Как била видяна вселенската форма

След тази случка Васудева помолил Гаргамуни, свещенослужителя на семейството, да посети къщата на Нанда Маха̄ра̄джа, за да направи астрологически изчисления за бъдещия живот на Кр̣ш̣н̣а. Гаргамуни бил велик свят мъдрец, който бил понесъл много отречения и въздържания и бил избран за свещенослужител на династията Яду. Когато Гаргамуни пристигнал в дома на Нанда Маха̄ра̄джа, Нанда много се зарадвал, че го вижда, веднага се изправил и с допрени длани отдал смирените си почитания. Той посрещнал Гаргамуни с чувството, с което човек обожава Бога, Върховната Божествена Личност. Предложил му удобно място за сядане и когато той се разположил, Нанда Маха̄ра̄джа го поздравил сърдечно. Той се обърнал към него много почтително: „Скъпи бра̄хман̣а, ти влизаш в домовете на семейните единствено, за да просвещаваш. Винаги заети със семейните си задължения, ние забравяме истинския си дълг, себепознанието. Ти идваш при нас, за да ни просветлиш поне малко по отношение на духовния ни живот. Няма никаква друга причина за посещенията ти при семейните.“ Всъщност една свята личност или един бра̄хман̣а нямат работа при семейните, които винаги са заети с печелене на пари. Единствената причина, поради която святите личности и бра̄хман̣ите посещават домовете на семейните, е за да ги просвещават. Ако някой попита защо семейните сами не отиват при святите личности или при бра̄хман̣ите, за да получат просвещение, трябва да му отговорим, че те са много ограничени. Обикновено семейните мислят, че първостепенното им задължение е да уреждат семейните си работи, а себепознанието, получаването на просветление в духовната наука, стои на второ място. Само от състрадание святите личности отиват в домовете на семейните.

Нанда Маха̄ра̄джа нарекъл Гаргамуни един от великите авторитети в астрологическата наука. Предвижданията на астрологията, например предвиждането на лунните и слънчевите затъмнения, се извършват с необикновени изчисления и с помощта на това знание човек може да узнае бъдещето много точно. Гаргамуни бил много вещ в това знание. С помощта на тази наука човек може да разбере какви са били миналите му дейности и с последствията от тях да се наслаждава или да страда в този си живот.

Също така Нанда Маха̄ра̄джа нарекъл Гаргамуни най-добър сред бра̄хман̣ите. Бра̄хман̣а е този, който е овладял знанието за Върховния Абсолют. Ако човек не притежава това знание, не може да бъде признат за бра̄хман̣а. Точната дума, използвана в тази връзка, е брахма-вида̄м и това означава „този, който много добре познава Върховния“. Един бра̄хман̣а е в състояние да помага на по-низшите касти – на кш̣атриите и на вайшите. Шӯдрите нямат право на такива пречистващи обреди. Бра̄хман̣ите са смятани за духовни учители и свещенослужители на кш̣атриите и вайшите. Нанда Маха̄ра̄джа бил вайшя и приел Гаргамуни като издигнат бра̄хман̣а. Затова му поверил двамата си сина Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма да ги пречисти. Той се съгласил, че не само двете момчета, но и всички човешки същества непосредствено след раждането си трябва да приемат за духовен учител издигнат бра̄хман̣а.

