Отвличането на Субхадра̄ и посещението на Бог Кр̣ш̣н̣а при Шрутадева и Бахула̄шва

Цар Парӣкш̣ит изслушал този разказ, но му се искало да слуша още за Кр̣ш̣н̣а и за забавленията му. Затова попитал как дядо му Арджуна, подсторен от Бог Кр̣ш̣н̣а, е отвлякъл баба му Субхадра̄. Цар Парӣкш̣ит горял от нетърпение да научи за отвличането и за сватбата на баба си.

И Шукадева Госва̄мӣ разказал следната история: „Веднъж твоят дядо, великият герой Арджуна, реши да посети няколко святи места за поклонение и докато пътуваше, мина през Прабха̄сакш̣етра. Там той чу, че Бог Балара̄ма урежда женитбата на Субхадра̄, дъщерята на вуйчо Васудева. Макар че баща ѝ и брат ѝ Кр̣ш̣н̣а не бяха съгласни, Балара̄ма искаше да я ожени за Дурьодхана. Но Арджуна реши той да получи ръката ѝ…“

Колкото повече мислел за красивата Субхадра̄, толкова повече Арджуна се изкушавал от мисълта да се ожени за нея. Той намислил какво да направи и се облякъл като ваиш̣н̣ава сання̄сӣ, с тридан̣д̣а в ръка. Ма̄я̄ва̄дӣ сання̄сӣте носят една дан̣д̣а, т.е. една тояга, докато ваиш̣н̣ава сання̄сӣте носят три дан̣д̣и, т.е. три тояги. Тези три тояги, или тридан̣д̣ата, показват, че ваиш̣н̣ава сання̄сӣте дават обет да служат на Върховната Божествена Личност с тялото, ума и словата си. Традицията на тридан̣д̣а-сання̄са съществува от много отдавна и ваиш̣н̣ава сання̄сӣте се наричат тридан̣д̣ӣ или понякога тридан̣д̣и-сва̄мӣ и тридан̣д̣и-госва̄мӣ.

Обикновено сання̄сӣте постоянно пътуват, за да проповядват, но по време на четирите месеца на дъждовния сезон в Индия (от септември до декември) те не пътуват, а спират и се установяват на някое място. Този престой на сання̄сӣте се нарича Ча̄турма̄ся-врата. Когато някой сання̄сӣ остане някъде за четири месеца, местните жители се възползват от присъствието му, за да напреднат духовно.

Четири месеца Арджуна останал в град Два̄рака̄, преоблечен като тридан̣д̣и-сання̄сӣ, и мислел как да се ожени за Субхадра̄. Жителите на Два̄рака̄, в това число и Бог Балара̄ма, не могли да разпознаят Арджуна и всички му отдавали смирените си почитания, без да знаят истината.

Един ден Бог Балара̄ма поканил този сання̄сӣ на обед у дома си. Много почтително Балара̄маджӣ му предложил най-вкусни ястия и мнимият сання̄сӣ си хапнал до насита. По време на обеда в дома на Балара̄маджӣ Арджуна гледал само красивата Субхадра̄, която покорявала сърцата дори на велики герои и царе. Очите на Арджуна блестели от любов към нея и той започнал да ѝ хвърля пламнали погледи. Арджуна решил да се домогне до Субхадра̄ по някакъв начин и умът му силно се възбудил от това желание.

Самият Арджуна, дядото на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, бил необикновено красив. Субхадра̄ била привлечена от хубавото му телосложение и решила в себе си, че ще се ожени за него и за никой друг. Тя била чистосърдечна девойка и мило му се усмихвала, когато го гледала. Това накарало Арджуна още повече да я обикне. Така Субхадра̄ се отдала на Арджуна и решила да се омъжи за него на всяка цена. А Арджуна непрекъснато, денонощно мислел как да се ожени за нея. Той много се измъчвал от тази мисъл и не знаел нито миг покой.

Веднъж Субхадра̄ се качила на една колесница и излязла от двореца, за да посети боговете в храма. Арджуна използвал тази възможност и с разрешението на Васудева и Девакӣ я отвлякъл. Веднага щом се озовал в колесницата, той се приготвил за бой. С лък и стрели в ръка той задържал воините, които трябвало да го заловят, и отвел Субхадра̄. Когато я отвличал, всичките ѝ роднини плачели, но въпреки това той я отвел, както лъвът взима своя пай и си отива. Щом Бог Балара̄ма научил, че всъщност онзи сання̄сӣ бил Арджуна, който се бил преоблякъл така само за да отвлече Субхадра̄, и че вече е успял да го направи, Той пламнал. Бог Балара̄ма изпаднал в истинска ярост, както океанските вълни се надигат при пълнолуние.

