Смъртта на Сатра̄джит и Шатадханва̄

След като Акрӯра посетил Хастина̄пура и разказал на Кр̣ш̣н̣а за състоянието на Па̄н̣д̣авите, събитията продължили да се развиват по-нататък. Па̄н̣д̣авите били пренесени в къща, направена от шеллак, която после била подпалена. Всички помислили, че те и майка им Кунтӣ са загинали. Тази вест била изпратена и на Бог Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма. Те се посъветвали и решили да отидат в Хастина̄пура, за да поднесат на роднините си своите съболезнования. Несъмнено Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма знаели, че е невъзможно Па̄н̣д̣авите да загинат в опустошителния пожар, но въпреки това искали да отидат в Хастина̄пура, за да участват в траурните обреди. Щом пристигнали, най-напред Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма отишли при Бхӣшмадева, защото той бил старейшината на династията Куру. После се срещнали с Кр̣па̄ча̄ря, Видура, Га̄ндха̄рӣ и Дрон̣а. Другите потомци на рода не скърбели, защото желаели смъртта на Па̄н̣д̣авите и майка им. Но някои роднини, сред които бил Бхӣшма, наистина съжалявали за случилото се и Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма показали не по-малка скръб, без да разкриват истината.

Докато Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма били далеч от Два̄рака̄, там бил направен заговор да се отнеме камъкът Сямантака от Сатра̄джит. Главният заговорник бил Шатадханва̄, един от принцовете, които искали да се омъжат за Сатябха̄ма̄, красивата дъщеря на Сатра̄джит. Сатра̄джит бил обещал на мнозина ръката на красивата си дъщеря, но по-късно променил решението си и дал Сатябха̄ма̄ на Кр̣ш̣н̣а заедно със скъпоценния камък. Сатра̄джит нямал никакво желание да даде и камъка заедно с дъщеря си и Кр̣ш̣н̣а приел дъщеря му, но върнал скъпоценния камък, защото познавал склонностите му. Сатра̄джит бил много доволен, когато си върнал камъка, и непрекъснато го държал при себе си. Но в отсъствието на Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма бил направен голям заговор да се открадне камъкът Сямантака. В заговора участвали много хора, дори Акрӯра и Кр̣таварма̄, които били предани на Бог Кр̣ш̣н̣а. Акрӯра и Кр̣таварма̄ се присъединили към заговорниците, защото искали да дадат съкровището на Кр̣ш̣н̣а. Те знаели, че Кр̣ш̣н̣а го иска и че Сатра̄джит не го е предложил както подобава. Други се присъединили, защото били разочаровани, че не са получили ръката на Сатябха̄ма̄. Някои от тях подсторили Шатадханва̄ да убие Сатра̄джит и да вземе драгоценния камък.

Обикновено тук възниква следният въпрос: защо такъв велик предан като Акрӯра се присъединил към заговорниците? Защо в заговора участвал и Кр̣таварма̄, който също бил предан на Бога? Отговорът, който дават великите авторитети, например Джӣва Госва̄мӣ, е, че Акрӯра наистина бил велик предан, но бил прокълнат от жителите на Вр̣нда̄вана, задето отвел Кр̣ш̣н̣а. Акрӯра наранил чувствата им и затова бил принуден да участва в съзаклятие, направено от грешни хора. Кр̣таварма̄ също бил предан, но тъй като бил в най-близкото обкръжение на Кам̇са, се замърсил с греховни последици и затова също се присъединил.

