Освобождението на цар Джара̄сандха

Пред насъбралото се множество от уважавани жители, приятели, роднини, бра̄хман̣и, кш̣атрии и вайши, в присъствието на всички, в това число и на братята си, цар Юдхиш̣т̣хира се обърнал към Кр̣ш̣н̣а със следните думи: „Скъпи Боже Кр̣ш̣н̣а, обредът Ра̄джасӯя ягя, който е царят на всички жертвоприношения, може да бъде извършен от императора на света. С тази церемония аз искам да удовлетворя всички полубогове, които са твои упълномощени представители в материалния свят. Искам великодушно да се съгласиш да ми помогнеш в това велико начинание, за да може то да бъде доведено до успех. Що се отнася до нас, Па̄н̣д̣авите, ние няма какво да искаме от полубоговете. Ние сме напълно удовлетворени да бъдем твои предани. Ти казваш в Бхагавад-гӣта̄: „Личностите, които се измъчват от материални желания, обожават полубоговете.“ Но нашата цел е друга. Аз искам да извърша това жертвоприношение и да поканя всички полубогове, за да им покажа, че тяхната власт не е независима от теб. Те са Ти слуги, а Ти си Върховната Божествена Личност. От невежество глупаците те смятат за обикновено човешко същество. Понякога те се опитват да търсят у теб недостатъци и сквернословят. Затова бих искал да извърша Ра̄джасӯя ягя. Ще поканя всички полубогове, като се започне от Брахма̄, Шива и се стигне до другите изтъкнати владетели на райските планети, и пред това огромно множество полубогове от всички части на вселената ще утвърдя, че Ти си Върховната Божествена Личност и всеки е твой слуга.

О, Господи, няма съмнение, че тези, които постоянно са в Кр̣ш̣н̣а съзнание и мислят за лотосовите Ти нозе или за обувките Ти, са освободени от всички замърсявания на материалния живот. Личностите, които Ти отдават служене в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, които съзерцават единствено теб и Ти отдават молитви, са пречистени души. Тъй като са постоянно заети в служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, те са освободени от редуването на раждане и смърт. Но дори ако не желаят да се освобождават от материалното битие или да се наслаждават на материални богатства, чрез дейностите им Кр̣ш̣н̣а съзнание желанията им пак се осъществяват. Всъщност чистите предани в лотосовите Ти нозе не желаят материални богатства. Ние самите напълно сме се отдали в лотосовите Ти нозе и благодарение на благосклонността Ти имаме щастието да те видим лично. Затова е съвсем естествено, че нямаме желание за материални богатства. Ведическата мъдрост казва, че Ти си Върховната Божествена Личност. Аз искам да потвърдя тази истина и да покажа на света, че между това да те приемаме като Върховната Божествена Личност и да те приемаме като могъща историческа личност, има разлика. Аз искам да покажа на света, че човек може да постигне най-висшето съвършенство в живота си просто като приеме подслон в твоите лотосови нозе, така както човек може да утоли жаждата на клоните, листата и цветовете на цялото дърво просто като полее корена. Ако човек се обърне към Кр̣ш̣н̣а съзнание, животът му става пълноценен и материално, и духовно.

Това не означава, че Ти си по-благосклонен към личностите, които са в Кр̣ш̣н̣а съзнание, а към тези, които не са Кр̣ш̣н̣а осъзнати, си безразличен. Ти си еднакъв към всички – това е твое заявление. Ти не можеш да си пристрастен към едни, а да не обръщаш внимание на други, защото се намираш във всяко сърце като Свръхдуша и даваш на всеки съответните следствия от плодоносните му дейности. Ти даваш на всяко живо същество възможността да се наслаждава в материалния свят така, както то пожелае. Ти си Свръхдушата, която се намира в тялото заедно с живото същество и му дава последиците от собствените му дела, а също така и възможността да развие Кр̣ш̣н̣а съзнание и да се обърне към предано служене на теб. Ти открито заявяваш, че човек трябва да се отдаде на теб, като изостави всички други занимания, и че тогава Ти поемаш отговорност за него и го освобождаваш от последиците на всичките му грехове. Ти си като дърво на желанията от райските планети, което ни благославя с всичко, което пожелаем. Всеки има свободата да достигне най-голямото съвършенство и ако не желае това, по-малкото неща, които получава от теб, не се дължат на някаква преднамереност от твоя страна.“

