Започнаха първите маневри за битката. Арджуна взе своя Гандива и каза на Кришна: „О, непогрешими, моля те, изведи колесницата ми между двете армии, за да мога да разгледам как е разположен врагът. Иди напред, мой Господи, за да видя тези, които са застанали тук днес, с желание за битка. Нека погледна безумците, пожелали да последват порочния син на Дхритаращра.“

Кришна подкара конете напред и прекрасната колесница излезе в центъра на бойното поле. След това Кришна се усмихна и каза: „Само погледни всички Куру, които са се събрали тук!“ Арджуна обгърна с поглед полето. Кришна разбираше мислите му. Дългоочакваният момент на войната бе настъпил — ужасяващата братоубийствена война. Вече нямаше връщане назад. Арджуна се взираше в приятелите и близките си — хора, които му бяха като бащи, братя, синове и внуци; учители, чичовци, приятели, роднини и доброжелатели.

Внезапно, осъзнавайки целия предстоящ ужас, Арджуна бе завладян от състрадание. Как бе могъл да си помисли, че ще вдигне ръка да избие собствените си близки и приятели? Той изгуби сили и се обърна към Кришна с пресекващ глас: „Мой скъпи Господи, като виждам роднините и приятелите си, обхванати от боен дух, усещам как крайниците ми се разтреперват, а устата ми пресъхва.“

Лъкът на Арджуна се изплъзна от ръката му, тялото му се олюля. Кожата му пламна, а косите му настръхнаха: „О, Кешава, не мисля, че ще мога да водя тази битка. Извън себе си съм, умът ми е неустойчив. Струва ми се, че подобно сражение ще повлече след себе си единствено злочестини и беди. А и как би могло да произлезе нещо добро от избиването на собствените роднини? Каква полза от победа, ако приятелите ни и всички, които обичаме, лежат мъртви?“

Арджуна се свлече на колене. Не можеше да се бие. Различно бе, когато се бе изправил срещу Кауравите на полето край Вирата. Тогава не бе имал намерението да ги убива, искаше само да им даде урок. Този път обаче или Пандавите, или Кауравите нямаше да се завърнат у дома. Сълзи бликнаха от очите му, когато заговори на Кришна: „О, Говинда, за какво ми е царство, опустяло без близките ми? Като видях учителите, наставниците, племенниците си и толкова много други мили и скъпи хора, изправени насреща ми, жаждата ми да се сражавам напълно ме напусна. Дори те да желаят смъртта ми, аз не мога и да си помисля да ги убия. О, Джанардана, не бих ги убил дори и заради трите свята, какво да говорим за земята. Не виждам какво щастие ще ми донесе тази битка.“

Пот изби по челото на Арджуна. Дъхът му излизаше на тежки въздишки. Гледката на всички тези възрастни и почитани хора като Бхишма, Дрона, Шаля и Бахлика, които той нежно обичаше до един, го изпълваше с мъка. Многото млади принцове, синове на Кауравите и на съюзниците им, бяха като неговите синове и той изпитваше състрадание към тях. Дори синовете на Дхритаращра бяха за съжаление, тъй като бяха безразсъдни. Нима можеше да има някаква доблест в избиването им?

Арджуна се обърна умолително към Кришна: „Според мен ще се замърсим с грях, ако избием враговете си. Без съмнение наш дълг е да им простим. Дори и те да са загубили преценка за добродетелта поради алчност, самите ние не бива да забравяме религиозните принципи също като тях. Ако избием мъдрите си възрастни роднини, традиционните ритуали ще бъдат забравени, а те са толкова важни за религиозния живот. Лишено от традиции, цялото общество постепенно ще стане безбожно. Убивайки мъжете, ще оставим жените без закрила. Така те ще станат жертва на зли хора и ще се родят нежелани деца. Кой ще възпитава тези деца? О, Кришна, аз ще бъда отговорен за всички тези прегрешения в обществото и ще си заслужа вечно съществуване в ада.“

Арджуна основаваше аргументите си на ведическите писания и техните нравствени предписания. Той считаше, че избиването на роднини е очевидно неморално и особено погубването на по-възрастните, които бяха отговорни за поддържането на религиозните традиции в династията. Нямаше съмнение, че те в никакъв случай не бива да бъдат убивани, още повече пък в името на съмнителната кауза да се печелят богатства и царства.

Арджуна заплака: „По-добре Кауравите да ме убият, невъоръжен и без да се съпротивлявам, отколкото да вдигна оръжие срещу тях в името на собственото си щастие.“ Той захвърли оръжията си и се свлече на пода на колесницата.

Кришна гледаше все така с усмивка изтерзания си от мъка приятел. Каква неприсъща проява на неувереност у този безстрашен воин! Той отговори с твърдост в гласа: „Как можа така да се замърси умът ти в подобен критичен момент, Арджуна? Това не подобава на човек, който разбира истинските ценности в живота. То не води към извисяване, а към провал и позор. О, сине на Кунти, не се поддавай на подобно безсилие, не ти прилича. Изостави тази жалка сърдечна слабост и се изправи, о, победителю на врагове!“

Арджуна погледна изненадано Кришна. Какво искаше да каже? Просто така, с лекота, бе отхвърлил всичките му аргументи. Кришна никога не му бе давал неправилен, пагубен съвет. Той бе самото олицетворение на всички религиозни принципи. Арджуна бе объркан. Защо Кришна пренебрегваше всички морални съображения, които той бе изразил? Разбира се, за един кшатрия да се сражава и да наказва престъпниците винаги бе съответствало на дълга, но това не бяха обикновени престъпници. Бхишма, Дрона, Крипа и толкова много други бяха високо уважавани хора, следващи съвестно религиозните си задължения.

