Родът на Кр̣ш̣н̣а

Кр̣ш̣н̣а имал шестнайсет хиляди сто и осем съпруги и с всяка от тях заченал десет сина, които били равни на баща си във всички съвършенства – сила, красота, мъдрост, слава, богатство и самоотречение. „Какъвто бащата, такъв и синът.“ Всички съпруги на Кр̣ш̣н̣а били принцеси. Тъй като всяка виждала Кр̣ш̣н̣а непрекъснато в двореца си, който Той никога не напускал, всяка мислела, че Кр̣ш̣н̣а е от тези съпрузи, които послушно се оставят да бъдат водени от жените си и че е много привързан към нея. Всяка мислела, че Кр̣ш̣н̣а е нейният покорен съпруг, но всъщност нито една от тях не привличала Кр̣ш̣н̣а. Макар че всяка си мислела, че е единствената съпруга на Кр̣ш̣н̣а и му е много, много скъпа, Бог Кр̣ш̣н̣а е а̄тма̄ра̄ма, себеудовлетворен, и не изпитвал нито привързаност, нито неприязън към нито една от тях. Той се отнасял по един и същ начин с всичките си съпруги – като съвършен съпруг – само за да им достави удоволствие. Самият Той нямал нужда и от една съпруга. Всъщност заради това че били жени, съпругите му не можели да разберат издигнатото положение на Кр̣ш̣н̣а и истината за него.

Всички принцеси, съпруги на Кр̣ш̣н̣а, били необикновено красиви и всички били пленени от очите на Кр̣ш̣н̣а, подобни на лотосов цвят, от изящното му лице, дългите му ръце, широките му уши, подкупващата му усмивка, шегите му и ласкавите му слова. Омагьосани от тези черти на Кр̣ш̣н̣а, те се обличали много хубаво, защото искали да го привлекат с женското си очарование. Те женствено се усмихвали, красиво свивали вежди и хвърляли острите си любовни стрели, само и само да събудят у Кр̣ш̣н̣а страстно желание. Но те не били в състояние да възбудят нито ума на Кр̣ш̣н̣а, нито любовната му страст. Това означава, че Кр̣ш̣н̣а никога не влизал в полови сношения с никоя от съпругите си, освен за да създаде деца.

Цариците на Два̄рака̄ имали голямото щастие техен съпруг и постоянен спътник да бъде Бог Кр̣ш̣н̣а, когото не могат да достигнат дори висшите полубогове като Брахма̄. Бог Кр̣ш̣н̣а и цариците му живеели като съпрузи и към всяка една от тях Кр̣ш̣н̣а се отнасял съвършено, така че с всеки миг нараствало трансценденталното блаженство в усмивките, които те си разменяли, в разговорите и взаимоотношенията им. Всяка съпруга имала десетки хиляди прислужници, но когато Кр̣ш̣н̣а се връщал в двореца, тя лично му служела, като му предлагала да седне на хубаво кресло, обожавала го с всички необходими принадлежности, сама измивала лотосовите му нозе, предлагала му бетелови ядки, разтривала нозете му, за да се стопи умората му, веела му, за да може Той да се почувства удобно, предлагала му множество видове уханен сандалов балсам, благовония и масла, слагала гирлянди от цветя на шията му, разресвала косите му, приготвяла постелята му, за да се отмори Той и му помагала да се изкъпе. Така всички царици постоянно служели на Кр̣ш̣н̣а във всичките му дейности, особено когато се хранел. Те непрекъснато отдавали служене на Бога.

От всичките си шестнайсет хиляди сто и осем съпруги Кр̣ш̣н̣а имал по десет сина. Ето имената на синовете на първите осем царици. От Рукмин̣ӣ Кр̣ш̣н̣а имал десет сина: Прадюмна, Ча̄рудешн̣а, Судеш̣н̣а, Ча̄рудеха, Суча̄ру, Ча̄ругупта, Бхадрача̄ру, Ча̄ручандра, Вича̄ру и Ча̄ру. Никой от тях не отстъпвал по качества на божествения си баща, Бог Кр̣ш̣н̣а. И Сатябха̄ма̄ имала десет сина: Бха̄ну, Субха̄ну, Сварбха̄ну, Прабха̄ну, Бха̄нума̄н, Чандрабха̄ну, Бр̣хадбха̄ну, Атибха̄ну, Шрӣбха̄ну и Пратибха̄ну. Следващата царица била Джа̄мбаватӣ и тя имала десет сина, най-голям от които бил Са̄мба. Ето имената им: Са̄мба, Пуруджит, Шатаджит, Сахасраджит, Виджая, Читракету, Васума̄н, Дравид̣а и Крату. Бог Кр̣ш̣н̣а обичал особено много синовете на Джа̄мбаватӣ. От съпругата си Сатя̄, дъщерята на цар Нагнаджит, Бог Кр̣ш̣н̣а имал десет сина: Вӣра, Чандра, Ашвасена, Читрагу, Вегава̄н, Вр̣ш̣а, А̄ма, Шан̇ку, Васу и Кунти. От тях най-силен бил Кунти. Ка̄линдӣ също родила на Кр̣ш̣н̣а десет сина и това били Шрута, Кави, Вр̣ш̣а, Вӣра, Суба̄ху, Бхадра, Ша̄нти, Дарша, Пӯрн̣ама̄са и най-малкият, Сомака. Със следващата си съпруга, Лакш̣ман̣а̄, дъщерята на царя на провинция Мадрас, Бог Кр̣ш̣н̣а създал десет сина, които се наричали Прагхош̣а, Га̄трава̄н, Сим̇ха, Бала, Прабала, Ӯрдхвага, Маха̄шакти, Саха, Оджа и Апара̄джита. Следващата му съпруга, Митравинда̄, също имала десет сина: Вр̣ка, Харш̣а, Анила, Гр̣дхра, Вардхана, Анна̄да, Маха̄м̇са, Па̄вана, Вахни и Кш̣удхи. И следващата му съпруга, Бхадра̄, имала десет сина, които се наричали Сан̇гра̄маджит, Бр̣хатсена, Шӯра, Прахаран̣а, Ариджит, Джая, Субхадра, Ва̄ма, А̄ю и Сатяка. Освен осемте главни царици, Кр̣ш̣н̣а имал още шестнайсет хиляди и сто други съпруги, които също родили по десет сина.

