Като видяха сина на Бхима убит, лежащ като планина на бойното поле, Пандавите заплакаха от мъка. За изумление на всички обаче Кришна нададе силен боен вик и се засмя. Танцувайки по терасата на колесницата на Арджуна, той плесна с ръце от щастие. После прегърна Арджуна със сълзи в очите.

Арджуна го изгледа смаяно: „Защо се радваш в такъв тъжен момент, Мадхусудана? Войските ни плачат от скръб. Ние също се измъчваме, виждайки убития син на Хидимби. О, всезнаещи, изглежда сякаш си изгубил разсъдъка си. Твоето противоречиво поведение ми се струва толкова невероятно, като да пресъхне океанът или планината Меру да се премести.“

Поставил длан на рамото на приятеля си, Кришна отговори: „О, Дхананджая, изпитвам огромно щастие. Сега, след като Карна използва своето оръжие Шакти, можеш да го считаш за мъртъв. Нямаше човек, способен да го победи в битка, докато стоеше като Картикея с Шакти в ръка. За наш късмет той изгуби естествената си ризница, а сега и копието, което бе получил от Индра. Той е вече като разгневена отровна змия, вцепенена от заклинание или като огън с угасени пламъци.“

Кришна сподели на Арджуна, че откакто бе разбрал, че Карна е придобил Шакти, е бил в непрестанна тревога. Той познаваше ужасяващата мощ на оръжието. Дори Арджуна нямаше да успее да го спре. Но сега то вече беше изстреляно и Карна не можеше да го използва отново.

Арджуна се вгледа в Гхатоткача. Шакти наистина трябва да беше нещо необикновено, след като бе повалило могъщия ракшас. Защо тогава Карна не го бе използвал по-рано срещу него самия?

Виждайки озадаченото изражение на Арджуна и подразбирайки мислите му, Кришна каза: „Всеки ден синовете на Дхритаращра уговаряха Карна да използва своето оръжие Шакти, за да те убие, о, Партха, и той излизаше на бой, твърдо решен да го направи. Аз бях този, който осуетяваше опитите му. Като те задържах в друга част на бойното поле, аз му оставях малко възможности да хвърли копието си. Карна винаги търсеше своя шанс. Нямаше да мине много време и той щеше да те предизвика на двубой. О, Партха, сега няма защо да се страхуваш от подобен сблъсък.“

Арджуна осъзна, че е било нужно много повече от тактическите маневри на Кришна, за да бъде спасен. Карна несъмнено бе имал възможността да хвърли оръжието. Но интелигентността и паметта му трябва да са били объркани от пребиваващата в сърцето на всеки Свръхдуша. Пандава погледна удивен Кришна. Ако той пожелаеше да закриля някого, нима такъв човек можеше да бъде убит? И ако той пожелаеше смъртта на някого, тогава кой би могъл да го спаси?

Юдхищхира тъгуваше за смъртта на Гхатоткача. Той седна на терасата на колесницата си и заплака. Бхима, чието собствено сърце се разкъсваше от мъка, се опита да го утеши. Кришна се приближи към Юдхищхира и му каза: „О, сине на Кунти, не се поддавай на скръбта в такъв критичен момент. В този тъмен, нощен час, ликуващите ни врагове с боен вик отново се нахвърлят върху нас. Като те виждат така обезсърчен, собствените ни хора ще загубят всякакво желание да се сражават.“

Юдхищхира избърса очите си с ръка: „Ти винаги виждаш възвишения път на дълга, о, Кешава. Със сигурност трябва да удържим битката независимо от превратностите. Но като си спомням колко много ни е помагал добрият син на Бхима, сърцето ми се къса. Този силнорък герой ни беше винаги предан и отдаде живота си в служба на нас. Обичта, която изпитвам към него, е не по-малка от любовта ми към Сахадева. Синът на сута го уби пред самите ни очи! Злонамереният Карна участваше също и в убийството на Абхиманю.“

Докато говореше на Кришна, Юдхищхира бе вперил поглед в нощта. Битката все още продължаваше навсякъде около падналия Гхатоткача. Виждаше се как осветеният флаг на Карна се движи сред пандавската войска, а огневърхите му стрели летят във всички посоки. Лицето на Юдхищхира стана сериозно. Той се изправи на крака и стисна лъка си, издялан ръчно от рог и инкрустиран с блестящи бисери.

