С настъпването на зората на десетия ден звънът на хиляди барабани, цимбали, раковини и тромпети изпълни въздуха. Слагайки броните си и вземайки оръжията си, воините излизаха за бой. Пандавите наредиха формацията си така, че Шикханди да язди най-отпред. Бхима и Арджуна го пазеха от двете страни, а зад него идваха Абхиманю и синовете на Драупади. След тях в боен ред като ветрило следваха панчалийците, начело с Дхрищадюмна, Сатяки и Чекитана. Други могъщи ратхи и махаратхи защитаваха ключовите позиции на формацията. С радостен вик те се втурнаха срещу Кауравите.

Бхишма стоеше в средата на Кауравската формация. Дурьодхана заповяда на най-добрите си воини да го охраняват. Той знаеше, че Пандавите ще се насочат към него. Докато не спрат Бхишма, успехът им бе несигурен. Дурьодхана сам застана близо до дядо си, наблюдавайки внимателно маневрите на Пандавите.

Когато двете армии се сблъскаха, клането започна. Като знаеше, че това най-вероятно ще е последният му ден, Бхишма направи едно последно върховно усилие. Щеше да загине, докато се сражава по най-добрия начин, на който е способен. Той изстрелваше стрелите си по пандавската войска в неспирни порои и безброй мъже, коне и слонове падаха под атаките му. Изглеждаше сякаш Бхишма присъства навсякъде, докато се носеше из бойното поле.

Всичките петима Пандави излязоха насреща му, прекланяйки се пред неговото могъщество и почитайки го в умовете си. С потиснати сърца те се взираха в него, както боговете съзерцават Вритрасура. Той унищожаваше армията им също като пожар, изгарящ гора.

Изправен между Бхима и Арджуна, Шикханди извика предизвикателството си и изстреля три стрели по Бхишма. Те го улучиха в гърдите, прониквайки през ризницата му. Бхишма усети гневът му да се разгаря, но с усмивка се провикна: „О, Шикханди, никога няма да се сражавам с теб в битка. Дори сега ти си онова създание, което Творецът е създал, и не си ми равностоен.“

Шикханди се разгневи от думите на Бхишма: „Ти си унищожителят на кшатриите, силноръки. Слушал съм за битката ти с Парашурама, пък и с очите си съм видял храбростта ти. Въпреки всичко ще се сражавам с теб. Независимо дали ме нападаш, или не, аз ще те убия в тази битка. Знай това със сигурност, о, убиецо на врагове. Радвай се на този свят, докато все още можеш, защото няма да те оставя да се измъкнеш жив.“

Шикханди на мига изстреля още пет стрели, които пронизаха Бхишма в раменете. Трепвайки от болка, Бхишма обърна гръб на Шикханди и атакува обкръжаващите го воини.

Арджуна се приближи непосредствено до Шикханди и му каза: „Продължавай да нападаш стареца. Той не би могъл да те нарани. Аз ще те пазя от всички останали воини, които дойдат да го защитават. Днес трябва да убием Бхишма или ще изгубим уважението на хората си.“

Шикханди копнееше Бхишма да се сражава с него. Той изстреля сноп бързи стрели по Кауравския генерал, пронизвайки го навсякъде, но Бхишма не отвърна на атаката. Оттегляйки се назад, старецът избягваше Шикханди, като същевременно обсипваше със стрели Пандавите. Помагаха му огромна дивизия воини на слонове и още хиляди на колесници. Дурьодхана лично предвождаше войските, които бяха около Бхишма, за да е сигурен, че той е добре защитен от всички страни.