На тази молба Гаргамуни отвърнал така: „Васудева ме изпрати, за да подготвя церемониите за пречистването на тези момчета, най-вече на Кр̣ш̣н̣а. Аз съм свещенослужител на техния род и с изненада откривам, че Кр̣ш̣н̣а е син на Девакӣ.“ С помощта на астрологическите си изчисления Гаргамуни разбрал, че Кр̣ш̣н̣а е син на Девакӣ, но е поверен на грижите на Нанда Маха̄ра̄джа, което самият Нанда не знаел. По заобиколен начин той казал, че както Балара̄ма, така и Кр̣ш̣н̣а са синове на Васудева. Че Балара̄ма е син на Васудева, вече се знаело, защото там била майка му Рохин̣ӣ, но Нанда Маха̄ра̄джа не знаел това за Кр̣ш̣н̣а. По заобиколен начин Гаргамуни открил истината, че Кр̣ш̣н̣а е син на Девакӣ. Гаргамуни предупредил още Нанда Маха̄ра̄джа, че ако се извърши пречистваща церемония, Кам̇са, който е много грешен по природа, ще разбере, че Кр̣ш̣н̣а е син на Девакӣ и Васудева. Според астрологическите изчисления Девакӣ не можела да има дъщеря, макар че всички мислели, че осмото ѝ дете е момиче. По този начин Гаргамуни дал да се разбере, че момиченцето е било родено от Яшода̄, а Кр̣ш̣н̣а – от Девакӣ, след което те са били разменени. Момиченцето, или Дурга̄, също беше казало на Кам̇са, че детето, което ще го убие, вече е родено някъде другаде. Гаргамуни заключил: „Ако дам име на детето ти и То изпълни предсказанието на момиченцето за Кам̇са, може би грешният демон ще дойде и ще го убие след свършването на церемонията. Не искам да поемам отговорност за тези бъдещи нещастия.“

Като чул думите на Гаргамуни, Нанда Маха̄ра̄джа рекъл: „Щом има такава опасност, по-добре да не подготвяме голяма и богата церемония. По-добре е просто да прочетеш ведическите химни и така да извършиш пречистващата церемония. Ние принадлежим към кастата на два пъти родените и аз искам да се възползвам от присъствието ти. Много те моля, извърши церемонията за даване на име, но без външно великолепие.“ Нанда Маха̄ра̄джа искал да запази в тайна церемонията и същевременно да се възползва от присъствието на Гаргамуни и да я отпразнува.

След горещата молба на Нанда Маха̄ра̄джа Гаргамуни извършил церемонията в обора на Нанда, колкото се може по-тайно. Той му казал, че Балара̄ма, синът на Рохин̣ӣ, ще носи голяма радост на роднините и близките си и затова ще бъде наричан Ра̄ма. След време Той ще стане необикновено силен и затова ще го наричат Балара̄ма. После Гаргамуни казал: „Тъй като твоят род и родът на Яду са много тясно свързани и са приятелски родове, Балара̄ма ще бъде наричан и Сан̇каршан̣а.“ И така, Гаргамуни дал на сина на Рохин̣ӣ три имена: Балара̄ма, Сан̇каршан̣а и Баладева. Но той много предпазливо заобиколил факта, че Балара̄ма се е появил в утробата на Девакӣ, а впоследствие е бил прехвърлен в утробата на Рохин̣ӣ. Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма са истински братя, защото и двамата са синове на Девакӣ.

После Гаргамуни казал на Нанда Маха̄ра̄джа: „Що се отнася до другото момче, в различните юги (милениуми) То е имало различен цвят на кожата. Първо кожата му е била бяла, след това червена, после жълта, а сега е черна на цвят. Освен това по-рано То е било син на Васудева, затова трябва да се нарича Ва̄судева, или Кр̣ш̣н̣а. Някои ще го наричат Кр̣ш̣н̣а, други – Ва̄судева. Но ти трябва да знаеш едно: в съответствие с различните си забавления синът ти е имал много, много други имена и дейности.“

След това Гаргамуни намекнал на Нанда, че синът му ще се нарича и Гиридха̄рӣ заради необикновеното си забавление – повдигането на хълма Говардхана. Тъй като можел да вижда и бъдещето, и миналото, Гаргамуни казал: „Аз знам всичко за неговите дейности и имена, но другите не знаят. Това дете ще доставя голяма радост на всички пастири и крави. То ще бъде много известно във Вр̣нда̄вана и ще ви донесе най-голямо щастие. Благодарение на неговото присъствие вие ще преминете незасегнати през всички материални бедствия, напук на враждебните сили.“