Пандавският цар извика на Кришна, докато потегляше: „Карна и Дрона унищожават армията ни, както двойка обезумели слонове изпотъпкват тръстикова нива. О, Кешава, мисля, че е ударил смъртният им час. Аз самият поемам срещу Карна. Не мога повече да гледам как проявява силата си. Явно Арджуна не желае да го убива, така че сам ще се заема с това.“

След като нареди на Бхима да се насочи към Дрона и поддръжниците му, Юдхищхира заповяда на колесничаря си да го откара при Карна. Когато той потегли, надувайки раковината си и подръпвайки тетивата на своя лък, Кришна каза на Арджуна: „Гледай, подтикван от гнева, любимият ти брат тръгна срещу Карна. Не е редно да го оставяш да се бие със сина на сута, когото ти си се заклел да убиеш.“

Арджуна каза на Кришна да пришпори конете и бързо да последва Юдхищхира, но тъкмо в този момент те видяха на бойното поле да се появява Вясадева съвсем близо до Юдхищхира, който спря колесницата си пред мъдреца и слезе, за да му отдаде почитанията си. Вясадева докосна главата му в благословия и каза: „О, най-добър от рода Бхарата, какво щастие е, че Арджуна е още жив, въпреки че се сблъска на няколко пъти с Карна в боя. Оръжието Шакти, с което Карна уби Гхатоткача, бе предназначено за Арджуна и само благодарение на добрата съдба, той не го използва срещу него. Ако между Карна и Арджуна бе имало сериозен сблъсък, синът на сута неминуемо щеше да си послужи с Шакти. Тогава щеше да ви сполети страшна беда. Днес Гхатоткача ви спаси от нея. Смъртта на ракшаса бе повелена от съдбата. Не се поддавай на гняв или скръб. Всички същества в този свят рано или късно умират.“

Успокоявайки Юдхищхира, мъдрецът му каза, че войната е към своя край: „На петия ден от днес светът ще бъде под твоя власт. Съсредоточи се върху добродетелта. Нека умът ти бъде насочен към търпение, милосърдие, истинност и аскетизъм. О, сине на Кунти, победата винаги съпътства справедливостта.“

След като каза тези утешителни думи, Вясадева си тръгна. Юдхищхира повика Дхрищадюмна и му каза: „Мигът, за който си роден, настъпи. Иди и спри могъщия Дрона в боя. Единствено с тази цел си се родил от огъня, въоръжен с лък и меч и облечен в сияйна ризница. Атакувай Дрона без бавене. И не се страхувай. Нека Шикханди, близнаците, баща ти Друпада, Вирата, Сатяки и всички панчалийци и кекайци дойдат с теб. Победи учителя и нека приключим с тази ужасна война.“

Арджуна се приближи към Юдхищхира, който му каза: „О, Дхананджая, сега разбирам, че си бил спасен от опасност. Единствен Кришна е нашият закрилник. Сега трябва да вложиш всичките си усилия да унищожиш Карна. Дхрищадюмна тръгна срещу учителя. На полесражението са останали само четири-пет акшаухини. Войната не може да продължава още дълго.“

Двамата братя огледаха бойното поле. Минаваше полунощ и войските бяха уморени. Някои бяха налягали да спят там, където се бяха сражавали, неспособни да продължат от изтощение. Други се биеха, ослепели за сън, размахвайки като безумни мечовете си. Воините загиваха почти в безсъзнание от умора, без дори да усещат ударите, отнемащи живота им.

