че скоро ще дойде на земята да унищожи демоните и че личните му придружители ще се родят заедно с него. Всички богове също трябвало да се превъплътят с помощта на мистичната си сила на земята. Подпомаган от всички тях, Бог щял да осъществи божествения си план да спаси Земята.“

Бхишма направи пауза и погледна към Дурьодхана. Той знаеше, че Каурава не се вслушва в притчи и истории. Въпреки че приемаше Вишну за могъщо божество, действащо в полза на боговете, Дурьодхана бе неспособен да признае идентичността му на Върховен Бог. Той не бе религиозен в такъв смисъл. Въпреки че изпълняваше религиозните си задължения на кшатрия, Дурьодхана нямаше никакво разбиране за служене и удовлетворяване на Бога, който е господар на всичко. Той вярваше единствено в собственото си могъщество. Сега, в миг на отчаяние, когато бе ясно, че силата му е ограничена, Бхишма се надяваше да срещне повече отвореност в ума му. Той продължи да се обръща към натъжения принц:

„Вечният и неописуем Бог Вишну сега се е появил като Кришна. Истината е, че Кришна е източникът на Вишну. Между тях двамата няма разлика. О, Дурьодхана, ти вече си чувал, че Кришна и Арджуна са двамата древни риши Нараяна и Нара. Знай освен това, че многото царе и кшатрии, сражаващи се на тяхна страна, са експанзии на боговете. Самите Пандави до един са били Индра в предишни епохи. Посредством тях Кришна ще осъществи божествения си план да избие демоните, събрали се в твоята армия, Царю. Волята на Кришна е неизбежна. Той е най-тайната загадка, най-висшият подслон и най-дивната слава. Недей да го подценяваш, считайки го за обикновен човек. По-добре обожавай това неунищожимо същество, притежаващо неизчерпаема енергия. Мъдреците казват, че който приема Кришна за обикновен човек, е глупак и грешник.“

Бхишма замълча, а Дурьодхана потъна в размисъл. Не бе за вярване Кришна да е всемогъщият Върховен Бог. Той несъмнено бе необикновено могъща личност, но чак да е Бог? Нима изобщо някое същество можеше да претендира за подобно могъщество? Някаква велика сила или енергия се криеше зад всичко, без съмнение, но нима това можеше да е личност? И как може тази личност да бе Кришна, съюзникът на враговете му? В крайна сметка нима самият той, Дурьодхана, царят на Куру, бе толкова нечестив човек? Всички го обвиняваха, че е такъв, но той винаги бе изпълнявал религиозните си задължения и бе управлявал хората справедливо. Ако съществуваше Бог, защо трябваше да е враждебно настроен спрямо него? Все пак ако Кришна бе този Бог, това неминуемо обясняваше защо Пандавите са непобедими. Но защо въпреки всичко той облагодетелстваше синовете на Панду?

Дурьодхана си пое дълбоко дъх: „Кажи ми още за Кришна — помоли той с необичайно покорен глас. — Винаги чувам да говорят за него като за върховното същество. Искам да науча всичко за позицията и славата му, дядо.“

Тогава Бхишма описа великолепието на Кришна, както бе чувал за него от Нарада, Вясадева, Маркандея и Парашурама: „Всички тези мъдри светци приемат божествеността на Кришна, считайки го за господаря и поддръжника на всички същества. Той е приятел и доброжелател на всички, но ти не го приемаш за такъв, Царю. По тази причина смятам, че си ракшас с порочно сърце и ум. Ти си потънал в невежество, потопен единствено в мисли за себично щастие. Затова не можеш да разбереш Кришна. Само онези, които са пречистени от похот, алчност и гняв и които са осъзнали, че са негови вечни слуги, могат да го познаят. О, Царю, опитай се да видиш нещата по този начин, защото това ще те отведе към трайно щастие. Помири се и живей щастливо с братовчедите си. Не можеш да спечелиш тази война. Враждебността ти към Кришна и Пандавите ще доведе единствено до страдание и поражение.“

Като чуха Бхишма да разказва подробно за Кришна, много от царете, събрали се около Дурьодхана, бяха склонни да приемат Ядава като Върховния Бог. И Дурьодхана започна да се замисля дали Кришна не е повече от обикновен човек или дори повече от небесно същество.

Но вече бе твърде късно да се откаже от битката. Който и да е Кришна, Пандавите са врагове на Дурьодхана. Той нямаше да им даде нищо. Щом искаха царство, трябваше да се сражават за него. Дори и армията им да се състоеше само от въплътени полубогове, собствените му войски бяха вдъхновени от данавите, чиято сила бе равна на силата на боговете.

