Дхритаращра седеше сам в покоите си. Санджая отсъстваше вече от много дни и трябваше да се върне всеки момент. Царят се питаше как ли Пандавите ще приемат посланието му. Със сигурност добронамереният Юдхищхира не би избрал войната. Той не би си простил избиването на скъпите си възрастни роднини. Но и несъмнено щеше да действа според съвета на Кришна. А Кришна бе непредвидим. Дхритаращра не можеше да разбере мотивите и намеренията му. Понякога той беше безпристрастен — или поне изглеждаше такъв — но въпреки това винаги предпочиташе Пандавите. А пък бе дал армията си на Дурьодхана, обещавайки, че няма да се бие. Това бе трудно за разбиране.

Докато Дхритаращра седеше и размишляваше, в стаята му влезе вестоносец с новината, че Санджая се е завърнал. Царят заповяда веднага да бъде въведен при него.

Санджая влезе и застана пред Дхритаращра с допрени длани: „О, господарю на земята, аз съм Санджая и се върнах от срещата с Пандавите. Юдхищхира ти изпраща поздравите си и пита за здравето ти и за здравето на синовете и внуците ти.“

„Благословен да си, Санджая. Добре си дошъл. Кажи ми как живее Юдхищхира, който няма врагове? Добре ли са той и братята му?“

„Всички Пандави са добре. Юдхищхира иска да си върне онова, което преди му е принадлежало. Неговото мнение е, че добродетелта е по-възвишена от придобиването на богатства и че тя е смисълът на щастието и радостта. Този богоподобен човек, воден единствено от добродетелта, копнее отново да закриля народа в съответствие с вечните задължения, отредени му от Твореца. Без съмнение хората са кукли на конци в ръцете на Божията воля. Как иначе би се случило Пандавите да изстрадат толкова много? Според мен, докато могъщият човек няма възможността да възстанови реда, противниците му ще процъфтяват. Твоите действия бяха неописуемо греховни, Царю, и скоро ще постигнеш последствията им. А Юдхищхира, който е отхвърлил от себе си греха, както змията изоставя старата си кожа, сега сияе сред останалите герои.“

Дългото и доверено приятелство на Санджая с Дхритаращра му позволяваше да бъде откровен. Царят потрепваше от болка, когато секретарят му продължи: „Обмисли внимателно накъде си тръгнал, Царю, защото мотивите ти са самоубийствени. Ти действа нечестно спрямо Пандавите и не спечели нито добродетел, нито богатство. Порочни и жестоки, твоите действия ти донесоха само позор и порицание сред хората. Бих разбрал така да постъпва човек от долна класа, лишен от образование, но ти си роден в династията Бхарата и си съветван от мъдри министри. Самият ти също си мъдър и познаваш разликата между доброто и злото. Защо тогава действаш така, че да доведеш до унищожението на рода си?“

Дхритаращра притисна с пръсти очите си. Стана му непоносимо горещо, въпреки че му вееха и от двете страни с ветрила чамара. Той разкопча туниката си и повика да му донесат чаша студена вода. Санджая бе твърд. Той не можеше да гледа как господарят му става причина за собствената си гибел. Отминало бе времето за дипломация. Надвисваше бедствие. Ако изобщо бе останала някаква надежда то да се избегне, царят трябваше да чуе истината и да направи нещо възможно най-скоро.

„Без съмнение на Пандавите им помагат божествени сили. Как иначе би могъл Арджуна да достигне небето в сегашното си тяло? Сам Бог дарява на хората резултатите от действията им. Всичките ни усилия са напразни, ако сме неспособни да разпознаем тази истина. Устремени единствено към собственото си наслаждение, няма да спечелим нищо, освен страдания. О, Царю, аз обвинявам теб за настоящето положение. Ти действаш, без да зачиташ Божиите закони. Не промениш ли взетите решения, ще си отговорен за гибелта на много хора. Арджуна ще унищожи Куру, както огънят изпепелява купчина слама. Убеждаван от своеволния си син, ти смяташ, че успехът ви е сигурен. Затова и не се противопостави на играта на зарове. Виж сега резултатите от тази лудост. О, Царю, тъй като си слаб, ти не можеш да задържиш властта над тази обширна земя, точно както глупакът е неспособен да запази неочаквано придобито богатство.“

Бе вече късна нощ и Санджая бе изтощен от дългото пътуване. Той помоли за разрешението на Дхритаращра да си почине, като обеща, че ще дойде пак на сутринта, за да предаде посланието на Юдхищхира пред събранието. Царят го освободи с приятни думи. Той знаеше, че Санджая в сърцето си е загрижен единствено за неговия интерес, независимо колко остри можеха да бъдат думите му.