Подучен от съзаклятниците, една нощ Шатадханва̄ се промъкнал в дома на Сатра̄джит и го убил, докато той спял. Шатадханва̄ бил много грешен, имал отвратителен нрав и макар че заради греховните си дейности не му оставало да живее много, решил да убие Сатра̄джит, докато той спи у дома си. Той се промъкнал в къщата, всички жени завикали силно, но въпреки протестите им Шатадханва̄ безмилостно заклал Сатра̄джит, без да се колебае, както касапинът убива животно в кланицата. Тъй като Кр̣ш̣н̣а го нямало, съпругата му Сатябха̄ма̄ също била там в нощта на убийството и започнала да плаче: „О, скъпи татко! Скъпи татко! Защо те убиха толкова жестоко!“ Мъртвото тяло на Сатра̄джит не било изгорено веднага, защото Сатябха̄ма̄ искала първо да отиде при Кр̣ш̣н̣а в Хастина̄пура. Затова го сложили в съд с мазнина, така че когато Кр̣ш̣н̣а се върне, да може да го види и да предприеме действия срещу Шатадханва̄. Сатябха̄ма̄ веднага потеглила за Хастина̄пура да съобщи на Кр̣ш̣н̣а за ужасната смърт на баща си.

Когато Кр̣ш̣н̣а научил за смъртта на тъста си, се опечалил досущ като обикновен човек. Но неговата мъка е необикновена. Бог Кр̣ш̣н̣а няма нищо общо с дейностите и следствията им. Той обаче бил приел да играе ролята на човешко същество и затова когато научил за смъртта на тъста си, показал дълбоко съчувствие към скръбта на Сатябха̄ма̄, а очите му се напълнили със сълзи. Той започнал да нарежда: „О, какво нещастие се е случило!“ Кр̣ш̣н̣а, Балара̄ма и Сатябха̄ма̄, съпругата на Кр̣ш̣н̣а, се завърнали в Два̄рака̄ и започнали да обмислят как да убият Шатадханва̄ и да си върнат скъпоценния камък. Макар че бил прочут разбойник, Шатадханва̄ много се боял от могъществото на Кр̣ш̣н̣а. Щом Кр̣ш̣н̣а си пристигнал, той се уплашил до смърт.

Шатадханва̄ научил, че Кр̣ш̣н̣а има намерение да го убие, и тозчас потърсил убежище при Кр̣таварма̄. Но Кр̣таварма̄ казал: „Никога няма да си позволя да направя нещо срещу Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма – те не са обикновени личности. Те са Върховната Божествена Личност. Кой може да избегне смъртта, ако е оскърбил Балара̄ма и Кр̣ш̣н̣а? Никой не може да се спаси от гнева им.“ Кр̣таварма̄ казал още, че Кам̇са не успял да се спаси от гнева на Кр̣ш̣н̣а, макар че бил много силен и имал подкрепата на множество демони, а какво да говорим за Джара̄сандха, когото Кр̣ш̣н̣а побеждавал осемнайсет пъти и който всеки път трябвало да се връща от сражението разочарован.

След отказа на Кр̣таварма̄ Шатадханва̄ отишъл да помоли за помощ Акрӯра. Но и Акрӯра му казал: „Балара̄ма и Кр̣ш̣н̣а са самата Върховна Божествена Личност и този, който познава безграничната им сила, никога не би посмял да ги оскърби или да се бие с тях.“ После казал на Шатадханва̄: „Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма са толкова силни, че просто с желанието си те сътворяват, поддържат и разрушават цялото космическо проявление. За жалост, личностите, объркани от илюзорната енергия, не могат да разберат силата на Кр̣ш̣н̣а, макар че цялото космическо проявление е в негова власт.“ Като пример той посочил как Кр̣ш̣н̣а на седем години повдигнал хълма Говардхана и държал тази планина в продължение на седем дни досущ като дете, което носи малко чадърче. Акрӯра открито казал на Шатадханва̄, че винаги ще отдава най-смирените си почитания на Кр̣ш̣н̣а, Свръхдушата във всичко сътворено и изначалната причина на всички причини. Когато и Акрӯра отказал да му даде подслон, Шатадханва̄ решил да му повери камъка Сямантака. После яхнал един кон, който можел да препуска със светкавична бързина и да изминава петдесет йоджани на един дъх, и избягал от града.

Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма разбрали за бягството на Шатадханва̄, качили се на колесницата си, на която се веело знаме с лика на Гаруд̣а, и веднага тръгнали след него. Кр̣ш̣н̣а изпитвал особено силен гняв към Шатадханва̄ и искал да го убие, задето бил причинил смъртта на Сатра̄джит, една по-висшестояща личност. Сатра̄джит бил тъст на Кр̣ш̣н̣а и според предписанията на ша̄стрите този, който се опълчва срещу висшестоящите личности, гуру-друха, трябва да получи наказание, съответстващо на степента на оскърблението. Шатадханва̄ бил лишил от живот тъста му и Кр̣ш̣н̣а бил решен да го убие на всяка цена.

Близо до градината на една къща в Митхила̄ конят на Шатадханва̄ умрял от изтощение. Шатадханва̄ не можел вече да се възползва от него и се втурнал да бяга колкото сила имал. За да бъдат честни към него, Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма също изоставили колесницата си и продължили пеша. Както тичали, Кр̣ш̣н̣а взел диска си и отсякъл главата на Шатадханва̄. След смъртта му претърсил дрехите му за камъка Сямантака, но не могъл да го намери. Той се върнал при Балара̄ма и казал: „Напразно убихме този човек, камъкът не е у него.“ Шрӣ Балара̄ма направил следното предположение: „Може би съкровището е поверено в ръцете на друг човек в Два̄рака̄. По-добре се върни и го потърси.“ Шрӣ Балара̄ма казал, че иска да остане в град Митхила̄ няколко дни, защото се радвал на много близка дружба с тамошния цар. И така, Кр̣ш̣н̣а се върнал в Два̄рака̄, а Балара̄ма влязъл в Митхила̄.

Царят на Митхила̄ много се зарадвал на пристигането на Шрӣ Балара̄ма в града му и посрещнал Бога много гостоприемно и с големи почести. За да му достави удоволствие, Той дал на Балара̄маджӣ множество ценни дарове. Този път Балара̄ма останал да живее в града няколко години като почетен гост на царя на Митхила̄, Джанака Маха̄ра̄джа. През това време най-големият син на Дхр̣тара̄шт̣ра, Дурьодхана, използвал възможността да отиде при Балара̄ма и научил от него изкуството на боя с боздугани.

След убийството на Шатадханва̄ Кр̣ш̣н̣а се върнал в Два̄рака̄ и за да зарадва съпругата си, ѝ разказал за смъртта на Шатадханва̄, убиеца на баща ѝ. Но освен това ѝ казал, че драгоценният камък не бил намерен у него. След това Кр̣ш̣н̣а и Сатябха̄ма̄ извършили обредите в памет на починалия тъст на Кр̣ш̣н̣а. Събрали се всички роднини и приятели на семейството.

Акрӯра и Кр̣таварма̄ били едни от главните съзаклятници в заговора за убийството на Сатра̄джит и били подсторили Шатадханва̄ да го убие, но когато чули, че той е паднал от ръката на Кр̣ш̣н̣а и Кр̣ш̣н̣а вече се е върнал в Два̄рака̄, и двамата побързали да напуснат града. Жителите на Два̄рака̄ почувствали, че в отсъствието на Акрӯра ги застрашават болести и природни бедствия. Това било един вид суеверие, защото където е Бог Кр̣ш̣н̣а, там не може да има никакви болести, глад или бедствия. Но когато Акрӯра си отишъл, в Два̄рака̄ наистина започнали да стават обезпокояващи неща. По-рано в провинцията Ка̄шӣ в пределите на Ва̄ра̄н̣асӣ се била случила тежка суша, без никакъв дъжд. По това време царят на Ка̄шӣ уговарял женитбата на дъщеря си Га̄ндинӣ с Швапхалка, бащата на Акрӯра. Това царят направил, посъветван от един астролог, и след сватбата в провинцията наистина паднали достатъчно дъждове. Заради свръхестествената сила на Швапхалка хората смятали, че и синът му Акрӯра притежава не по-малко могъщество, и вярвали, че където живеят Акрӯра или баща му, там няма да има стихийни бедствия, глад и суша. Смята се, че едно царство е щастливо, когато в него не върлуват глад и болести, когато няма прекомерни горещини и студове и хората са щастливи умствено, духовно и физически. Щом се появи нещо тревожно, хората смятат, че причината се корени в отсъствието от града на някоя благочестива личност. И така, тръгнала мълва, че заради отсъствието на Акрӯра стават лоши неща. Освен това след заминаването му поради отсъствието на скъпоценния камък Сямантака някои възрастни жители на града започнали да забелязват неблагоприятни знаци. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а чул мълвата, която се носела между хората, и решил да повика Акрӯра от царството Ка̄шӣ.