Дурьодхана разпусна съвета и отиде да си легне. Преди да се отпусне в леглото, той се поклони пред Кришна. Ако този ядавски герой наистина е Върховният, тогава не бе лошо да му се отдаде някакво уважение. Пък може и собствената му съдба да се промени, помисли си принцът. След това Дурьодхана легна на млечнобелите си копринени чаршафи и заспа неспокойно.

Когато слънцето изгря на петата утрин, двете армии отново се втурнаха една срещу друга. Избитите предишния ден воини бяха оставени да лежат на геройското си ложе за една нощ, а после призори бяха кремирани, за да се разчисти полето за нова битка.

Озверели от битката, вражеските войски отново се посичаха едни други. Нямаше време през деня, в което клането да спре. Арджуна проявяваше несравнимата си храброст, носейки се по полесражението. Лъкът Гандива сякаш запращаше мълнии, изстрелвайки безбройните си стрели във всички посоки. Останалите велики воини, като Абхиманю, Бхима, близнаците, Сатяки и Юдхищхира, също нанасяха опустошения сред Кауравите.

От страната на Кауравите Бхишма и другите могъщи воини продължаваха да избиват пандавската армия. Шикханди излизаше срещу Бхишма много пъти, желаейки да го убие, но всеки път Бхишма се оттегляше от боя. Дхрищадюмна също търсеше възможност да убие Дрона, но учителят на Куру удържаше нападенията му и отблъскваше Дхрищадюмна със собствените си неудържими атаки. Синът на Друпада не знаеше как ще успее да осъществи предопределението си, но безстрашно предизвикваше Дрона отново и отново.

Бхима също непрестанно търсеше възможност да нападне синовете на Дхритаращра, решен да ги убие възможно най-скоро. Докато опустошаваше бойното поле, той приличаше на бога на смъртта. Предпочиташе да се бие с боздугана си, въпреки че бе еднакво ловък и с лъка и често покриваше Кауравите с порои от стрели.

Петият, шестият и седмият ден изминаха. Загинаха много мъже, но никой от водещите воини от двете страни не бе повален. Опитвайки се да ограничи пораженията, които Арджуна нанасяше на войските му, Дурьодхана нареди на Сушарма и на армията му, самшаптаките, да го атакуват. Тези воини предизвикваха Арджуна в началото на всеки нов ден, а Пандава се сражаваше с тях, унищожавайки хиляди.

Въпреки че бе по-малобройна, армията на Пандавите постепенно изтощаваше врага. Дурьодхана в непрестанни дълги речи обвиняваше Бхишма и Дрона в пристрастност към Пандавите. И двамата отново и отново се опитваха да го убедят да прекрати войната и да сключи мир, но Дурьодхана бе непреклонен. Битката щеше да продължи.

На осмия ден Бхима се сражава и уби още седемнайсет от братята на Дурьодхана. Макар голям брой от тях да го бяха обкръжили и да го нападаха с оръжията си, Бхима безмилостно ги поваляше със своите стрели, изправен на колесницата си. Очевидно бе, че възнамерява да избие всички братя на Дурьодхана още сега. Едва когато Дрона излезе напред, обсипвайки го със стрели, това успя да го спре. Изстрелвайки толкова много стрели по Бхима, че той напълно се скри от поглед, Дрона позволи на синовете на Дхритаращра да се спасят. Освобождавайки се от атаката на учителя, Бхима отново се понесе по полесражението като вълк сред стадо овце.

Докато той опустошаваше кауравските ескадрони, а останалите пандавски герои избиваха войниците в други части на бойното поле, синът на Арджуна, Ираван, влезе в боя. Роден от принцесата на нагите Улупи, Ираван бе могъщ небесен воин. Той водеше дивизия бойци, яхнали пъстроцветни коне, отгледани по високите била на Хималаите, облечени в стоманени брони и със златни покривала. Войнствените наги, които ги яздеха, връхлетяха на бойното поле със страховити крясъци като ято лебеди, прелитащи над океана.

Кавалерията на нагите бе посрещната от страна на Кауравите от воини на коне от хълмистата област Гандхара, предвождани от шестимата по-млади братя на Шакуни. Облечени в ризници и надаващи бойни викове, те се нахвърлиха върху Ираван и воините му, прониквайки сред ескадрона им, решени или на победа, или на рай. Ираван се изсмя силно и извика на хората си: „Избийте всички тези воини на всяка цена!“

Нагите демонстрираха поразителните си умения да яздят и да се сражават. Жребците им сякаш плуваха из въздуха, оръжията им се сипеха от всички страни върху враговете им. Воините от Гандхара бяха разбити; единствено братята на Шакуни останаха да се бият срещу нагите. Те хвърлиха копията си към Ираван и пронизаха бронята му. Оръжия стърчаха от гърдите, гърба и силните му крака.