Бог Кр̣ш̣н̣а бил на страната на Арджуна и заедно с другите потомци на рода се опитал да успокои Балара̄ма, като паднал в нозете му и го помолил да прости на Арджуна. Бог Балара̄ма се убедил, че Субхадра̄ е привързана към Арджуна и с радост научил, че тя иска да се омъжи за него. Въпросът бил решен и за да зарадва младата съпружеска двойка, Бог Балара̄ма се разпоредил да изпратят богата зестра от слонове, колесници, коне и слуги.

Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит искал да слуша за Кр̣ш̣н̣а още и след разказа за отвличането на Субхадра̄ Шукадева Госва̄мӣ започнал следващата история.

В град Митхила̄, столицата на царството Видеха, живеел един женен бра̄хман̣а. Той се казвал Шрутадева и бил велик предан на Бог Кр̣ш̣н̣а. Понеже бил напълно Кр̣ш̣н̣а осъзнат и винаги отдавал служене на Бога, умът му бил напълно спокоен и лишен от всякакви материални привързаности. Този бра̄хман̣а бил много учен и нямал други желания, освен да бъде изцяло в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Макар и да бил семеен, той никога не полагал големи усилия, за да печели нещо за прехраната си; бил удовлетворен от това, което получавал без много усилия, и успявал по някакъв начин да преживее. Всеки ден той съумявал да задоволи жизнените си потребности колкото е необходимо, не повече. Такава била съдбата му. Бра̄хман̣ът не желаел да има повече, отколкото се нуждаел и мирно следвал регулиращите принципи на брахминския живот, както се предписва в разкритите писания.

За щастие, царят на Митхила̄ също бил такъв прекрасен предан. Името на този прочут цар било Бахула̄шва. Той бил много прославен като добър цар и не се стремял да разширява царството си в името на сетивното наслаждение. И така, бра̄хман̣ът и цар Бахула̄шва живеели в Митхила̄ като чисти предани на Бог Кр̣ш̣н̣а.

Бог Кр̣ш̣н̣а бил много милостив към тях и един ден помолил кочияша си Да̄рука да подкара колесницата му към столицата Митхила̄. Съпровождали го великите мъдреци На̄рада, Ва̄мадева, Атри, Вя̄садева, Парашура̄ма, Асита, Арун̣и, Бр̣хаспати, Канва, Маитрея, Чявана и много други. Бог Кр̣ш̣н̣а и мъдреците минали през много села и градове и навсякъде жителите ги посрещали с голямо уважение и ги обожавали с разкошни предмети. Хората идвали да видят Бога и го наобикаляли, както планетите кръжат около слънцето. Докато пътували, Бог Кр̣ш̣н̣а и мъдреците минали през царствата А̄нарта, Дханва, Куруджа̄н̇гала, Кан̇ка, Матся, Па̄н̇ча̄ла, Кунти, Мадху, Кекая, Кошала и Арн̣а и всички жители на тези места – мъже и жени – лично могли да видят Бог Кр̣ш̣н̣а. Те се наслаждавали на божественото щастие с разтворени сърца, изпълнени с любов и привързаност към Бога, и когато видели лицето му, сторило им се, че с очите си пият нектар. Щом видели Кр̣ш̣н̣а, всичките им невежи и погрешни схващания за живота изчезнали. Богът минавал през различни страни, хората идвали да го посетят и просто с погледа си Той ги дарявал с най-добро бъдеще и ги освобождавал от всички видове невежество. На някои места към човешките същества се присъединявали полубоговете и възхвалите им към Бога пречиствали всичко неблагоприятно във всички посоки. Така Бог Кр̣ш̣н̣а бавно и постепенно приближавал царството Видеха.

Щом жителите на Видеха чули вестта за идването на Бога, те били обзети от безгранично щастие и дошли да го приветстват с дарове в ръце. Когато го видели, сърцата им разцъфнали в духовно блаженство като лотосови цветове при изгрев-слънце. По-рано те само били чували имената на великите мъдреци, но никога не ги били виждали. Сега по милостта на Бог Кр̣ш̣н̣а те имали възможност да видят и тях, и самия Бог.

