Бра̄хман̣ът Суда̄ма̄ получава благословията на Кр̣ш̣н̣а

Бог Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност и Свръхдушата във всички живи същества, познава много добре сърцата на всички. Той е особено благосклонен към преданите бра̄хман̣и. Бог Кр̣ш̣н̣а се нарича още брахман̣ядева, което означава, че е обожаван от бра̄хман̣ите. Следователно този предан, който напълно се е отдал на Върховната Божествена Личност, вече е постигнал положението на един бра̄хман̣а. Човек не може да достигне Върховния Брахман, Бог Кр̣ш̣н̣а, без да стане бра̄хман̣а. Кр̣ш̣н̣а полага особени грижи да отстранява страданията на преданите си и е единственото убежище за чистите предани.

Бог Кр̣ш̣н̣а разговарял дълго със Суда̄ма̄ Випра за миналите им преживявания. После просто за да се наслади на присъствието на стария си приятел, Бог Кр̣ш̣н̣а се усмихнал и казал: „Скъпи приятелю, какво си ми донесъл? Изпратила ли е съпругата ти нещо вкусно за мен?“ Докато говорел с приятеля си, Бог Кр̣ш̣н̣а го гледал и се усмихвал с много любов. Той продължил: „Скъпи приятелю, сигурно си донесъл от къщи някакъв подарък за мен.“

Бог Кр̣ш̣н̣а знаел, че Суда̄ма̄ не може да се реши да му даде жалкия ориз, който явно не бил подходящ за него. Бог Кр̣ш̣н̣а знаел какво мисли Суда̄ма̄ Випра и казал: „Скъпи приятелю, Аз наистина нямам нужда от нищо, но ако някой мой предан ми предложи нещо с любов, Аз го приемам с голямо удоволствие, дори и да е нещо съвсем незначително. От друга страна, ако някой не е предан, дори и да ми предлага много ценни неща, Аз не ги приемам. Всъщност Аз приемам само това, което ми се предлага с преданост и любов, иначе колкото и да е ценен някой предмет, не го приемам. Ако моите чисти предани ми предложат нещо съвсем дребно – малко цвете, малко листо, малко вода, – но напоят дара си с предана любов, тогава не само че ще го приема с радост, но и с голямо удоволствие ще го опитам.“

Бог Кр̣ш̣н̣а уверил Суда̄ма̄ Випра, че с радост ще приеме ориза, който е донесъл от къщи, но поради прекомерната си стеснителност Суда̄ма̄ Випра все още се колебаел да го даде на Бога. Той си мислел: „Как да предложа на Кр̣ш̣н̣а такова нищожно нещо?“ И само навел глава.

Бог Кр̣ш̣н̣а, Свръхдушата, знае всичко, което става във всички сърца. Той знае какви са намеренията и нуждите на всички. Така че знаел коя е причината за идването на Суда̄ма̄ Випра. Кр̣ш̣н̣а знаел, че той е дошъл по молба на съпругата си, тласкан от мъчителна бедност. Той мислел за Суда̄ма̄ като за свой много скъп приятел от ученическите години и знаел, че приятелската обич на Суда̄ма̄ към него никога не е била замърсена от желания за материална изгода. Кр̣ш̣н̣а си помислил: „Суда̄ма̄ не е дошъл да иска нещо от мен. Бил е задължен от молбата на съпругата си и е дошъл да ме види само за да ѝ достави удоволствие.“ Затова Бог Кр̣ш̣н̣а решил да даде на Суда̄ма̄ Випра повече материални богатства, отколкото може да си представи дори самият небесен цар.

След това взел вързопчето с ориза, което висяло на рамото на бедния бра̄хман̣а, завито в един от ъглите на наметката му, и възкликнал: „О, какво е това? Скъпи приятелю, ти си ми донесъл такъв хубав и вкусен ориз!“ И насърчил Суда̄ма̄ Випра: „Мисля, че този ориз ще задоволи не само мен, но и цялото творение.“ От тези думи става ясно, че Кр̣ш̣н̣а, който е изначалният източник на всичко, е основата на цялото творение. Когато поливаме корена на дървото, водата мигновено се разпределя във всичките му части. По подобен начин това, което предложим на Кр̣ш̣н̣а или което направим за Кр̣ш̣н̣а, е най-благотворното деяние за всички, защото ползата от този дар се разпределя за цялото творение. Любовта към Кр̣ш̣н̣а облагодетелства всички живи същества.

