Макар небесните домакини да им поднасяха всевъзможни приятни неща, Пандавите мислеха единствено за Арджуна. Те едва издържаха копнежа си да го видят отново и дните им минаваха бавно, тъй като очакваха завръщането му всеки момент. Якшите доведоха Дхаумя и Драупади на планинското било, за да бъдат заедно с Пандавите и да посрещнат Арджуна, когато пристигне.

На седмия ден след битката Пандавите съзряха в небето блестящата колесница на Индра, наподобяваща изгряла сред облаците звезда, да приближава към планината. На нея видяха Арджуна, подобен на самия Индра. Той носеше сияйни свилени одежди с божествени накити и гирлянди и блестяща скъпоценна корона, която украсяваше главата му.

Пандавите се изправиха да го посрещнат. Те всички чувстваха непосилно щастие, докато колесницата бавно се спускаше, теглена от десетте си хиляди жребци. Когато тя докосна земята, Арджуна слезе и падна в нозете на Дхаумя, а после на Юдхищхира и Бхима. След това близнаците му се поклониха, а той поздрави Драупади с нежни думи и ѝ подари много прекрасни накити, които Индра му бе дал.

Юдхищхира приветства с почести Матали, сякаш бе Индра, и го попита за благополучието на боговете. Матали заговори на Пандавите с обич като баща на синовете си. После се качи на колесницата и се завърна в Амаравати.

Арджуна седна сред братята си, а те поискаха да им разкаже за всичките си премеждия. Той сподели какво бе преживял, започвайки от първата си среща с Индра в облика на брамин, до самото си заминаване от небесата. Арджуна разказа как, след като бе приключил обучението си при Индра, трябвало да му поднесе дакшина. Индра му казал: „Вече няма нищо в трите свята, което да не успееш да постигнеш. Ти владееш всички божествени оръжия и нямаш равен в изкуството на боя. Искам от теб да унищожиш враговете ми, нивата-кавачите, династия свирепи данави, живеещи в недрата на океана в огромна крепост. Като убиеш тези демони, ти напълно ще ме удовлетвориш и ще изплатиш дълга си към мен.“

После Индра позволил на Арджуна да вземе неговата колесница и му дал непробиваема ризница. Освен това сложил на главата му тази корона и казал: „Винаги бъди победител!“

Тогава, благословен от обитателите на рая, Арджуна потеглил с колесницата на Индра. На заминаване боговете му подарили раковина, наречена Девадатта, чийто звук е способен да разпръсква враговете му. Матали подкарал колесницата и те скоро достигнали океана. Арджуна описа океана на братята си: „Този страховит и безмерен господар на водите бе покрит с надигащи се вълни, които се блъскаха една в друга, подобни на движещи се планини. Видях кораби, препълнени с бисери, да плуват по вълните, както и китове, тимингила, змейове и други свирепи морски животни. През водата виждах потънали раковини и купища скъпоценни камъни. Те наподобяваха звездите нощем, покрити с прозрачни облаци.“

Арджуна описа как Матали насочил мистичната колесница, способна да пътува навсякъде из трите свята, през самия океан към града на данавите. Когато тя влязла в долния свят и приближила крепостта, цялата област кънтяла от страховития грохот на колелата ѝ. Дочувайки гръмовния звук, данавите помислили, че Индра идва да се сражава с тях.

„Те затвориха градските порти и се струпаха по крепостните валове. Видях хиляди демони с вдигнати лъкове, мечове, копия, секири, боздугани и ятагани, със сърца, изпълнени със страх, и с треперещи крайници. Взимайки Девадатта, аз неколкократно мощно я надух, карайки всички същества да се изпокрият от ужас. Тогава нивата-кавачите се втурнаха от града си с хиляди. Те бяха облечени в блестящи брони и носеха боздугани, пики, ятагани, саби, секири, оръдия и мечове, украсени със злато и скъпоценности.“

Матали умело маневрираше с колесницата и объркваше демонската атака. Всъщност той управляваше колесницата толкова бързо, че аз изобщо не виждах нищо. Враговете ми тръбяха със странните си музикални инструменти, създавайки невъобразим дисонантен звук, който изпълваше бойното поле и вцепеняваше умовете на всички същества.

Докато данавите ме нападаха със стотиците си хиляди стрели, аз видях в небесата ришите, дошли да гледат сражението. Те ме възхваляваха с отбрани ведически молитви и така ми вдъхнаха кураж. Бях обкръжен и обвит в пелени от страховити остриета, но устоях на демонските стрели и на пороите от копия, боздугани и ятагани.

