Санджая завърши описанието си на първия ден на битката. Дхритаращра се усмихваше, докато слушаше за несравнимата храброст на Бхишма и за двамата убити герои от страната на Пандавите. Може пък съдбата в крайна сметка да се окаже благосклонна към армията му. Отвъд въображението бе да си представи някой да успее да победи Бхишма в битка. В изблик на надежда, царят каза: „Думите ти са приятни, тъй като описват победата ни. Старият генерал на Куру, Бхишма, винаги ще използва изключителната си сила, за да защити моя интерес. Сърцето ми не чувства никакъв срам, като си спомням за престъпленията ни срещу Пандавите. Но това само по себе си е срамно.“

Дхритаращра замълча за кратко. После въздъхна и продължи: „Санджая, въпреки че научавам за успеха ни, не мога да намеря извинение за тази война, причина за която е моят безразсъден син. Какво добро носи войната? Освен лошите ми синове и също толкова злонамерените им съветници, не вярвам да има друг, който да подкрепя тази битка.“

Умът на царя се люшкаше между надеждата за синовете му и скръбта при мисълта за неизбежната гибел на Куру. Понякога, размисляйки върху могъществото и добродетелите на Пандавите, отчаянието го побеждаваше. Ами Кришна! Днешният разказ бе обнадеждаващ, но Арджуна още не бе показал силата си, нито пък Бхима или останалите пандавски генерали. Много щяха да загинат, преди да се реши окончателният изход, Дхритаращра нямаше съмнения в това. Как ли щяха да оцелеят синовете му?

Като отпрати с ръка слугите, които му вееха, царят поклати глава и каза: „Победата без съмнение ще съпътства добродетелните, Санджая. Но нима нашата кауза е толкова очевидно несправедлива? Нима тронът не се полагаше на мен? Нима Дурьодхана няма право да претендира за върховната власт, дори преди Юдхищхира?“

Санджая не отговори. Много отдавна бе решено, че Панду е законният монарх. Дхритаращра бе роден сляп и това го правеше негоден да управлява царството. Затова и синовете на Панду бяха законните наследници поне на половината царство, ако не и на цялото. Санджая знаеше, че Дхритаращра проклина слепотата си и я счита за нещастна волност на съдбата, лишила го от права. Според Санджая, това бе отредено от провидението. Нямаше никой, равен на Пандавите по достойнства и добродетел. Земята не можеше да има по-подходящи управници — особено при положение че другата възможност бяха Дурьодхана и братята му.

Борейки се с вътрешните си противоречия, Дхритаращра натъжен продължи: „Но не може да има извинение за жестокостта, която синовете ми причиниха на Пандавите и на непорочната им съпруга. Скоро ще видим пожара на гнева им да изпепелява бойното поле. О, Санджая, като си мисля за тяхната ярост, подбудена от Дурьодхана, аз нямам покой ден и нощ.“

Седнал в нозете на господаря си, Санджая каза откровено, но с обич: „Ти си причината за настоящата участ на Куру. Защо обвиняваш само сина си? Да съжаляваш сега е като да изграждаш бент, след като водата вече е изтекла. Чуй ме, ще ти разкажа какво става сега на Курукшетра. Скоро ще потънеш в печал, тъй като тази война поема по неизбежния си курс.“

Дхритаращра замълча, когато Санджая отново започна да описва събитията на бойното поле.

Когато Пандавите се прибраха обратно в лагера си след първия ден на войната, Юдхищхира свика военен съвет. Той се обърна към Кришна, който седеше до него в златната си ризница и скъпоценен шлем: „О, Говинда, видя ли как могъщият Бхишма изпепели войската ми, както огънят поглъща суха слама?! Как можем дори да погледнем към него, докато изстрелва небесните си оръжия? Виждайки го на бойното поле, ескадроните ми се разбягват във всички посоки. По-вероятно е да сразим Варуна или Ваю, или дори могъщия Ямараджа в битка, но не смятам, че можем да победим Бхишма.“

Гласът на Юдхищхира натежа от скръб, когато продължи: „О, Кешава, ако Бхишма е мой враг, мисля, че е по-добре да се върна в гората. Не ми подобава да жертвам всички тези кшатрии в огъня на неговите оръжия само заради царството. Виж братята ми! До един са ранени заради мен! Не само това, но те бяха лишени и от щастие, и от богатство поради обичта си към мен. Как мога да им позволя да страдат още? По-добре да прекарам остатъка от дните си, практикувайки аскетизъм.“

Кришна не каза нищо, докато Юдхищхира изливаше чувствата си. Той знаеше, че царят на Пандавите няма намерение да напусне битката. Първият ден не бе минал добре за него и бе естествено да е разочарован — особено пред лицето на воин като Бхишма. Нямаше да е лесно да се спечели тази война, поне това вече бе станало ясно.