Гаргамуни казал още: „Скъпи царю на Враджа, в миналите си раждания това дете неведнъж е защитавало добродетелните хора от крадци и измамници, когато е имало срив в управлението. Детето ти е толкова силно, че тези, които станат негови преданоотдадени, никога няма да бъдат тормозени от врагове. Както Виш̣н̣у винаги покровителства полубоговете, така На̄ра̄ян̣а, Върховната Божествена Личност, винаги ще покровителства преданоотдадените на твоето дете. То ще придобие сила, красота, богатство – всичко, – равни на тези на На̄ра̄ян̣а, Върховната Божествена Личност. Затова ще те посъветвам да го гледаш много грижливо, за да може да израсне необезпокоявано от нищо.“ След това Гаргамуни казал на Нанда Маха̄ра̄джа, че Бог На̄ра̄ян̣а му е дал син, равен на самия На̄ра̄ян̣а, защото Нанда е негов велик преданоотдаден. Същевременно Гаргамуни отбелязал: „Много демони ще нападат сина ти, затова ти го пази много внимателно.“ Така Гаргамуни убедил Нанда Маха̄ра̄джа, че негов син е станал самият На̄ра̄ян̣а. Той описал трансценденталните качества на сина на Нанда по най-различни начини. И след като казал всичко това, Гаргамуни се върнал у дома си. Нанда Маха̄ра̄джа се чувствал най-щастливият човек и бил много доволен, че е получил такава благословия.

Не минало много време и Балара̄ма и Кр̣ш̣н̣а започнали да пълзят на мъничките си ръчички и коленца. Това доставяло огромна радост на майките им. Звънчетата, привързани към глезените и кръстчетата им, издавали приятен звън и двете деца се движели насам-натам много прелестно. Често те се плашели от другите и тичали да се скрият при майките си. Понякога се случвало да паднат в глинестата кал на Вр̣нда̄вана и тогава се връщали при майките си целите изпоцапани с шафран и пръст. Всъщност с шафран и сандалов балсам ги мажели майките им, но тъй като пълзели в разкаляната глина, двете деца се омазвали целите и с глина. Щом те допълзявали, Яшода̄ и Рохин̣ӣ ги взимали в скута си, покривали ги с края на саритата си и им давали да сучат. Докато бебетата сучели, майките им виждали мъничките им зъбки, поникнали съвсем наскоро. И радостта им, че децата растат, ставала все по-голяма. Понякога палавите момченца долазвали чак до обора на кравите, хващали се за опашката на някое теленце и се изправяли. Уплашени, теленцата тутакси се разбягвали и ги овъргалвали в глината и в кравешкия тор. Яшода̄ и Рохин̣ӣ викали всичките си приятелки и съседки, гопӣте, да се посмеят на тези лудории. Гопӣте потъвали в трансцендентално блаженство, когато гледали детските забавления на Кр̣ш̣н̣а. От удоволствие те започвали високо да се смеят.

Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма били толкова немирни, че майките им непрекъснато трябвало да ги опазват от крави, бикове, маймуни, вода, огън, птици и от какво ли не още, докато вършели домакинската си работа. Те постоянно се притеснявали за децата и за домакинството и никога нямали нито миг спокойствие. Много скоро Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма започнали да се изправят и полекичка да движат крачката си. Когато Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма проходили, си намерили другарчета на своя възраст и заедно с тях доставяли на гопӣте, особено на майка Яшода̄ и на Рохин̣ӣ, най-висшето трансцендентално удоволствие.

Всичките гопӣ, приятелки на Яшода̄ и Рохин̣ӣ, се радвали на детските лудории на Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма във Вр̣нда̄вана. Понеже искали да се насладят на още по-голямо блаженство, те се събрали и всички заедно отишли при майка Яшода̄, за да се оплачат от непослушните момчета. Кр̣ш̣н̣а седял при майка си и всички по-възрастни гопӣ започнали да се оплакват от него така, че Той да ги чува. Те казали: „Скъпа Яшода̄, защо не усмириш малко твоя палав Кр̣ш̣н̣а? Заедно с Балара̄ма Той идва по къщите ни всяка сутрин и вечер и преди доенето на кравите. Двамата отвързват теленцата и те изпиват всичкото мляко на кравите. И когато отиваме да издоим кравите, не намираме никакво мляко и трябва да се връщаме с празни ведра. Ако се скараме на Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма, те само се усмихват – и то с най-чаровните си усмивки. Нищо не можем да направим. После, твоите Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма с голямо удоволствие крадат запасите ни от кисело мляко и масло, където и да ги крием. Когато ги хванем, като крадат, те казват: „Защо ни набеждавате? Да не би да мислите, че вкъщи си нямаме достатъчно кисело мляко и масло?“ Понякога когато крадат масло, прясно и кисело мляко, те го раздават на маймуните. И когато маймуните се наядат до пръсване и не могат повече, твоите момчета започват да викат: „Това масло и това мляко не стават за нищо – даже и маймуните не го искат!“ А след това чупят делвите и хвърлят парчетата навсякъде. Ако скрием запасите си в някое уединено тъмно място, твоите Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма ги намират в тъмното благодарение на ослепителното сияние на скъпоценните накити, с които са украсени. Ако се случи да не могат да открият скритото масло и кисело мляко, отиват при нашите деца и започват да ги щипят, за да ги разплачат, а после избягват. Ако окачим запасите си високо, на въжета, близко до тавана, където не могат да ги стигнат, двамата нареждат дървени трупи върху мелницата и се покатерват върху тях. И ако не могат да достигнат отвора на делвата, пробиват дупка в нея. Според нас най-добре ще е да свалиш от тях всички скъпоценности.“