Колесницата се носеше с бързината на вятъра. Измъквайки се от нападателите си, аз ги контраатакувах и ги отблъснах с бързолетните си стрели, пронизвайки всеки от данавите с много смъртоносни остриета. Същевременно Матали пришпорваше десетте хиляди коне към враговете, стъпквайки много от тях. Той управляваше колесницата с такава ловкост, сякаш бе теглена от един-единствен жребец.

Пускайки стрелите си с безпогрешна точност, аз отсичах вдигнатите ръце на демоните, които падаха на земята, все още стискайки оръжията си. Защитените им от шлемове глави се търкаляха като зрели плодове, обрулени от дърветата. Данавите връхлитаха върху ми, вълна след вълна. Зареждайки стрелите си с мантрите на Брахма, аз ги посичах, докато се носеха към мен, но те бяха толкова многобройни, че ме притиснаха жестоко от всички страни. Тогава взех оръжието на Индра, мощната гръмотевица, и я хвърлих срещу демоните. Тя ги отхвърли надалеч от колесницата и раздроби оръжията им на парчета. Бързо я последвах, изстрелвайки по десет стрели във всеки от нападателите си.

Като видя как стрелите излитаха от лъка ми като рояци черни пчели, Матали ме похвали. С вдъхната от мантрите мощ, те удържаха вражеските сили и осакатяваха воините. Кръвта бликаше като ручеи през дъждовния сезон.

Тогава разгневените демони започнаха да се бият с магии. Внезапно данавите изчезнаха, а от небето заваляха камъни. С насочен нагоре лък, въртейки се на всички посоки, аз посрещах скалите със сърпоглавите си стрели, разбивайки ги на парчета. Тогава демоните изляха дъждовни порои, придружени от ураганен вятър. Цялата област се наводни, небето не се различаваше от земята. Сякаш безкрайно водно пространство покриваше всичко. Борейки се да овладея ума си, аз призовах пламтящото оръжие Висошана, което ми бе дал Индра. То веднага пресуши водите и въздухът се изпълни с тежки изпарения.

Чувах ужасяващите крясъци на демоните, въпреки че оставаха невидими. Те изпратиха огнени езици и виещ смерч срещу мен. Посрещнах огъня с небесното водно оръжие, а вихрушката спрях с оръжието планина. Тогава те създадоха такъв страшен мрак, че не виждах нито Матали, нито дори собствените си ръце, държащи лъка. Отгоре заваля дъжд от железни ятагани, а данавите зареваха от всички страни. Конете уплашено се дръпнаха назад, Матали изпусна камшика си и извика: „Къде си, Арджуна? Какво става?“

И двамата бяхме завладени от ужас. Матали каза: „О, безгрешни Арджуна, въпреки че съм бил с Индра в много сражения с демоните, никога не са ме атакували по такъв начин и не съм губил контрол над конете. Сякаш самият Творец, желаещ унищожението на вселената, е повелил тази битка. Нима може да има друг изход от това ужасно сражение?“

Аз останах безмълвен за кратко, за да овладея ума си. После отговорих: „Успокой се, колесничарю. Виж храбростта на ръцете и на оръжията ми. Ще победя тази магия със своя лък Гандива.“

Тогава призовах астрите, способни да вцепенят врага и магията на данавите се разпръсна. Те отново се появиха пред мен, но незабавно използваха нова магия, която зашемети ума и сетивата ми. В един миг земята бе покрита от мрак, после сякаш бе потънала във вода, а накрая изглеждаше, сякаш колесницата ми виси във въздуха.

Пуснах оръжието Шабдаведи и разпръснах тази магия, а Матали подкара конете към враговете. Демоните, разгневени, се нахвърлиха върху мен. Аз безпощадно ги съсичах с порои остри като бръснач стрели. После те отново изчезнаха, като не спираха да се бият невидими. Използвайки небесните оръжия, способни да ги открият, аз продължих да ги избивам.

Тогава нивата-кавачите се отказаха от магиите си и се оттеглиха в града. Внезапно отново всичко стана видимо. Видях земята, покрита с обезобразените им тела, с оръжията, украшенията, броните и крайниците им. Конете нямаше къде да стъпят. Матали ги накара да се вдигнат и колесницата се понесе из въздуха.