Все още разтреперан, Арджуна попита: „Мой скъпи Кришна, въпреки че е редно да се погубват порочни врагове, как бих могъл да насоча стрелите си срещу хора, заслужаващи дълбоката ми почит? По-скоро бих станал просяк, отколкото да спечеля земята с цената на техните животи. Въпреки че са заслепени от алчност, те все пак за мен са старейшини. Кой е религиозният принцип, който разрешава избиването им? И да спечелим войната, всичките ни придобивки ще са замърсени с кръвта им. Сега ми се струва, че победата няма да е по-добра от загуба. Победата и без това никога не е сигурна, но в този случай не е дори и желана. Нима бих могъл да живея, след като съм причинил смъртта на близките си? А ето ги, стоят изправени пред мен с вдигнати оръжия…“

Арджуна не виждаше изход от положението. Кауравите явно бяха решени да унищожат и него, и армията му. Въпреки всичко той не изпитваше желание да се сражава. Нито пък му се струваше правилно. Въпреки това неговите аргументи не бяха приети от Кришна. Какъв бе дългът му сега? Имаше само една личност, способна да му помогне. Той вдигна поглед към Кришна, който бе седнал спокойно, а изящните му ръце в ръкавици държаха юздите. Единствено с негова помощ Арджуна и братята му бяха оцелели през толкова много трудности. Кришна без съмнение бе най-мъдрият от всички. Той щеше да знае какво трябва да бъде направено.

Като реши да последва всеки съвет, който би му дал Кришна, Арджуна каза: „О, Кришна, объркан съм относно дълга си и изгубих цялото си самообладание поради сърдечна слабост. Навярно са ме обзели свидливи себични съображения, но съм неспособен да ги преодолея. В бедата си те умолявам, смили се и ми кажи кое ще бъде най-добро за мен. Сега аз съм твой ученик и душа, отдадена на тебе. Моля те, напътствай ме. Не виждам как да превъзмогна тази скръб. Дори да спечеля процъфтяващо царство, равно на рая на боговете, това не би уталожило скръбта ми. О, Говинда, аз няма да се сражавам.“

Арджуна замълча. Сега зависеше изцяло от Кришна. От другата страна на бойното поле Бхишма наблюдаваше с интерес самотната колесница на Арджуна насред двете армии. Защо той не бе на мястото си? И сякаш се бе свлякъл в колесницата си. Нещо ставаше между него и Кришна. Бхишма вдигна длан, за да спре войските си. Нима Кришна обмисляше някакъв последен отчаян опит да постигне мир на самото полесражение? Очевидно не. Раковините вече бяха прозвучали, сигнализирайки началото на битката. Но каквото и да правеше Кришна, Бхишма искаше да го уважи. Той реши да изчака, докато колесницата на Арджуна отново се оттегли в позиция, преди да даде заповед за атака. Юдхищхира също бе задържал армията си, така че нямаше нужда от неотложни действия.

Сега Кришна се усмихна още по-широко, поласкан от това, че Арджуна, скъпият му приятел, бе готов да го приеме за учител и наставник. Като вдигна дланта си в благословия, той каза: „Въпреки че цитираш думи от писанията, ти все пак тъгуваш за нещо, за което не си заслужава да се скърби. Мъдрите хора не оплакват нито живите, нито мъртвите. И ти, и аз, и всички събрани тук кшатрии винаги сме съществували и винаги ще продължим да съществуваме. Ние сме вечни души, преминаващи от едно тяло в друго. Дори в този живот наблюдаваме как тялото се променя, но личността си остава същата. По подобен начин и когато дойде смъртта, ще получим ново тяло. Един себеовладян човек не се обърква от тези промени.“

Коленичил в нозете на Кришна, Арджуна усети незабавно облекчение. Кришна бе проникнал до същината на въпроса, както винаги. Арджуна продължи да го слуша с внимание: „О, сине на Кунти, щастието и мъката постоянно идват и си отиват като зимата и лятото. Те възникват единствено от сетивните възприятия, Бхарата, и човек трябва да ги понася, без да се смущава от тях. Който е способен на подобно търпение, е достоен за освобождение от всички страдания. Великите пророци, познаващи истината, след внимателно изследване са стигнали до заключението, че душата и духовното битие са неизменни, докато временното материално тяло е ограничено и няма никаква истинна основа. Душата прониква тялото и е неунищожима. Никой не може да погуби неизмеримата и вечна душа, но за тялото е сигурно, че ще загине. Затова сражавай се, без да ти е жал за телата на близките ти, о, Арджуна.“

Арджуна много добре разбираше за какво говори Кришна. Душата без съмнение бе вечна; но нима това бе аргумент да се извърши убийство? Смъртта и последвалото я прераждане са болезнени изживявания за душата.

Изпълнен с обич към Арджуна и разбирайки съмненията му, Кришна добави: „Който мисли, че живото същество е убиец или може да бъде убито, няма истинско знание, защото душата нито убива, нито бива убивана. За душата никога няма нито смърт, нито раждане. Несътворена, неродена и вечна, тя не загива, когато тялото бъде убито. Като знаеш това, как би могъл изобщо някога да причиниш смъртта на някого? Истината е, че след края на тялото душата получава ново тяло, точно както човек си облича нова дреха, след като е хвърлил старата.“

Арджуна разбираше желанието на Кришна да го увери, че скъпите му близки няма да изгубят нищо. Унищожавайки телата им, Арджуна щеше да ги освободи от болката и страданието на настоящата им карма, а после щяха да получат ново начало в по-добри тела и навярно в по-висши сфери. Но Арджуна се тревожеше за божествените оръжия, които щеше да използва, страхувайки се, че те някак биха могли да навредят дори на душата.