Щом чула това, Яшода̄ отвърнала: „Добре, ще сваля от Кр̣ш̣н̣а всички накити, за да не може да вижда в тъмното скритото масло.“ Тогава гопӣте възкликнали: „Не, не, не прави това! Какъв смисъл има да им махаш накитите? Не знаем що за момчета са това, но дори и без украшения те излъчват някакво особено сияние и виждат всичко даже и в мрака.“ Тогава майка Яшода̄ казала: „Ами добре, тогава си пазете по-внимателно маслото и киселото мляко, за да не могат да го достигат.“ А гопӣте отвърнали: „Да, ние всъщност се опитваме да правим точно това, но тъй като често сме заети с домакинството, тези лоши момчета намират начин да влязат в къщите ни и вътре развалят всичко. Ако не могат да ни откраднат маслото и киселото мляко, от яд започват да пишкат по чистия под и да плюят отгоре му. Погледни само момчето си как слуша в момента. По цял ден те двамата кроят планове как да ни откраднат маслото и млякото, а сега седят тук невинни и кротки. Само виж лицата им.“ След всички оплаквания най-накрая майка Яшода̄ решила да накаже момчето си, но като видяла жалното му личице, се усмихнала и просто не го наказала.

Един друг път, когато Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма играели с приятелчетата си, Балара̄ма и всички момченца отишли заедно при майка Яшода̄ и ѝ казали, че Кр̣ш̣н̣а е ял пръст. Като чула това, майка Яшода̄ хванала Кр̣ш̣н̣а за ръката и рекла: „Драги мой, защо си се крил да ядеш пръст? Гледай, всичките ти приятели, даже и Балара̄ма, се оплакват от теб.“ Боейки се от майка си, Кр̣ш̣н̣а отвърнал: „Мамичко, и момчетата, и Балара̄ма лъжат. Никога не съм ял пръст. Днес, докато си играехме с Балара̄ма, той се разсърди и затова сега и събрал всички момчета да се оплакват от мен. Те са се наговорили да се оплачат, за да се ядосаш и да ме накажеш. Щом мислиш, че казват истината, погледни в устата ми и виж дали съм ял пръст или не.“ Майка му решила: „Добре, ако наистина не си ял пръст, отвори си устата. Сега ще видя.“