Като видях, че враговете ми се оттеглиха, аз си отдъхнах, но още в следващия миг демоните отново ме нападнаха невидими. Гъст порой от планински канари се посипа отгоре ми. Под себе си усещах как данавите улавяха краката на конете и ги дърпаха надолу. Толкова много скали падаха, че колесницата ми сякаш беше в пещера. Отново ме обзе страх. Като видя това, Матали каза: „Кураж, Арджуна! Използвай гръмотевичното оръжие на Индра, то ще унищожи тези камъни.“

Аз промълвих мантрите, призоваващи оръжието на Индра, докато поставях железни стрели на тетивата на Гандива. Заредени с мощта на Ваджрата на Индра, стрелите полетяха към канарите и ги разбиха на прах, унищожавайки магията на демоните и събаряйки ги от небесата. Те падаха с писъци от всички страни, като грамадни метеори. Много от тях побягнаха и се скриха в недрата на земята, други изчезнаха в небето.

Осъзнавайки, че демоните са сразени, казах на Матали да подкара колесницата към града. Той огледа смаян бойното поле и каза: „Никога не съм бил свидетел на подобна сила, дори от боговете. Досега бе невъзможно да бъдат победени тези демони дори чрез съвместните усилия на всички богове.“

Матали насочи колесницата към градските порти, а аз размислях върху битката. Макар стотици хиляди данави, огромни като планини, да лежаха мъртви, нито аз, нито Матали бяхме наранени. Това беше удивително. Без съмнение само силата на Кришна и нищо друго ни бе запазила и ме бе направила способен да сразя тези могъщи врагове.

Влязохме в града на данавите и видяхме хиляди плачещи жени. Те се отдръпваха плахо, докато преминавахме, ужасени от грохота на колесницата. Докато тичаха, бижутата и накитите им звънтяха, сякаш се сипеше градушка. Видях ги бързо да се скриват в златните си дворци, украсени с безброй бисери.

Смаян от великолепието на града, аз казах на Матали: „Това място изглежда по-величествено дори от Амаравати, пък тук не живеят богове.“

Матали отговори, че някога градът бил резиденция на Индра, но демоните го завладели, след като удовлетворили Брахма чрез аскетизъм. Брахма им дал благословия, която ги направила непобедими за боговете. Тогава Индра отишъл при Шива да го моли за помощта му, а Шива казал: „Ще си възвърнеш този град в бъдеще, когато приемеш различно тяло.“

Докато Арджуна разказваше, братята му го гледаха с изумление. Храбростта му в бой сега надминаваше тази на славния му баща, господаря на боговете.

Арджуна продължи: „После напуснах града на данавите и се завърнах в Амаравати. На връщане колесницата премина край един друг голям град, плаващ насред небесата и блестящ като второ слънце. Той бе пълен с дървета, изработени от скъпоценности, и украсен със златни кули и дворци. Четири непроходими порти се извисяваха от четирите страни на града, инкрустирани с пъстроцветни камъни, излъчващи неизброими отсенки, сякаш дъги. Никога не бях виждал нещо подобно.

Матали ми каза, че това е градът на калаканите, род свирепи демони. Наричаше се Хираняпура и дори боговете не можеха да го завладеят, затова демоните живееха там без страх. Калаканите бяха обречени от Брахма да загинат от ръката на простосмъртен. Така че Матали ми предложи да нападна дайтите, за да зарадвам Индра.

Аз отговорих: „Закарай ме веднага там. Боговете нямат врагове, които да не считам и за свои неприятели.“

Докато се приближавахме към града, демоните излетяха оттам като един, мислейки, че Индра идва да се сражава с тях. Без ни най-малко колебание, те започнаха да хвърлят оръжията си по мен — стрели, боздугани, мечове, копия и пики. Пресрещнах атаката им с могъщи порои стрели от Гандива. Матали препускаше с такава скорост, че дайтите се слисаха и объркани се пронизваха един друг в опитите си да ме атакуват.

Като разбраха, че съм труднопреодолим противник, дайтите се оттеглиха в крепостта си, която започна да се движи във всички посоки. Понякога се появяваше в небесата, друг път под океана, накрая съвсем изчезна, а после внезапно излезе точно пред мен и излетя нагоре, извършвайки какви ли не завои и маневри из въздуха. Въпреки че ми бе трудно да следвам изменчивата ѝ посока, успях да спра движението ѝ със стрелите си, насочени от мантри. Изстрелях толкова много стрели, че градът се разпадна на късове, падащи в пламъци на земята.