Прадюмна, най-големият син на Рукмин̣ӣ, още от самото си раждане се оженил за Ма̄я̄ватӣ, а по-късно се оженил и за Рукмаватӣ, дъщерята на вуйчо му Рукмӣ. От Рукмаватӣ Прадюмна имал син на име Анируддха. Така семейството на Кр̣ш̣н̣а – Той, съпругите му, синовете, внуците и дори правнуците му – наброявали почти един милиард.

Рукмӣ, големият брат на първата съпруга на Кр̣ш̣н̣а (Рукмин̣ӣ), бил победен и опозорен в битката с Кр̣ш̣н̣а, но по молба на Рукмин̣ӣ животът му бил пощаден. Оттогава Рукмӣ изпитвал силна омраза и бил враждебно настроен към Кр̣ш̣н̣а. Въпреки това дъщеря му се омъжила за сина на Кр̣ш̣н̣а, а внучката му се омъжила за Анируддха, внука на Кр̣ш̣н̣а. Когато Шукадева Госва̄мӣ казал това на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, царят се учудил: „Удивен съм, че такива заклети врагове като Рукмӣ и Кр̣ш̣н̣а са могли отново да се свържат чрез женитбата на потомците си.“ Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа очаквал с любопитство да научи отговора на тази загадка и затова задал на Шукадева Госва̄мӣ още много въпроси. Шукадева Госва̄мӣ бил истински йогӣ и нищо не оставало скрито за неговия взор. Един съвършен йогӣ като Шукадева Госва̄мӣ може да вижда миналото, настоящето и бъдещето до най-малките подробности. От такива йогӣ мистици нищо не може да се прикрие. На въпросите на Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа Шукадева Госва̄мӣ отговорил следното.

Прадюмна, най-големият син на Кр̣ш̣н̣а и Рукмин̣ӣ, бил самият бог на любовта. Той бил толкова красив и обаятелен, че дъщерята на Рукмӣ, която се наричала Рукмаватӣ, на сваям̇варата си не била в състояние да избере никой друг, освен него. Пред очите на всички събрали се принцове тя поставила гирлянд на шията на Прадюмна. Разгорял се бой, от който Прадюмна излязъл победител, и Рукмӣ бил длъжен да му даде хубавата си дъщеря. Макар че в сърцето му непрекъснато горял огънят на ненавистта заради оскърблението, което Кр̣ш̣н̣а му нанесъл, когато отвлякъл сестра му Рукмин̣ӣ, Рукмӣ не можел да се противопостави. Той дал съгласието си за женитбата на дъщеря си и нейния избраник Прадюмна само за да зарадва Рукмин̣ӣ. Така Прадюмна станал най-близък роднина на Рукмӣ. Освен десетте сина, за които говорихме по-горе, Рукмин̣ӣ имала и една красива дъщеря с големи очи, която се омъжила за Балӣ, сина на Кр̣таварма̄.

Въпреки че Рукмӣ бил истински враг на Кр̣ш̣н̣а, той много нежно обичал сестра си Рукмин̣ӣ и бил готов да направи всичко, за да бъде тя щастлива. Затова когато дошло време да се ожени внукът на Рукмин̣ӣ (Анируддха), Рукмӣ му дал своята внучка Рочана̄. Женитбата между първи братовчеди не се одобрявала особено много във ведическото общество, но Рукмӣ дал дъщеря си и внучката си на сина и на внука на Кр̣ш̣н̣а, за да зарадва Рукмин̣ӣ. Когато се споразумели за женитбата на Анируддха и Рочана̄, една голяма група сватовници тръгнали от Два̄рака̄ заедно с Анируддха. Те отпътували за Бходжакат̣а, завладяна от Рукмӣ след отвличането на сестра му. Това сватбено шествие било водено от дядото, т.е. от Бог Кр̣ш̣н̣а, когото придружавали Бог Балара̄ма, първата съпруга на Кр̣ш̣н̣а (Рукмин̣ӣ), синът му Прадюмна, синът на Джа̄мбаватӣ (Са̄мба) и много други родственици и близки. Те стигнали до град Бходжакат̣а и сватбеният обред бил извършен мирно и спокойно.