В отговор на думите на цар Юдхиш̣т̣хира Бог Кр̣ш̣н̣а казал: „Скъпи царю Юдхиш̣т̣хира, о, убиецо на враговете, о, олицетворение на съвършената справедливост, изцяло подкрепям решението ти да извършиш жертвоприношението Ра̄джасӯя. След тази величествена церемония славата на доброто ти име завинаги ще остане в историята на човечеството. Скъпи царю, осмелявам се да ти кажа, че всички велики мъдреци, твоите прадеди, полубоговете, роднините и приятелите ти, също и Аз, желаем да извършиш този обред. Аз мисля, че той ще задоволи всички живи същества. Но те умолявам първо да победиш всички царе на света и да събереш необходимите атрибути за това велико свещенодействие. Скъпи царю Юдхиш̣т̣хира, четиримата ти братя са преки наследници на изтъкнати полубогове като Варун̣а и Индра. (Знае се, че Бхӣма е син на полубога Варун̣а, Арджуна – на полубога Индра, а самият цар Юдхиш̣т̣хира е син на полубога Ямара̄джа.) Братята ти са велики герои, а ти си най-благочестивият и сдържан цар, затова си известен като Дхармара̄джа. Вие сте толкова опитни в преданото служене, че вече сте равни на мен.“

Бог Кр̣ш̣н̣а казал на цар Юдхиш̣т̣хира, че го побеждава любовта на този, който е овладял сетивата си. Този, който не е обуздал сетивата си, не може да завоюва Върховната Божествена Личност. Това е тайната на преданото служене. Да се покорят сетивата, означава те постоянно да са въвлечени в служене на Бога. Отличителната черта на всички братя Па̄н̣д̣ави била, че със сетивата си те непрекъснато служели на Бога. Който използва сетивата си по този начин, се пречиства. А с чисти сетива преданият наистина може да отдава любовно трансцендентално служене на Бога и така да го покори.

Бог Кр̣ш̣н̣а продължил: „В трите свята на тази вселена няма никой дори сред силните полубогове, който да е в състояние да надмине преданите ми в кое да е от шестте съвършенства: богатство, сила, слава, красота, знание и отречение. Затова ако искаш да покориш царете, те няма да могат да ти се противопоставят.“

Когато Бог Кр̣ш̣н̣а обнадеждил с тази думи цар Юдхиш̣т̣хира, лицето на царя се оживило от трансцендентално щастие като разцъфнал цвят и той наредил на братята си да победят всички царе на света. Бог Кр̣ш̣н̣а дал на Па̄н̣д̣авите сила да изпълнят великата му мисия: да накажат неверните злодеи по света и да дадат закрила на вярващите предани. В четирите ръце на формата си като Виш̣н̣у Богът носи четири оръжия: в двете си ръце – лотосов цвят и раковина, а в другите две – боздуган и диск. Боздуганът и дискът са предназначени за невярващите негодници и демони, а лотосовият цвят и раковината са за преданите. Но тъй като Богът е Върховният Абсолют, последиците от употребата на всичките му оръжия са едни и същи. С боздугана и диска Той наказва злодеите, за да се опомнят и да разберат, че не те са най-важното нещо – над тях е Върховният Бог. А като надува раковината и благославя с лотосовия цвят, Богът уверява преданите, че никой няма да може да ги погуби дори и в най-големи беди. И така, след уверенията на Бог Кр̣ш̣н̣а цар Юдхиш̣т̣хира наредил на най-малкия си брат Сахадева да завладее южните страни, придружен от воините на племето Ср̣н̃джая. На Накула наредил да вземе воините на Матсядеша и да покори царете от западните краища. Арджуна изпратил заедно с воините на Кекаядеша да завладее царете на север, а на Бхӣмасена заедно с воините на Мадрадеша (Мадрас) наредил да покори царете от изток.

