Юдхищхира чу в далечината екота от раковините на Арджуна и Кришна. Страхувайки се, че брат му може да се намира в опасност и да дава сигнали за помощ, той каза на Сатяки: „О, потомъко на Шини, мисля, че е ударил часът да изпълниш приятелския си дълг. Ти си всецяло отдаден на благополучието ни и особено на това на Арджуна. Казва се, че този, който загуби тленната си обвивка, докато се сражава за каузата на приятел, получава същата полза като онзи, който два пъти е дал цялата земя като милостиня. Струва ми се, че сега Арджуна може би се нуждае от помощта ти. Той сам се втурна сред кауравската войска. Моля те, иди при него. Никой друг не може да му помогне по-добре от теб.“

Сатяки се чувстваше раздвоен. Арджуна специално му бе наредил да стои край Юдхищхира и да следва заповедите му. А сега Юдхищхира му нареждаше да го остави. Какво щеше да стане, ако докато го нямаше, Дрона нападнеше и пленеше Юдхищхира? Арджуна никога нямаше да му го прости. Той даде глас на съмненията си: „О, господарю на земята, няма нещо, което да не бих направил по твоя заповед. Както ти правилно каза, аз винаги съм посветен в служба на Арджуна. Затова съм готов да проникна дори сред редиците на небесните войнства, за да помагам на най-великия сред воините. Обаче трябва да ти припомня думите, които Арджуна ми каза днес: „Пази Юдхищхира, докато се върна, след като съм убил Джаядратха.“ Как бих могъл да те оставя? Несъмнено заплахата на Дрона още тегне над теб, защото той е дал обет да те залови.“

Сатяки увери Юдхищхира: „Не е възможно Арджуна да е в опасност, тъй като с него е Кришна. Та кой сред Кауравите може изобщо да го застрашава? Без съмнение той е надул раковината си, след като е постигнал голяма победа. Навярно се е приближил до Джаядратха. Сигурен съм, че Арджуна е добре, но ако не можеш да преодолееш тревогата си, ще го последвам. Обаче няма как да тръгна, без да съм те поверил на грижите на някого, способен да те защити от Дрона. Така че заповядай ми според волята си, Царю.“

Юдхищхира посочи многото воини, които го обкръжаваха — Бхима, Дхрищадюмна, близнаците, синовете на Драупади, Гхатоткача и безброй други. Те със сигурност щяха да успеят да спрат Дрона, ако той решеше да атакува. Учителят най-вероятно щеше да е зает в опитите си да предпази Джаядратха.

Виждайки решителността на Юдхищхира, че именно той трябва да тръгне след Арджуна, Сатяки се почувства длъжен да го направи. В края на краищата Пандава може наистина да се нуждаеше от помощ. Въпреки че изглеждаше невероятно Арджуна да е в опасност, Сатяки усещаше, че ако не го последва, щяха да го обявят за страхливец. Оглеждайки пандавските воини, сражаващи се наблизо, той каза: „Ще последвам заповедта ти и ще тръгна. Желая ти победа, Царю. Спускайки се във вражеската армия — океан от стрели, копия и пики — скоро ще достигна до учителя си и ще му предложа каквато помощ ми поиска. Нека страховете ти се разсеят.“

Като се приближи към Бхима и го помоли да заеме мястото му край Юдхищхира, Сатяки нареди на колесничаря си да кара през редиците на Кауравите в посока към Арджуна. Той скоро видя унищожението, което Пандава бе оставил след себе си. Пробивайки си път с бой сред останалите войски, Сатяки се натъкна на Критаварма и помежду им закипя ужасяваща битка. Сатяки се сражаваше неистово, решен да настигне Арджуна възможно най-бързо, и скоро взе надмощие над противника си. Всеки кауравски воин, който се изправяше срещу Сатяки, бе бързо повален. Преминавайки по пътя на Пандава, той напредваше бързо. След час в далечината съзря колесницата на Арджуна и знамето му, което се развяваше над полесражението. Щом го видя, той извади раковината си и нададе мощен звук.