Юдхищхира продължи: „Явно на Арджуна му стига само да е зрител в тази битка. Единствен Бхишма си спомня кшатрийския си дълг и се сражава с решителност. Защо, Кришна, твоят приятел Арджуна гледаше безпристрастен как Бхишма посича войските ни? Кажи ми кой може да го спре? Трябва да направим план как да го възпрем, преди да е унищожил цялата ни армия. О, Говинда, единствено с твоята милост ще можем да си възвърнем царството, след като убием враговете си.“

Юдхищхира седна с наведена глава. Кришна каза: „О, най-добър от рода Бхарата, не се поддавай на скръбта. Заобиколен си от велики герои на колесници, посветили се на твоето благополучие. Аз също съм решен да ти помогна. Имаш братята си, както и Друпада, Вирата, Дхрищадюмна, Сатяки, Шикханди и толкова много други. Те до един са изключителни воини, които никога не биха се поколебали в бой. Шикханди без съмнение ще убие Бхишма, когато му дойде времето. Недей да се отчайваш.“

Юдхищхира бе окуражен от уверенията на Кришна. Той със сигурност никога не би изрекъл нещо невярно и бе очевидно, че желанието му е битката да продължи. А и бездруго нямаше как да бъде спряна.

Юдхищхира се опасяваше, че неговият изблик на скръб може да е обезкуражил войските му. Хвърляйки поглед към Дхрищадюмна, той каза: „Принце, теб избрахме за главнокомандващ на моята армия. Поведи войската ми към победа, както Картикея води боговете. Нека с храбростта си да сразиш Куру. Аз ще те последвам заедно с братята си и всички останали кшатрии.“

Дхрищадюмна отговори: „О, сине на Притха, предречено е, че аз ще убия Дрона. Ще се сражавам с всеки Куру, който се изправи срещу мен. Нека тези горделиви царе се опитват да правят каквото могат; не ме е страх от никой от тях.“

Всички присъстващи го приветстваха. После Юдхищхира обсъди с генералите си подготовката за следващия ден. Армията му щеше да се подреди в Краунча вюха, формация, наподобяваща гарван, въведена от Брихаспати. След като уточниха позициите на воините, войските на Пандавите отпочинаха през останалата половина на нощта, а луната осветяваше хилядите им палатки.

На втория ден на битката, с изгрева на слънцето, пандавската армия се строи във формацията Краунча. Виждайки този застрашителен боен ред, с атиратхи и махаратхи на ключовите позиции, Дурьодхана помоли Бхишма да формира в съответен отбранителен строй неговата армия и старецът ги подреди в друга непобедима вюха. Под звуците на безброй раковини и тромпети двете армии се атакуваха. Бхишма лично предвождаше атаката на Кауравите и незабавно нападна най-важните воини от Пандавите, водени от Дхрищадюмна, Абхиманю, Бхима и Арджуна.

Под атаката на Бхишма пандавската формация се разкъса. Колесничари и конници падаха бързо едни след други. Златоперите стрели на Бхишма свистяха из въздуха със смъртоносна точност. Войските на Пандавите изпаднаха в ужас, докато старият герой на Куру ги обсипваше с пороите си от стрели.

Виждайки тази сеч, Арджуна се разгневи. „Джанардана, карай натам, където е застанал дядо! Той явно възнамерява да унищожи цялата ни армия, за да удовлетвори Дурьодхана. Затова ще го убия.“

„Приготви се — предупреди го Кришна, — защото сега ще те откарам при Бхишма.“

Докато Кришна пресичаше полето, Арджуна изстрелваше стрели във всички посоки, избивайки много кауравски воини. Тътенът на лъка му, ударите на тетивата по кожените му ръкавици и свистенето на излитащите от лъка стрели се сливаха в един-единствен постоянен звук. Неспирни потоци стрели излитаха от колесницата му на всички страни, докато препускаше.