Виждайки положението, в което се намират войниците, Арджуна отиде сред тях и извика: „Всички сте отмалели за сън. Ако искате, може да спрете да се биете. Свалете оръжия и полегнете. Когато слънцето изгрее, можем да подновим битката.“

Славейки Арджуна за състраданието му, воините спряха да се сражават и отпочинаха. Цялото бойно поле постепенно утихна; хората налягаха по земята или по гърбовете на задрямалите си коне и слонове. Други се изтегнаха на терасите на колесниците си, положили край себе си лъковете и мечовете си. Успокоени от съня, могъщите воини и техните животни почиваха с проблясващи под лунната светлина украшения. Полето изглеждаше прекрасно, като картина на талантлив художник.

Постепенно небето поаленя и слънцето се появи над източните хълмове. Когато зората огря полесражението, войниците се раздвижиха и отново се изправиха за бой. Двете армии все още бяха смесени в позициите, в които се бяха сражавали. Протягайки тела и търкайки очи, воините се поклониха на изток и отправиха молитви към бога на слънцето. След това се качиха на колесниците си с оръжия в ръце и се прегрупираха в съответните си дивизии, очаквайки заповед да подновят битката.

Дурьодхана не бе доволен от решението да се отпочине за през нощта, но останалите водачи на Куру не бяха съгласни с него. Той искаше да се възползва от предимството, спечелено от смъртта на Гхатоткача. Огромният ракшас бе убил хиляди воини, като бе паднал, изравнявайки разликата между двете армии. Дурьодхана беше бесен, че Кауравите не са успели да вземат надмощие, след като имаха този шанс. Като отиде при Дрона, той остро му каза: „Не биваше да проявяваш милост към обезсърчените ни врагове. Не биваше да позволяваш на войниците ни да следват заповедта на Арджуна. Отново и отново щадиш Пандавите. В това е лошият ми късмет.“

Дрона гневно погледна принца: „Аз съм тук, все още облечен в ризница и опитващ се да убия враговете ти, и ще направя всичко, което е според човешките възможности. Въпреки това не виждам как можем да победим Пандавите и особено Арджуна. Ако той излезе насреща ни в яростно настроение, скоро всички ще бъдем изпратени в царството на Ямараджа. Как не успяваш да проумееш тази истина, Царю, след като сам толкова много пъти видя това със собствените си очи?“

Разгневен, че Дрона отново възславя Арджуна, Дурьодхана отговори, едва успявайки да контролира гласа си: „О, учителю, днес с помощта на Духшасана, Карна и моя вуйчо Шакуни аз ще убия Арджуна в бой.“

Дрона се изсмя: „Желая ти успех, Бхарата. Думите ти подхождат на безумец. Кой арогантен кшатрия би дръзнал да се сражава срещу Арджуна, който стои с Гандива в ръка и с Кришна до себе си? Нима някой някога се е завърнал жив, след като е предизвикал Арджуна? Ясно е, че ти липсва интелигентност. Подозрителен към всички, ти, жестокосърдечни, оскърбяваш дори онези, които се борят за каузата ти. Върви и се сражавай тогава и докажи самохвалните си думи в боя. Толкова много пъти си заявявал, че ще победиш Пандавите. Нека днес те видим да доказваш твърдението си. Вземи вуйчо си, който предпочита да се бие със зарове, и суетния Карна и се изправи срещу Арджуна и братята му. Ето ги там, чакат те. Върви и направи това, което трябва да направи един смел кшатрия. Наслаждавал си се на живота до краен предел. Извършвал си жертвоприношения, раздавал си милостиня и сега нямаш никакви дългове. Нищо не те спира. Върви и се сражавай без страх.“

Дрона се обърна. Нищо не му причиняваше по-голяма болка от това да се сражава за този безочлив принц. Какви ли греховни дейности бе извършвал в предишните си животи, че сега беше обречен да застане на страната на Дурьодхана срещу Пандавите? Препускайки сред оставащите Каурави, Дрона даде заповед за атака. Воините заликуваха, протръбиха с раковините си и забиха барабаните си. После се понесоха към Пандавите, решени да се бият до смърт.