Докато разговарял със Суда̄ма̄ Випра, Бог Кр̣ш̣н̣а изял една хапка от ориза и когато посегнал да вземе втора, самата богиня на щастието Рукмин̣ӣдевӣ хванала ръката му, за да го възпре. Тя казала: „О, Господи, тази хапка ориз е достатъчна, за да осигури на този, който я е предложил, неимоверно богатство не само в този живот, но и в следващия.“ Това показва, че когато храната се предложи на Бог Кр̣ш̣н̣а с любов и преданост и Той с радост я приеме от предания, Рукмин̣ӣдевӣ, богинята на щастието, става толкова задължена на този предан, че лично отива в дома му и превръща този дом в най-разкошното жилище на света. Ако някой храни добре На̄ра̄ян̣а, богинята на щастието Лакш̣мӣ веднага става гост в неговия дом – това означава, че домът му потъва в богатства. Ученият бра̄хман̣а Суда̄ма̄ прекарал нощта в дома на Бог Кр̣ш̣н̣а и се чувствал така, сякаш се намира на някоя от планетите във Ваикун̣т̣ха. В действителност той живеел във Ваикун̣т̣ха, защото мястото, където живеят Бог Кр̣ш̣н̣а, изначалният На̄ра̄ян̣а, и богинята на щастието Рукмин̣ӣдевӣ, не се различава от Ваикун̣т̣халока, духовните планети.

В двореца на Бог Кр̣ш̣н̣а ученият бра̄хман̣а Суда̄ма̄ не получил от Кр̣ш̣н̣а никакви средства, но решил да не моли за нищо. На следващата сутрин тръгнал да се връща вкъщи и постоянно мислел за приема, който му оказал Кр̣ш̣н̣а. Така той бил потънал в трансцендентално блаженство. През целия път към къщи той си припомнял дейностите на Бог Кр̣ш̣н̣а и се чувствал много щастлив, че го е видял.

Бра̄хман̣ът си мислел: „Най-голямото удоволствие е да видиш Бог Кр̣ш̣н̣а, който е толкова отдаден на бра̄хман̣ите. Какъв голям почитател на брахминската култура е Той! Той е самият Върховен Брахман и въпреки това отвръща на бра̄хман̣ите с взаимност. Той храни към тях такава почит, че притисна до гърдите си един беден бра̄хман̣а като мен, макар че не прегръща никого другиго, освен богинята на щастието. Как е възможно аз, бедният и грешен бра̄хман̣а, да се меря с Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а, който е единственото убежище на богинята на щастието? И въпреки това понеже съм бра̄хман̣а, Той ме прегърна от все сърце с двете си трансцендентални ръце. Бог Кр̣ш̣н̣а бе толкова мил с мен, че ми разреши да седна на ложето, на което лежи богинята на щастието. Той се държа с мен като с истински брат. Как ще мога да проумея колко съм му задължен? Самата богиня на щастието, Шрӣматӣ Рукмин̣ӣдевӣ, започна да ми вее с ча̄марата, когато бях уморен. Тя пренебрегна възвишеното си положение на първа царица на Бог Кр̣ш̣н̣а. Върховната Божествена Личност ми отдаваше служене заради дълбокото си уважение към бра̄хман̣ите. Всъщност Кр̣ш̣н̣а наистина ме обожаваше – разтри нозете ми и ми даде да ям от собствената му ръка! Всички в цялата вселена обожават лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а, стремейки се към издигане до райските планети, освобождение, материални богатства или усъвършенстване на мистичните сили в йога. Въпреки това Богът бе толкова мил с мен, че не ми даде нито грош, защото знаеше много добре, че аз съм беден човек, който ако получи пари, може да се възгордее, да се пристрасти към материалното богатство и да го забрави.“

Думите на бра̄хман̣а Суда̄ма̄ са верни. Човек, който е много беден и се моли на Бога да го благослови с материално богатство, веднага забравя задълженията си към Бога, ако по някакъв начин се сдобие с такова богатство. Затова Богът не предлага богатства на преданите си, освен ако положението им не е наистина бедствено. Дори напротив, ако един начинаещ предан служи много искрено на Бога, но в същото време желае материално богатство, Богът прави така, че да не го получи.

