Срещата на Нанда и Васудева

Макар че Кр̣ш̣н̣а бил син на Васудева и Девакӣ, заради зверствата на Кам̇са Васудева не могъл да се радва на церемонията по случай рождението на сина си. Но Нанда Маха̄ра̄джа, осиновителят, отпразнувал много щастливо рождението на Кр̣ш̣н̣а. На следващия ден било обявено, че Яшода̄ е родила момче. В съответствие с ведическите обичаи Нанда Маха̄ра̄джа повикал учени астролози и бра̄хман̣и, които да извършат церемонията. Щом се роди дете, астролозите изчисляват времето на раждането му и правят хороскоп на бъдещия му живот.

След това има и друга церемония: членовете на семейството се изкъпват, изчистват, обличат си хубави дрехи и си слагат украшения. После отиват при астролога с детето, за да чуят какъв ще е бъдещият му живот. Нанда Маха̄ра̄джа и останалите роднини се облекли и седнали пред люлката. Всички бра̄хман̣и, които се били събрали за случая, повтаряли благоприятни мантри в съответствие с ритуалите, докато астролозите извършвали рождената церемония. При такъв случай се обожават всички полубогове, а също и прадедите на рода. Нанда Маха̄ра̄джа раздал на бра̄хман̣ите двеста хиляди хубаво украсени с накити и платове крави. Той им подарил не само крави, но и цели планини от жито, дрехи, украсени със златна бродерия, и много скъпоценности.

В материалния свят хората притежават най-различни богатства и съкровища, но често те са добити по нечестен път, защото това е присъщо на трупането на богатства. Затова според ведическите предписания човек трябва да пречисти богатството си, като дава на бра̄хман̣ите подаяния от злато и крави. А новороденото дете се пречиства, като на бра̄хман̣ите се дават подаяния от жито. Трябва да ни е ясно, че в материалния свят със сигурност сме замърсени. Затова трябва да пречистим живота си, богатството си и самите себе си. Живота си можем да пречистваме, като се къпем всеки ден, като чистим тялото си отвътре и отвън и следваме десетте вида пречистващи процеси. Като поемаме отречения, като обожаваме Бога и като даваме подаяния, можем да пречистим богатството си. Себе си можем да пречистим, като изучаваме Ведите, като се стремим към себепознание и като разберем Върховната Абсолютна Истина. Затова във ведическата литература се казва, че всеки е роден шӯдра и като следва процеса на пречистване, се ражда за втори път. Изучавайки Ведите, човек може да стане випра, което е предварително необходимо качество, за да стане бра̄хман̣а. Човек става бра̄хман̣а, когато разбере съвършено Абсолютната Истина. А когато един бра̄хман̣а достигне още по-голямо съвършенство, той става ваиш̣н̣ава, или преданоотдаден.

По време на церемонията всички бра̄хман̣и повтаряли различни ведически мантри, за да осигурят на детето най-добро бъдеще. Има различни начини за повтаряне на мантрите: сӯта, ма̄гадха, вандӣ и вируда̄валӣ. Заедно с повтарянето на мантри и пеенето на песни извън къщата се чували звуците на рогове и литаври. Тези радостни звуци се разнасяли из пасищата и отеквали във всеки дом. Както в самите къщи, така и отвън имало картини, изкусно нарисувани с оризово брашно, смесено с вода. Навсякъде било поръсено с ароматна вода, дори по улиците и по пътищата. Таваните и покривите били обкичени със знамена, гирлянди и зелени листа. Портите били покрити с цветя и зелени листа. Всички крави, бикове и теленца били намазани със смес от зехтин и турмерик и изрисувани с естествени бои: червен окис, жълта глина и манган. Кравите носели гирлянди от паунови пера, хубаво бродирани покривала и златни гердани.

Жизнерадостните пастири чули, че Нанда Маха̄ра̄джа, бащата на Кр̣ш̣н̣а, празнува рождението на сина си и се въодушевили още повече. Облекли се в скъпи дрехи, украсили се с обици и гердани, а на главите си сложили големи тюрбани. След като се облекли така празнично, те взели най-различни дарове и отишли в къщата на Нанда Маха̄ра̄джа.

Щом чули, че майка Яшода̄ е родила дете, и пастирките били обзети от голяма радост. Те също се облекли в богати дрехи, сложили си скъпи украшения и се намазали с благовония.

Както прашецът върху лотосовия цвят подчертава изключителната му красота, така прахът от кун̇кумата разкрасявал лотосовите лица на гопӣте (пастирките). Красивите гопӣ взели подаръци и веднага тръгнали към къщата на Маха̄ра̄джа Нанда. Тежките им бедра и закръглените им гърди им пречели да тичат много бързо, но водени от екстатичната си любов към Кр̣ш̣н̣а, те бързали колкото можели. Ушите им били украсени с перлени обици, на шиите си имали скъпоценни медальони, очите им били гримирани, а устните им – начервени, по ръцете им имало красиви златни гривни. Докато тичали по покрития с камъни път, цветните гирлянди, които украсявали телата им, се сипели по земята, сякаш дъжд от цветя валял от небето. Гопӣте изглеждали още по-красиви с поклащащите се по телата им накити. Те стигнали до къщата на Нанда и Яшода̄ и започнали да благославят детето: „Скъпо дете, Ти ще живееш дълго, за да ни закриляш.“ Докато изричали благословиите си към Кр̣ш̣н̣а, те приготвили смес от масло, кисело мляко, прясно мляко, вода и прах от турмерик. После напръскали с тази смес не само детето Кр̣ш̣н̣а, а и всички присъстващи. По случай празника свирели няколко оркестъра от опитни музиканти.