На петнайсетата сутрин Дрона се сражаваше с Друпада и Вирата. Царете стояха начело на армиите на панчалийците и чхедите. Пренебрегвайки двамата възрастни воини, Дрона започна да избива войските им. Той скоро причини страшни поражения сред армията, сразявайки пет хиляди воини на колесници за по-малко от половин час. За Пандавите Дрона бе като пожар. Където и да насочеше оръжията си, той винаги унищожаваше пандавските воини. Никой не можеше да го доближи, докато изстрелваше острите си безпогрешни стрели.

Група от трима панчалийски принцове, синове на Дхрищадюмна и Шикханди, храбро се спуснаха към Дрона. Те го нападнаха със стотици яростни стрели, но той не трепна. Облизвайки устни, Дрона ги повали и тримата с острите си като бръснач стрели и те паднаха на земята.

Друпада и Вирата атакуваха Дрона от двете страни. Те го раняваха със своите дълги стрели, карайки го да се олюлее на терасата на колесницата си. Друпада хвърли десет копия в бърза последователност, а след тях изстреля десет стоманени стрели с горящи върхове. Дрона ги съсече всичките и улучи Друпада в гърдите с три стрели. Друпада гневно хвърли едно обсипано със злато и диаманти копие по врага си, но Дрона раздроби и него със стрелите си.

Като взе решение да убие противниците си, които сами бяха унищожили много Каурави, Дрона извади две сърповидни стрели, изковани целите от стомана, и ги изстреля, произнасяйки мантри. Главите на Друпада и на Вирата паднаха отсечени. Когато двамата стари царе паднаха безжизнени от колесниците си, Дрона продължи да избива войските им.

Станал свидетел на смъртта на синовете си и на баща си, Дхрищадюмна изкрещя на войниците: „Атакувайте Дрона! Нека всеки, който избяга от него днес, изгуби всичките си благочестиви заслуги!“

Ликувайки, че Дрона е убил двамата пандавски генерали, Дурьодхана му се притече на помощ заедно с Карна и Шакуни. Оцелелите братя на Дурьодхана също наобиколиха учителя, за да го предпазят от нападателите. Кауравските воини знаеха, че сега Дхрищадюмна ще опита всичко, за да изпълни пророчеството, че именно той ще убие Дрона.

Междувременно Бхима обезумя от ярост, виждайки как Дрона унищожава армията на Пандавите. Той се приближи към Дхрищадюмна и му заговори сурово: „Кой мъж, който счита себе си за кшатрия, ще стои отстрани и ще гледа как убиват синовете и баща му? След като изрече страшната си клетва в събранието на царете, защо сега не я изпълняваш? Ето там стои твоят заклет враг, подобен на свещен огън, чийто пламъци са стрелите и копията, а телата на хората са възлиянията в него. Не го ли убиеш, ще го направя аз. Отдръпни се. На мига ще изпратя този стар брамин в обителта на Ямараджа.“

Бхима се отдалечи от Дхрищадюмна и се втурна сред Кауравите. Той сипеше дъжд от стрели, които избиваха противниковите воини. Дхрищадюмна го последва, опитвайки се да си пробие път към Дрона, който сега беше заобиколен от многочислени кауравски войски. Дивизиите на Пандавите щурмуваха след него и двете армии започнаха ожесточена битка. При сблъсъка им в небето се вдигнаха облаци гъст прах и всички си помислиха, че отново се спуска нощта. Воините стъпваха върху трупове, за да достигнат до враговете си, размахвайки мечовете си и пробождайки се с островърхи копия. Колесниците не можеха да се придвижат. Конете цвилеха, неспособни да помръднат. Хора викаха от болка, а после падаха умиращи, зовейки имената на любимите си. Много смели воини лежаха смъртно ранени и изпълнени с радост, очаквайки възнасянето си към небесните сфери.