Дори след като изпрати Сатяки да помогне на Арджуна, Юдхищхира все още оставаше неспокоен. Той каза на Бхима: „От тревога изпратих потомъка на Шини сред вражеските редици, подредени от Дрона. Сега се страхувам и за него, и за Арджуна. О, силноръки принце, единствен ти си способен да отблъснеш врага. Затова тръгвай бързо след брат ни и след Сатяки. Като ги настигнеш и се убедиш, че са добре, надай мощен вик. Тогава ще си отдъхна с облекчение. Ако ти си до тях, няма да има нищо непостижимо за Арджуна и ученика му. Ще смятам, че Джаядратха вече е убит.“

Бхима се засмя: „Че в каква опасност може да е изпаднал Арджуна? Но щом искаш, ще тръгна след него. Скоро ще чуеш моя вик. Успокой ума си.“

Преди да препусне, Бхима отиде при Дхрищадюмна и му каза: „Тръгвам след брат си. Помнейки клетвата на Дрона, стой близо до царя. Ти си роден, за да убиеш този брамин. В твое присъствие никаква опасност не застрашава Юдхищхира.“

Успокоен от Дхрищадюмна, Бхима се втурна сред кауравските редици. Както и Сатяки преди него и той видя унищожението, сътворено от Арджуна. Носейки се по следата, оставена от Арджуна и Сатяки, той бързо напредваше към брат си. За кратко време побеждаваше воините, които го предизвикваха и скоро настигна Арджуна. Виждайки флага му в далечината и колесницата на Сатяки недалеч, Бхима изрева страховито.

Арджуна, който вече се бе срещнал със Сатяки, чу рева на брат си и каза на Кришна: „Сега и могъщият Бхимасена е тук. Не виждам как Кауравите ще успеят да спасят Джаядратха от мен, след като съм заедно с брат си и със Сатяки.“

Арджуна се бе изненадал, като бе видял ученика си. Отначало го бе укорил, уплашен за Юдхищхира, но Сатяки го бе уверил, че царят е добре пазен. Той виждаше освен това, че Дрона е зает да охранява Джаядратха, така че нямаше непосредствена опасност за Юдхищхира. Арджуна бе прегърнал любимия си ученик, който бе извършил смайващ подвиг, преминавайки през кауравските войски за толкова кратко. Хвалейки храбростта му, Арджуна нареди на Сатяки да му помогне да приближи Джаядратха.

Само два часа оставаха до залез. На Арджуна все още му предстоеше да победи Карна, Ашватхама и останалите могъщи Каурави, преди да успее да достигне до Джаядратха. Без съмнение самият Дрона също щеше да се сражава с цялата си сила, за да защити царя на Синдху. Дурьодхана се бе възстановил от раните си и се бе завърнал в боя с много от братята си. Всички те стояха между Арджуна и Джаядратха. Изобщо не беше сигурно, че Пандава ще успее да изпълни обета си. Сега, след като бе дошъл и Бхима обаче, Кауравите падаха като дървета, връхлетени от буря. Арджуна и сам бе достатъчно опасен, но когато се сражаваше заедно със Сатяки и Бхима, никой не можеше да го спре.

Тримата пандавски воини напредваха към дивизията, формираща последната защитна линия около Джаядратха. Карна излезе напред да ги пресрещне и Бхима го предизвика. Карна се нахвърли върху него, изстрелвайки с ярост стотици стрели. Пазейки се от тях, Бхима отвърна със сто от своите. Докато двамата воини се обикаляха с колесниците си и всеки от тях очакваше нападението на другия, те се гледаха напрегнато с очи, горящи като въглени. После внезапно започнаха да сипят порои смъртоносни стрели. Тетивата им кънтяха като гръмотевични трясъци, стрелите им се удряха в бронята на врага с отекващи звуци. Никой не се разколебаваше под атаката на неприятеля, нито показваше милост. Воините наоколо ги гледаха с удивление. Някои от тях, виждайки поразителната бързина на Карна, считаха Бхима за обречен, докато други, наблюдавайки неконтролируемата ярост на Бхима, смятаха, че е дошъл краят на Карна.

Бхима атакуваше Карна с цялата си мощ, гледайки го с открито презрение. Ето един от главните причинители на страданията на Пандавите. Ето го онзи, който им се присмиваше по време на играта на зарове и предлагаше на Драупади да си намери друг съпруг. Той беше този, който бе дал идеята да я разсъблекат. Винаги заговорничеше с Кауравите как да унищожат Пандавите. Подигравателните му думи, когато тръгваха за гората, все още кънтяха в ушите на Бхима. Сега, най-после, те стояха един срещу друг в битка. Бхима безстрашно притискаше Карна, опъвайки златния си лък назад до ухото, докато пускаше стрелите си. Той изстреля толкова много стрели по врага си, че те го скриха от поглед. Карна контрира атаката и бързо излезе от мрежата от стрели. После прониза Бхима с девет добре закалени стоманени остриета, които проблеснаха от лъка му като мълнии.