Арджуна се хвърли с вик в схватката. Изстрелвайки неизброими стрели, той проправяше път сред Кауравите. Докато препускаше, оставяйки след себе си дирята на разрухата, Дурьодхана се обезпокои и се приближи към Бхишма: „Господарю, виж как яростният Арджуна унищожава войската ми. Както пастирът удря с тояга стадото си, така и Арджуна наказва с Гандива моите войници. Не виждам кой друг може да ни защити освен теб, непобедими.“

Бхишма свали лъка си и погледна Дурьодхана: „О, най-добър сред хората, чуй думите ми. Преди началото на битката аз се заклех, че ще избивам по десет хиляди воини на ден, и спазих обещанието си. Сега ще дам един последен обет. Днес или аз ще убия Пандавите, или те — мен. Така ще изплатя дълга, който имам към теб, затова че съм ял храната ти, изоставяйки тленната си обвивка в разгара на битката.“

Без да каже и дума повече, Бхишма се втурна напред, обсипвайки със стрели армията на Пандавите. Както слънцето пресушава влагата с лъчите си, така и той отнемаше живота на всички герои, осмелили се да го доближат. След като изби десет хиляди бързи слона и десет хиляди коне, заедно с ездачите им, също както и сто хиляди пехотинци, той стоеше изправен сред бойното поле като огън без дим. Пандавите не смееха да гледат към него.

Арджуна отново подтикваше Шикханди: „Приближи се към Бхишма. Не се плаши. Аз ще го поваля от колесницата му с острите си стрели.“

Шикханди пак предизвика Бхишма, следван от Дхрищадюмна, Абхиманю, Друпада и Вирата. Арджуна, Юдхищхира и близнаците ги охраняваха отстрани, присъединявайки се към нападението. Кауравските воини обаче препречиха пътя им. Последва ужасяваща битка между разярените воини. Стрели, пики, копия и боздугани летяха из въздуха, а виковете на войниците, сливащи се с грохота на сблъскващите се оръжия, бе непоносим.

С Шикханди пред себе си Арджуна неотстъпно приближаваше към Бхишма. Като го гледаше как решително се стреми към стареца, Духшасана излезе насреща му, възпирайки Арджуна с порои стрели. Забравяйки страха, той удържаше Пандава, както брегът удържа океан. Двамата воини се биеха като Индра и Маясура, сражавали се в небесните сфери в стари времена. Духшасана възпря Арджуна с двайсет и пет остри стрели, а после улучи Кришна с други три. Разгневен от това, че нападат Кришна, Арджуна изстреля стотици дълги стрели по Духшасана. Прониквайки през ризницата му, те му причиниха непоносима болка. Без бавене той пусна три стрели, които уцелиха Арджуна в главата. Със стичащата се по лицето му кръв, Арджуна изглеждаше прекрасен като планината Меру, чиито високи хребети са украсени с червен окис.

Смеейки се на висок глас, Арджуна разби лъка на Духшасана с три остри като бръснач стрели, изстреляни едновременно. После незабавно ги последваха петдесет други с глави като чукове, които разбиха колесницата на Каурава. Арджуна пусна още стотици клиновидни стрели по Духшасана, докато колесницата му се разпадаше около него. Без да губи самообладание, Духшасана устоя на атаката на Арджуна, изстрелвайки собствените си стрели с остриета бръсначи, които съсичаха стрелите на Арджуна, докато летяха. Всички воини, които видяха този дивен подвиг на Духшасана, извикаха от възхищение. Кауравският принц се почувства окуражен и обсипа Арджуна с нови двайсет стрели. Изранен от остриетата им, Арджуна гневно пламна. Той изстреля толкова много стрели по Духшасана, че принцът бе принуден да побегне. Пронизан по цялото си тяло, той тича триста крачки, докато се качи на колесницата на Бхишма.

С всичките си ключови воини начело, двете армии се сблъскаха в яростна битка. Бхишма бе подкрепян от Дурьодхана, Дрона, Крипа, Ашватхама и всички останали герои на Куру, докато петимата Пандави, следвани от Дхрищадюмна, Шикханди, Сатяки, Абхиманю и другите пандавски воини удържаха атаките им, сражавайки се като боговете с асурите.