Търсейки възможност да се сражава с Карна, Арджуна се изправи срещу Дрона пръв. Когато Бхима и Дхрищадюмна си проправяха път през Кауравите към учителя, Арджуна изскочи зад тях. Докато Бхима атакуваше Дурьодхана и братята му, а Ашватхама удържаше Дхрищадюмна, Арджуна изстрелваше с хиляди златоперите си стрели по Дрона. Между учител и ученик се завърза мощна битка, която смая наблюдаващите. Те приличаха на двама танцьори на сцена, демонстриращи най-удивителните си движения. Стрели прелитаха в небето като ята лебеди. Сблъсквайки се във висините, те разпръскваха огнени искри.

Дрона извикваше всяко небесно оръжие, което му беше познато, но още в мига, в който те излитаха от лъка му, Арджуна ги унищожаваше. Дрона се усмихваше, възхитен от храбростта му. От небесата гледаха смаяни сиддхите и чараните, възхвалявайки и двамата воини. Те не намираха никаква разлика между тях, докато хвърляха оръжията си, без да спират дори за миг. Никой не можеше да вземе надмощие над другия. За боговете този бой бе сякаш Рудра проявява две форми и води битка срещу самия себе си. „Тези двамата не са нито хора, нито богове — заключиха те. — Това е битка на енергията брахма, която надвишава всички земни сили. Стига да пожелаят, тези воини биха могли да унищожат вселената.“

Докато Арджуна и Дрона се сражаваха, Дхрищадюмна неотклонно напредваше към тях с намерението да убие Дрона. Следваха го близнаците, които бяха пресрещнати от Критаварма и Крипа. Героите се сражаваха, докато армиите им свирепо се биеха наоколо им.

Следвайки Арджуна, Сатяки излезе срещу Дурьодхана. Много отдавна в Хастинапура, когато Сатяки бе дошъл в училището на Дрона, те бяха приятели. Въпреки че бе станал ученик на Арджуна, Сатяки бе запазил отношенията си с Дурьодхана. Двамата мъже се взираха един в друг през полесражението, спомняйки си младежките си забавления заедно. Дурьодхана се провикна: „Хей, скъпи приятелю! Колко жесток е кшатрийският дълг! Проклети да са властта и жаждата за богатства! О, най-добър от рода Шини, в дните на нашето юношество ти ми беше по-скъп от самия живот. Уви, всички тези дни на приятелство не означават нищо на бойното поле. Тласкани от гняв и алчност, ние стоим изправени тук, готови да се избием. Уви, къде отлетяха безгрижните дни на младостта ни?“

Сатяки свали лъка си и извика в отговор: „Дългът на кшатрия винаги е бил, че той трябва да се сражава дори и с учителя си. О, Царю, недей да се колебаеш. Ако ме обичаш, тогава не се бави и ме убий. Като направиш това, ще ме изпратиш право в земите на праведниците. Покажи могъществото си. Не искам повече да гледам как приятелите ми се избиват.“

Сълзи се стичаха от очите на Сатяки, докато говореше. Той знаеше, че дните, в които се бе радвал на приятелството с Пандавите и Кауравите, са си отишли. Другарското им боричкане в миналото сега не беше на шега. Опъвайки лъка си, той изстреля серия дълги стрели по Дурьодхана, който незабавно го атакува със своите. Двамата мъже се раняваха един друг, викайки от гняв. Битката им напомняше тази между Арджуна и Дрона. Небето се изпълни със стрели, когато двамата воини призоваха небесните си оръжия. Постепенно Сатяки надделя над кауравския принц и Карна се втурна да спасява Дурьодхана. С негова помощ царят успя да се измъкне от Сатяки, с изранено от стрели тяло.