Бхишма го видя да приближава. Огромната колесница, запрегната с бели коне, широкият флаг с маймуната, както и многото други небесни знамена, не бяха трудни за разпознаване. Без да се бави, Бхишма изстреля осемдесет дълги стрели по Арджуна. В същото време Дурьодхана пусна още шейсет, Крипа петдесет, а Дрона двайсет и пет. Много други могъщи воини, подкрепящи Бхишма, също насочиха стрелите си срещу Арджуна.

Макар и нападнат от всички страни, Арджуна не трепна. Той отвърна със собствените си стрели на атакуващите, пронизвайки ги до един. Сатяки, Вирата, Дхрищадюмна и синовете на Драупади му дойдоха на помощ, както се бе насочил към Бхишма. Всеки нападна по един или повече герои от Куру, оставяйки Бхишма без подкрепа.

Ни най-малко притеснен от това, Бхишма бързо изстреля нови осемдесет стрели, които улучиха Арджуна и го накараха да залитне върху колесницата си. Кауравите завикаха от радост. Това разгневи Арджуна. Той бързо се съвзе и накара Кришна да приближи колесницата към кауравските герои, нападайки всеки един от тях със стрели, чиито остриета бяха оформени като телешки зъби. Под атаката на Арджуна Кауравите наподобяваха развълнуван океан. Ризниците им бяха разкъсани, лъковете — строшени. Арджуна ги избиваше с хиляди и те се разбягваха в ужас.

Дурьодхана бързо се приближи до Бхишма, който бе прекратил атаката си към Арджуна, и извика: „О, дядо, виж как този могъщ Пандава посича ескадроните ни, сякаш жътвар коси пшеница. Как можеш да допускаш това? Единствено заради тебе Карна свали оръжие. И сега резултатът е, че Арджуна явно ще ни избие до един! Бързо направи нещо да ни защитиш, о, сине на Ганга!“

Бхишма погледна към възбудения принц: „Проклет да е кшатрийският дълг!“, извика той и обърна колесницата си срещу Арджуна. Той не искаше да се изправя срещу Пандавите в бой, но знаеше, че това няма как да се избегне. Докато препускаше към Арджуна, Кауравите викаха и надуваха раковините си. Дурьодхана, Ашватхама и Духшасана се носеха от двете му страни и в тила.

Двамата атиратхи Бхишма и Арджуна разменяха стрела за стрела. Всеки изстреля първо по десет, после по сто, после по хиляда от тях. Стрелите, които Арджуна изстреля по Бхишма, бяха толкова много, че сякаш го покриха с мрежа, но героят на Куру скоро ги отблъсна със своите собствени и бързо контраатакува Арджуна. Докато се сражаваха, всеки от двамата се възхищаваше на храбростта на другия. Нито единият не можа да вземе надмощие.

Кришна бе улучен в гърдите с три стрели и от раните му бликаше кръв. Докато ловко насочваше конете, той приличаше на разцъфнало дърво киншука с ярки алени цветчета. Изправен на колесницата, Кришна я управляваше ту напред, ту назад с красиви извиващи се движения, които бяха толкова бързи, че на Бхишма му бе трудно да се прицелва в Арджуна. Той сам също се въртеше рязко по бойното поле, затруднявайки прицела на младия Пандава.

Земята се тресеше под колелата на колесниците, сякаш бе готова да се разтвори. Наблюдаващите битката останаха смаяни, неспособни да посочат каквато и да било разлика между двамата воини, нито някакъв пропуск в бойната им техника. През повечето време и двамата оставаха невидими под гъста мрежа от стрели. В небето гандхарвите си казаха: „Тези двамата не могат да бъдат победени от никакъв враг, бил той земен или небесен. Тази битка няма да има край.“

Докато Арджуна и Бхишма се биеха, двете армии продължиха да се посичат една друга. Дрона и Дхрищадюмна се сражаваха като два разярени лъва. Сражението между гуру и ученик бе не по-малко впечатляващо от боя между Арджуна и Бхишма. Всеки пронизваше бронята на другия, но и двамата оставаха непоклатими като самите Хималаи. Като знаеше, че е предопределен да убие Дрона, Дхрищадюмна непрестанно търсеше възможност да убие противника си, но Дрона с постоянство и безстрашие отблъскваше атаките му. Докато се сражаваше със сина на Друпада, учителят проявяваше несравнимите си умения.