Цар Бахула̄шва и бра̄хман̣ът Шрутадева знаели добре, че Богът е дошъл само за да ги дари с благоразположението си и незабавно паднали по очи в лотосовите му нозе и му отдали почитанията си. С допрени длани царят и бра̄хман̣ът в един глас поканили Бог Кр̣ш̣н̣а и всички мъдреци у дома си. За да зарадва и двамата, Бог Кр̣ш̣н̣а се разширил на две и отишъл в домовете и на двамата, но нито царят, нито бра̄хман̣ът разбрали, че Богът е отишъл и в дома на другия. Всеки от тях мислел, че Богът се намира само в неговата къща. Това, че Богът и спътниците му били едновременно и в двете къщи, макар че бра̄хман̣ът и царят мислели, че Той е само в едната къща, е още едно великолепно съвършенство на Върховната Божествена Личност. Това съвършенство се описва в разкритите писания като ваибхава-прака̄ша. Когато Бог Кр̣ш̣н̣а се оженил за шестнайсет хиляди съпруги, пак се разширил в шестнайсет хиляди форми, всяка от които притежавала цялото му могъщество. По същия начин когато Брахма̄ откраднал от Вр̣нда̄вана кравите, теленцата и пастирчетата на Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а се разширил в много нови крави, теленца и момчета.

Бахула̄шва, царят на Видеха, бил много интелигентен и благороден. Той бил удивен, че в дома му са дошли толкова много велики мъдреци и Върховната Божествена Личност. Царят знаел много добре, че обусловената душа, особено когато се занимава със светски дейности, не може да бъде напълно чиста, а Върховната Божествена Личност и чистите предани на Бога са отвъд светските замърсявания. Затова бил удивен, когато Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, и всички велики мъдреци се озовали в дома му, и благодарил на Бог Кр̣ш̣н̣а за тази безпричинна милост.

Той се чувствал много задължен и искал да посрещне гостите си възможно най-добре. Затова поръчал хубави столове и възглавници и Бог Кр̣ш̣н̣а и мъдреците се разположили удобно. Цар Бахула̄шва бил много неспокоен не защото имал някакви затруднения, а поради великия екстаз на любов и преданост. Сърцето му било пълно с нежна обич към Бога и спътниците му и от екстаз очите му се напълнили със сълзи. Той наредил да измият нозете на божествените гости и след това той и семейството му напръскали главите си с водата. После предложил на гостите красиви гирлянди от цветя, сандалов балсам, благовония, нови дрехи, накити, светилници, крави и бикове. По този начин, който подобавал на царското му положение, той обожавал всеки един от тях. След като всички се нахранили добре и се разположили много удобно, Бахула̄шва отишъл при Бог Кр̣ш̣н̣а и хванал лотосовите му нозе. Поставил ги в скута си и докато ги разтривал с ръце, започнал да възхвалява Бога с ласкавия си глас:

„О, Господи, Ти си Свръхдушата във всички живи същества и като наблюдател в сърцето, знаеш какви са дейностите на всеки. Ние сме длъжни постоянно да мислим за твоите лотосови нозе, за да можем да останем в безопасност и да не се отклоним от вечното служене на теб. Тъй като никога не забравям лотосовите Ти нозе, Ти великодушно посети дома ми, за да ми окажеш безпричинната си милост. О, Господи, чували сме, че при най-различни случаи Ти си утвърждавал, че чистите Ти предани са Ти по-скъпи от Бог Балара̄ма и от вечната Ти слугиня богинята на щастието. Твоите предани са Ти по-скъпи от Брахма̄, първородния Ти син, и съм уверен, че Ти така милостиво посети дома ми, за да докажеш божествените си думи. Не мога да си представя как хората остават безбожници и демони дори след като научат за безпричинната Ти милост и обич към преданите, които непрекъснато действат в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Как могат да забравят лотосовите Ти нозе?