Трябва да се отбележи, че когато изпратил малките си братя в различни посоки да завоюват земи, цар Юдхиш̣т̣хира не възнамерявал те да обявяват война на царете. Всъщност братята тръгнали, за да съобщят на царете за намерението на цар Юдхиш̣т̣хира да извърши жертвоприношението Ра̄джасӯя. От царете се искало да платят данък за церемонията. Този данък, предназначен за император Юдхиш̣т̣хира, означавал, че съответният цар е съгласен да му се подчинява. В случай на отказ сражението било неизбежно. Така със силата и с влиянието си братята победили всички царе във всички краища света и донесли достатъчно данъци и дарове за цар Юдхиш̣т̣хира.

Обаче цар Юдхиш̣т̣хира много се обезпокоил, когато научил, че Джара̄сандха, царят на Магадха, не приел върховната му власт. Бог Кр̣ш̣н̣а забелязал тревогата му и му разкрил замисъла на Уддхава за покоряването на Джара̄сандха. След това, преоблечени като бра̄хман̣и, Бхӣмасена, Арджуна и Бог Кр̣ш̣н̣а тръгнали заедно за Гиривраджа, столицата на Джара̄сандха. Такова предложение дал Уддхава, преди Бог Кр̣ш̣н̣а да замине за Хастина̄пура. Сега то започвало да се осъществява.

Цар Джара̄сандха бил съвестен съпруг и баща и много уважавал бра̄хман̣ите. Той бил велик воин и цар кш̣атрия, но никога не пренебрегвал ведическите предписания. Във ведическото общество бра̄хман̣ите са духовните учители на всички други касти. Бог Кр̣ш̣н̣а, Арджуна и Бхӣмасена били кш̣атрии, но се преоблекли като бра̄хман̣и и отишли при цар Джара̄сандха точно когато раздавал подаяния на бра̄хман̣ите и ги канел да му гостуват.

И така, Бог Кр̣ш̣н̣а в дрехи на бра̄хман̣а казал на царя: „Желаем вечна слава на твое величество. Ние сме гости в царския ти палат и идваме много отдалеч, за да поискаме от теб милостиня. Надяваме се, че ще бъдеш така добър да ни дадеш всичко, за което те помолим. Ние познаваме добрите ти качества. Един търпелив човек винаги е готов да понесе всичко, колкото и болезнено да е то. Както един престъпник може да извърши най-отвратителните деяния, една велика и щедра личност като теб е в състояние да даде всичко, което ѝ поискат. Великите личности като теб не правят разлика между близки и чужди. Славните хора живеят вечно дори и след смъртта си. Затова този, който има пълната възможност да извършва дела, които ще увековечат доброто му име и славата му, но не прави това, е отвратителен в очите на великите личности. За такъв човек няма достатъчно думи да бъде осъден. Отказът му да дава подаяния прави жалък целия му живот. Ваше величество може би сте чували славните имена на такива щедри личности като Харишчандра, Рантидева, Мудгала, който се хранел само със зрънцата, намерени от него по оризищата, великия Маха̄ра̄джа Шиби, който спасил живота на един гълъб, като му дал плът от собственото си тяло. Тези велики личности са постигнали безсмъртна слава просто като са пожертвали тленното си тяло.“ Бог Кр̣ш̣н̣а, облечен в одежди на бра̄хман̣а, казал на Джара̄сандха, че славата е безсмъртна, а тялото – временно. Ако човек завоюва неувяхващо име и слава, като пожертва тленното си тяло, ще стане личност, много почитана в историята на човешката цивилизация.