След като Санджая излезе, Дхритаращра остана да седи сам, а умът му бе изпълнен с мъчителни мисли. Всичко зависеше от него. Несъмнено щеше да е справедливо да върнат Индрапрастха на Юдхищхира, но Дурьодхана нямаше никога да се съгласи. Щеше ли да има той силата да го спре? Бяха изминали почти двайсет години, откакто Дхритаращра бе на престола. Сега той бе господар на земята — той и Дурьодхана, неговият упълномощен представител. Да върне царството на Юдхищхира означаваше край на това. Сияйните Пандави скоро щяха да възстановят превъзходството си над своите братовчеди. Той и Дурьодхана щяха да бъдат засенчени. Царят усети крайниците му да се разтреперват. След като веднъж бе притежавал такава власт, за него бе по-лошо от смърт тя да му бъде отнета.

Въпреки че бе късно, Дхритаращра усети, че има нужда да поговори с Видура. Никой друг не можеше да му даде по-безпристрастен и разумен отговор от Видура. Царят изпрати да го повикат и съвсем скоро той влезе в стаята. „О, премъдри, аз съм Видура, тук, на твоите заповеди. Кажи ми какво мога да направя за теб? Аз съм твой слуга.“

Царят го приветства топло и го накара да седне край него. После заговори с мрачен глас: „О, Видура, току-що разговарях със Санджая, който жестоко ме критикува. Той още не ми е предал какво е казал Юдхищхира и аз цял съм в тревога. Тялото ми гори и не мога да спя. Кажи ми как да превъзмогна състоянието си.“

Видура, който бе повикан по средата на молитвите и медитацията си, отговори: „Безсъние сполита онзи, който е бил нападнат от по-силен мъж; немощният; онзи, който не е успял да постигне целта си; който е бил ограбен; който изгаря от страст; или крадецът. Надявам се ти да не принадлежиш към нито една от тези категории, Царю, нито че ламтиш за чуждо богатство.“

Видура разбираше много добре затрудненото положение на царя. Бе го обсъждал с него безброй много пъти и винаги му бе давал все един и същ съвет, но Дхритаращра винаги го бе пренебрегвал. Видура постоянно го бе предупреждавал за възможните последствия от действията му — последствия, които сега бяха неизбежни. Дхритаращра явно осъзнаваше този факт.

Царят обърна глава към Видура: „Говори ми мъдро, скъпи братко. Кажи ми онова, което едновременно ме издига нравствено и е съобразено с моето благополучие.“

Обичта на Видура към брат му бе неотслабваща, въпреки неразумността на царя. Той търпеливо го съветваше за негово добро, молейки се някой ден слепият Дхритаращра да се осъзнае. Може би сега, пред надвисналото бедствие, той щеше да се вразуми. Видура каза: „Юдхищхира е цар, белязан с благоприятни знаци. На него подобава да управлява света. Трябваше да го държиш близо до себе си, но ти го прогони. Заради тази си слепота си прокълнат, Царю, въпреки че знаеш какво е добродетел. Тъй като той е деликатен и опрощаващ, тъй като обича истината и никога никого не би оскърбил, Юдхищхира не забравя позицията ти и търпеливо понася трудностите, които му причиняваш. След като повери властта над света на Дурьодхана, който е изпълнен с враждебност към Юдхищхира, как би могъл сега да очакваш мир и благоденствие?“

Сам Видура бе получавал много напътствия от риши и мъдреци, с които търсеше общуване при всяка появила се възможност. Припомняйки си мъдрите думи на светците, той стана по-мек към Дхритаращра, докато продължаваше да го наставлява. Царят го слушаше с внимание.