Кришна отговори на това съмнение: „Не съществува оръжие, било то огън, ураган или вода, способно да нарани или посече душата. Тя е неизменна и непроницаема за всички материални въздействия. Ведите описват душата като невидима, невъобразима и непроменима. Тялото е просто външната дреха на неунищожимата душа.“

Арджуна мълчеше. Макар да знаеше, че Бхишма и Дрона са вечни души, той все пак скърбеше при мисълта за смъртта им. Кришна вече му бе казал, че подобни нещастия са неизбежни и трябва да бъдат понасяни, но това не беше лесно.

Кришна се усмихна с обич на своя приятел: „Дори да вярваш, че аз-ът не е различен от тялото, пак нямаш причина да тъгуваш, силноръки. Тялото е материя, а физическите обекти винаги се създават и рушат. Кой мъдър човек скърби за неизбежните промени на материята, причинени от времето? В каквото и да вярваш, въздействието на времето не може да се спре. Смъртта следва раждането, а раждането на свой ред следва смъртта. Просто изпълнявай дълга си без негодуване, тъй като не можеш да измениш хода на времето, което в крайна сметка донася смърт за всички.“

Арджуна размисляше над думите на Кришна. Трудно бе да се проумее съществуването на душата. Ясно бе, че тя е безсмъртна и неунищожима, но истинската ѝ природа си оставаше загадка.

Без да прави пауза, Кришна завърши своите наставления за душата: „Онези, които познават душата, я считат за удивителна. Ведите я описват като изумителна. Но дори хората, които са чули всички тези описания на душата, въпреки това не успяват да я проумеят. Все пак, потомъко на Бхарата, тя никога не може да бъде убита. Затова откажи се от тази безполезна скръб по своите близки.“

Кришна смени подхода си и започна да говори за страха на Арджуна, че би бил замърсен от грях, ако убие възрастните си роднини: „Ти си кшатрия, Арджуна, така че твой върховен дълг е да се сражаваш според религиозните принципи. Не се колебай. По-скоро използвай тази възможност, защото тя ти отваря вратите към по-висше съществуване. Не се ли сражаваш, ще си навлечеш грях, тъй като не изпълняваш дълга си. Така ще изгубиш доброто си име. Ще се опозориш, а за един почитан човек безчестието е по-лошо от смърт. Никой няма да си каже, че си се оттеглил от боя от състрадание. Ще си помислят, че си избягал от страх и ще престанат да те уважават. Нима би могло да има нещо по-болезнено от това?“

Като чу да поставят под съмнение верността към воинския му дълг, Арджуна се раздвижи неспокойно. Мисълта, че би могъл да постъпва греховно, бе болезнена, а мисълта за загубата на доброто му име бе просто нетърпима. Кришна продължи:

„В тази битка има две възможности: или ще паднеш убит и така ще постигнеш небесата, или ще победиш враговете си и ще спечелиш земята. Затова, сражавай се с твърда решителност. Такова е и моето желание. О, Партха, сражавай се, защото това е твой дълг, сражавай се без мисъл за щастие или нещастие, за печалба или загуба, за победа или поражение. Така никога няма да извършиш грях.“

Арджуна усещаше как сърцето му се разтваря да пие напътствията на Кришна. Кришна бе разсеял напълно страховете му, че ако се бие, ще извърши грях и ще страда. Всъщност греховно би било да не се сражава.

„Разказах ти някои основни истини за душата, о, сине на Кунти. Послушай, сега ще ти обясня за дейностите без стремеж към резултата, тъй като те освобождават от кармичните последици. Това е пътят на освобождението. Стъпил ли си веднъж на него, няма никога вече да пропаднеш отново в бездната на материалното битие. Онези, които са на този път, желаят единствено да служат на Бога и са решителни в изпълнението на религиозните си задължения. Тези, които търсят светско щастие обаче, непрестанно биват побеждавани от различни изкушения.

Единствено неинтелигентните хора са привлечени от онези части на Ведите, в които се говори за материално щастие. Жадувайки за сетивни удоволствия, разкош и власт, такива хора си мислят, че няма нищо друго в живота. Объркани от подобни желания, те са неспособни да съсредоточат ума си в йогийски практики. Не се оставяй да бъдеш привлечен от нищо в този свят, о, Партха. Освободи се от всички двойствености на щастие и страдание. Установен в себето, изостави тревогата си за материална печалба и сигурност.“

Арджуна осъзна, че аргументите, които бе изложил, се отнасяха единствено до материалното щастие. Въпреки че бе говорил, позовавайки се на силата на ведическата нравственост, ясно бе, че не бе разбрал в пълнота Ведите и крайната им цел. Имаше по-висши принципи и истини. Кришна продължаваше да ги разяснява:

„Ведите дават напътствия за постигане на материално щастие, Арджуна, но в наставленията им има и по-дълбок смисъл. Онзи, който познава този смисъл, може да осъществи всичките си желания, без да ги преследва едно по едно, точно както човек, стигнал до голямата река, не се нуждае повече от кладенци и езера. Най-великата цел в живота се постига, като действаш без желание за резултатите от дейността, а просто защото е твой дълг да направиш нещо. По такъв начин можеш да се установиш в йога без привързаност към успех или провал в действията си и така няма да бъдеш засегнат от грях. Дори последиците от миналата ти карма ще бъдат унищожени чрез такива действия. Тогава ще можеш да постигнеш върховното местоназначение, дивната обител на Бога, и завинаги да се освободиш от кръга на раждането и смъртта. Когато вече не те привличат обещанията за материална наслада, дадени от Ведите, и останеш удовлетворен единствено в себето, тогава ще пребъдваш в божествено съзнание, което води до вечно освобождение.“