Наблюдавайки боя, Дрона каза на своя син, който се намираше край него: „Изглежда, скъпи ми Ашватхама, Арджуна е решил да вложи всичките си усилия в унищожаването на Бхишма. Виж го как се цели в стареца отново и отново, изправен непосредствено до Шикханди. Съзирам много злокобни поличби. Стрелите изпадат от колчана ми и не прилягат на лъка ми. Усещам как енергията ми ме напуска. Навсякъде наоколо чувам писъците на хищни птици и зверове. Дори земята сякаш вие от болка, а слънцето е замъглено. Въпреки че са облечени в блестящи ризници, царете в нашата войска не сияят. Всички тези знамения показват, че прославеният ни генерал скоро ще падне.“

Дрона подкани сина си да предизвика Арджуна: „Сега не е време подчинените да мислят за собствения си живот. Устремил ума си към рая, скъпи синко, излез срещу ревящия Дхананджая. Този увенчан с диадема герой разбива армията ни, както бурята бушува в океана. Вслушай се във виковете на хората и в неспирния кънтеж на тетивата му. Върви бързо и се опитай с всички сили да възпреш духовния си брат, преди да ни е избил до един.“

Ашватхама препусна незабавно, подкрепян от Шаля, Крипа и Бхагадатта, както и от още шестима кауравски махаратхи. Тези десет воини се нахвърлиха като един върху Арджуна. Разбирайки намерението им, Бхима ги предизвика; тогава и десетимата насочиха оръжията си срещу могъщия Пандава, но той остана непоклатим пред нападението им. Бхима ликуващо ги атакуваше поотделно със собствените си стрели, всяка от които приличаше на пламтящите мълнии на Индра. Кауравските воини се оказаха напълно погълнати от битката с Бхима. С радостен рев той ги удържаше до един.

Сред кипежа на другите битки край него, Арджуна се съсредоточи върху колесницата на Бхишма. След като отблъсна атаката на Сушарма и неговия брат Читрасена, той се устреми към Бхишма като побеснял слон, нахвърлящ се върху врага. Бхагадатта бързо препречи със своя слон пътя на Арджуна, но Пандава го накара да се олюлее с безбройните си островърхи стрели. Тогава Шикханди отново застана пред Бхишма, обсипвайки с много стрели колесницата му. Въпреки това Бхишма отказа да се бие с него, търпеливо понасяйки нападението му, като същевременно не спираше да атакува воините, поддържащи Шикханди. Старецът приличаше на Рудра в края на битието. Никой, попаднал в обсега на стрелите му, не оцеляваше. Единствен Арджуна успяваше да удържа атаката му и продължаваше да приближава към него заедно с Шикханди, който все още бе невредим.

Когато само Арджуна и Шикханди останаха изправени срещу Бхишма, Шикханди го прониза в гърдите с десет стрели с широки остриета. Бхишма се вторачи в него, изпепелявайки го с погледа си, но не направи нищо. Подтикван пак и пак от Арджуна, Шикханди отново и отново с ожесточение атакуваше Бхишма. Арджуна също изстрелваше златоперите си стрели по стареца. Бхишма се биеше само с Арджуна, пренебрегвайки стрелите на Шикханди, които раняваха всяка част от тялото му.

Докато Арджуна и Шикханди притискаха Бхишма, Духшасана отново излезе напред да го защити. Възхваляван от Кауравите, той сам противодействаше на стрелите на двамата нападатели на Бхишма. Други воини на колесници се притекоха в помощ на Арджуна, но Духшасана ги повали. Вторият син на Дхритаращра проявяваше храбростта си, осигурявайки на Дурьодхана време да доведе още войски в защита на Бхишма.

Арджуна се разгневи. Изгубил всякакво търпение, той изстрелваше стрели, които улучваха Духшасана като гръмотевици, разкъсвайки бронята му на парчета. Каурава бе повален от колесницата си, после се изправи и избяга. В това време огромен ескадрон кауравски воини бе дошъл и наобиколил Бхишма. Безброй варварски племена, облечени в животински кожи, стиснали тояги и копия, се нахвърлиха върху Арджуна. Хиляди други воини галопираха към него, крещейки бойните си викове и хвърляйки островърхите си ланцети. Без да се смущава от атаката им, Арджуна изстрелваше пламтящи стрели, заредени с мистична мощ. Пелени от огнени стрели помитаха варварските редици. Те падаха с хиляди и покриваха земята. Онези, които не бяха убити, се обърнаха и побягнаха.

