Битката между Ша̄лва и Я̄давите

Сред историите за многообразните дейности на Бог Кр̣ш̣н̣а в ролята на обикновено човешко същество, които Шукадева Госва̄мӣ разказал, била и историята за битката между Я̄давите и един демон на име Ша̄лва, който успял да се сдобие с удивителен въздушен кораб, наречен Саубха. Цар Ша̄лва бил голям приятел на Шишупа̄ла. Когато Шишупа̄ла отивал да се венчае с Рукмин̣ӣ, Ша̄лва бил един от придружителите му. В сражението между Я̄давите и противниковите царе Ша̄лва претърпял поражение. Но въпреки това той обещал пред всички да изличи от лицето на земята потомците на династията Яду до един. След поражението си в битката за Рукмин̣ӣ той питаел неизличима ненавист към Бог Кр̣ш̣н̣а. Всъщност той бил един глупак, дал обещание да убие Кр̣ш̣н̣а.

Обикновено за да осъществят пъклените си замисли, глупавите демони от този вид приемат подслон при някой полубог като Шива. За да получи сила, Ша̄лва се подслонил в лотосовите нозе на Шива. Той се подложил на много сурово отречение и всеки ден ядял само по една шепа пепел. Обикновено Шива, съпругът на Па̄рватӣ, е много милостив и ако някой приеме големи отречения, за да го удовлетвори, може много бързо да завоюва благоразположението му. И така, след тези непрекъснати отречения в продължение на цяла година, Шива бил много доволен от Ша̄лва и му казал, че ще изпълни желанията му.

Ша̄лва измолил от Шива въздушен кораб, който да е толкова силен, че никой полубог, демон, човек, Гандхарва, На̄га, нито дори Ра̄кшаса да не е в състояние да го унищожи. Нещо повече, той пожелал корабът да може да лети навсякъде, накъдето го насочи, и да е особено опасен и страшен за династията Яду. Шива веднага му дал тази благословия и с помощта на демона Мая Ша̄лва построил кораба от желязо. Корабът бил толкова огромен и мощен, че никой не можел да го разбие. Той представлявал съоръжение, голямо почти колкото цял град, и можел да лети на такава височина и с такава изключителна скорост, че никой не можел да го проследи, камо ли да го нападне. И в най-непрогледната и тъмна нощ пилотът можел да го насочва навсякъде. С този необикновен въздушен кораб Ша̄лва отлетял до Два̄рака̄, защото основната му цел била да нападне с него града на Я̄давите, към които изпитвал постоянна ненавист.

Ша̄лва не само нападнал Два̄рака̄ по въздуха, но и я обсадил с огромен брой пеши воини. Те нападнали красивите части на града. Започнали да опустошават прелестните градини и паркове, градските порти, дворците и къщите, стигащи почти до небето, високите стени около града и красивите кътове, където хората се събирали, за да се отморят. Докато воините нападали долу, от въздушния кораб се сипели грамадни скали, дървени трупи, мълнии, отровни змии и разни други опасни неща. Освен това Ша̄лва извил над града такъв ужасен ураган, че заради праха, който се вдигнал, всичко потънало в мрак. Корабът на Ша̄лва причинил в Два̄рака̄ бедствия, равни на опустошението на земята след действията на Трипура̄сура преди много, много години. Жителите на Два̄рака̄ Пурӣ били толкова измъчени, че нямали нито миг спокойствие.

Великите воини на града, водени от Прадюмна и други военачалници, отвърнали на нападенията на Ша̄лва и хората му. Щом видял тежкото положение на жителите, Прадюмна незабавно строил воините си, сам се качил в една колесница и окуражил хората, като им обещал, че ще бъдат в безопасност. След заповедта му Са̄тяки, Ча̄рудеш̣н̣а, Са̄мба и всички по-малки братя на Прадюмна, а също и Акрӯра, Кр̣таварма̄, Бха̄нувинда, Гада, Шука, Са̄ран̣а и още много воини излезли извън града, за да се бият с Ша̄лва. Те били велики воини, всеки от тях можел да се сражава с хиляди мъже. Всички били въоръжени с необходимите оръжия и съпътствани от десетки хиляди колесничари, слонове, коне и пеши воини. Между двата лагера се разгоряла ожесточена битка, както в миналото между полубоговете и демоните. Боят бил суров и всеки, който зървал бойното поле, усещал как косата му настръхва.