Непоколебим, Бхима се приближи дори още повече до Карна, изстрелвайки непрестанно стоманени стрели, пронизващи всяка част от тялото му. С намерението да смаже Карна с боздугана си, Пандава закара колесницата си точно пред него. Когато се сблъскаха, черните коне на Бхима се смесиха с млечнобелите жребци на врага му, наподобявайки красиви тъмни и светли облаци, събрали се в небето.

Кауравите извикаха с тревога, като видяха яростния Бхима, устремен да убие Карна. Пандава разлюля боздугана си, а Карна бързо го отби със своя собствен. Двата боздугана се сблъскаха сред дъжд от искри и грохот, който оглуши за известно време наблюдателите. Сражавайки се съвсем отблизо, Бхима и Карна приличаха на два планински лъва, борещи се до смърт. Колесничарите им отдръпнаха назад конете и двете колесници се разделиха отново. Двамата воини пак хванаха лъковете си и започнаха да се обстрелват с къси стрели и пламтящи копия. Докато се обикаляха един друг, неспирно хвърляйки оръжията си, те сякаш бяха два дъждовни облака, изливащи порои през сезона на мусоните. Стрелите им, украсени със злато, приличаха на ята обезумели лебеди, блуждаещи в небето.

Кришна и Арджуна разбраха, че Бхима се е нагърбил с тежко бреме. Разяреният Карна бе страшен враг. Въпреки че се бе сражавал с Пандавите вече няколко пъти, никога не е бил в такова настроение. Сега приличаше на бога на смъртта, дошъл да унищожи всички създания. Но Бхима умело удържаше щурма му. Всички му се възхищаваха, когато контрираше безбройните стрели на Карна със своите собствени. Докато Бхима и Карна се биеха, Арджуна и Сатяки продължаваха да атакуват Кауравите. Слонове, коне и хора падаха мъртви навсякъде около тях, пронизани от смъртоносните им стрели.

Внезапно Бхима разсече лъка на Карна на две с остра като бръснач стрела. След това повали единия от двамата му колесничари и обсипа с петдесет право насочени стрели неподвижния си враг. Карна отби стрелите и взе едно копие. Както Индра хвърля гръмотевицата си, така и той хвърли копието по Бхима. Инкрустирано със злато и скъпоценни камъни, то полетя с бляскаво сияние, а острието му сипеше оранжеви пламъци. Като го видя да напуска дланта на Карна, Бхима извади седем сърповидни стрели и ги изстреля в бърза последователност. Те излетяха и разбиха копието на осем парчета. После с други двайсет стрели Бхима улучи Карна в гърдите и нададе мощен вик.

Без да се бави дори миг, Карна взе и вдяна нов лък. После изстреля дузина стрели, докато Бхима поставяше своите на лъка си. Дори небесните обитатели се смаяха, гледайки пъргавината и ловкостта на Карна. Насочвайки трескаво колесницата му насам-натам, колесничарят на Бхима, Вишока, избегна стрелите на Карна и те просвистяха покрай Пандава. Битката между двамата герои продължаваше като боя между два могъщи слона за водачество на стадото. Те се нападаха помежду си неуморно, ревейки през цялото време. Понякога се смееха, понякога се предизвикваха един друг, а понякога надуваха раковините си. Гледаха се презрително, докато се биеха, и всеки се стремеше да победи другия.

Бхима още веднъж разсече лъка на Карна и веднага след това уби четирите му коня и втория му колесничар. Призовавайки цялата си мощ, той изля страховит порой от стрели, които напълно покриха Карна. С убити коне и колесничари и наранен по цялото тяло, Карна се обърка и не знаеше какво да направи. Като видя приятеля си в толкова затруднено положение, Дурьодхана нареди на брат си Дурмукха да го спаси. Излизайки храбро срещу стрелите на Бхима, Дурмукха препусна към Карна и бързо го взе на колесницата си. Но още в мига, в който Карна скочи на нея, със серия бързи стрели Бхима уби Дурмукха, заедно с колесничаря и конете му.

Поразен, Карна бързо обиколи с почит мъртвия Каурава, а после се затича към колесницата на друг воин. Когато няколко от останалите братя на Дурьодхана му се притекоха на помощ, той отново поднови атаката си срещу Пандава. Като се усмихна при вида на толкова много от заклетите си врагове пред себе си, Бхима се сражаваше с неизчерпаема енергия. Той уби още трима кауравски принцове и нададе бойния си вик, който накара воините да потреперят от страх. В далечината Юдхищхира го чу и въздъхна с облекчение. Арджуна и Бхима бяха добре.