Акрӯра бил вуйчо на Кр̣ш̣н̣а и когато се завърнал в Два̄рака̄, Бог Кр̣ш̣н̣а най-напред го приветствал така, както подобава да бъде приветствана висшестояща особа. Кр̣ш̣н̣а е Свръхдушата, която се намира у всеки, и знае всичко, което става в сърцето. Той знаел всички събития, последвали съзаклятието на Акрӯра и Шатадханва̄. Затова се усмихнал и започнал да му говори.
Кр̣ш̣н̣а нарекъл Акрӯра най-велик от щедрите хора и му казал: „Скъпи вуйчо, знам вече, че Шатадханва̄ ти е оставил камъка Сямантака. Засега не съществува пряк наследник на тази скъпоценност, защото цар Сатра̄джит няма синове. Дъщеря му Сатябха̄ма̄ няма голямо желание да го притежава, но бъдещият ѝ син, който ще е внук на Сатра̄джит, след като изпълни всички необходимости за унаследяването, ще е законен собственик на това съкровище.“ С тези думи Бог Кр̣ш̣н̣а дал да се разбере, че Сатябха̄ма̄ вече очаква дете и че синът ѝ съвсем основателно ще предяви претенции за камъка и със сигурност ще му го отнеме.

Кр̣ш̣н̣а продължил: „Тази скъпоценност има такова могъщество, че никой обикновен човек не е в състояние да я опази. Зная, че ти постъпваш много благочестиво, така че не възразявам да го държиш при теб. Но има една трудност: Моят голям брат Шрӣ Балара̄ма не ми вярва, че съкровището е у теб. Ти имаш широко сърце и затова те моля да ми покажеш драгоценния камък в присъствието на всичките ми роднини, за да се сложи край на слуховете. Не можеш да отречеш, че той е у теб, защото виждаме, че богатството ти се е увеличило и извършваш жертвоприношения на олтар, направен от чисто злато.“ Свойствата на скъпоценния камък били известни: където и да се намирал, той всеки ден давал на пазителя си почти девет моунда чисто злато. Акрӯра получавал злато в такива количества и изобилно го раздавал в жертвените обреди. Бог Кр̣ш̣н̣а изтъкнал това щедро раздаване на злато като сигурно доказателство, че Акрӯра притежава камъка Сямантака.

С ласкавите си приятелски слова Бог Кр̣ш̣н̣а внушил на Акрӯра истината и Акрӯра разбрал, че нищо не може да се скрие от Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Той донесъл голямата скъпоценност, покрита с плат, но въпреки това камъкът светел като слънце. Акрӯра го подал на Кр̣ш̣н̣а. Бог Кр̣ш̣н̣а взел камъка в ръка, показал го на всичките си роднини и приятели, които били там, и после в тяхно присъствие го върнал на Акрӯра, за да са сигурни, че камъкът наистина се намира у него, в град Два̄рака̄.

Историята на скъпоценния камък Сямантака е много важна. В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че този, който я слуша, разказва я или просто я помни, никога няма да бъде засегнат от опозоряване и от последиците на неблагочестивите дейности и ще постигне най-висше състояние на мир.

Така завършва пояснението на Бхактиведанта върху петдесет и седма глава на книгата „Кр̣ш̣н̣а, изворът на вечно наслаждение“, наречена „Смъртта на Сатра̄джит и Шатадханва̄“.