О, Господи, ние знаем, че Ти си толкова мил и щедър, че щом някой изостави всичко, за да се посвети напълно на Кр̣ш̣н̣а съзнание, Ти понякога предлагаш самия себе си в замяна на това чисто служене. Ти си се появил в династията Яду, за да осъществиш мисията си и да повикаш обратно всички обусловени души, които гният в греховните деяния на материалното съществуване, и появяването Ти е известно вече в целия свят. О, Господи, Ти си океан от безкрайна милост, любов и нежност, трансценденталната Ти форма е изпълнена с блаженство, знание и вечност. С красивата си форма Кр̣ш̣н̣а Шя̄масундара Ти можеш да покориш сърцето на всеки. Твоето знание е безкрайно и за да научиш хората как да отдават предано служене, Ти си изпратил инкарнацията си Нара-На̄ра̄ян̣а, който се е подлагал на сурови отречения и въздържания в Бадарӣна̄ра̄ян̣а. Моля те, любезно приеми смирените ми почитания в твоите лотосови нозе. О, Господи, умолявам те да останеш заедно с великите мъдреци и бра̄хман̣и поне още няколко дена в дома ми, за да може прахът от лотосовите Ти нозе да освети рода на прочутия цар Ними.“ Бог Кр̣ш̣н̣а не можел да откаже на молбата на своя предан и останал там заедно с мъдреците няколко дни, за да освети град Митхила̄ и всичките му жители.

По същото време и бра̄хман̣ът посрещал Бог Кр̣ш̣н̣а и спътниците му в дома си и бил обзет от трансцендентална радост. Той настанил гостите си на удобни места и затанцувал, като мятал около тялото си своя плащ. Шрутадева, който съвсем не бил богат, предложил на изтъкнатите гости прости дюшеци, дървени трупчета и сламени постелки, но направил всичко възможно, за да ги посрещне добре. Той изрекъл за Бога и придружителите му много възвишени слова и заедно със съпругата си измил нозете на всички. След това взел водата и напръскал с нея цялото си семейство и макар че изглеждал много беден, в този миг бил най-щастливото същество. Когато посрещнал Бог Кр̣ш̣н̣а и придружителите му, в трансценденталната си радост той просто забравил всичко около себе си. После донесъл плодове, благовония, благоуханна вода и глина, листа от туласӣ, стръкове куша и лотосови цветове. Това били евтини неща, които можели да се набавят много лесно, но понеже били предложени с любов и преданост, Бог Кр̣ш̣н̣а и спътниците му ги приели с радост. Съпругата на бра̄хман̣а сготвила прости ястия – ориз и дал, – които Бог Кр̣ш̣н̣а и придружителите му приели с голямо удоволствие, защото им били предложени с любов и преданост. Когато те се нахранили, бра̄хман̣ът Шрутадева си помислил: „Аз съм пропаднал в дълбокия и тъмен кладенец на семейния живот и съм най-окаяното същество. Как стана възможно Бог Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, и великите мъдреци, които го придружават и преобръщат всяко място, което посещават, в свято място за поклонение, да се съгласят да дойдат в дома ми?“ Междувременно гостите свършили обеда си много доволни. Тогава дошъл бра̄хман̣ът Шрутадева заедно със съпругата, децата и другите си роднини, за да отдадат служене на видните гости. Бра̄хман̣ът докоснал лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а и казал:

„Скъпи Господи, Ти си Пуруш̣оттама, Върховната Личност, която е трансцендентална към проявеното и непроявено материално творение. Дейностите на обусловените души в материалния свят нямат нищо общо с твоето положение. Ние знаем, че освен посещението Ти днес в дома ми, Ти, като Парама̄тма̄, от самото начало на творението общуваш с всички живи същества.“

Тези думи на бра̄хман̣а са много поучителни. Истина е, че Върховният Бог, Божествената Личност, в аспекта си Парама̄тма̄ влиза в материалното творение като Маха̄-виш̣н̣у, Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и Кш̣ӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и съвсем приятелски стои в тялото редом с обусловената душа. Следователно всяко живо същество е заедно с Бога още от самото начало, но поради изкривеното съзнание, с което живее, не може да разбере това. Но когато превърне съзнанието си в Кр̣ш̣н̣а съзнание, веднага може да разбере как Кр̣ш̣н̣а се опитва да помогне на обусловените души да се измъкнат от материалните мрежи.