Арджуна попита: „Как можем да разберем, че някой е в божествено съзнание, о, Кришна? Какви са признаците у такъв човек?“

„Такъв човек не се наслаждава на сетивни удоволствия, о, Партха. Той вкусва вътрешната си сладост. Никакви нещастия не го притесняват, нито пък каквото и да било земно щастие. Лишен от привързаност, страх и гняв, той е винаги настрана от двойственостите в този свят. Сетивата му са под пълен контрол, макар все още да изпитва сетивни желания. Умът му е съсредоточен в Бога и е винаги умиротворен. Не се занимава с обектите на сетивно наслаждение, които могат да отнесат ума дори на опитен йоги и така остава свободен от всякакви материални заблуди. Поради този себеконтрол, интелигентността му е несмущавана и той е винаги спокоен. О, Арджуна, онзи, чийто сетива не са под контрол, никога не е спокоен. Как би могъл тогава изобщо да постигне щастие?“

Арджуна бе объркан. Кришна препоръчваше йога, себеконтрол и умиротворение, а в същото време искаше от него да се сражава. Къде бе съвместимостта между двете? „О, Кешава, защо искаш от мен да участвам в тази ужасна война, щом считаш, че йога и непривързаността са по-добри? Несъмнено воюването изисква като мотивация желанието за победа. Объркан съм от напътствията ти. Моля те, кажи ми ясно какво ще е най-благотворно за мен?“

„О, безгрешни Арджуна, има две пътеки на освобождението. Едната включва отречение и търсене на познание, а другата — действие без материални желания. Човек не може да постигне съвършенство само чрез отречение, защото просто като спре да действа, той не се освобождава непременно от кармичните последици. Подтикван от природата си, човек е принуден да действа във всеки един миг, дори дейността да е само в ума му. Да се възпират сетивата, като същевременно се позволява на ума да мисли за сетивни наслади, е безсмислено, Арджуна. Това е като да се преструваш, че си йоги. Много по-добре е човек да използва интелигентността си, за да овладее сетивата и да действа без привързаност.“

Арджуна се замисли за своя случай. Дори да се откаже от битката и да остане настрана, умът му все пак щеше да действа. Той неминуемо щеше да продължи да мисли за Дурьодхана и порочните му постъпки и за това как на Юдхищхира му бе отнето царството. Тези мисли рано или късно щяха да го подтикнат към действие — да вдигне оръжие и да се сражава. Но как би могъл човек да се сражава без привързаност?

„Дейността трябва да се върши като жертва към Вишну, о, сине на Кунти. Това се нарича действие без привързаност. Всяко друго действие води до обвързване в този свят. Затова действай единствено за негово удовлетворение. Чрез подобно жертвоприношение човек може да постигне всичко нужно в живота, като същевременно напредва духовно. Само онзи, който е напълно себеудовлетворен няма нужда да извършва такава работа.“

Арджуна се замисли дали би могъл да бъде себеудовлетворен. Той вече имаше някаква опитност в йога и медитация. Нима наистина се налагаше да извършва дейности?

Кришна се усмихна: „Истински непривързаният човек не вижда причина да действа, но не вижда причина и да остава бездеен. Той изпълнява дейностите си единствено от чувство за дълг, без никакво желание за резултатите. Действайки по този начин, той накрая постига Върховния. Освен това показва верния път за останалите, защото каквото върши великият човек, обикновените хора го следват.“

Кришна мислеше за положението на Арджуна в обществото. Той бе високо ценен като водач и герой. Ако изоставеше задълженията си, дори да се допусне, че имаше възможността да го направи, тогава неподготвени хора биха му подражавали. Кришна напомни на Арджуна за прославения цар Джанака. Макар да бе всепризнат за дълбоко духовен човек, винаги пребиваващ в медитация върху Бога, Джанака въпреки всичко бе продължавал да изпълнява царските си задължения.

„Виж и самия мен, Партха. Ти познаваш идентичността ми, аз съм Върховният Бог на всички светове. Нима е нужно да правя каквото и да било? Въпреки това аз изпълнявам всичките задължения, присъщи за моята позиция, с изключително внимание. Не правех ли това, всичко в световете ще се обърка, защото хората щяха да последват примера ми.“

Арджуна знаеше, че Кришна изпълняваше съвършено задълженията си на цар и глава на семейство според ведическите предписания. Той бе съвършен пример.

„Онзи, който познава истината, разбира много добре разликата между материално действие, мотивирано единствено от сетивни желания, и действие, извършвано за удовлетворение на Бога. О, Арджуна, този Бог съм Аз. Затова сражавай се за мое удовлетворение — без желание за лична изгода, без претенции за собственост и същевременно с решителност. Онези, които действат единствено според моите напътствия, с пълна вяра в мен, постигат пълно освобождение. Които пренебрегват насоките ми обаче са неразумни и няма да намерят нито съвършенство, нито щастие.“

Арджуна виждаше смисъл в това. Винаги бе разбирал божествеността на Кришна и това познание бе много благотворно. Той и братята му винаги се бяха радвали на закрилата на Кришна; дори и в този миг той бе готов да влезе редом с тях в битка срещу враговете им. Защо тогава всички хора не следваха наставленията на Кришна? Арджуна изрази съмнението си: „Защо, скъпи Господи, хората не изпълняват религиозните си задължения?“