Когато пастирите видели как се забавляват момичетата, те се изпълнили с радост и в отговор започнали да пръскат гопӣте с прясно и кисело мляко, с пречистено масло и вода. Нанда Маха̄ра̄джа много щастлив гледал забавленията на пастирите и пастирките и щедро раздавал подаяния на събралите се певци. Някои от тях пеели прочути стихове от Упаниш̣адите и Пура̄н̣ите, други славели прадедите на семейството, а трети пеели мелодични песни. Присъствали и мнозина учени бра̄хман̣и и Нанда Маха̄ра̄джа, който бил много доволен от празника, им подарил достатъчно дрехи, украшения и крави.

Важно е да отбележим в тази връзка колко богати били жителите на Вр̣нда̄вана просто като отглеждали крави. Всички пастири принадлежали към общността на вайшите и работата им била да се грижат за кравите и да отглеждат зърно. От дрехите и накитите им, както и от поведението им се вижда, че макар и да живеели в малко село, те били много заможни. Те притежавали млечни продукти в такова изобилие, че щедро се замервали с масло и с други неща, приготвени от мляко, а от търговията със земеделските си стоки се снабдявали с много скъпоценности, накити и великолепни дрехи. Те имали толкова много, че можели да дават щедри подаяния, както правел Нанда Маха̄ра̄джа.

И така, Нанда Маха̄ра̄джа, осиновителят на Бог Кр̣ш̣н̣а, изпълнил желанията на всички, които се били събрали там. Той посрещал хората почтително и им давал каквито дарове те поисквали. Учените бра̄хман̣и, които нямали никакви доходи, за издръжката си били напълно зависими от общността на кш̣атриите и вайшите и на празнични случаи като раждане или сватба получавали дарения. Нанда Маха̄ра̄джа обожавал Виш̣н̣у по време на празника, стараел се да удовлетвори всички, които били дошли, и единственото му желание било новороденият Кр̣ш̣н̣а да бъде щастлив. Нанда Маха̄ра̄джа не знаел, че това дете е източникът на Виш̣н̣у, и се молел на Бог Виш̣н̣у да го покровителства.

Рохин̣ӣдевӣ, майката на Балара̄ма, била най-щастливата съпруга на Васудева. Тя била далеч от съпруга си, но за да поздрави Нанда Маха̄ра̄джа по случай раждането на сина му Кр̣ш̣н̣а, се облякла много хубаво. Украсена с гирлянд, огърлица и други накити, тя също дошла и започнала да се движи сред гостите. Според ведическите обичаи жена, чийто съпруг не е у дома си, не се облича много богато. Но тя все пак се облякла хубаво по случай празника, въпреки че съпруга ѝ го нямало.

От великолепието на празничната церемония в чест на Кр̣ш̣н̣а става ясно, че тогава Вр̣нда̄вана била много богата. Тъй като в къщата на цар Нанда и майка Яшода̄ се родил Бог Кр̣ш̣н̣а, богинята на щастието била задължена да прояви във Вр̣нда̄вана съпътстващото я изобилие. И тя започнала забавленията си във Вр̣нда̄вана.

След празничната церемония Нанда Маха̄ра̄джа решил да отиде в Матхура̄, за да плати годишния данък на правителството на Кам̇са. Преди да замине, той повикал опитните пастири на селото и ги помолил по време на отсъствието му да се грижат за Вр̣нда̄вана. Когато Нанда Маха̄ра̄джа пристигнал в Матхура̄, Васудева научил това и силно пожелал да поздрави приятеля си. Той незабавно отишъл до мястото, където бил отседнал Нанда Маха̄ра̄джа. Васудева видял Нанда и се почувствал така, сякаш животът му се възвръщал. Нанда, обзет от радост, веднага се изправил и прегърнал Васудева. Той го посрещнал много сърдечно и му предложил удобно място за сядане. Васудева се безпокоял за двамата си сина, които били под закрилата на Нанда, без той да знае това. С голяма загриженост Васудева попитал за Тях. Балара̄ма и Кр̣ш̣н̣а били синове на Васудева. Балара̄ма бил преместен в утробата на Рохин̣ӣ, съпруга на Васудева, която обаче била под покровителството на Нанда Маха̄ра̄джа. А Кр̣ш̣н̣а Васудева лично занесъл на Яшода̄ и го разменил за дъщеря ѝ. Нанда Маха̄ра̄джа знаел, че Балара̄ма е син на Васудева, но не знаел, че и Кр̣ш̣н̣а е негов син. Васудева обаче знаел добре това и нетърпеливо разпитал за Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма.