„Казва се, че мъдър човек е онзи, който не може да бъде отклонен от дълга си поради гняв, възбуда, гордост, похот или невежество и който остава съсредоточен в най-висшата цел на живота. Привързаността към светците, отказването от общуване с порочни хора, поддържането на вярата и почитта към по-възрастните, също са признаци на мъдрост. Мъдрият човек постъпва в съответствие с религията, следвайки посока, която е благоприятна за него както в този, така и в следващия живот, вместо такава, която му осигурява само непосредствени удоволствия. Мъдрите хора не страдат за изгубеното, нито копнеят за непостижими неща. Радват се на добродетелните действия и отхвърлят греха. Мъдрите знаят, че този свят е временен и нещастен. Признават върховенството на Бога, както и собствената си позиция на негови слуги. Всичките им действия са насочени към това да удовлетворят Бога и да постигнат вечната му обител.

От друга страна, глупакът е горделив, дори да е невеж, суетен и недостоен. Глупаците се опитват да постигнат благополучие чрез грехове и жадуват за чуждата собственост. Прибягвайки към измама и насилие, глупакът не вижда нищо лошо в това да наранява другите, за да постигне престъпните си цели. Глупакът пренебрегва това, което заслужава да бъде придобито, и желае онова, което не струва. Той е неверник, не поднася дарове на предците и боготвори единствено себе си. Безочлив, гневлив и груб в думите си, на него му липсва благоразумие — затова се сприятелява с онези, които би трябвало да са му врагове, и ненавижда тези, които заслужават приятелство. Проваляйки се в усилията си, той хвърля вината върху другите и наказва невинните. Подобни хора в крайна сметка биват унищожени из корен.“

Видура напътства Дхритаращра през цялата нощ, опитвайки се по всякакви начини да насочи ума на царя към добродетелта и справедливостта. Нищо ново нямаше в това, което каза на Дхритаращра. Старият Куру често бе слушал подобни напътствия. Той се съгласяваше с всичко и дори се наслаждаваше да ги слуша. Докато Видура говореше, царят осъзнаваше собствената си глупост и греховност, и открито ги признаваше. Той подтикваше Видура да говори още и още, задавайки въпрос след въпрос. Нощта почти премина, докато Видура посочваше резултатите, които биха последвали, ако царят не постъпеше правилно по отношение на Пандавите.

Но Дхритаращра знаеше, че нямаше да намери сили да действа според мъдрите съвети на Видура. Знаеше, че въпреки че би искал да постъпи правилно, не притежаваше волята да се противопостави на Дурьодхана. Знаеше, че когато седне на следващата сутрин сред царете в събранието, нямаше да бъде способен да се съгласи с искането на Юдхищхира.

Видура разбираше положението на царя. Съзнаваше, че думите му имат слаб ефект, затова реши, че Дхритаращра трябва да изслуша някой, който притежава повече духовна сила. След като бе говорил на царя няколко часа, най-накрая той каза: „Аз съм един шудра, Царю. Не мога да ти давам по-нататъшни напътствия, но познавам някой, който би могъл. Светият мъдрец Санат-Суджата ме е наставлявал във вечните ведически истини много пъти. Ще го призова и той ще дойде да говори пред теб. Този светец е живял живот на постоянно целомъдрие. Думите му са могъщи и чисти. С твое разрешение, ще го повикам.“

Дхритаращра се съгласи и Видура седна в медитация, съсредоточавайки ума си върху Санат-Суджата. Мъдрецът почувства мисълта на Видура с мистичната си сила и се появи веднага. Тялото му блестеше с лъчисто сияние, в ръцете си държеше съд за вода и тояжка. Видура го посрещна с нужната почит и го настани на висок трон в близост до царя.

Когато светецът седна удобно, Видура каза: „О, господарю, царят има съмнения, които аз не успявам да разсея. Ако такава е волята ти, моля те, дай му напътствия върху древните истини, които си осъзнал. Единствен ти можеш да го освободиш от двойствеността и да му помогнеш да стъпи устойчиво на пътя на добродетелта.“

Светецът, облечен в черна еленова кожа и с възел сплъстени коси на главата, кимна. Виждайки готовността му да говори, Видура каза на царя да му зададе въпросите си. Дхритаращра каза: „О, Санат-Суджата, моля те, напътствай ме. Умолявам те, кажи ми как да постигна най-висшия смисъл на живота си. Смъртта идва при всички същества, но аз съм чувал, че ти знаеш тайната, която побеждава смъртта. Как да действам така, че да не бъда вечно подвластен на раждането и смъртта в този свят?“