„Защото са завладени от похотта, най-страшния враг в този свят. От прекомерно желание за материални неща хората вършат грехове, без да виждат страданието, което ще последва. Похотта никога не се насища. Напротив, пламти като огън, а срещне ли разочарование, се превръща в гняв. Отдаде ли ѝ се човек, достига до пълно объркване. О, Арджуна, трябва да възпреш желанието, владеейки сетивата си. Иначе то ще унищожи познанието и себереализацията ти. Чуй ме, сега ще ти опиша науката за жертвата и себеконтрола.“

Кришна каза на Арджуна, че знанието, което му излага, е много древно и че за първи път го е предал на слънчевия бог преди милиони години. Като чу това, Арджуна попита: „Как бих могъл да приема това за вярно, Кришна?! Та ти си роден в този свят едва наскоро.“

Кришна отговори: „И двамата сме имали безброй прераждания, о, Арджуна. Аз помня всички, но ти не помниш своите. Истината е, че никога не съм се раждал като обикновените хора. Тялото ми е трансцендентално и нито се променя, нито старее. Въпреки това изглежда така, че сякаш се раждам във всяка епоха. Идвам единствено за да възстановя религията и да спра нерелигиозността, Партха. По този начин избавям праведните и унищожавам демоните. Онзи, който разбира тази истина за мен, не се ражда повече в материално тяло. Тези, които приемат подслон в мен, ще се освободят от привързаност, страх и гняв и ще добият чиста и божествена любов към мен. Аз отвръщам съобразно вярата им, Арджуна. Всеки може да ме постигне.“

Кришна обясни, че се грижи за удовлетворяването на материалните желания на хората. Той е готов да даде на всекиго, каквото е пожелал: сетивно наслаждение или божествена любов. Той няма интереси в материалния свят и просто действа в съответствие с човешките желания според това кой какво е заслужил. Самият Кришна винаги е отвъд този материален свят. Знаейки това, всички освободени души в миналото са постигнали съвършенство, действайки единствено за удовлетворение на Кришна. Подобни действия не носят последици, тъй като той е върховната трансценденталност.

Но онези, които се отричат от дейността, без да посвещават отречението си на него, все още подлежат на кармични последици. Всичко, което човек върши по свое усмотрение, било то мотивирано от привличане или отблъскване, води до кармичен резултат.

След като описа различните видове жертвоприношения, Кришна каза: „Всички те би трябвало да водят до божествено познание — осъзнаването на собствената идентичност като вечен слуга на Върховния. Това знание е зрелият плод на мистицизма; то изгаря всички кармични последици. Действайки с такова разбиране, човек никога повече не трупа карма за постъпките си. Твоите съмнения възникват от незнание, Арджуна. Разсечи ги с меча на познанието. Въоръжен с йога, стани и се сражавай, о, Бхарата!“

Докато Кришна продължаваше да описва как се действа в преданост, Арджуна започна да разбира, че това е истинското отречение. Само чрез посветеност на всички дейности за удовлетворение на Бога, човек може да постигне истинска непривързаност. Кришна обясни, че действайки с подобно съзнание, човек постепенно достига до самадхи — състояние, в което винаги помни Върховния. Този вид йога е не по-малко ефективен от практикуването на аскетизъм и медитация; всъщност е по-лесен, тъй като да изостави всичко и да медитира на усамотено място би било трудно за светски човек като Арджуна. За негово облекчение Кришна изясни, че това не е необходимо. Освен това той увери Арджуна, че пътят на йога — веднъж поет — не може никога да бъде изгубен. Дори човек да не постигне успех в този живот, в следващия ще има възможността да продължи оттам, докъдето е стигнал.

След като бе утвърдил, че да се мисли постоянно за Върховния е крайната цел на йога, Кришна изясни собствената си позиция: „Именно аз съм този, който трябва винаги да бъде помнен, Партха. Няма истина по-висша от мен. Всичко почива в мен като перли, нанизани на конец. Аз съм сътворението и унищожението на всички светове. Хората са объркани от материални желания. Затова те не ме познават, тъй като съм отвъд този свят. Трудно е напълно да се преодолее привързаността към този материален свят и цялото му привличане. Единствено чрез отдаденост към мен това е възможно. Може да отнеме много животи на усилия в йога, докато човек най-после достигне до разбирането за мен. Много рядко се среща душа, постигнала подобно съвършенство. Поради недостатъчната си интелигентност повечето хора се задоволяват с обожание на по-незначителните божества. Други безумци пък смятат, че отвъд мен съществува някакво безличностно върховно битие. Поради дълбоко вкоренените си материални желания те никога не могат да ме разберат, макар аз да съм Богът, който познава всички живи същества.“

Арджуна се чувстваше насърчен от напътствията на Кришна. През целия си живот той бе мислил единствено за Кришна като за свой закрилник и най-добър приятел. Сега Кришна му казваше, че именно в това се състои съвършенството на съществуването. Висшето постижение в живота е да се помни Кришна в момента на смъртта и така да се достигне до вечната духовна обител.

Но това изискваше практика през целия живот. Арджуна слушаше, без да задава въпроси, как Кришна описва най-добрия начин да бъде помнен винаги.

„Това е царят на цялото познание, Арджуна, най-съкровената от всички тайни, съвършенството на религията. Единствен аз съм този, който трябва да бъде обожаван и на когото да се служи с любов. Неинтелигентните не разбират как така мога да приема човешки облик и да дойда в този свят. Те не познават духовната ми природа на Върховен Бог на всичко съществуващо. Мъдрите хора обаче напълно се вглъбяват в предано служене към мен. Те постоянно възпяват славата ми, устремени да ме удовлетворят с голяма решителност, покланят ми се и ме обожават с цялото си сърце. Аз винаги лично закрилям подобни хора. Благодарен съм на всекиго, който с обич ми поднесе листо, цвете или плод. Затова, посвещавай дейностите си на мен, о, сине на Кунти. Така ще постигнеш съвършенство. Това е висшето напътствие. Винаги мисли за мен, бъди ми предан, почитай ме и ме обожавай. По този начин, напълно потопен в мен, ти несъмнено ще дойдеш при мен, който съм крайната цел на живота.“

Арджуна сега гледаше приятеля си със смайване и обич. Върховният Бог бе станал негов колесничар. Това несъмнено бе доказателство за любящото му отношение към онези, които са му предани. Кой изобщо би могъл да разбере това? Кришна изглеждаше толкова човешки в този си облик. Нима хората можеха да повярват в божествената му природа?