Неустрашим, Ираван изтегли остриетата и ги хвърли по ревящите си врагове. После слезе от коня си, цял облян в кръв, и като извади една страховита сабя, се втурна срещу синовете на Сувала. Могъщият нага приличаше на движеща се планина, покрита с червен окис. Докато въртеше сабята, той се пазеше с щита си от всички страни. Макар принцовете на Гандхара да изстреляха стотици стрели по него, не намериха пробив в защитата му. Те обкръжиха Ираван и отново хвърлиха копията си. Докато ги отбиваше, синът на Арджуна отскочи нависоко и отсече със сабята си ръцете и краката им. Отрязаните крайници на принцовете паднаха на земята заедно с оръжията, броните и щитовете им. Тогава Ираван с безпогрешна точност отсече със сабята си главите на противниците си.

Само един от принцовете, Вришаба, успя да избяга. Той се втурна към Дурьодхана да му докладва, че армията на Гандхара е унищожена. Дурьодхана пламна в гняв. Той повика Аламбуша, огромния и ужасяващ ракшас, който мразеше Бхима, защото бе убил брат му Бака и се бе съюзил с Дурьодхана. Когато той се изправи пред Дурьодхана, Каурава му каза: „Виж какво бедствие сътвори синът на Арджуна! Господарят на илюзиите, Ираван, може да бъде спрян единствено от някой с подобни сили. Ти можеш да се сражаваш където решиш — по земята или по небето. Можеш да приемаш форма каквато пожелаеш. Отиди и убий Ираван, сина на брата на заклетия ти враг!“

Като отговори: „Така да бъде“, ракшасът нададе страховит боен рев и се втурна срещу Ираван. С мистичната си мощ той сътвори многолюдна дивизия демони, препускащи на коне. Те носеха тояги с шипове по края и размахваха окървавени сопи.

Като видя Аламбуша да се носи насреща му, Ираван прегрупира конницата си. После нагите и ракшасите се сблъскаха. Скоро и двата ескадрона бяха избити, а Ираван и Аламбуша стояха сами един срещу друг, точно както Индра бе стоял срещу демона Вритра в древни времена. Когато ракшасът се приближи към Ираван, нагът замахна със сабята си и разсече наполовина меча на врага си.

Аламбуша се издигна в небето и избегна нападението на Ираван. Със силата на своето могъщество Ираван го последва във въздуха. В блестящите си брони двамата воини изглеждаха като две сблъскващи се планети. Атакувайки ракшаса с невиждана мощ, Ираван отсече крайниците му и обезобрази тялото му, но вместо да умре, Аламбуша се появи в съвсем ново и младо тяло. Ираван го съсичаше отново и отново със сабята и бойната си секира, но Аламбуша всеки път се явяваше в ново тяло и зловещият му рев изпълваше небето. Той внезапно прие ужасяваща, чудовищно огромна форма и се опита да сграбчи Ираван.

Докато хиляди воини ги гледаха отдолу, Ираван отвърна със собствената си илюзия: той се яви в огромна форма, наподобяваща Ананта-шеша. Безброй други наги в образите на ужасяващи наглед змии го придружаваха. Те пълзяха към Аламбуша с оголени зъби, плюещи отрова. След като размисли за миг, ракшасът прие формата на Гаруда и като ги връхлетя ненадейно, погълна противниците си.

Ираван бе объркан от магическата мощ на Аламбуша. Когато нагата отново възвърна своя образ, ракшасът се нахвърли върху него, замахвайки с дългия си меч. С един могъщ удар той отсече главата на Ираван, украсена с обеци и диадема, и тя падна долу на земята като луна от небесата.

Дурьодхана и воините му приветстваха ракшаса и започнаха да се сражават с удвоена сила. А войските на Пандавите извикаха обезсърчени. Далеч на другия край на бойното поле Арджуна се сражаваше със самшаптаките, без да знае за смъртта на сина си.

Но Гхатоткача видя гибелта на Ираван и разярен нададе страшен рев. Земята затрепери заедно с планините и езерата си, когато този ужасен вик отекна из далечните хълмове и клисури. Кауравите потрепериха и се обляха в пот. Крайниците им се вцепениха и те започнаха да се оглеждат, за да видят кой бе източникът на този страшен звук. После, изплашени от него, се разбягаха във всички посоки като стадо дивеч, застрашено от лъв.