Дрона продължаваше да унищожава пандавските войски, сякаш бе определен от самата смърт да ги изличи. Виковете на измъчените войници изпълваха въздуха, докато той ги връхлиташе с безбройните си смъртоносни стрели. Като гледаше могъществото на Дрона, Юдхищхира разбра, че никога не би могъл да победи. Той се срещна с Арджуна и Бхима и им сподели тревогата си: „Дрона сякаш ще ни изпепели. Никой не може да спре този могъщ герой.“

Кришна отговори: „Това, което казваш, е вярно, Царю. Дрона няма как да бъде спрян, докато се бие с вдигнати оръжия. Но ако ги свали, може да бъде сразен. Мисля, че ако чуе, че синът му е убит, той ще изгуби всякакво желание да се сражава. Кажете му, че Ашватхама е мъртъв. Тогава учителят ще свали лъка си, а ние ще го убием.“

Арджуна беше поразен: „Аз не мога да приема това, Мадхава!“ Чувайки думите на Кришна обаче, Бхима незабавно се отдалечи и се нахвърли върху недалечната дивизия слонове. Начело на нея яздеше Индраварма, владетелят на Малава. Бхима знаеше, че неговият слон се казва Ашватхама. Въртейки железния си боздуган, Пандава го стовари върху животното, убивайки едновременно и него, и ездача му. После се втурна към Дрона и изрева: „Ашватхама е убит! Ашватхама е убит!“ Докато лъжеше учителя си, гласът му трепереше, а сърцето му се колебаеше, но тъй като знаеше, че това бе съвет на Кришна, той викаше думите отново и отново, съобщавайки на Дрона, че Ашватхама е мъртъв.

Като чу думите на Бхима, Дрона спря да се сражава. Крайниците му сякаш започнаха да потъват като пясък във вода. Но спомняйки си храбростта на сина си, той реши, че това не може да е истина. Всеки знаеше, че Бхима е своенравен и непостоянен. За него не бе невъзможно да изрече неистина от гняв или на шега. Дрона се съвзе и пак нападна Пандавите. Дхрищадюмна бе стигнал до него и двамата започнаха отново да се сражават. Удържайки атаката на Дхрищадюмна, генералът на Куру продължи да избива пандавската войска. Той призова ужасяващото оръжие Брахма. Воините падаха на земята като дървета, изтръгнати от буря. Глави и ръце хвърчаха, докато стрелите на Дрона се сипеха по враговете. За кратко време той бе избил десет хиляди воини на колесници пред очите на Юдхищхира, макар междувременно Дхрищадюмна да го атакуваше с всички сили. Дрона стоеше сред бойното поле като неудържим буен огън.

Докато учителят оглеждаше опустошението, което беше сътворил, внезапно в небето над него се появи група риши, водени от Агни. Собственият му баща Бхарадваджа, заедно с Васищха, Вишвамитра, Гаутама, Кашяпа и много други небесни светци стояха във висините в ефирни образи. Те се обърнаха към Дрона в един общ глас, който единствен той можеше да чуе: „Ти се сражаваш нечестно, о, Дрона. Използваш небесни оръжия срещу по-слаби войници. Настъпи времето да умреш. Захвърли оръжията си. Такава жестокост не подобава на мъдър брамин като теб. Като освободи оръжието на Брахма, за да убиваш обикновени хора, ти се опозори. Престани да постъпваш греховно и спри да се биеш. Дните ти изтекоха.“

Дрона се огледа наоколо си. Дхрищадюмна все още бе близо до него, ревейки предизвикателно. Може би времето за сбъдване на пророчеството бе дошло. Ръцете на Дрона се отпуснаха; той не можеше да продължи. Думите на Бхима все още го безпокояха, а от думите на светците го заболя дори повече. Нима Ашватхама наистина бе мъртъв? Кого би могъл да попита и да е сигурен, че ще чуе истината? Виждайки Юдхищхира недалеч, генералът на Куру се приближи към него. Него именно щеше да попита — Юдхищхира не би изрекъл лъжа.