Докато Бог Кр̣ш̣н̣а говорел, редом с него стояли Арджуна и Бхӣма. Джара̄сандха забелязал, че те не изглеждат твърде като истински бра̄хман̣и. Джара̄сандха видял по телата им различни знаци, от които разбрал, че са кш̣атрии. По раменете им се виждали белези, оставени от тежките лъкове, телата им били добре сложени, а гласовете им – ниски, навикнали да дават заповеди. Постепенно той се убедил, че те са кш̣атрии, а не бра̄хман̣и. Освен това той подозирал, че ги е виждал някъде по-рано… Тези трима мъже били кш̣атрии, но били похлопали на вратата му и поискали подаяние като бра̄хман̣и. Затова той решил да изпълни желанието им, нищо че били кш̣атрии – те вече се били унизили, идвайки да просят. Той си помислил: „Готов съм да им дам всичко. Да поискат дори тялото ми, ще им го предоставя, без да се колебая.“ Тук той се сетил за Бали Маха̄ра̄джа. Бог Виш̣н̣у се явил при Бали, облечен като бра̄хман̣а, и му отнел царството и всички богатства. Той направил това заради Индра, който бил загубил царството си, победен от Бали Маха̄ра̄джа. Макар че Бали Маха̄ра̄джа бил измамен, из трите свята още се носи славата му на велик предан, който е готов да пожертва всичко. Бали Маха̄ра̄джа се досетил, че този бра̄хман̣а е самият Бог Виш̣н̣у, дошъл, за да му отнеме процъфтяващото царство в полза на Индра. Шукра̄ча̄ря, духовният учител на Бали и свещенослужител на семейството му, много пъти го предупреждавал, но Бали не се поколебал да даде на бра̄хман̣а това, което той искал, и в крайна сметка му подарил всичко, което имал. Джара̄сандха си помислил: „Твърдо съм решен да направя всичко възможно да постигна безсмъртна слава, като пожертвам тленното си тяло. Всеки кш̣атрия, който не живее за благото на бра̄хман̣ите, е обречен.“

Всъщност цар Джара̄сандха бил много щедър в подаянията си за бра̄хман̣ите и оповестил пред Бог Кр̣ш̣н̣а, Бхӣма и Арджуна: „Скъпи бра̄хман̣и, можете да поискате от мен всичко. Ако искате, можете да ми вземете и главата. Готов съм да ви я дам.“

След това Бог Кр̣ш̣н̣а казал на Джара̄сандха: „Скъпи царю, осмелявам се да ти кажа, че ние всъщност не сме бра̄хман̣и и не сме дошли да искаме храна и зърно. Ние сме кш̣атрии и сме дошли да те помолим да се сражаваш с един от нас. Надяваме се, че нямаш нищо против това предложение. Знай, че пред теб се намират вторият и третият син на цар Па̄н̣д̣у – Бхӣмасена и Арджуна. Що се отнася до мен, Аз съм старият ти враг Кр̣ш̣н̣а, братовчедът на Па̄н̣д̣авите.“

Когато Бог Кр̣ш̣н̣а разкрил кои са те, цар Джара̄сандха се изсмял високо, а след това с раздразнен и заплашителен глас извикал: „Глупаци! Ако желанието ви е да се биете с мен, незабавно ще го изпълня. Но за тебе, Кр̣ш̣н̣а, знам, че си голям страхливец. Отказвам да се бия с теб, защото Ти се объркваш, когато се изправиш срещу мен на бойното поле. От страх от мен Ти напусна собствения си град Матхура̄ и се скри в морето. Затова аз съм длъжен да откажа да се бия с теб. А Арджуна е по-млад от мен и не ми е равен. Отказвам да се бия с него, защото сме много неравностойни противници. Виж, Бхӣма е подходящ.“ След тези думи Джара̄сандха подал на Бхӣмасена един много тежък боздуган, той самият взел друг и излезли извън градските порти, за да се сражават.