Гхатоткача вдигна пламтящия си тризъбец и се понесе към Кауравите. Следваха го орди ракшаси, до един приели ужасяващи образи. Като се втурнаха в боя, те разпръснаха вражеските войски, както вятърът отвява прах и отломки.

Дурьодхана видя армията си да бяга в ужас пред страшните ракшаси. Надавайки боен вик, той се изправи непоклатим да ги посрещне, като размаха лъка си и извади няколко дълги, остри като бръснач стрели. Зад гърба му стоеше огромна дивизия воини на слонове. Те връхлетяха върху ракшасите, крещейки бойните си викове.

Гхатоткача побесня. С рев той и верните му последователи посрещнаха войската на Дурьодхана. В образите на дяволи, зли духове и отблъскващи демони могъщите ракшаси нападнаха слоновете. Със стрели, копия, саби, тояги, чукове и бойни секири те избиваха воините, които ги яздеха, а после вдигаха скали и дървета и погубваха слоновете. Посичайки цялата дивизия, ракшасите крещяха победоносно.

Дурьодхана бе извън себе си от ярост. Без да го е грижа за собствения му живот, той се втурна срещу Гхатоткача и ескадрона му. Могъщият Куру обсипа с безброй стрели враговете си, избивайки десетки от тях, които падаха с писък на земята. Дурьодхана проявяваше поразителна храброст, носейки се из бойното поле. Стрелите му летяха като мълнии и жестоко раняваха ракшасите.

Тогава Гхатоткача лично атакува Дурьодхана. Макар синът на Бхима да се носеше към него като олицетворението на Смъртта, Дурьодхана не трепна. Ракшасът наближи и извика:

„О, злодею, днес аз ще изплатя синовния си дълг към бащите ми, които ти изпрати в изгнание. Ти ограби тези праведни мъже и оскърби невинната им съпруга. О, човече с извратена интелигентност, окаяна издънка на рода си, сега ще те накажа за тези и за толкова много други грехове. Стой и се бий, ако имаш смелостта!“

Хапейки устните си, Гхатоткача започна да излива дъжд от стрели по Дурьодхана. Каурава изглеждаше като планина през бурния дъждовен сезон, но устоя на стрелите непоклатим, сякаш бе слон, обсипван с дъжд от цветя. В отговор той изстреля двайсет и пет стрели по ракшаса, които се изсипаха върху него като змии върху планината Гандхамадана. Пронизан и кървящ, Гхатоткача реши да убие Дурьодхана. Забравяйки обета на баща си, той взе едно грамадно копие, способно да пробие дори скала. То припламна с ярко сияние, когато Гхатоткача го вдигна, за да убие Дурьодхана.

Виждайки, че Каурава е в опасност, водачът на една дивизия слонове, цар на име Банга, се втурна напред със слона си, изпречвайки се между Дурьодхана и ракшаса, точно когато копието полетя. Слонът загина, поразен от пламтящото острие, а царят успя да скочи на земята.

Дурьодхана бе обхванат от ярост. Войските му загиваха навсякъде около него, а насреща му стоеше ракшаският син на Бхима, подобен на непоклатима планина. Нима би могъл някак да го победи? Но помнейки кшатрийския си дълг, принцът на Кауравите не помръдна от мястото си. Той изстреля няколко смъртоносни стрели, които полетяха към Гхатоткача като сноп комети.

Ракшасът бързо се наведе и ловко избягна остриетата. Той неспирно надаваше рев, който вцепеняваше от ужас враговете му.

Бхишма се обезпокои за живота на Дурьодхана. Той бързо отиде при Дрона и каза: „Като чувам тези ревове, ми се струва, че Гхатоткача побеждава царя. Няма създание, способно да убие сина на Бхима. Ти единствен можеш да помогнеш на Дурьодхана. Иди да го спасиш! Дано успееш!“

Дрона незабавно се понесе към мястото, откъдето се чуваше рева на Гхатоткача. Следваха го Ашватхама, Крипа, Бахлика, Сомадатта, Шаля, Бхуришрава и други воини на Куру. Стигайки до Дурьодхана, Дрона видя, че той е тежко притиснат, и бързо изстреля порои от стрели по Гхатоткача, докато останалите Куру атакуваха армията на ракшасите с лъкове, копия и пики. Звукът на блъскащата се в кожените ръкавици тетива наподобяваше пукота на изгарящ бамбук в горски пожар. Куру хвърляха копията си по ракшасите и те просъскваха из въздуха като хиляди отровни змии.