Толкова яростен бе щурмът на Бхима, че никой не можеше да застане насреща му. Само с по една стрела той уби други четирима от синовете на Дхритаращра. Накрая дори самият Карна бе победен и пронизан с толкова много стрели, че се обърна и побягна.

Бхима се нахвърляше върху Кауравите със страшна ярост. Целейки се в братята на Дурьодхана, той започна да ги избива, както лъв изтребва дивеч. Стрелите на Пандава се сипеха като отровни змии. Спомняйки си всички злини, които бяха причинявали на него и на братята му, той безмилостно ги избиваше. Докато преминаваше из полето, Бхима се натъкна на Викарна и си спомни как той се бе изказал в защита на Драупади по време на играта на зарове. Пандавите знаеха, че Викарна изпитва обич към тях и подкрепя каузата им, дори против желанието на по-големия си брат, но дългът в крайна сметка го бе принудил да се бие за Дурьодхана.

Взимайки предвид своя обет да избие всичките сто братя обаче, както и кшатрийския си дълг, Бхима не се поколеба да атакува Викарна заедно с останалите му братя. Със златоперите си стрели той ги убиваше един след друг. Накрая уби и Викарна с три стрели. Когато принцът падна на земята, Бхима отиде при него и почтително обиколи тялото му. Усещаше угризение и скръб, но мислейки си за възвишените земи, които Викарна неминуемо щеше да постигне, сърцето му отново се зарадва. Добродетелният кауравски герой винаги бе изпълнявал религиозните си задължения и бе загинал в бой лице в лице с врага. Без съмнение бе отишъл в райските сфери.

След като отдаде последна почит на Викарна, Бхима отново се хвърли в боя. Наблизо Сатяки отблъскваше ескадроните на Дрона, приближавайки към самия учител, докато Арджуна неотклонно напредваше към Джаядратха. Не оставаше много време до залез и тримата пандавски герои се сражаваха до крайния предел на силите си.

Дурьодхана беше съсипан от скръб. Бхима току-що бе убил повече от трийсет от братята му. Той си спомни предупреждението на Видура. Защо не го беше послушал? Със сигурност Бхима не беше човек, нито пък Арджуна. Те двамата унищожаваха войските му, както Индра и Махадева бяха избили асурите. Недалеч Сатяки сам разгромяваше армията на тригартите. Сякаш някаква божествена сила помагаше на всички пандавски воини. През ума на Дурьодхана отново премина мисълта, че Кришна може наистина да е Върховният Бог. После той си спомни уверенията на данавите. Дори и тези небесни създания да му помагаха, това нямаше да е от кой знае каква полза срещу самия Бог. Въпреки численото превъзходство на Кауравите, Пандавите неумолимо ги унищожаваха. Най-великите воини в трите свята се намираха сред армията му, но дори те не бяха способни да победят Пандавите. Самият той явно също не можеше да направи нищо, дори и облечен в небесната ризница на Индра.

Принцът вдигна поглед към небето. Слънцето не бе далеч от западния хоризонт. Може би не всичко още бе изгубено. Арджуна все още трябваше да мине през Дрона и сина му. Ако и други непобедими кауравски воини ги подкрепяха, Арджуна можеше и да бъде спрян. Дурьодхана подкара бързо колесницата си към Дрона. Нужно бе едно последно стратегическо усилие. Той и учителят трябваше да призоват всички налични велики воини и да ги строят в непробиваема формация, за да защитят Джаядратха. Със сигурност дори Арджуна нямаше да има достатъчно време да си проправи път през Дрона, Карна, Крипа, Ашватхама, Шаля и много други воини, всичките застанали срещу него.

Докато Дурьодхана препускаше към Дрона, Сатяки се биеше срещу могъщия кауравски герой, Бхуришрава. Сражавайки се един с друг, и двамата мъже мислеха за старата вражда на своите бащи. Бащата на Сатяки, Шини, навремето бе победил в бой Сомадатта, бащата на Бхуришрава, по време на една сваямвара. Шини беше влачил и ритал Сомадатта пред очите на много царе. След това Сомадатта бе удовлетворил Шива и бе получил от него благословията синът му да направи същото със сина на Шини. Сега двамата синове се срещаха в бой за първи път. Те се обсипваха с хиляди стрели, но никой не успяваше да вземе надмощие над другия. И двамата хвърляха копия и ланцети с цялата си сила, но противникът винаги ги посичаше с добре прицелени стрели. Ревейки като два бика, те се сражаваха, приближавайки се един към друг. Конете и колесничарите им бяха убити, а колесниците — разбити на парчета.