След това Васудева казал: „Скъпи братко, ти беше вече твърде стар, за да имаш син, какъвто силно желаеше, но не можеше да имаш. Сега по милостта на Бога получи щастието да ти се роди такъв хубав син. Мисля, че това събитие е много знаменателно за теб. Скъпи приятелю, аз бях затворен от Кам̇са, но вече съм свободен и това е като ново раждане за мен. Не се надявах да те видя отново, но по милостта на Бога и това стана.“ После Васудева изразил безпокойството си за Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а бил тайно изпратен в постелята на майка Яшода̄ и след като отпразнувал с великолепие церемонията за раждането му, Нанда отишъл в Матхура̄. Затова Васудева казал: „Сякаш отново се родих.“ Той не очаквал, че Кр̣ш̣н̣а ще оживее, защото Кам̇са бил убил всичките му синове.

Васудева продължил: „Скъпи приятелю, ние много трудно можем да оставаме заедно. Макар че имаме семейства и роднини, синове и дъщери, природата ни разделя един от друг. Причината е, че всички живи същества се появяват на земята под напора на различни плодоносни дейности. Макар да се събират заедно, не е сигурно, че ще останат заедно за дълго. Всеки е принуден да действа по определен начин в съответствие с плодоносните си дейности и затова всички се разделят. В океанските вълни се носят много растения и водорасли. Понякога те се срещат, понякога се разделят завинаги: едните отиват в една посока, другите – в съвсем друга. Така и семейството ни може да е много щастливо сега, но след известно време под напора на вълните на времето ние се разделяме…“

С тези думи Васудева казвал, че макар да бил заченал осем деца в утробата на Девакӣ, за съжаление вече нямал нито едно. Той не могъл да запази при себе си дори сина си Кр̣ш̣н̣а. Васудева страдал от тази раздяла, но не можел да каже истината. Той рекъл: „Моля те, разкажи ми за Вр̣нда̄вана. Ти имаш много животни – щастливи ли са? Имат ли достатъчно паша и вода? Кажи ми още спокойно и мирно ли е мястото, където живееш?“ Васудева задал този въпрос, защото много се тревожел за безопасността на Кр̣ш̣н̣а. Той знаел, че Кам̇са и съюзниците му се опитват да убият Кр̣ш̣н̣а и затова изпращат най-различни демони. Те вече били решили, че всички деца, родени малко преди и малко след раждането на Кр̣ш̣н̣а, трябва да бъдат убити. Тъй като Васудева се безпокоял много за Кр̣ш̣н̣а, той попитал безопасно ли е жилището му. Той попитал също и за Балара̄ма и майка му Рохӣн̣и, която била поверена на грижите на Нанда Маха̄ра̄джа. Васудева напомнил на Нанда Маха̄ра̄джа, че Балара̄ма не знае кой е истинският му баща. „Той мисли, че ти си му баща. А сега имаш и друго дете, Кр̣ш̣н̣а, и се надявам, че добре се грижиш и за двамата.“ Важно е и това, че Васудева попитал за животните на Нанда Маха̄ра̄джа. За животните, и особено за кравите, хората се грижели като за собствени деца. Васудева бил кш̣атрия, а Нанда Маха̄ра̄джа – вайшя. Дълг на кш̣атриите е да покровителстват членовете на човешкия род, а дълг на вайшите – да покровителстват кравите. Кравите са не по-малко важни от хората. Както на човешките същества трябва да се осигури закрила, така напълно защитени трябва да бъдат и кравите.

Васудева казал по-нататък, че поддържането на религиозните принципи, икономическото благосъстояние и задоволяването нуждите на сетивата зависят от сътрудничеството между роднините, между народите и между всички хора по света. Затова дълг на всеки е да защитава съгражданите си и кравите от трудности. Човек трябва да се грижи за спокойствието и удобството на ближния си и на животните. Тогава развитието на религията, икономическото благосъстояние и сетивното наслаждение могат да се постигнат без никакъв проблем. Васудева изразил съжалението си, че не е успял да запази синовете си, родени от Девакӣ. Затова смятал, че религиозните принципи, икономическото благосъстояние и удовлетворението на сетивата вече са загубени за него.

Нанда Маха̄ра̄джа му отговорил: „Скъпи Васудева, знам, че ти си много нажален, защото жестокият цар Кам̇са уби всичките ти синове, родени от Девакӣ. Последното дете беше момиче, но Кам̇са не можа да го убие и то отиде на райските планети. Мой скъпи приятелю, недей да тъжиш! Нас ни управляват нашите минали, невидими за нас дейности. Всеки е подвластен на миналите си действия, а този, който е запознат с философията на кармата и последиците ѝ, притежава истинско знание. Той не страда, каквото и да му се случи, било то добро или лошо.“

Тогава Васудева отвърнал: „Скъпи Нанда, ако вече си платил на управата данъците си, бързо се връщай вкъщи. Мисля, че в Гокула може да се случи нещо лошо.“

След приятелския разговор Васудева се завърнал вкъщи. Пастирите, които били дошли в Матхура̄ да си платят данъците, също се върнали обратно, предвождани от Нанда Маха̄ра̄джа.