Като видя пристигащия ескадрон на Куру, Гхатоткача се разсмя и зае позиция. С нов ужасяващ рев той обтегна огромния си лък и пусна стрела със сърповидно острие, която сряза лъка на Дрона. С още стрели ракшасът прониза всички водачи на Куру и повали знамената им. Движенията му бяха толкова бързи, че Куру едва намираха възможност да насочат към него оръжията си, преди да бъдат улучени. Мощта на стрелите му ги караше да се олюляват. Много приседнаха на терасите на колесниците си, зашеметени и ранени.

Когато Куру отстъпиха под яростната му атака, Гхатоткача отново съсредоточи вниманието си върху Дурьодхана, като се втурна насреща му с вдигнат меч. Виждайки това, Куру се окопитиха и като се прегрупираха, посипаха стрелите си върху ревящия ракшас. Тежко ранен, Гхатоткача се издигна в небето като орел. Крясъкът му достигна до Юдхищхира, който каза на Бхима: „Така може да вика само твоят син. Подозирам, че е обкръжен от много могъщи противници. О, най-добър сред хората, бързо отиди да му се притечеш на помощ!“

Бхима послуша брат си и се понесе към Гхатоткача, последван от други воини на колесници и голям контингент войници. Докато препускаше към своя син, Бхима надаваше собствените си бойни викове.

Щом ги чуха, Кауравите пребледняха от страх. Когато той се нахвърли върху им, много побягнаха, но водачите на Куру останаха по местата си. Последва свирепа битка между тях и обединените сили на Гхатоткача и Бхима.

Дурьодхана подреди войските си, които се завърнаха в боя единствено за да бъдат избити от нападащите Пандави. Земята стана непроходима от осакатените тела на воините и от двете страни. Грохотът на оръжията, удрящи по броните, бе оглушителен. Гъст облак червен прах изпълни въздуха; никой не виждаше нищо. В тази страшна и объркана битка приятелят намушкваше приятеля си, без да може да го различи от врага. Постепенно полето потъна в толкова много кръв, че прашният облак слегна. Всичко отново се проясни; навсякъде се разкриха картини на пълно унищожение.

Бхима и Гхатоткача вилнееха по полесражението като вихрушки, избивайки хиляди мъже. Дурьодхана видя, че армията му губи битката. Той даде заповед на Бхагадатта, царя на Прагьотиша, да атакува Бхима и сина му. Могъщият воин яздеше огромен слон, неотстъпващ по сила на Айравата. Подкрепян от голяма дивизия воини на слонове, той се насочи към Бхима, ревейки предизвикателно. Като го видяха да наближава като ходеща планина, воините на Пандавите го обкръжиха и нападнаха слона му с всевъзможни остриета, които заудряха туловището му.

Наранен от хиляди стрели, огромният звяр приличаше на хълм, украсен с нишки червен варовик. Разгневен, той се нахвърли с рев върху враговете си, изпотъпквайки цели колесници заедно с конете, колесничарите и воините им. Макар и ранен, слонът не можеше да бъде спрян.

Владетелят на дашархите, Кшатрадева, който се бе качил на друг слон, се спусна яростно срещу Бхагадатта. Двата звяра се сблъскаха, но слонът на Бхагадатта дори не помръдна. Този на Кшатрадева обаче отстъпи назад. Бхагадатта хвърли по него в бърза последователност четиринайсет копия, обсипани със скъпоценности, с дълги заострени върхове. Те проникнаха през бронята на животното и то се олюля. Ревейки от болка, слонът на дашархския владетел се обърна и побягна, стъпквайки собствената си армия. Бхагадатта зарева от радост и пришпори своя слон, който диво се развилня из полето. Тичайки насам-натам, той не можеше да бъде спрян и тъпчеше цели дивизии войници. Пандавите се разпръснаха и препуснаха надалеч във всички посоки с викове на ужас.

Тогава Гхатоткача предизвика Бхагадатта с гневен рев. Приемайки огромна форма, той хвърли пламтящия си тризъбец по слона. Докато оръжието летеше, хвърчаха искри. Бхагадатта незабавно изстреля стрела със сърповидно острие, която разсече тризъбеца, преди да го е достигнал. Той падна на късове на земята, сякаш от небето се посипаха звезди. После Бхагадатта хвърли собственото си горящо копие по ракшаса.

Гхатоткача подскочи и го улови, после с вик го счупи в бедрото си под одобрителните възгласи на Пандавите. Разярен, Бхагадатта се нахвърли върху пандавските воини, подкрепян от своята дивизия слонове. Последва яростна битка. Гхатоткача удържаше Бхагадатта, докато Бхима и останалите воини избиваха вражеската войска.