Санат-Суджата отговори: „Ти питаш как да бъде избегната смъртта и да се постигне вечен живот. Слушай, Царю, ще ти дам напътствия според най-доброто, което знам. Казват, че същинската смърт е невежеството. Там, където няма невежество, няма и смърт. Онзи, който е завладян от похот, гняв и алчност, е под властта на Ямараджа и ще вижда този велик бог отново и отново. Пропадайки във всевъзможни адове, той ще изстрада непоносими мъки. След това отново ще се издига и ще се ражда сред животните и хората в този свят, започвайки още веднъж същия цикъл. Онзи, който овладее сетивата си обаче и не действа под тяхната власт, ще се избави от тези страдания. За такъв човек, който държи под контрол ума и сетивата си, смъртта не е заплаха. Затова трябва да избягваш всички сетивни желания и да развиваш познанието за вечната душа, която съществува отделно от сетивата и е различна от тялото.“

Дхритаращра попита: „Къде отиват онези, които са овладели сетивата си? Как се държат подобни хора в този свят? О, мъдрецо, не мога да се наситя да те слушам.“

Санат-Суджата седеше с кръстосани крака на златния трон, а докато говореше, дланите му лежаха пред него с допрени палец и показалец. „О, Царю, човек трябва да изпълнява жертвоприношения и покаяния, предназначени да удовлетворят Върховния Бог. Правиш ли това, ще постигнеш висшите вечни сфери, откъдето няма връщане. Стъпка по стъпка човек трябва да напредва по пътя на знанието, никога да не се отъждествява с материалното тяло и винаги да се стреми към духовен напредък.“

Дхритаращра потръпваше, докато светецът продължаваше да говори. Старият монарх познаваше вече тези наставления. Той знаеше, че риши казва истината. Знаеше също и че собствените му действия са далеч от следването на тези напътствия. Но още по-лошото беше, че той едва ли щеше да се промени. Без съмнение щеше да се наложи да извършва много аскетизъм и покаяния, за да изкупи греховете си. Навярно тогава най-накрая щеше да успее да приложи наставленията на светеца. Но очевидно, засега, съдбата го караше да действа по начин, противоположен на добрите съвети. Чувствайки се безпомощен пред лицето на собствената си слабост, Дхритаращра продължаваше да задава въпроси на мъдреца.

Санат-Суджата също разбираше съкровените чувства на царя, но не спираше да го наставлява в името на висшето му добро. От Дхритаращра зависеше да избере по какъв начин ще действа. Мъдрецът знаеше, че всичко, което можеше да направи, бе да изясни последствията от различните пътища на действие, по които царят можеше да поеме.

Дхритаращра слушаше как Санат-Суджата описва по какъв начин Свръхдушата прониква вселената и обитава сърцата на всички живи същества.

Царят попита: „Как може човек да опознае Свръхдушата?“

„Върховният, известен като Брахман, може да бъде познат единствено от онзи, който е постигнал същата духовна природа като него. Тази природа се придобива чрез практикуване на служене към духовния учител, изучаване на Ведите, спазване на целомъдрие, упражняване на аскетизъм и въздържане от нараняване на другите. Така постепенно човек се освобождава от въздействията на материалната природа и заживява в истинската си духовна природа. Тогава, в медитация, той може да познае Свръхдушата.“

Дхритаращра бе заинтригуван: „Как изглежда безсмъртната и всесилна Свръхдуша в този свят? Бяла ли е или червена, или черна, или е някакъв друг цвят? Какви са атрибутите ѝ?“

„Може да се яви във всякакъв цвят, но не наподобява нищо от сегашната ти опитност. Свръхдушата прониква Вселената и едновременно с това присъства в сърцата във форма с големината на палец. Всичко се намира в нея и потъва в нея по време на унищожението. В нея липсва двойственост и въпреки това от нея произлиза безкрайното разнообразие на творението. Ръцете и краката ѝ са навсякъде и въпреки това е неподвижна. Тя вижда всичко и притежава пълното знание. Никой не е непознат за Върховното Същество.“

Връщайки се към въпроса на царя за това как би могла да бъде позната Свръхдушата, мъдрецът описа с още подробности поведението, което извисява човек до духовното ниво. После той продължи да разяснява природата на Брахман и състоянието, което човек изпитва, постигайки тази природа. Санат-Суджата разказва, докато изгряващото слънце не освети стаята на царя. С настъпването на зората мъдрецът прекрати разговора и се изправи да си върви. Видура докосна нозете му и заедно с царя му благодари за напътствията. Тогава Санат-Суджата изчезна, оставяйки ги да се приготвят за събранието.