Разбирайки съмненията на Арджуна, Кришна продължи: „Онези, които са ми предани, могат да разберат величието ми. Тъй като си ми скъп приятел, ще ти разкажа още за себе си. Дори боговете и великите мъдреци не могат да ме опознаят напълно, защото аз съм техният източник във всяко едно отношение. Аз съм изворът на всички неща, материални и духовни. Всичко произлиза от мен. Мъдреците, които разбират това, се заемат с предано и изпълнено с любов служене към мен. Мислите им винаги са устремени към мен и те извличат огромна наслада, докато разговарят за мен. На онези, които постоянно ми служат с любов, аз давам разбирането, посредством което да ме достигнат. Със сияйния факел на познанието унищожавам тяхното невежество.“

Арджуна нямаше съмнения за позицията на Кришна. Освен че бе чувал да го описват многократно безброй риши, той бе изпитал могъществото и величието му. Сега Кришна сам му го разкриваше. Арджуна бе поразен от благоговение. С допрени длани той коленичи пред Кришна и каза: „Ти си изначалният Бог, върховната обител, Абсолютната Истина. Нероден, вечен и неземен, ти си по-велик от най-великото; всички достояния са твои! Това се потвърждава от светци и пророци, такива като Нарада, Асита, Девала и Вясадева, а сега и ти сам ми го заявяваш. О, Кришна, напълно приемам за истина всичко, което ми каза. Никой не може да те познае, дори боговете и асурите. Единствен ти можеш да познаеш себе си посредством своята енергия, о, Господи на всички същества, Бог на боговете, Господарю на вселената!“

В изблик на божествена любов, Арджуна помоли Кришна да му разкаже повече за себе си: „Кажи ми, как проникваш всички светове, о, Върховни? Как можеш да бъдеш помнен и опознат? Моля те, разкажи ми подробно за мистичното си могъщество и съвършенства. Никога няма да се уморя да слушам тези описания. Жадувам да вкусвам нектара на думите ти все повече и повече.“

„Съвършенството ми е безгранично, Арджуна. Затова ще ти разкажа само за най-важното.“

Кришна обясни, че макар неговата енергия и могъщество да са основата на всичко, ще разкаже само за най-важните проявления, чрез които би могъл да бъде помнен. Той каза на Арджуна, че е Вишну сред боговете, слънцето сред планетите, Шива сред Рудрите и Меру сред планините. Обрисува се по много начини, разкривайки на Арджуна присъствието си във всичко. Завършвайки, той каза: „Знай, че всичко величествено, красиво и славно произлиза едва от искрица от моето великолепие. Има ли нужда от по-подробно описание? С най-малката частица от себе си аз прониквам и поддържам цялата вселена.“

Сълзи се стичаха от очите на Арджуна. Като си спомни колко често се бе шегувал с Кришна сякаш с равен, той каза със задавен глас: „А аз в илюзията си съм вярвал, че си човек като мене! Сега тази заблуда се разсея. Убеден съм във върховенството ти. Но има много, които няма да повярват в тази истина, о, най-велики. Затова моля те, разкрий се в цялото си великолепие. Аз също копнея да видя дивния облик, в който проникваш и поддържаш световете. Ако съм способен да го съзра, Господи, моля те, покажи ми го сега.“

Кришна се съгласи: „Тогава виж мистичното ми могъщество, о, сине на Кунти. Съзерцавай моите стотици хиляди божествени и многолики форми. Мой скъпи Арджуна, ще ти даря божествено зрение, тъй като не можеш да ме видиш с тези очи. Виж, о, най-добър от Бхаратите, всичко, което искаш да видиш и което би искал да видиш в бъдеще. Всичко подвижно и неподвижно е тук, събрано в едно.“

Пред очите на смаяния Арджуна Кришна разкри вселенската си форма. В Хастинапура той я бе показал само частично, но този път я прояви напълно. Арджуна едва успя да обгърне с поглед тази необятна форма с неизброими усти и очи. Имаше безброй прекрасни накити и държеше много божествени оръжия. Облечен в небесни одежди и украсен с райски гирлянди, той бе удивителен, сияен, безграничен, разпростиращ се навсякъде. Сякаш стотици хиляди слънца бяха изгрели едновременно в небето.

Арджуна усети как косите му настръхват; той се поклони и поднесе безброй молитви към Кришна. В божествената му форма той виждаше всички богове начело с Брахма и Шива, наред с ришите, сиддхите и нагите. Всички небесни създания присъстваха вътре в него, виждаха се световете до един, не липсваше нищо.