С тези мисли ученият бра̄хман̣а постепенно наближил дома си. Но там видял, че всичко е променено до неузнаваемост. Видял, че на мястото на къщурката му се издигат високи дворци, построени от скъпоценни камъни, които искрели като слънцето, луната и огнените пламъците. Освен големите дворци, на равни разстояния се ширели прекрасно подредени паркове, в които се разхождали красиви мъже и жени. В тях имало хубави езера, в които цъфтели лотоси и прелестни лилии и прелитали цели ята разноцветни птици. При вида на това чудно преобразяване на родното му място бра̄хман̣ът се замислил: „Откъде са дошли тези промени? Мой ли е този дом или принадлежи на някой друг? Ако това е същото място, където живеех преди, как тогава е станало така неузнаваемо?“

Докато ученият бра̄хман̣а размишлявал, се приближили неколцина красиви мъже и жени, за да го посрещнат. Чертите им напомняли лицата на полубоговете, съпровождали ги певци и музиканти. Всички пеели празнични песни. Съпругата на бра̄хман̣а много се зарадвала, като чула вестта за пристигането му и бързо се завтекла навън. Тя била толкова красива, че сякаш самата богиня на щастието идвала да го посрещне. Щом видяла пред себе си съпруга си, сълзи на радост потекли от очите ѝ, гласът ѝ се задавил и тя не могла да му каже нищо. Тя просто затворила очи в екстаз, поклонила се пред съпруга си с много любов и вътре в себе си пожелала да го прегърне. Тя била накичена със златна огърлица и други бижута и сред прислужниците си приличала на съпругата на някой полубог, която току-що е слязла от въздушния кораб. Бра̄хман̣ът бил удивен, като видял, че жена му е станала толкова красива и покорен от голяма обич, влязъл с нея в двореца, без да каже нито дума.

Щом бра̄хман̣ът влязъл в покоите си, видял, че това са не обикновени стаи, а жилището на самия небесен цар. Дворецът бил заобиколен от много колони, направени от скъпоценни камъни. Креслата и леглата били изваяни от слонова кост, инкрустирани със злато и скъпоценни камъни, а постелите били бели като млечна пяна и меки като лотос. Виждали се окачени много ча̄мари със златни дръжки и много златни тронове, чиито възглавници били меки като лотосовите листенца. На много места имало кадифени и копринени балдахини, навсякъде висели бисерни нанизи. Дворецът бил изграден от изключителен прозрачен мрамор, гравиран с изумруди. Всички жени вътре носели светилници от скъпоценни камъни. Пламъците и скъпоценните камъни разпръсквали необичайно ярка светлина. Бра̄хман̣ът разбрал, че положението му се е променило съвсем неочаквано и тъй като не можел да определи причината за тази внезапна промяна, се замислил дълбоко как е могло това да се случи.

Той мислел: „От самото си рождение съм живял в крайна бедност. Каква ли може да е причината за това огромно и нечакано богатство? Не виждам никаква друга причина, освен всемилостивия поглед на моя приятел Бог Кр̣ш̣н̣а, старейшината на династията Яду. Очевидно това са даровете на безпричинната милост на Бог Кр̣ш̣н̣а. Богът е себеудовлетворен, Той е съпруг на богинята на щастието и затова притежава шестте съвършенства в пълна степен. Той е в състояние да разбере мислите на предания си и щедро да изпълнява желанията му. Всичко това е сторено от моя приятел Бог Кр̣ш̣н̣а. Моят красив тъмнокож приятел Кр̣ш̣н̣а е много по-щедър от облака, който пълни с вода необятния океан. Облакът носи щедрия си дъжд нощем, за да не безпокои земеделеца. И въпреки това когато се събуди на другата сутрин, земеделецът мисли, че не е валяло достатъчно. Така и Богът изпълнява желанията на всеки според положението му и при все това този, който не е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, смята, че даровете на Бога не удовлетворяват желанието му. А когато Богът получи нещо дребно, но предложено му с любов и преданост от неговите предани, Той смята това за голям и скъп подарък. Аз съм много ярък пример в това отношение. Аз му предложих само една хапка ориз и в замяна Той ми даде великолепие и разкош, които надминават богатствата на небесния цар.“

Богът всъщност няма нужда от това, което преданите му предлагат, защото Той е себеудовлетворен. Ако преданият предложи нещо на Бога, това е само в негова полза, защото всичко, което подарим на Бога, ни се връща милиони пъти. Човек не губи, когато дава на Бога, а печели хилядократно.