Двамата храбри воини скочиха от разбитите си колесници и извадиха небесносините си мечове от обсипаните със скъпоценни камъни ножници. Грабнали щитове от биволска кожа, украсени със златни и сребърни гравюри, те бавно обикаляха един около друг. Сблъсквайки се, двамата демонстрираха различни ловки движения, като описваха кръгове и се въртяха бързо насам-натам. Скачаха във въздуха и размахваха дългите си мечове, удряйки се един друг със страшна сила. Трясъкът на мечовете им отекваше из бойното поле. Искри хвърчаха, когато оръжията им се сблъскваха или се стоварваха върху броните им. Двамата воини нападаха и парираха с такава бързина и умение, че смайваха наблюдаващите ги, които ги възхваляваха и окуражаваха. Внезапно при един силен удар двата меча се счупиха. Захвърляйки ги настрани, те започнаха да се борят. Удряха се и се сграбчваха един другиго, търкаляйки се по земята с викове. Прилагайки всякакви видове похвати в борбата, те се биеха, решени да се убият един друг.

Постепенно Сатяки се изтощи. За да стигне до Арджуна бе положил свръхчовешко усилие, което сега носеше своите последици. Бхуришрава се възползва от възможността и хвана противника си за косата. Влачейки го по бойното поле, воинът на Куру го риташе и удряше.

Недалеч оттам, Кришна видя какво предстои да се случи и извика на Арджуна: „Бързо спаси ученика си, който е изтощен, сражавайки се за теб. Виж в каква беда е изпаднал.“

Арджуна погледна към Сатяки. Бхуришрава бе взел един захвърлен меч и го бе вдигнал, готов да отсече главата на врага си. Виждайки опасното положение, в което се намира Сатяки, Арджуна без бавене постави една стрела с острие като бръснач на лъка си и я изстреля с цялата си мощ. Стрелата откъсна ръката на Бхуришрава, точно когато замахваше с меча. Все още стискайки оръжието, ръката падна на земята като петглав змей от небето. С бликаща от рамото кръв, Бхуришрава се огледа наоколо си с гняв и изненада. Кой така грубо бе пренебрегнал правилата на битката? Да нападнеш враг, без да си го предупредил, бе немислимо.

Като видя наблизо Арджуна, Бхуришрава разбра, че това е бил той. Изумен, той укори Пандава: „Позор за теб, о, сине на Кунти! Как можа да извършиш такова жестоко и безсърдечно дело? Ти не се сражаваше с мен, но въпреки това коварно отсече ръката ми. От Дрона ли си научил това, или от Крипа, а може би от Индра? Мисля, че не, тъй като никой от тях никога не би одобрил подобно действие. Нито пък може ти, който си роден в благородно семейство, да извършиш такова подло нещо. Може би си го направил по внушение на нечестния Кришна. Вришните са род нисши и злонамерени хора, отдадени на позорни дейности. Защо избра да се сприятелиш с тях, Арджуна? Виж сега сам резултатите.“

Приближавайки се към Бхуришрава, Арджуна извика: „Ясно е, че с разпадането на тялото интелектът също си отива, след като изрече толкова много безполезни укори към нас. Знаеш много добре, че аз познавам правилата на боя, също както и смисъла на всички нравствени предписания. Нима бих могъл да извърша греховно дело? Кшатриите се сражават срещу враговете си, подкрепяни от собствените си хора. Защо сега да не е правилно да защитя Сатяки, който е избрал да се бие на наша страна, жертвайки живота си? Напротив, първото ми задължение е да му дам закрила. Ако бях стоял настрана, гледайки как го убиваш, тогава щях да се опетня с грях.“

Бхуришрава се отпусна на колене, притиснал с длан раната си. Той слушаше мълчаливо, докато Арджуна продължи: „Ти беше готов да убиеш Сатяки, когато бе обезоръжен, изтощен и паднал на земята. Виждайки това, аз бързо действах, за да го спася. Както Сатяки бе неподготвен за твоето нападение, така и ти бе неподготвен за моето. Няма в какво да ме упрекваш. По-скоро обвинявай себе си, че не си успял да се защитиш срещу нападение на бойното поле. Кажи ми, силноръки, ти самият как би постъпил, ако някой зависеше от теб в подобни обстоятелства?“

Бхуришрава, чийто живот бързо изтичаше с кръвта му, не отговори. Решавайки да напусне тялото си, потопен в мистична медитация, той разстла с лявата си ръка постеля от стрели. Събирайки ги с голяма трудност, воинът ги подреди в импровизирано място за сядане. Когато седна, с поглед съсредоточен в слънцето, всички останали воини по бойното поле спряха да се сражават от уважение. Тогава Кауравите започнаха да укоряват Кришна и Арджуна.