Без да може да вдигне очи към тази вселенска форма, Арджуна каза: „О, безгранични, тази твоя необятна форма е поразителна и в същото време ужасяваща. Виждам всички богове и мъдреци изправени пред теб, отдавайки молитви. И те като мен са уплашени, скъпи Господи. Виждайки това страховито проявление, аз изгубих душевния си покой и способността си за преценка. Не мога дори да погледна твоите хиляди пламтящи, подобни на самата смърт лица. Всички воини и от двете армии сякаш се втурват в ужасяващите усти на тези лица. Ти унищожаваш хората до един, както и всичко останало. Цялото творение потъва в устата ти като молец в пламтящ огън. Покривайки необятната вселена, ти блестиш в непоносими, изпепеляващи лъчи.“

Арджуна цял трепереше: „О, Боже на боговете в такъв ужасен облик, моля те, кажи ми кой си и каква е мисията ти.“

Гласът на Кришна сякаш отекна от всички страни, когато отговори: „Аз съм Времето, Партха, страшният унищожител на всички светове. С изключение на теб, братята ти и няколко воини всички останали ще загинат в тази битка. Това ще се случи, независимо дали се сражаваш или не, Арджуна. Затова изпълни воинския си дълг и ще станеш инструмент на моето желание. Бхишма, Дрона и всички герои на Куру вече са мъртви. Така че сражавай се без страх, Арджуна, и спечели славна победа.“

Седнал пред Дхритаращра, Санджая стана свидетел на всичко, което се случваше между Арджуна и Кришна. Той го описваше в детайли на слепия цар, повтаряйки му точните думи и на двамата. Царят бе смаян, чувайки за дивното величие на Кришна. Докато Санджая се опитваше да опише вселенската форма, сърцето на Дхритаращра се сви. Нима биха могли синовете му да се изправят срещу подобна сила и да оцелеят?! Ето, Кришна казваше, че всички герои на Куру вече са мъртви според божествената подредба. Нима можеше да е вярно? Беше ли Кришна наистина способен да направи подобно предсказание? Изглеждаше, че не всичко е в негови ръце. Но нали сам бе дошъл в Хастинапура да търси мир и не бе успял? Може би и желанието му да види Пандавите победители в тази война няма да се осъществи.

Санджая предаде на царя какво бе казал Арджуна на Кришна, след като бе чул, че всички воини ще бъдат избити: „Всичко това е справедливо, Господи. Ти си закрилник на праведните и съвършени същества, и унищожител на атеистите и демоните. Това е за благото на всички, защото по този начин дори демоничните хора ще се осъзнаят. О, всемогъщи, всички трябва просто да отдават почитания на теб. Ти си най-висшата истина. Знаейки всичко, ти си всичко, което има да бъде узнато. Покланям се пред теб отново и отново. Поднасям ти изцяло почитта си, Боже! Ах, колко съм те пренебрегвал досега! Моля те, прости ми! Без да зная славата ти, аз съм лежал с теб на едно легло, шегувал съм се с теб и със сигурност съм те оскърбявал в безразсъдството на обичта си. О, непогрешими, моля те, извини ме, както бащата прощава на сина си, както любимият прощава на любимата си.“

Санджая седеше със затворени очи, съзерцавайки сцената. Той видя как Арджуна се покланя в нозете на Кришна. След като се изправи, Пандава каза: „О, всемогъщи, виждайки тази форма, която никога преди не съм виждал, умът ми се изпълни със страх. Умолявам те, бъди милостив и ми позволи да видя формата ти на Вишну с четири ръце и божествени украшения.“

Кришна отговори: „Аз с радост ти показах тази върховна вселенска форма посредством духовната си мощ. Никой друг не я е виждал и няма начин да бъде видяна, Арджуна. Ти се смути и уплаши от този мой ужасяващ облик. Нека го скрия. Виж сега формата ми на Нараяна и се успокой.“

Кришна отдръпна вселенската си форма и Арджуна видя пред очите си красивия образ на Нараяна с четири ръце, държащи раковина, диск, боздуган и лотос. След това и тази форма се промени в изначалния, двурък облик на Кришна, от който произхождат всички останали.

Арджуна дойде на себе си и се почувства окуражен. Кришна му каза: „О, Партха, въпреки че вселенската ми форма е трудно да бъде видяна, много по-трудно е да се познае истинският ми облик. Боговете винаги търсят възможността да ме видят такъв, какъвто ме виждаш сега. Този мой образ е най-съкровеният и може да бъде познат само чрез неотклонно предано служене. Това е единственият начин човек да проникне в мистериите на разбирането за мен.“

Докато Санджая повтаряше думите на Кришна пред Дхритаращра, царят научи за бхакти-йога, преданото служене. Първо Кришна обясни, че има два вида трансценденталисти: такива, които почитат непроявения Върховен Брахман — вечната духовна енергия, от която е изтъкано цялото съществуване — и такива, които почитат личностния облик на Кришна.

„От двата вида, онзи, който съсредоточава ума си върху личностния ми облик, обожавайки ме с вяра и любов, бива считан за най-съвършен. За другата група напредъкът в духовния живот е труден, въпреки че те в крайна сметка също ще стигнат до почитта към мен, когато осъзнатостта им узрее. Истината е, Арджуна, че аз съм основата и изворът на безличностния Брахман. Затова обожавай единствено мен. Аз бързо избавям своите предани от страшния океан на раждането и смъртта. И после те заживяват с мен в съвършено щастие завинаги.“

После Кришна обясни как да се практикува бхакти-йога стъпка по стъпка. След като описа качествата, притежавани от съвършения практикуващ в бхакти, той заговори за материалната природа и съзнанието. Чрез описания на познаващия, познанието и полето на познание, Кришна обясни подробно как прониква материалната енергия и как сам е Свръхдушата във всяко живо същество. Така той увери Арджуна в пълната си способност да закриля и избавя своите предани.

От напътствията на Кришна Арджуна разбра, че живото същество само причинява своето щастие и страдание. Поради желанието си да бъде независимо от Бога, то попада в материалната енергия. После, свързвайки се с различни аспекти на материята, се оплита все повече и повече, привлечено от разнообразните форми на физическо наслаждение. Така е принудено да се ражда в различни форми на живот. През цялото време Свръхдушата го придружава като свидетел на всичките му действия. Богът наблюдава и разрешава постъпките на живото същество. Ако то се обърне към него, бързо може да се спаси от материята.