Шрутадева продължил: „Скъпи Господи, Ти влизаш в материалния свят сякаш насън. Докато спи, обусловената душа създава лъжливи и ефимерни светове, занимава се с множество илюзорни дейности – понякога става цар, друг път става жертва на убийство или пък отива в непознат град – всичко това са мимолетни дейности. Ти влизаш в материалния свят също в спящо състояние, за да сътвориш едно временно проявление – не защото имаш нужда от него, а заради обусловените души, които искат да Ти подражават като на наслаждаващ се. Наслаждението на обусловените души в материалния свят е кратковременно и нереално. И въпреки това обусловените души не могат сами да създадат временните условия за недействителното си наслаждение. За да изпълниш желанията им, макар и временни и илюзорни, Ти влизаш в това временно проявление и им помагаш. Така Ти ставаш постоянен спътник на обусловената душа от момента на самото ѝ влизане в материалния свят. Когато обусловената душа влезе в съприкосновение с чистите предани и се заеме с предано служене, което започва със слушане на разкази за трансценденталните Ти забавления, с възхваляване на трансценденталните Ти дейности, с обожаване на вечната Ти форма в храма, с отдаване на молитви на теб и с обсъждане и разбиране на трансценденталното Ти положение, тя постепенно се освобождава от замърсяванията на материалното битие. Сърцето ѝ се пречиства от материалния прах и Ти постепенно се разкриваш в сърцето на предания. Макар че Ти си постоянно с обусловената душа, Ти ѝ се разкриваш само когато тя се пречисти с предано служене. Другите, които са объркани от плодоносните дейности било заради ведическите предписания или заради традиционните взаимоотношения и не се заемат с предано служене, попадат в плен на измамното щастие в телесната представа за живота. Ти не се разкриваш на такива личности и оставаш далеч от тях. Но този, който се посвети да Ти служи предано и пречисти сърцето си, като постоянно възпява святото Ти име, може много лесно да разбере, че Ти си неговият вечен, неизменен спътник.

В сърцето на предания Ти даваш напътствия, с които той може много бързо да се върне вкъщи, обратно при тебе. Тези твои преки наставления доказват съществуването Ти в сърцето му, докато за човека, който има само физическа представа за живота и постоянно се отдава на сетивно наслаждение, Ти винаги оставаш покрит от завесата на йога-ма̄я̄. Такъв човек не може да осъзнае, че Ти си много близо, че стоиш в самото му сърце. Един неотдаден може да те възприеме само като окончателната смърт. Има разлика, когато котката носи в устата си своите малки и когато носи някой плъх. Плъхът в устата на котката предчувства смъртта си, а котенцата чувстват майчината обич. По подобен начин Ти присъстваш за всички, но неотдаденият те чувства като непреклонната, безмилостната смърт, докато за предания Ти си върховният наставник и философ. Безбожниците осъзнават присъствието на Бога като смъртта, но преданите винаги усещат присъствието Ти в сърцето си, получават указания от теб и живеят трансцендентално, недокоснати от замърсяванията на материалния свят.

Ти си върховният повелител и разпоредител на действията на материалната природа. Безбожниците наблюдават тези действия, но не могат да те открият като тяхна първоначална основа. А един предан може да види ръката Ти във всяко движение на материалната природа. Завесата на йога-ма̄я̄ не може да покрие очите на твоите предани, но покрива очите на неотдадените. Те не могат да те видят лице в лице, както човек не може да види слънцето, когато зрението му препречват облаци. Но тези, които летят над облака, виждат истинската, ярката слънчева светлина. О, Господи, приеми смирените ми почитания. О, скъпи мой лъчезарни Боже, аз съм твоят вечен слуга. Моля те, милостиво ми кажи какво мога да направя за теб. Когато не те виждат, обусловените души чувстват оковите на материалните замърсявания като три вида материални страдания. Щом започнат да те виждат благодарение на развиването на Кр̣ш̣н̣а съзнание, всички нещастия в материалното битие изчезват.“

По природа Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, е много благосклонен към преданите си. Той бил много удовлетворен, когато изслушал молитвите на Шрутадева, изречени с чиста преданост, хванал го за ръцете и му казал: „Скъпи Шрутадева, великите мъдреци и святите личности бяха толкова милостиви към теб и дойдоха лично да те видят. Ти трябва да приемеш това като голямо щастие. Те милостиво пътуват с мен и навсякъде, където отидат, само с допира от праха на лотосовите си нозе правят мястото чисто и трансцендентално. Хората са свикнали да посещават храмовете на Бога. Те посещават и святите места за поклонение и след дълго извършване на тази дейност, след много обожавания и докосвания, постепенно се пречистват. Но силата на великите мъдреци и святите личности е толкова голяма, че когато ги види, човек се пречиства напълно.