Кришна видя Дрона да идва към Юдхищхира и му каза: „Спаси ни от Дрона, Царю! Ако той се сражава дори още само половин ден, армията ти ще бъде унищожена. При тези обстоятелства лъжата е по-добра от истината. Да излъже човек, за да спаси живота си, не е грях.“

Кришна цитира пасажи от писанията, в които се разрешава да се лъже при определени обстоятелства, включително и когато е застрашен нечий живот. Юдхищхира се замисли над думите на Кришна. Не можеше да не ги зачете. Никога през живота си той не беше казвал дори нещо двусмислено. Мисълта да излъже бе трудновъобразима за него. Въпреки това, ако Дрона не бъде спрян, армията му щеше да бъде разбита. Пандава си спомни собствените пророчески думи на Дрона в началото на войната — че ще бъде победен тогава, когато чуе нещо ужасно от източник, на който може да се има доверие. С неохота Юдхищхира се съгласи с предложението на Кришна. Когато учителят се приближи към него, той го излъга. „Ашватхама е мъртъв“, извика, добавяйки накрая недоловимо „слонът“, тъй като бе неспособен да изрече лъжа при каквито и да е обстоятелства.

До този миг конете на Юдхищхира сякаш се носеха над полето, без да докосват земята. След като той излъга Дрона, жребците се спуснаха на земята. Светците се питаха в почуда защо бе станало така. Някои казваха, че това е заради лъжата на Юдхищхира, а други спореха, че причината е колебанието му да изпълни желанието на Кришна.

Чувайки думите на Юдхищхира, Дрона усети как сърцето му потъва в бездънна мъка. Агонията му се увеличаваше от думите на светците, които го караха да се чувства, сякаш е оскърбил Пандавите. Обезумял от скръб, той се отдалечи от Юдхищхира, а оръжията увиснаха в ръцете му. Тогава Дхрищадюмна го атакува. Дрона бе улучен навсякъде, но не отвърна. Той потъваше в отчаяние. Дхрищадюмна го нападаше все по-свирепо, докато накрая старият вожд на Куру се разгневи и вдигна лъка си да се сражава. Демонстрирайки несравнимата си ловкост, той съсече до една стрелите на Дхрищадюмна. Учителят произнасяше мантри, викайки небесните си оръжия, за да убие Дхрищадюмна, но те не се явяваха вече на заповедите му. Удивен, той започна да изстрелва дъжд от обикновени стрели по врага си. Тогава внезапно видя, че запасът му от стрели, които никога не свършваха през последните петнайсет дни, се бе изчерпал.

Отчаян, Дрона реши да сложи край на живота си. Той изпусна лъка си и започна неспирно да зове името на своя син. После се огледа за останалите воини на Куру и им извика: „О, Дурьодхана, о, Карна, о, Крипа, сражавайте се с цялата си мощ. Сега аз оставям настрана оръжията си.“

Дрона седна на колесницата си в медитативна поза. С полупритворени очи и протегнати с дланите навън ръце, той съсредоточи ума си върху Вишну и навлизайки в транс, напяваше свещената сричка Ом. Светците, които все още стояха в небесата, видяха как Дрона напусна тленното си тяло и се възнесе във висшите сфери. Струваше им се, че в небето изгрява второ слънце, когато душата на брамина се издигаше.

Без да разбира, че Дрона вече е мъртъв, Дхрищадюмна видя своя шанс. Взимайки един остър като бръснач меч, той скочи от колесницата си и се втурна към учителя. Всички воини, които го видяха, му извикаха да спре, но той не се поколеба. Сред викове „Уви!“ и „Срам!“, Дхрищадюмна се качи на колесницата на Дрона с високо вдигнат меч. Като сграбчи завързаната на възел коса на темето му, той го дръпна и с широк замах на меча си отсече главата му. После я хвърли сред Кауравите и изрева ликуващо, въртейки пропития си с кръв меч високо във въздуха.

Арджуна беше изкрещял на Дхрищадюмна да плени Дрона и да го доведе жив пред Юдхищхира. Той бе съкрушен от безсърдечието на панчалиеца. Сърцето му се разкъса от скръб при жестокото убийство на любимия му учител. Бхима обаче ликуваше и се завтече към Дхрищадюмна да го прегърне. Юдхищхира се терзаеше от различни чувства. Макар да се радваше, че бойните действия скоро щяха да приключат, той въпреки всичко бе изпълнен с опасения, че смъртта на Дрона се бе случила именно заради неговата измама. Също като Арджуна и той бе съкрушен от начина, по който Дхрищадюмна безмилостно беше обезглавил учителя.