Бхӣмасена и цар Джара̄сандха започнали да се бият с боздугани, които били мощни като мълнии, и с голяма бойна стръв си разменяли страхотни удари. И двамата владеели майсторски боя с боздугани и начинът, по който водели битката, бил толкова красив, че те приличали на актьори, танцуващи на сцена. Боздуганите им се удряли с трясък, който наподобявал звука от сблъсъка на огромните бивни на два биещи се слона или на гръмотевиците, разтърсващи небето по време на буря. Когато два слона се бият в тръстикова нива, всеки от тях отскубва по един сноп захарна тръстика, хваща я здраво с хобота си и удря с нея другия. От удара захарната тръстика веднага се прекършва. По същия начин когато Бхӣмасена и Джара̄сандха си нанасяли тежки удари по раменете, ръцете, ключиците, гърдите, бедрата, кръста и краката, боздуганите им ставали на парчета. Така всички боздугани, които двамата противници използвали, се строшили и те се приготвили да се бият със силните си юмруци. Двамата били много разлютени и юмруците им засвистели. Ударите отеквали, като че ли се удряли железни пръти или като гръмотевици, а те приличали на два биещи се слона. За нещастие, никой не можел да победи другия, защото и двамата били много опитни в боя, притежавали еднаква сила и бойното им изкуство също било равностойно. Нито Джара̄сандха, нито Бхӣмасена се уморявали от боя, макар че постоянно си разменяли удари. След целодневното сражение те прекарвали нощта в двореца на Джара̄сандха като първи приятели и на следващия ден отново започвали да се бият. Така изминали двадесет и седем дена.

На двадесет и осмия ден Бхӣмасена казал на Бог Кр̣ш̣н̣а: „Скъпи Кр̣ш̣н̣а, честно да си призная, не мога да победя Джара̄сандха.“ Обаче Бог Кр̣ш̣н̣а знаел тайната за раждането на Джара̄сандха. Две различни майки били родили двете половини от тялото му. Когато баща му видял, че от това дете няма да излезе нищо, хвърлил двете части в гората, където по-късно ги намерила Джара̄, една вещица с черно сърце. Тя успяла да съедини двете половини от тялото на детето от горе до долу. Знаейки това, Бог Кр̣ш̣н̣а знаел и как да го убие. Той намекнал на Бхӣмасена, че щом Джара̄сандха е дошъл на белия свят след съединяване на двете части на тялото му, той ще може да бъде убит, като се разделят тези части. Така Бог Кр̣ш̣н̣а прехвърлил силата си в тялото на Бхӣмасена и му казал по какъв начин може да бъде убит Джара̄сандха. Бог Кр̣ш̣н̣а откъснал от едно дърво малко клонче, взел го в ръка и го разцепил на две по дължина. По този начин дал на Бхӣмасена да разбере как може да убие Джара̄сандха. Бог Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, е всемогъщ и ако иска да убие някого, никой не може да спаси този човек. Също така ако иска да спаси някого, никой не може да го убие.

Когато видял знаците на Кр̣ш̣н̣а, Бхӣмасена мигом сграбчил Джара̄сандха за краката и го повалил на земята. След това притиснал единия му крак към земята, а другия сграбчил с две ръце. Като го хванал по този начин, той разкъсал тялото му на две от ануса до главата. Както слонът прекършва на две клоните на дървото, така Бхӣмасена разкъсал тялото на Джара̄сандха. Зрителите, които стоели наблизо, видели как тялото на Джара̄сандха се разделило на две половини, всяка от които имала един крак, едно бедро, един тестис, една гръд, половин гръбнак, половин гръден кош, една ключица, една ръка, едно око, едно ухо и половин лице.

Щом се разнесла вестта за смъртта на Джара̄сандха, жителите на Магадха завикали: „Уви! Уви!“, – а Бог Кр̣ш̣н̣а и Арджуна прегърнали Бхӣмасена, за да го поздравят. Въпреки смъртта на Джара̄сандха нито Кр̣ш̣н̣а, нито Па̄н̣д̣авите предявили претенции за трона. Те убили Джара̄сандха, за да му попречат да нарушава реда и мира в света. Един демон винаги създава безпокойства, докато един полубог винаги се опитва да поддържа мира в света. Целта на Бог Кр̣ш̣н̣а е да закриля праведните и да убива демоните, които разрушават мира. Затова Бог Кр̣ш̣н̣а веднага повикал сина на Джара̄сандха, който се наричал Сахадева, и след съответните обредни церемонии го помолил да заеме мястото на баща си и мирно да управлява царството. Бог Кр̣ш̣н̣а е господар на цялото космическо творение и иска всички да живеят спокойно, като действат в Кр̣ш̣н̣а съзнание. След коронясването на Сахадева Той освободил всички царе и принцове, без вина затворени от Джара̄сандха.