Бра̄хман̣ът се чувствал много задължен на Кр̣ш̣н̣а и си помислил: „Моля се да имам приятелството на Бог Кр̣ш̣н̣а, да му отдавам служене и да се посветя изцяло на него с любов и преданост, живот след живот. Не искам никакви богатства. Желая само да не забравям неговото служене. Искам единствено да общувам с чистите му предани. Нека умът и дейностите ми да бъдат неизменно насочени към неговото служене. Нероденият Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, знае, че много велики личности са падали от положението си заради прекомерното си богатство. Затова понякога когато преданите го молят да им даде някакво богатство, Той не им го дава. Той се грижи с много внимание за преданите си. Богът не дава богатство на този, чието положение в преданото служене не е устойчиво, защото той може да падне, тъй като се намира в материалния свят. Това също е проявление на безпричинната милост на Бога към неговите предани. Първата му грижа е те да не паднат. Той е като добронамерен баща, който не поверява много богатства в ръцете на неукрепналия си син, но когато той порасне и вече знае как да употребява парите, му дава цялата съкровищница.“

Ученият бра̄хман̣а решил, че богатствата, които получил от Бога, не трябва да бъдат използвани за невъздържано сетивно наслаждение, а за служене на Бога. Бра̄хман̣ът приел новопридобитото богатство, но направил това с дух на отречение и непривързаност към сетивното наслаждение. И заживял много мирно със съпругата си, приемайки всички богатства и удобства като праса̄дам на Бога. Той се наслаждавал на разнообразна храна, която предлагал на Бога и след това я приемал като праса̄дам. Ако по милостта на Бога сме получили богатства, слава, сила, образование и красота, наш дълг е да смятаме, че те са дарове на Бога и да ги използваме, за да му служим, а не за да доставяме удоволствие на сетивата си. Ученият бра̄хман̣а запазил положението си и не само че не пропаднал заради това огромно богатство, но любовта и привързаността му към Кр̣ш̣н̣а нараствали от ден на ден. Материалното богатство може да е причина както за падане, така и за освобождение, в зависимост от целите, за които се използва. Ако богатството се използва са сетивно наслаждение, то става причина за падение, а ако се използва за служене на Бога, е причина за освобождение.

От взаимоотношенията на Бог Кр̣ш̣н̣а и Суда̄ма̄ Випра става ясно, че Върховната Божествена Личност е много, много удовлетворена от този, който притежава брахмински качества. Един достоен бра̄хман̣а като Суда̄ма̄ Випра е предан на Бог Кр̣ш̣н̣а. Затова е казано: бра̄хман̣а ваиш̣н̣авах̣ – „Бра̄хман̣ите са ваиш̣н̣ави.“ Или пък: бра̄хман̣ах̣ пан̣д̣итах̣. Пан̣д̣ита означава изключително учена личност. Един бра̄хман̣а не може да бъде глупав или необразован. И така, има два вида бра̄хман̣и: ваиш̣н̣ави и пан̣д̣ити. Пан̣д̣ити са тези, които са учени, но все още не са предани на Бога (ваиш̣н̣ави). Бог Кр̣ш̣н̣а не е особено доволен от тях. За да привлечеш Върховната Божествена Личност, не е достатъчно само да имаш качествата на учен бра̄хман̣а. Един бра̄хман̣а трябва не само да притежава подходящи качества, съответстващи на изискванията на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, Шрӣмад Бха̄гаватам и други писания, но същевременно трябва да е велик предан на Бог Кр̣ш̣н̣а. Бог Кр̣ш̣н̣а се наслаждава на всички жертвоприношения и отречения и много обича бра̄хман̣и като Суда̄ма̄ Випра. От самото държание на Бог Кр̣ш̣н̣а можем да видим как се прекланя Той пред такива бра̄хман̣и. Следователно съвършенството на човешкия живот е да станеш бра̄хман̣а-ваиш̣н̣ава като Суда̄ма̄ Випра.

Суда̄ма̄ Випра осъзнал, че макар и Бог Кр̣ш̣н̣а да е недостижим, Той позволява на преданите си да го завладеят. Той осъзнал колко е милостив Бог Кр̣ш̣н̣а към него и постоянно се намирал в транс, потънал в мисли за Кр̣ш̣н̣а. Поради това постоянно общуване с Бог Кр̣ш̣н̣а целият мрак на материалните замърсявания, които били останали в сърцето му, се стопил напълно и много скоро той се издигнал до духовното царство, което е крайната цел на всички святи личности, постигнали съвършенство в живота.

Шукадева Госва̄мӣ казва, че всички, които слушат историята за Суда̄ма̄ Випра и Бог Кр̣ш̣н̣а, ще узнаят колко привързан е Бог Кр̣ш̣н̣а към преданите бра̄хман̣и. И всеки, който слуша тази история, постепенно ще развие качествата на Суда̄ма̄ Випра и ще се възнесе в духовното царство на Бог Кр̣ш̣н̣а.