Неспособен да изтърпи укорите им, Арджуна изкрещя в отговор: „Аз тържествено съм се заклел, че никой, който се бие на моя страна няма да загине, докато имам силите да го защитавам. Нито вие, нито Бхуришрава имате право да ме обвинявате за това, че съм спасил невъоръжен човек от въоръжен противник. Но кажете, велики герои, кой не би осъдил убийството на обезоръжения и замаян Абхиманю от група могъщи, въоръжени воини, изправени на колесниците си?“

Бхуришрава продължаваше да мълчи. Гневът му го бе напуснал. Двамата с Арджуна бяха приятели от дълго време и чувайки огорчените думи на Арджуна, той осъзна собствената си вина. Разбирайки, че предопределеният му край е настъпил, Бхуришрава затвори очи и съсредоточи ума си върху Вишну, подготвяйки се да съблюдава свещения обет Прая — да медитира, докато умре.

Арджуна отново заговори на поваления воин: „О, велики, аз те обичам, колкото собствените си братя. С мое позволение, а също и с това на Кришна, сега може да отидеш във висшите сфери.“

Кришна добави: „Ти беше отдаден на жертвоприношения и обожание на Върховния Бог. Затова иди в моята обител, която сияе в блясък и дори Брахма мечтае за нея. Приемайки духовен облик, подобен на моя собствен, качи се на гърба на Гаруда и той ще те отнесе в онези вечни земи.“

Докато Кришна говореше, Сатяки дойде в съзнание и се изправи на крака. Като видя врага си да седи наблизо, той вдигна захвърления си меч и се втурна към него. Докато всички присъстващи викаха, за да го спрат, той замахна с меча с все сила и отсече главата на Бхуришрава.

Последва пълна тишина. Никой не одобри, че Сатяки уби Бхуришрава, който вече бе сразен от Арджуна. Някои от кауравските воини заговориха помежду си: „Сатяки бе просто инструмент, защото смъртта на този герой несъмнено бе повелена от съдбата. Самият Творец принуди Сатяки да убие Бхуришрава, а ние не бива да даваме воля на гнева, който винаги е причина за човешките страдания.“

Дурьодхана и Карна обаче укориха Сатяки. Обръщайки се с окървавения си меч в ръка, Сатяки им отговори с вик: „Вие, порочни хора, знаете само да говорите за доблест, но делата ви никога не са добродетелни. Къде беше вашата добродетел, когато убихте Абхиманю? Аз отдавна съм се заклел да убия всеки човек, който ме повали в бой и ме ритне. Винаги съм знаел, по предопределение, че ще убия Бхуришрава. Ръката на съдбата движи всички хора. В какво съм се провинил? В древни времена мъдрецът Валмики е казал: „В битка човек винаги трябва да действа така, че да нарани и убие враговете си.“

Всички мълчаха. Никой и от двете страни не считаше постъпката на Сатяки за благородна. Всички възхваляваха Бхуришрава в умовете си, защото той бе отишъл в най-висшите и най-свети земи. Погледнаха главата му, лежаща на земята, с тъмни къдрици и червеникави като на гълъб очи, която бе прекрасна дори и в смъртта.

След миг на почтително мълчание, воините от двете страни надуха раковините си и битката отново започна. Вземайки Гандива, Арджуна каза на Кришна: „Пришпори конете, о, Мадхава. Слънцето бързо се спуска към западните хълмове. Владетелят на Синдху е добре пазен от най-силните кауравски воини. Задачата ми няма да е лесна. О, силноръки, насочвай конете така, че никой да не може да ме спре.“

Колесницата на Арджуна се понесе напред към Джаядратха, чийто флаг вече се виждаше зад гъстите редици от кауравски войски. Още в същия миг Дурьодхана, Карна, Шаля, Ашватхама, Крипа и Вришасена го атакуваха, поддържани от десетки хиляди бойци на колесници, конница и слонове. Всички те връхлетяха Арджуна като бурно море, разбиващо се в брега. С острите си като бръснач стрели Арджуна на мига отсичаше крайниците на воините около себе си. Докато слънцето постепенно ставаше пурпурно, той неумолимо избиваше кауравските бойци. Въпреки че падаха покосени, Кауравите се радваха, виждайки, че слънцето е почти на хоризонта. Със сигурност Пандава щеше да се провали в обета си.