Прадюмна веднага преодолял мистичните сили, показвани от въздушния кораб на Ша̄лва, царя на Саубха. С тяхна помощ Ша̄лва бил предизвикал мрак, гъст като нощта, но Прадюмна най-неочаквано се появил като изгряващо слънце. Така, както нощният мрак се разпръсква при изгрева на слънцето, могъществото на Ша̄лва в миг се изпарило, щом се появил Прадюмна. Всички стрели на Прадюмна били със златни пера на края, а остриетата им били железни. С двадесет и пет стрели Прадюмна тежко ранил главнокомандващия на Ша̄лва. След това пуснал още сто по самия Ша̄лва. После пронизал всичките му войници с по една стрела, а водачите на колесниците му убил, като изстрелял десет стрели по всеки. Конете и слоновете, които носели на гърба си воините, убил, като изстрелял по три стрели за всяко животно. Когато видели невероятните подвизи на Прадюмна, великите воини и от двете страни се възхитили от геройството и воинската му сръчност.

Но въпреки това въздушният кораб на Ша̄лва си оставал голяма загадка. Той бил толкова необикновен, че понякога в небето се виждали много кораби, а понякога нямало нищо. Понякога странният кораб се виждал, друг път ставал невидим и Я̄давите не можели да определят местонахождението му. Понякога го виждали на земята, понякога – да лети в небето, понякога – на някой планински връх, друг път го виждали да плува във водата. Удивителният въздушен кораб летял в небето като въртяща се огнена главня – нито за миг не оставал неподвижен. Но въпреки тези загадъчни движения щом Ша̄лва се появял някъде с кораба и воините си, военачалниците и воините на династията Яду мигом се втурвали към него. Стрелите на Я̄давите блестели като слънца и били опасни като змийски езици. Воините, които се сражавали на страната на Ша̄лва, много скоро започнали да се измъчват от непрекъснатия порой стрели на героите на династията Яду. Дори самият Ша̄лва изгубил съзнание от нападенията им.

Воините на Ша̄лва също били много силни, техните стрели също затруднили героите на Яду. Но при все това Я̄давите били толкова могъщи и решителни, че не помръдвали от възловите места. Героите на Яду били решили или да победят, или да умрат на бойното поле. Те били убедени, че ако умрат в боя, ще достигнат райските планети, а ако победят, ще се наслаждават на света. Името на военачалника на Ша̄лва било Дюма̄н. Той бил много силен и макар че Прадюмна бил го пронизал с двадесет и пет стрели, той изведнъж нападнал Прадюмна със страшния си боздуган. Ударил го толкова силно, че Прадюмна паднал в несвяст. Разнесли се викове: „Вече е мъртъв! Вече е мъртъв!“ Ударът по гърдите на Прадюмна бил много тежък, достатъчен, за да разкъса на две гръдния кош на обикновен човек.

Колесницата на Прадюмна карал синът на Да̄рука. Според ведическите правила колесничарят и воинът в колесницата по време на боя трябва да съгласуват действията си. Дълг на колесничаря е да се грижи за воина при опасни и рискови положения, затова синът на Да̄рука отнесъл тялото на Прадюмна от бойното поле. Два часа по-късно, на едно тихо място Прадюмна дошъл в съзнание. Когато видял, че не е на бойното поле, започнал да се кара на колесничаря си:

„О, защо си направил това отвратително нещо! Защо си ме изнесъл от бойното поле? Уважаеми колесничарю, никога не съм чувал някой от нашия род да е бил изнасян от бойното поле. С това ти стоварваш на плещите ми голям позор. Сега ще се разчуе, че съм изоставил бойното поле по време на сражение. Драги колесничарю, длъжен съм да те нарека страхливец и скопец! Кажи ми, как ще се появя пред вуйчо Балара̄ма и пред баща ми Кр̣ш̣н̣а и какво ще им кажа? Всички ще ме одумват и ще приказват, че съм избягал от бойното поле. Като ме попитат за това, какво да им отговоря? Сестрите на съпругите ми ще ми се подиграват с язвителни слова: „О, славни войнико, как стана такъв страхливец? Как можа да се превърнеш в такъв евнух? Как можа така да паднеш в очите на противниците си?“ О, колесничарю, знай, че ме оскърби много тежко, като ме отведе от бойното поле.“

Колесничарят на Прадюмна отговорил: „Скъпи господарю, желая ти дълъг живот. Мисля, че не съм направил нищо лошо, защото дълг на колесничаря е да помага на воина в колесницата, когато той е в опасност. Господарю, ти си много сръчен на бойното поле, но в случай на опасност колесничарят и воинът са длъжни да се защитават един друг. Познавам добре правилата на боя и изпълних дълга си. Твоят враг изведнъж ти нанесе с боздугана си такъв силен удар, че ти изгуби съзнание. Ти беше в опасност, заобиколен от врагове. Затова бях длъжен да направя това.“