Кауравите бяха поразени от скръб и страх. Техният всепобеждаващ генерал бе мъртъв. Неспособни да повярват това, те се обърнаха в бягство. Дурьодхана, Карна, Шакуни и останалите водачи на Куру бяха завладени от такава мъка, че също побягнаха заедно с войските си. Докато се отдалечаваха от ликуващите Пандави, те срещнаха Ашватхама, който препускаше тъкмо в противоположната посока, като алигатор, плуващ срещу течението. Виждайки оттеглящите се Каурави, той изненадан спря Дурьодхана и го попита: „Защо виждам армията ти да бяга, Царю? Защо и ти, и всичките ни останали герои се оттегляте? Несъмнено ни е сполетяла някаква невъзможна беда.“

Дурьодхана не бе способен да съобщи на Ашватхама новината. Той сведе поглед и не отговори нищо. Крипа се бе приближил към него и Дурьодхана му промълви: „О, сине на Сарадвата, кажи на Ашватхама защо бягаме.“

Със стичащи се по лицето сълзи, Крипа каза: „С великия Дрона начело ние водехме страшна битка с панчалийците, в която той бе избил не по-малко от петдесет хиляди от тях. Врязвайки се в редиците на Пандавите, твоят баща изпепеляваше враговете ни като самия Разрушител. Никой не можеше да излезе насреща му. Затова Пандавите решиха да спрат баща ти по нечестен начин. Казвайки му, че ти си убит, дете мое, те го лишиха от сили и съзнание. Като го видя така покрусен и спрял да се бие, Дхрищадюмна се нахвърли отгоре му с вдигнат меч. Въпреки че учителят бе седнал в мистична медитация, и въпреки че много воини му крещяха да спре, синът на Друпада отсече главата му. Така баща ти намери смъртта си от ръцете на този безсърдечен воин. Ето затова бягат войските ни.“

Ашватхама извика. Лъкът се изплъзна от дланта му и той се свлече на колене. Не на себе си от ярост, воинът трепереше като дърво в буря. Тялото му изгаряше и той остана няколко мига с наведена между коленете глава. Възвръщайки постепенно самообладанието си, той се изправи и каза: „О, Дурьодхана, как можаха тези уж толкова добродетелни Пандави да извършат подобно низко дело? Днес те ще изпитат последиците му. Пренебрегвайки ме, Дхрищадюмна извърши чудовищна постъпка. Кълна се в истината, че пръстта скоро ще попие кръвта му, както и онази на сина на Дхарма. Ако не избия панчалийците до последния човек, няма повече да влача тягостното си съществуване. По всякакъв начин, бил той честен или нечестен, аз ще унищожа Дхрищадюмна и последователите му.“

Лицето на Ашватхама пламтеше, когато изсъска последните си думи: „Обърнете се, герои! Нека се сражаваме с враговете си! Аз ще препускам начело и ще убия всекиго, който излезе насреща ми. Днес ще ме видите да използвам ужасяващите си оръжия, равни на тези на Рудра и Вишну. Имам в своя власт оръжието Нараяна, което ми даде баща ми, а на него бе дадено от Шива. Този велик полубог му бе казал, че то ще изличи всекиго, срещу когото бъде насочено. Днес аз ще го използвам, за да разгромя цялата пандавска армия. То може да се пусне само веднъж, затова го пазех за подобни мигове на отчаяние. Сега светът ще види силата му.“

Ашватхама изрева неколкократно, вдъхвайки сякаш нов живот у Кауравите. Те го възславиха и прегрупираха оттеглящите се войски. Под звуците на барабани и тръбенето на хиляди раковини кауравската армия се обърна отново срещу Пандавите.