Кришна продължи: „Онези, които са способни да осъзнаят разликата между тялото и душата, и които виждат Свръхдушата, са достойни да достигнат върховната духовна обител. Такива личности никога не пропадат в този свят, макар че продължават да действат в него.“

Арджуна искаше да узнае как душата въобще е попаднала в клопката на материята. Кришна обясни това подробно. Посредством това знание човек щеше да успее да се освободи от материалната енергия. Арджуна попита какви са качествата на онзи, който е постигнал пълно освобождение от материалните окови, и Кришна даде изчерпателно описание, завършвайки с думите: „Онзи, който се заеме напълно с предано служене към мен, независимо от обстоятелствата бързо се освобождава от материалната енергия и се издига до нивото на трансценденталността.“

Арджуна разбираше, че освобождението от материята не означава напускане на материалния свят. То означаваше да се освободиш от материалното привличане и от привързаността към физическите неща и да действаш единствено за радост на Бога. В такова настроение трябваше да се сражава Арджуна. Кришна подробно допълни първоначалното си напътствие към него да се сражава без материална привързаност.

След като разказа на Арджуна за благоприятния път на бхакти-йога и какви качества притежава следващият този път, Кришна продължи с описание на атеистичните хора, които все повече се отдалечават от Бога: „Такива хора са потънали в самонадеяна гордост и лъжлив престиж. Подтиквани от похот и алчност, те считат, че задоволяването на сетивата е най-важната необходимост в живота. Объркани от различни притеснения, обвити в мрежи от илюзия, те силно се привързват към физическите наслади и пропадат в ада. След това се раждат във всевъзможни низши, противни форми на живот в резултат на собствените си греховни желания. Онези, които пренебрегват наставленията на писанията и действат по каприз, в крайна сметка постигат само нещастие.“

Кришна завърши напътствията си към Арджуна, описвайки как човек може да работи в дух на отречение: „В такова настроение, Арджуна, сражавай се! Този, който не е мотивиран от фалшивото его да счита себе си за тялото, чиято интелигентност не е заплетена в материални пресмятания за печалба и загуба, дори и да убива хора в този свят, всъщност не убива, нито е обвързан от действията си. От друга страна, онзи, който избира да не убива на основата на материална пресметливост, е мотивиран единствено от фалшивото си его и се обвързва с греховни последствия.“

Арджуна кимна. Той разбра: колебанието му да се сражава бе породено от невежество. Всичките му съображения бяха себични. Виждайки скъпите си близки пред себе си, той бе забравил истинската си духовна природа и се бе оставил да бъде надмогнат от материална привързаност. Сега Кришна бе пробудил по-висшата му интелигентност. Той и всички тези царе на бойното поле бяха вечни слуги на Бога; най-висшият им дълг бе да му отдават изпълнено с любов служене. Същият този Бог стоеше сега пред Арджуна и искаше от него да се сражава. Действайки в съответствие с напътствията на Кришна, той щеше да достигне съвършенство, да се освободи от материалните окови и да отиде във вечната духовна обител.

Като видя, че Арджуна разбира наставленията му, Кришна каза: „Тъй като си ми много скъп приятел, аз в пълнота ти изложих цялото духовно познание. Размисли над него и направи онова, което пожелаеш. Окончателният ми съвет е просто да ми се отдадеш и да действаш, за да ме удовлетвориш. Това е върховната нравственост. Няма нужда да се взима под внимание никакъв друг религиозен или йогийски процес. Действаш ли по този начин, аз винаги ще те предпазвам от греховни последици. Не се страхувай.“

Кришна погледна към Арджуна, който седеше в нозете му: „Кажи ми сега, о, сине на Кунти, изслуша ли всичко внимателно? Разсея ли се илюзията ти?“

Арджуна се изправи в колесницата и взе своя Гандива: „Мой скъпи Кришна, илюзията ми ме напусна и по твоя милост възвърнах паметта си. Сега съм изпълнен с решителност и свободен от съмнения. Ще действам според божествените ти напътствия.“

Седнал пред Дхритаращра, Санджая каза: „Слушайки разговора между тези две велики души, аз чувствам как косата ми настръхва — толкова дълбок и проникновен е смисълът му и така силно вълнува сърцето ми! Като си спомням дивния образ на Кришна, аз се радвам отново и отново. Където и да се намират Кришна — господарят на целия мистицизъм — и Арджуна — най-великият стрелец с лък, там със сигурност ще има богатство, победа, необикновена сила и нравственост. Такова е моето мнение.“

Дхритаращра не каза нищо. Пророкуването на Санджая несъмнено щеше да се сбъдне. Старият цар мислеше как би могло изобщо да има надежда за синовете му, но въпреки всичко не можеше да спре да се надява, че те някак ще спечелят войната. Това бе странно. Макар интелигентността му да приемаше очевидния факт, че нито Кришна, нито онези, които са заели страната му, могат да бъдат победени, привързаността към синовете му се надигаше и надмогваше неговата интелигентност. Вътрешният конфликт, който го измъчваше, бе сам по себе си война. Той не можеше нито да си почине, нито да поспи, въпреки че се чувстваше и емоционално, и физически изчерпан. Дочутите наставления на Кришна към Арджуна донякъде го бяха облекчили, макар че положението на синовете му бе започнало да изглежда още по-безнадеждно. Той седеше, уловил главата си с ръце, докато Санджая започна да описва началото на войната.