Когато Върховната Божествена Личност Кр̣ш̣н̣а чул това, Той веднага си отворил устата, като всяко обикновено дете. И майка Яшода̄ видяла в устата му творението в цялото му великолепие. Тя видяла цялото космическо пространство, разстилащо се във всички посоки, видяла планините, островите, океаните, моретата, планетите, въздуха, огъня, луната и звездите. Наред с луната и звездите тя видяла цялостните елементи – водата, обширното етерно пространство заедно с цялото его, следствията на сетивата, сетивното възприятие, господаря на сетивата, всички полубогове, обектите на сетивата – например мирис и звук – и трите качества на материалната природа. В устата му видяла също всички живи същества, вечното време, материалната природа, духовната природа, дейността, съзнанието и разнообразните форми на цялото творение. Яшода̄ открила в устата на детето си всичко, необходимо за космическото проявление. В устата му видяла и себе си, как взима Кр̣ш̣н̣а в скута си и му дава да суче. Тя била поразена и не можела да разбере дали сънува или наистина вижда нещо изключително. Накрая решила, че или сънува, или вижда това под въздействието на илюзорната енергия на Върховната Божествена Личност. Тя помислила, че е полудяла или е изпаднала в умопомрачение, щом вижда такива странни неща. Яшода̄ мислела: „Може би детето ми е придобило мистични космически сили и затова ме обърква с такива видения в устата си. О, нека отдам най-смирените си почитания на Върховната Божествена Личност, защото нейната енергия ни кара да се отъждествяваме с тялото си и да смятаме материалните си притежания за свои.“ Тя казала: „Нека отдам най-смирените си почитания на Върховната Божествена Личност, чиято илюзорна енергия ме кара да мисля, че Нанда Маха̄ра̄джа ми е съпруг, а Кр̣ш̣н̣а – син, че всички богатства на Нанда Маха̄ра̄джа ми принадлежат и че пастирите и пастирките са мои подчинени. Всички тези неверни схващания се дължат на илюзорната енергия на Върховния Бог. Трябва да му се моля, за да бъда винаги под закрилата му.“

Докато майка Яшода̄ била потънала в такива сериозни философски размишления, Бог Кр̣ш̣н̣а отново използвал влиянието на вътрешната си енергия и Яшода̄ била обзета от майчинска нежност. Тя веднага забравила всичките си мъдри разсъждения и приела Кр̣ш̣н̣а като свое собствено дете. Изпълнена с майчинска топлота, взела момченцето в скута си. Тя мислела: „Хората не могат да разберат Кр̣ш̣н̣а чрез грубото физическо знание, но могат да го узнаят с помощта на Упаниш̣адите, Веда̄нта, системата на мистичната йога и философията са̄н̇кхя.“ След това започнала да мисли за Върховната Божествена Личност като за свое собствено дете, родено от самата нея.

Несъмнено майка Яшода̄ била извършила много, много благочестиви дейности, вследствие на което Абсолютната Истина, Върховната Божествена Личност, се появила като неин син, който сучел мляко от гръдта ѝ. И Нанда Маха̄ра̄джа също трябва да е извършвал много големи жертвоприношения и благочестиви дейности, за да стане Бог Кр̣ш̣н̣а негов син и да го нарича татко. Но удивителното е, че Васудева и Девакӣ не могли да опитат трансценденталното блаженство на детските забавления на Кр̣ш̣н̣а, макар че били истинските му родители. Детските забавления на Кр̣ш̣н̣а са възхвалявани от много мъдреци и святи личности дори и днес, а самите Васудева и Девакӣ не могли да им се наслаждават. Шукадева Госва̄мӣ обяснява на Маха̄ра̄джа Парӣкшит причината за това по следния начин.

Когато Брахма̄ наредил на най-достойния от рода Васу, Дрон̣а, и на съпругата му Дхара̄ да създадат поколение, те му казали: „Скъпи татко, ние искаме твоята благословия.“ И били благословени от Брахма̄ когато отново се родят в тази вселена, цялото им внимание да бъде погълнато от Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а в най-привлекателния му образ на дете. Взаимоотношенията им с Кр̣ш̣н̣а ще имат такава сила, че просто като слуша за тях, всеки ще може много лесно да преодолее невежеството на раждането и смъртта. Брахма̄ ги благословил и вследствие на това Дрон̣а се родил като Нанда Маха̄ра̄джа във Вр̣нда̄вана, а Дхара̄ – като майка Яшода̄, съпругата на Нанда Маха̄ра̄джа.

По този начин Нанда Маха̄ра̄джа и съпругата му, майка Яшода̄, развили кристалночистата си преданост към Върховната Божествена Личност, явила се като техен син. Всички гопӣ и пастири, които общували с Кр̣ш̣н̣а, също развили индивидуални любовни чувства към него.

И така, изпълнявайки благословията на Брахма̄, Бог Кр̣ш̣н̣а се появил заедно с пълната си експанзия Балара̄ма и показал разнообразните си детски забавления, за да достави трансцендентално удоволствие на всички жители на Вр̣нда̄вана.