Арджуна отново съсредоточи вниманието си върху Бхишма, който сега имаше подкрепата на Дурьодхана, Крипа, Шаля и няколко от останалите синове на Дхритаращра. Всички тези герои на Куру насочиха стрелите си към Арджуна.

Останалите четирима Пандави нападнаха защитниците на Бхишма. Много кауравски воини бяха повалени от синовете на Панду и безпогрешните им стрели.

Бхишма и Арджуна се сражаваха като два лъва. Никой не намираше и най-малкия пропуск в защитата на противника си. Всеки от двамата призоваваше небесни оръжия, които другият неутрализираше. Всеки от двамата възхваляваше храбростта на другия, докато се биеха.

Арджуна покри колесницата на Бхишма със стрели. Възползвайки се от възможността, останалите пандавски воини се приближиха, за да помогнат на Арджуна. С безброй воини на колесници зад себе си, Бхима, близнаците, Дхрищадюмна, Сатяки, Абхиманю, Гхатоткача и останалите могъщи воини сред Пандавите се впускаха все по-напред в битката. Дурьодхана и най-добрите воини от Кауравите ги посрещнаха.

Измъквайки се изпод атаката на Арджуна, Бхишма нападаше всеки един от героите, изпречили се насреща му. С една остра като бръснач стрела той уби Шатаника, любимия брат на Вирата. След това обсипа и погуби със смъртоносните си стрели цялата дивизия от воини на колесници, предвождана от Шатаника. В същото време удържаше атаките на Арджуна, както и на останалите бойци. Генералът на Куру като че ли си играеше, докато се сражаваше срещу стотици воини. Той танцуваше върху терасата на колесницата си, сякаш бе възвърнал младостта си. Както изгряващото слънце разпръсква мъглата, така и Бхишма отблъскваше войските на Пандавите с подобните си на слънчеви лъчи стрели.

Незасегнат от атаките на Бхишма, Шикханди приближаваше все по-близо до колесницата му. От време на време старецът му хвърляше иронични погледи, но концентрираше енергията си върху унищожаването на пандавската армия. Той знаеше, че Пандавите са решили днес да го убият, нападайки го от всички страни. Като облаци, покриващи слънцето, те се струпваха около стария Куру, обсипвайки го с оръжията си. Островърхи като бръсначи стрели, бойни секири, боздугани, чукове, ланцети, сопи, копия и мечове летяха насреща му, но Бхишма само се усмихваше. Бронята му бе разбита, бе пронизан навсякъде. Забравил болката, той се сражаваше, очаквайки героична смърт. Колесницата му се движеше сред нападателите му и той се въртеше на нея, изстрелвайки стрелите си във всички посоки.

Усещайки, че е настанал мигът Бхишма да бъде убит, Арджуна насочи Шикханди напред и двамата се втурнаха в атака. С една безпогрешно насочена стрела Арджуна разсече на две лъка на Бхишма. Докато махаратхите от двете армии бяха заети едни с други, Арджуна и Шикханди излязоха пред Бхишма и двамата изстрелвайки остри стрели, които го раняваха дълбоко. Арджуна уби жребците и колесничаря му и възпря колесницата му. После със стрела, чието острие бе с формата на полумесец, повали флага му.

Бхишма грабна друг лък, изработен от злато и слонова кост, но Арджуна веднага го разби. Без да се бави и миг, Бхишма хвърли копие по Арджуна, но той изстреля пет широкоглави стрели, които го съсякоха на шест парчета.

Арджуна парираше всички оръжия на Бхишма. Старецът се взря в Кришна, който умело управляваше бързоногите коне на Арджуна. Той знаеше, че това е краят, повелен от съдбата. Нямаше как да спечели битка, в която Кришна стоеше от противниковата страна. Дори и той да не се сражаваше, самото му присъствие осигуряваше непобедимостта на Пандавите. Бхишма свали оръжията си. Всичките му умения и могъщество не биха му помогнали сега. Старецът насочи ума си към смъртта. От небесата събралите се риши, заедно с Васу, се обърнаха към него: „Ние също бихме искали да спреш да се биеш. Отдръпни сърцето си от боя. Време е.“ Само Бхишма долавяше небесните им гласове.