Царят на Калин̇га бил приятел на Рукмӣ и му дал лошия съвет да играе на шах с Балара̄ма и да го принуди да загуби облога. Облозите и залагането на шах не били рядкост сред царете кш̣атрии. Ако някой предизвикал свой приятел да играе шах с него, приятелят му не можел да откаже. Шрӣ Балара̄маджӣ не бил много опитен в играта на шах и това било известно на царя на Калин̇га. И така, Рукмӣ решил да си отмъсти на рода на Кр̣ш̣н̣а, като покани Балара̄ма да играе с него шах. Макар че не владеел добре шаха, Шрӣ Балара̄маджӣ винаги се включвал в развлеченията и игрите с голямо въодушевление. Той приел предизвикателството на Рукмӣ и седнал да играят. Те се обзалагали със златни монети. Първият път Балара̄ма заложил сто монети, след това хиляда, след това десет хиляди. Всеки път Балара̄ма губел, а Рукмӣ излизал победител.

Загубите на Шрӣ Балара̄ма дали повод на царя на Калин̇га да започне да обижда Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма. Царят говорел присмехулно, кривял се и нарочно се зъбел срещу Балара̄ма. Понеже губел, Балара̄ма не можел да понася спокойно язвителните шеги и бил обзет от раздразнение. Рукмӣ покачил облога на сто хиляди златни монети, но за щастие, този път Балара̄ма спечелил. Коварният Рукмӣ обаче започнал да твърди, че Балара̄ма е загубил, а е победил самият той. Заради тази лъжа Балара̄ма страшно се ядосал на Рукмӣ. Гневът му бил толкова неочакван и толкова невъздържан, че приличал на огромна приливна вълна в океана в ден на пълнолуние. Очите на Балара̄ма по природа са леко червеникави, а когато е неспокоен или гневен, очите му почервеняват още повече. Този път Той заложил и покачил облога на сто милиона монети.

Победил отново Балара̄ма, по всички правила на шаха. Но Рукмӣ пак заявил коварно, че той е победител. Рукмӣ се позовал на присъстващите принцове, и най-вече на царя на Калин̇га. В този миг от небето се разнесъл глас, който оповестил на спорещите, че Балара̄ма е спечелил играта съвсем честно, а думите на Рукмӣ, че той е победител, са пълна лъжа.

Въпреки този неземен глас Рукмӣ настоявал, че Балара̄ма е загубил, и с упорството си сякаш призовавал смъртта си. Заслепен от гордост след лошия съвет на приятеля си, той не обърнал голямо внимание на пророчеството и започнал да сипе хули срещу Балара̄маджӣ. Той казал: „Любезни Балара̄маджӣ, Вие с брат Ти сте само едни пастирчета, които може да са големи специалисти в доенето на крави, но и понятие си нямат от умела игра на шах или от пускане на стрели на бойното поле. Тези изкуства владеят само принцовете.“ Когато чул тези обидни думи и силния смях на другите принцове, Бог Балара̄ма се разгневил като пламтящ въглен. Сграбчил веднага в ръката си един боздуган и без нищо да каже, ударил Рукмӣ по главата. Рукмӣ се строполил мъртъв и заминал за владенията на смъртта. Така Балара̄ма убил Рукмӣ в светлия ден на сватбата на Анируддха.

Такива произшествия не са нещо необичайно сред съсловието на кш̣атриите и царят на Калин̇га побързал да се скрие, за да не бъде следващият. Но преди да успее да направи и две крачки, Балара̄ма го пленил и му строшил зъбите с боздугана си, защото докато се подигравал на Балара̄ма и Кр̣ш̣н̣а, царят постоянно се зъбел. Балара̄ма хванал и другите принцове, които били на страната на Рукмӣ и царя на Калин̇га, набил ги с боздугана си и им изпочупил ръцете и краката. Те не се и опитали да си отмъстят – решили, че е по-разумно да избягат от това кръвопролитие.

По време на спора между Балара̄ма и Рукмӣ Бог Кр̣ш̣н̣а не казал нито дума, защото знаел, че ако застане на страната на Балара̄ма, Рукмин̣ӣ ще страда, а ако каже, че убийството на Рукмӣ е несправедливо, тогава нещастен ще бъде Балара̄ма. Затова Бог Кр̣ш̣н̣а мълчаливо посрещнал смъртта на брата на съпругата си в деня на сватбата на своя внук. Той не накърнил нежните си взаимоотношения нито с Балара̄ма, нито с Рукмин̣ӣ. След това невестата и женихът тържествено седнали в колесницата и потеглили към Два̄рака̄, съпровождани от сватовниците на жениха. Роднините на жениха винаги са покровителствани от Бог Кр̣ш̣н̣а, убиеца на демона Мадху. Така те напуснали Бходжакат̣а, царството на Рукмӣ, и радостни се отправили към Два̄рака̄.