В един миг, откривайки възможност, Дхрищадюмна хвърли дълго копие, украсено със злато и скъпоценности вайдуря. То полетя като камшик на светкавица към Дрона. Но още в мига, в който бе хвърлено, Дрона изстреля три остри като бръснач стрели, които разсякоха копието, докато летеше, и то се разпиля по земята като звезден дъжд.

Разгневен, Дхрищадюмна обсипа Дрона със стрели, но воинът на Куру ги отби до една и още в същия миг разсече лъка на Дхрищадюмна с островърха стрела. След това уби четирите му коня и разтроши колесницата му.

Сграбчил тежък боздуган, Дхрищадюмна скочи от разбитата колесница. Дрона веднага обсипа боздугана с порои стрели и го натроши на малки парчета. Дхрищадюмна извади дългия си меч и вдигайки щита си, украсен със стотици златисти луни, се втурна към Дрона. Като го видя да напада, също както изгладнял лъв се нахвърля върху слон, Дрона го удържа със сноп островърхи стрели. Дхрищадюмна не можеше да направи и крачка напред, но бе принуден да отбива атаката с меча и щита си. Бхима видя затруднението му и го качи на колесницата си, отнасяйки го бързо надалеч от Дрона.

След като Дхрищадюмна взе нова колесница и отново се върна да се изправи срещу противника си, Бхима влезе в сражение с царя на Калинга, Кетумат, и неговата огромна армия. Друг монарх на име Шрутаюш, следван от хиляди нишадхски воини, дойде на помощ на Кетумат. Двете армии обградиха Бхима. Притиснат от всички страни от слонове, колесници и конница, Бхима се разсмя и започна да насочва стрелите си във всички посоки. Изстрелвани от могъщите ръце на Бхима и от неговия огромен лък, стрелите пронизваха телата на хора и коне.

Но ескадроните на калингите и нишадхците бяха безстрашни. Части от пандавските войски се притекоха на помощ на Бхима; матсите, чхедите и карушите заедно атакуваха обкръжилите го армии. Последва ужасяваща битка. Сблъсъкът на оръжията и виковете на мъжете и животните бяха оглушителни. Като се намушкваха и посичаха, войниците превърнаха полесражението в страховита касапница, покрита с плът и кръв. Те едва различаваха свои от чужди и избиваха воини от собствената си армия. Постепенно войските на нишадхците, сражаващи се с демонична енергия, отблъснаха чхедите и матсите. Бхима остана сам на колесницата си, все още обкръжен от хиляди воини.

Неустрашимият Пандава не помръдна от мястото си. Той обсипа калингите с порои стрели и нададе силен рев. Кетумат и синът му Шакрадева се втурнаха към Бхима, обстрелвайки го с безброй стрели. Крещейки, Бхима размахваше лъка си и ги отбиваше с лекота. Шакрадева изля порои от стрели и уби конете на Бхима. Оставайки на колесницата си, Бхима удържаше атаката му. Той бързо взе един стоманен боздуган и го хвърли по принца. Оръжието прелетя през въздуха с бързината на стрела. То удари Шакрадева в гърдите, като го уби на мига и го изхвърли надалеч от колесницата му.

Виждайки как бе убит синът му, Кетумат се втурна напред, следван от войските си. Бхима извади дългия си меч, изкован от най-фина синя стомана. Държейки го в едната си ръка, а в другата стискайки масивен щит от биволска кожа, извезан със златни звезди и луни, той скочи от колесницата и, устремен да убие Кетумат, се затича насреща му с високо вдигнат меч.