Решени да удържат Арджуна, Крипа и Ашватхама го нападнаха едновременно от двете страни, обсипвайки с порои стрели и него, и Кришна. В същото време Дурьодхана, все още защитен от непроницаемата си ризница, го нападна отпред заедно с Карна. В тила на Арджуна Шаля извика предизвикателството си и без бавене изпрати по него стотици стрели. Арджуна се движеше с ослепителна бързина. Въртейки се на терасата на колесницата си, той изстрелваше стрели по всеки един от нападателите си. Всичките бяха или пронизани, или лъковете им бяха разбити от стрелите му. Бхима отново се сражава с Карна, като същевременно избиваше обкръжилите го войски. Сатяки се зае с Шаля и Вришасена, избивайки хиляди от войниците им.

Арджуна постепенно отблъсна нападащите го Каурави. Изложени на безкраен порой от пламтящи стрели, те напразно се опитваха да го удържат. И Ашватхама, и Крипа демонстрираха майсторски умения, но Арджуна възпираше всяко тяхно оръжие с могъщите си стрели. С цялата си мощ той пронизваше нападателите си с огнени снаряди от Гандива. Небето сякаш бе осветено от неспирен метеоритен дъжд. В гнева си Арджуна приличаше на вечния Шива, избиващ демоните със своя божествен лък Аджагара.

Много царе и воини излизаха напред да атакуват Арджуна, стиснали лъковете, копията, мечовете и боздуганите си. Приближавайки яростно към Пандава, те загиваха в миг от смъртоносните му стрели. Тътенът на Гандива, отекващ неспирно, наподобяваше грохота на облаците, които идват в небето в края на епохата. Воините се отправяха към царството на смъртта с десетки хиляди.

Кауравите изпаднаха в паника. Те се викаха един другиго сред объркването на клането. Навсякъде имаше безформени купчини от окървавени трупове. Виковете и стоновете на умиращите мъже се смесваха с бойните възгласи на оцелелите воини. Накъдето и да погледнеха воините, виждаха флага на Арджуна да преминава през редиците им. Змиеподобните му стрели се сипеха от небето, сякаш изстреляни от самия Индра. Дори Дрона, излязъл срещу Арджуна с цялата си мощ, не съумя да го спре. Той викаше по войниците си, които започваха да бягат, опитвайки се да ги прегрупира и да ги върне отново в боя.

До залез оставаше по-малко от половин час. Дрона заповяда на сина си, на Крипа, Карна, Шаля, Дурьодхана и много други махаратхи да се изправят срещу Арджуна, който сега вече виждаше Джаядратха. Всички те започнаха да хвърлят оръжията си по Пандава и така скриха от погледа му царя на Синдху. Въпреки че бе толкова близо до врага си, Арджуна започна да се обезсърчава. Само няколко минути оставаха до залеза, а той едва успяваше да види Джаядратха, толкова гъст бе дъждът от стрели, копия и ланцети, хвърляни от кауравските герои.

Кришна видя затрудненото положение на приятеля си. Той вдигна дясната си ръка и веднага неговата Сударшана чакра се яви в края на протегнатия му показалец. Като хвърли чакрата, тя закри слънцето и над полето падна сумрак както при здрач. Като си помислиха, че слънцето е залязло, Кауравите заликуваха. Джаядратха все още бе жив. Сега Арджуна трябваше сам да влезе в огъня. Войната беше приключена.