Нещо повече, самите места за поклонение и полубоговете получават пречистващата си сила по милостта на святите личности. Едно място за поклонение става свято поради присъствието там на святи личности. Скъпи Шрутадева, когато някой се роди като бра̄хман̣а, той веднага става най-съвършен от всички човешки същества. И ако такъв бра̄хман̣а запази себеудовлетворението си, ако извършва отречения, изучава Ведите и ми отдава предано служене, съответстващо на дълга му – или иначе казано, ако стане ваиш̣н̣ава, – колко е славно тогава неговото величие! Моята форма на четириръкия На̄ра̄ян̣а не ме радва толкова, нито ми е толкова скъпа, колкото един бра̄хман̣а ваиш̣н̣ава. Бра̄хман̣а означава „този, който добре познава ведическото знание“. Един бра̄хман̣а е символ на съвършеното знание, а Аз съм завършеното проявление на всички богове. Неинтелигентните хора не разбират, че Аз съм най-висшето знание, нито разбират силата на един ваиш̣н̣ава бра̄хман̣а. Те са подвластни на трите проявни форми на материалната природа, затова се осмеляват да укоряват мен и моите чисти предани. Един бра̄хман̣а ваиш̣н̣ава, т.е. предан, достигнал вече брахминското равнище, може да ме открие вътре в сърцето си и затова уверено прави заключението, че цялото космическо проявление и различните му аспекти са породени от различните енергии на Бога. Така той има правилна представа за материалната природа и за цялостната материална енергия и във всяко действие вижда само мен и никой друг.

Скъпи Шрутадева, затова можеш да приемеш тези велики личности, бра̄хман̣и и мъдреци за мои истински представители. Ако ги обожаваш с вяра, ще обожаваш и самия мен по-ревностно. Аз смятам, че е по-добре да се обожават преданите ми, отколкото да се отдава пряко обожание на мен. Ако някой се опита да ме обожава пряко, без да обожава преданите ми, Аз няма да приема, макар и обожанието да се върши с голямо великолепие.“

Така под ръководството на Бога бра̄хман̣ът Шрутадева и царят на Митхила̄ обожавали Кр̣ш̣н̣а и последователите му – великите мъдреци и святите бра̄хман̣и – на едно и също равнище в духовно отношение. И двамата постигнали върховната цел – да се възнесат в духовния свят. Преданите не знаят никой друг, освен Бог Кр̣ш̣н̣а, и самият Кр̣ш̣н̣а е много привързан към тях. Бог Кр̣ш̣н̣а останал в Митхила̄ едновременно в къщата на бра̄хман̣а Шрутадева и в двореца на цар Бахула̄шва. И след като ги възнаградил щедро с трансценденталните си наставления, се върнал обратно в столицата си Два̄рака̄.

Поуката, която получаваме от тази случка, е че Богът приел по един и същ начин, на едно и също равнище цар Бахула̄шва и бра̄хман̣а Шрутадева, защото и двамата били чисти предани. Това е качеството, с което можем да получим признанието на Върховната Божествена Личност. В сегашната епоха е станало мода човек да се гордее, че се е родил в семейство на кш̣атрия или на бра̄хман̣а и можем да срещнем личности без никакви други достойнства, освен твърдението им, че са бра̄хман̣и, кш̣атрии или вайши. Но в писанията се казва: калау шӯдра-самбхава – „В епохата на Кали всички са шӯдри.“ Това е така, защото не се извършват пречистващите церемонии, наречени сам̇ска̄ра, които започват още от бременността на майката и свършват със смъртта на човека. Само заради произхода си никой не може да бъде смятан за член на някоя каста, особено на висшите – бра̄хман̣а, кш̣атрия и вайшя. Ако човек не се пречисти чрез церемонията за даване на семе, или Гарбха̄дха̄на-сам̇ска̄ра, веднага попада в групата на шӯдрите, защото само те не се подлагат на това пречистване. Половият живот без пречистващия процес на Кр̣ш̣н̣а съзнание е само един процес на изхвърляне на семе, извършван от шӯдрите и от животните. Но Кр̣ш̣н̣а съзнание е най-висшето съвършенство и всеки, който го следва, може да достигне до равнището на един ваиш̣н̣ава. А това включва и всички качества на един бра̄хман̣а. Ваиш̣н̣авите се учат да се освободят от четирите вида греховни дейности – извънбрачен полов живот, хазарт, приемане на възбудители и на месна храна. Човек не може да достигне брахминско равнище, без да притежава тези качества, а без да бъде издигнат бра̄хман̣а, не може да стане чист предан.