Внезапно повя прохладен, уханен вятър. Прокънтяха небесни барабани, от висините заваляха цветя. Докато Бхишма стоеше замислен, Шикханди вдигна лъка си и пусна девет стрели, които го улучиха право в гърдите. В същия миг Арджуна изстреля двайсет и пет къси, дебели стрели, които пронизаха Бхишма със страшна сила. Арджуна незабавно ги последва със стотици стоманени стрели. Зашеметен, Бхишма реши да атакува за последен път Арджуна. Щеше да падне, сражавайки се. По никакъв друг начин. Изстрелвайки порои от стрели, Бхишма възпря атаките и на Арджуна, и на Шикханди. Арджуна бързо разби лъка му. С горещи сълзи, парещи в очите, той пускаше стрела след стрела, пронизващи могъщото тяло на Бхишма като змии, скриващи се в пещерите на планина.

Макар и Арджуна, и Шикханди едновременно да стреляха по Бхишма, героят на Куру знаеше, че единствени стрелите на Арджуна са способни да го убият. Той извика на Духшасана, който се бе втурнал към него: „Тези стрели, подобни на мълнии, прелетели към мен в права линия от край до край, са на Арджуна, не на Шикханди. Умея да ги различавам, защото са като камшика на Брахма или гръмотевицата на Индра. Дори боговете не биха им устояли. Като разлютени змии те проникват в жизнените ми органи. Единствен Арджуна е способен да ме срази. Дори всички царе на света да се обединят, пак не биха могли да ми направят нищо.“

С последно върховно усилие Бхишма вдигна едно тежко копие и го хвърли по Арджуна с всички сили. Арджуна го разсече на стотици парчета. Обтягайки Гандива в пълен кръг, той започна да изстрелва по двайсет стрели наведнъж в неспирен поток. Като виждаше Шикханди право пред себе си, Бхишма свали оръжията си и не отвърна на атаката на Арджуна. Стрелите му нанасяха удари на вълни. Нямаше непронизано място по тялото му, по-широко от два пръста. Пред смаяните очи на Кауравите той рязко се строполи от колесницата. С глава, обърната на изток, тялото му лежеше, без да докосва земята, изцяло поддържано от стрелите на Арджуна.

Армията на Куру се вцепени от мъка. Над полето се понесоха скръбни вопли. От небето проехтя небесен глас: „Нима би могъл този герой, прославеният син на Ганга, да напусне тялото си, докато слънцето върви по неблагоприятния си южен път?“

Дочувайки този глас, Бхишма отговори: „Аз още съм жив.“ Той бе взел под внимание посоката на слънцето и благодарение на бащината си благословия, бе решил да изчака, докато то поеме на север, преди да умре. Старецът знаеше ведическото напътствие, че един йоги трябва да напуска тялото си само когато слънцето върви по северния си път. Дотогава щеше да лежи на бойното поле, както подобава на воин, очакващ сетния си час. Смъртта не можеше да го отнесе, докато той не пожелае.

Дурьодхана и последователите му се отчаяха. Не знаейки нито какво да направят, нито къде да отидат, те захвърлиха оръжията си и заридаха. Докато слънцето залязваше на западния хоризонт, Кауравите стояха на бойното поле обезсърчени и потънали в скръб. Известно време никой не намираше сили да помръдне.

От страната на Пандавите затръбиха раковини, войниците ликуваха. Забиха хиляди барабани, зазвучаха тромпети и рогове. Новината за повалянето на Бхишма се разнесе над полесражението за мигове. Воините от двете армии спряха да се бият и останаха кой където е, с вцепенени умове. Някои заплакаха високо, някои лудо се втурнаха, без да знаят накъде, други загубиха съзнание.

Приемайки форми на лебеди, небесните риши се спуснаха от небесата и наобиколиха падналия Бхишма, който лежеше с ум, потънал в йогийски транс. Пророци, сиддхи и чарани го възславиха от висините. С падането на мрака земята сякаш проплака: „Този е най-добрият сред всички познаващи Ведите светци.“

Дурьодхана въздъхна дълго и тежко. После бързо се приближи към Дрона, който бе отнесен от вълните на битката на известно разстояние от Бхишма, и му каза какво се е случило. Чувайки вестта, Дрона се строполи от колесницата в безсъзнание. Когато дойде на себе си, той заповяда на Кауравите да се оттеглят. Дурьодхана, Дрона, Крипа и всички останали генерали на Куру тъжно поеха към мястото, където лежеше Бхишма.