В същия миг Кетумат хвърли отровно копие, което полетя към Бхима. Пандава замахна с меча си и го съсече, докато летеше. Той крещеше, екзалтиран от боя, и викът му изпълваше с ужас враговете му. Кетумат обезумя от гняв и хвърли още четиринайсет копия по Бхима, всяко от които бе с острие от дялан камък. Пандава ги разби на парчета с меча си. Докато извършваше този дивен подвиг, братът на Кетумат, Бханумат, който яздеше огромен слон, се нахвърли върху Бхима със страховит вик. Неспособен да понесе това, Бхима изкрещя още по-силно. Виковете им ужасиха войските, а животните застинаха в уплаха.

Бхима се втурна към Бханумат и се качи на слона му. С мощен удар на меча си той разсече Бханумат на две, а след това отсече хобота на животното. Докато то падаше като планина, ударена от гръмотевица, Бхима скочи долу на земята, ревейки страховито. Кауравите гледаха в ужас разярения син на Ваю, който не приличаше на човек.

Бхима започна да се върти неудържимо, проправяйки си път през врага с блестящия си, облян в кръв меч. Глави и крайници летяха, докато посичаше безброй воини и животни, движейки се по бойното поле със скоростта на ястреб. Всеки, който се изправеше пред него, бе убит на мига. Той приличаше на самия Ямараджа по време на всемирното унищожение. Войските на Кауравите изпаднаха в ужас. Те се разбягаха на всички страни, крещейки от страх.

Бхима извършваше всевъзможни движения: въртеше се и нанасяше странични удари, скачаше нависоко, втурваше се напред, после назад, движейки се като обезумял танцьор. Мечът му проблясваше внезапно, сякаш покривайки едновременно всички посоки. Посичани, вражеските воини крещяха. Стотици слонове падаха с ужасяващи писъци. Бхима опустошаваше навред войските на калингите и нишадхците. Земята наоколо му бе обсипана със строшени брони и оръжия. Копия, лъкове, чукове, боздугани, пики и секири — всичките разбити — лежаха навсякъде. Изящни позлатени седла от гърбовете на слоновете украсяваха полесражението наред с блестящи камбанки и пъстроцветни накити. Търкаляха се безброй глави и ръце, а скъпоценните им украшения проблясваха в пръстта.

Бхима не можеше да бъде спрян. Земята около него се превърна в гъсто блато от плът и кръв. Желаейки да спаси войниците си, Шрутаюш излезе насреща му с колесницата си, викайки предизвикателно и на мига обсипа яростния Пандава със стотици смъртоносни стрели. Пронизан като едър слон, гневът на Бхима нарасна неимоверно много. Колесничарят му Вишока бе докарал нова колесница и като се качи на нея, той се втурна срещу обсипващия го с остри стрели Шрутаюш с викове: „Стой! Чакай!“ Бхима извади лъка си и изстреля девет железни стрели в царя на Калинга. Три от тях улучиха Шрутаюш със силата на мълнии и го повалиха безжизнен на земята.

Обръщайки се веднага към Кетумат, Бхима го уби с няколко дълги стрели, излетели от лъка му с гръмотевичен тътен. Оцелелите стотици хиляди калинги обкръжиха Бхима и едновременно го обсипаха с оръжията си. Бхима ги парира, а после извади своя боздуган. Като скочи от колесницата си, той започна да се сражава на крака и размахвайки големия си боздуган, изпращаше калингите в обителта на смъртта. Така бързи бяха движенията му, че никой не можеше да го достигне. Победени, враговете му потърсиха спасение в бягство.

Като ги видя да бягат, Бхима извади раковината си и я наду неколкократно. Неописуемият ѝ звук се понесе над полесражението, хвърляйки Кауравите в паника. Те се разтрепериха и почти изгубиха съзнание. Докато Бхима продължаваше да се движи сред останалите калинги, те сякаш бяха в транс. Цялата армия приличаше на развълнувано от алигатор езеро. Бхима ги изличи напълно. С много усилие техният командир прегрупира малкото оцелели и пак ги поведе в бой.

Бхима се качи отново на своята колесница и застана в готовност, докато още ескадрони се притекоха на помощ на калингите. Тогава към него се присъедини Дхрищадюмна, последван от безброй пандавски воини. Битката бушува, докато слънцето не докосна западния хоризонт. С падането на здрача двете армии се разделиха и се оттеглиха от полесражението. Докато чакали и лешояди отново се събираха около осеяното с трупове поле, войниците поеха обратно към лагерите си.