Смутен, Арджуна се огледа наоколо, но Кришна го успокои: „О, Партха, все още има време. Съсредоточи поглед на север — там, където стои Джаядратха. Кауравите свалиха оръжия и сега царят на Синдху е беззащитен. За миг той ще се появи пред очите ти. Постави на Гандива стрела, заредена с мощта на Брахма, и отсечи главата му.“

Арджуна незабавно направи каквото му бе казано. Когато вдигна лъка си с поставена на него сияйна златопера стрела, Кришна му каза: „Този цар има една благословия от баща си. Старият владетел на Синдху, Вридхакшатра му е дал благословия, този, който отсече главата му сам да бъде постигнат незабавно от подобна участ. Знам, че сега Вридхакшатра седи на няколко километра оттук, край езерото Самантапанчака, потънал в дълбока медитация. Затова, нека стрелата ти отнесе главата на Джаядратха в скута на баща му.“

След като каза това, Кришна отдръпна диска си. Внезапно отново блесна светлина, а слънцето се показа ясно точно на западния хоризонт. Арджуна на мига пусна стрелата. Тя полетя като комета право към Джаядратха, който стоеше безстрашно изправен на колесницата си, изненадан от неочакваната поява на слънцето. Отсичайки главата от шията му, стрелата я отнесе високо в небето и я скри от погледа на воините. След като прелетя огромно разстояние, главата падна в скута на Вридхакшатра. Стреснат, монархът скочи на крака. Когато главата на сина му падна на земята, собствената му глава се пръсна на стотици късове и той падна мъртъв.

Кауравите извикаха скръбно. Те разбраха, че мракът е бил илюзия, създадена от Кришна. Дурьодхана се свлече на колене в колесницата си, захвърлил оръжията си, а от очите му потекоха горещи сълзи. Воините му бяха потресени и започнаха бавно да напускат бойното поле.

Зарадван от успеха на приятеля си, Кришна прегърна Арджуна: „Какъв късмет, че уби Джаядратха и ужасния му баща, който бе вечен враг на боговете. Не мисля, че дори Картикея би успял да постигне това. Ти изби една цяла акшаухини воини. Храбростта ти е като тази на Рудра. Днес Дурьодхана и последователите му неминуемо ще разберат, че краят им наближава.“

Облян в пот от неимоверното усилие, Арджуна се усмихна: „Единствено по твоето благоволение бе възможно всичко това. О, Кришна, няма нищо чудно, че онзи, когото ти подкрепяш, печели победа. Юдхищхира със сигурност ще възвърне царството си. Моите братя и аз сме завинаги твои слуги.“

Кришна още веднъж прегърна Арджуна, а после подкара колесницата обратно към техния лагер. Докато се връщаха назад, те видяха огромният брой убити воини, лежащи на бойното поле. Земята сякаш бе застлана с хора, коне, слонове и колесници. Хиляди слуги и лекари излизаха от лагерите да се погрижат за ранените, които стенеха със стърчащи от телата им копия и стрели. Милиони сияйни стрели бяха разхвърляни по земята заедно със счупени боздугани, мечове и брони. Ярки златни накити блестяха сред частите от разбити колесници. С падането на мрака земята изглеждаше красива като есенно небе, обсипано с безброй звезди.

Кришна високо наду раковината си, радвайки сърцата на Пандавите. Като стигна до Юдхищхира, Арджуна допря длани и му отдаде почитания с радостно сърце. Със сълзи на очи Юдхищхира слезе от колесницата си и прегърна Арджуна. Кришна също слезе и докосна с уважение нозете на Юдхищхира. Царят на Пандавите прегърна и него и каза: „О, Говинда, по твоята милост днес сме победители, а враговете ни потънаха в океан от скръб. Всичко е благоприятно за онези, към които си благоразположен. Просто като потърси подслона ти, човек е постигнат от добрата съдба. Онези, които желаят да те удовлетворят, никога не извършват грях и не изпадат в беда.“

Обзет от неописуемо щастие, Юдхищхира продължи още известно време да възхвалява Кришна. Когато свърши, Кришна отговори: „Проклетият Джаядратха бе изпепелен от огъня на твоя гняв. Огромната и горда армия на Дурьодхана постепенно загива, о, Бхарата. Тъй като те оскърби и разгневи, злонамереният Дурьодхана ще срещне гибелта си заедно със съюзниците си. Онези, които избраха да бъдат твои врагове, вече са сразени, макар че ти не изпитваш омраза към никое живо същество.“

Бхима и Сатяки, с покрити от рани тела, се приближиха и застанаха пред Арджуна. След като прегърна и двамата, Арджуна им каза просълзен: „Какво щастие е, че ви виждам и двамата, спасени от Кауравския океан, в който Дрона и Критаварма са като непобедими хищници. Какъв късмет, че накарахте Карна, Крипа и Шаля да побягнат. И двамата сте ми скъпи като собствения ми живот. Когато вие ме подкрепяте и закриляте, не ме е страх от нищо.“

Пандавите поеха радостни към своя лагер, тръбейки с раковините си и възхвалявани от бардове и поети.