Дайтите се издигнаха в небесата и продължиха битката. Тогава Матали ни закара долу на земята, където незабавно ме обградиха повече от петдесет хиляди колесници. Сражавах се с тях с небесните си оръжия, но могъщите дайти един по един отблъскваха снарядите ми. Силните демони стояха насреща ми, облечени в блестящи златни ризници, с шлемове и райски гирлянди, с колесници, украсени с редици знамена. Гледката на подредените в боен ред дайти бе неописуемо красива и аз напразно се опитвах да ги победя.

Бях жестоко притиснат от оръжията им. Потъвайки в океан от калакани, аз внезапно си спомних за оръжието на Шива и като събрах цялата си смелост, произнесох свещените му мантри. На мига пред мен се появи огромно същество с три глави, девет очи, шест ръце и пламтящи като огън коси. Дрехите му се състояха от огромни змии, чиито езици плющяха като камшици напред-назад.

Наведох глава и се поклоних на този ужасяващ облик на вечния Шива. После поставих на лъка си Рудра-астрата и постоянно повтаряйки мантрите, я изстрелях за унищожение на дайтите.

Хиляди, различни по форма снаряди, полетяха над бойното поле, когато оръжието запламтя. Някои наподобяваха лъвове, други тигри, мечки или биволи. Имаше някои с формата на змии, други в облика на слонове, бикове, глигани и котки. Едновременно с това бойното поле се изпълни с последователите на Шива — безброй гухяки, якши, пишачи, бхути и всякакви други призраци. Всички те се нахвърлиха върху дайтите с ужасяващ писък.

Докато Рудра-астрата нанасяше опустошения на враговете, аз изстрелвах неспирен поток от стрели, направени от скална сърцевина и проблясващи като пламъци. Дайтите бяха избити, а малкото оцелели побягнаха. Като видях, че победата ми се дължеше единствено на оръжието на Шива, аз му се поклоних на самото бойно поле. Матали ме похвали и после се завърнахме в обителта на Индра.

Когато Индра научи за подвизите ми, той се зарадва и ме благослови винаги да оставам с трезв и ясен ум по време на битка и оръжията ми да са безпогрешно точни. Освен това добави, че никой небесен воин — бил той данава, дайтя, нага, гандхарва, супарна или якша — няма да е способен да ме победи. Каза ми, че ще завладея земята и ще я дам на Юдхищхира. Даде ми непроницаемата ризница, която нося сега, и постави короната на главата ми. Подари ми освен това и Девадатта, а после ме изпрати обратно на тази планина.“

Когато Арджуна приключи разказа си, Юдхищхира бе поразен от благоговение. Той каза: „О, Дхананджая, какво щастие е, че си успял да се срещнеш с могъщите богове и да получиш от тях всички небесни оръжия. Вече считам земята за завладяна, а синовете на Дхритаращра за победени. О, Бхарата, бих желал да видя оръжията, с които си сразил демоните.“

Арджуна се съгласи да удовлетвори молбата на брат си и се приготви да демонстрира оръжията. Представяйки си, че земята е неговата колесница, Пандава се изправи с Гандива в ръце, шептейки мантрите, с които призоваваше различните божествени оръжия. Облечен в небесната си броня и с корона на главата, той се обърна на изток и мълчаливо съсредоточи ума си в молитвите.

Точно когато щеше да прояви оръжията, земята се разтресе, а планините сякаш бяха готови да се разцепят. Слънцето потъна в мрак, вятърът спря. Брамините не можеха да произнесат ведическите химни, всички същества се почувстваха потиснати. Внезапно Пандавите видяха в небесата могъщия четириглав Брахма, заобиколен от всички полубогове. Гандхарвите и апсарите също се явиха, пеейки и танцувайки по склоновете. Дъжд от цветя заваля над Арджуна, който се оглеждаше смаян наоколо. Пред него застана божественият мъдрец Нарада и каза: „Принце, недей да пускаш небесните оръжия без цел, защото ще унищожат трите свята. Те трябва да бъдат използвани единствено срещу могъщи врагове в битка. Не бъди толкова импулсивен.“

После Нарада се обърна към Юдхищхира: „О, Аджаташатру, ще видиш всички тези оръжия, когато Арджуна ги използва във войната срещу Кауравите.“

Братята се поклониха пред Нарада и той си замина заедно с полубоговете.