Като видя стареца най-после повален, Бхима скочи от колесницата си и затанцува на бойното поле. Арджуна обаче бе сериозен. Той помоли Кришна да откара колесницата му при водача на Куру. Слизайки от нея с допрени длани, Арджуна отиде при поваления герой и коленичи край него: „Моля те, кажи ми какво мога да направя за теб, господарю — попита той, борейки се да овладее гласа си, задавен от мъка. — Заповядай ми и веднага ще го направя.“

Бхишма отвори очи и промълви с трудност: „О, Пхалгуни, виж как виси главата ми. Дай ми подходяща възглавница. Единствен ти си способен да изпълниш такава задача.“

Разбирайки желанието на Бхишма, Арджуна вдигна лъка си и изстреля няколко стрели, заредени с ведически мантри. Те се забиха в земята под главата на Бхишма, позволявайки ѝ да се отпусне удобно. Бхишма се усмихна. Ръцете му бяха пронизани целите и лежаха върху стрели, но той вдигна дясната си длан да благослови Арджуна: „О, сине на Панду, ти правилно разбра желанието ми. Това е единствената подходяща възглавница за воин, убит на бойното поле.“

Бхишма се огледа. Бе заобиколен и от Пандавите, и от Кауравите. Те стояха с допрени длани и се взираха в лицето му. Лицата на Дурьодхана и братята му бяха засрамени. Те не бяха успели да защитят най-добрия си воин, предводителя на войските им. Старият водач на Куру бе паднал. Угризение изгаряше сърцето на Дурьодхана. Тази война се случваше единствено по негово настояване и ето сега Бхишма лежеше на бойното поле, покрит със стрели.

Виждайки срама и скръбта на Кауравите, Бхишма ги утеши: „Аз постигнах смърт, за каквато героите винаги копнеят. Това легло е за мен не по-малко прекрасно от най-финото ложе от пух и коприна. Скоро ще видя безсмъртните си предци в блажените сфери. Защо да тъгувам?“

Докато Бхишма говореше, пристигнаха няколко вещи лекари с билки и мехлеми. Бхишма вдигна главата си да заговори, а дрезгавият му глас едва ли бе по-силен от шепот: „О, земни царе, след като отдадете нужните почитания на тези брамини, познаващи лечебните мантри и ги възнаградите, моля освободете ги. Нямам повече нужда от лекари. Краят ми дойде и аз съм готов за него. Не влиза в задълженията ми да се оставя да бъда лекуван от лечители. Жадувам да умра от тези стрели. Оставете ме да лежа тук, докато слънцето не достигне онази точка в компаса, запазена за Вайшравана. Тогава ще замина за висшите сфери.“ Главата на Бхишма се отпусна на стрелите и той затвори очи.

Дурьодхана отпрати брамините. Той постоя известно време мълчалив, загледан в поваления герой. После въздъхна и заедно с братята си и с всички съюзнически царе обиколи Бхишма с допрени длани. Тогава Кауравите бавно поеха пътя към лагера си, без да виждат около себе си нищо освен опустошения.

Пандавите също поднесоха почитания на Бхишма, преди да се завърнат в лагера си. Докато вървяха, Юдхищхира каза на Кришна: „О, Джанардана, със сигурност победата спохожда човека по твоя милост, а поражението го връхлита с твоя гняв. Ти си нашето единствено убежище. Твоите предани могат да са сигурни в закрилата ти. Няма нищо удивително за онзи, който е приел подслон в теб, о, Мадхава.“

Кришна отговори: „Тези думи, о, най-велики сред всички земни владетели, могат да дойдат само от твоята уста.“

Убедени, че скоро ще спечелят победа, Пандавите отпочинаха през нощта, докато Кауравите лежаха, потънали в скръб.