Завръщането на Акрӯра и посещението му на Виш̣н̣улока във водите на река Ямуна̄

Бог Кр̣ш̣н̣а и Нанда Маха̄ра̄джа сърдечно посрещнали Акрӯра и му предоставили място за почивка за през нощта. Междувременно двамата братя Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма отишли да вечерят. Акрӯра седнал на постелята и започнал да размишлява как се сбъднало всичко, което желаел и предчувствал по пътя от Матхура̄ до Вр̣нда̄вана. Бог Кр̣ш̣н̣а е съпруг на богинята на щастието: когато е удовлетворен от чистите си предани, Той може да им даде всичко, което желаят. Но те не искат от него нищо за себе си.

Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма свършили да вечерят и отишли да пожелаят на Акрӯра лека нощ. Кр̣ш̣н̣а попитал за вуйчо си Кам̇са: „Какви са отношенията му с приятелите му? Как са роднините ми?“ Той попитал още какви са намеренията на Кам̇са. След това Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, казал на Акрӯра, че всички много се радват на идването му. Попитал го дали всичките му роднини и приятели са добре, не страдат ли от някакви болести. Кр̣ш̣н̣а казал, че много съжалява, задето начело на държавата стои вуйчо му Кам̇са; че мястото му не е на трона и поданиците не могат да очакват нищо добро, докато на власт е той. Кр̣ш̣н̣а добавил: „Баща ми мина през толкова изпитания само защото съм негов син. Това беше причината да загуби и другите си синове. Мисля, че за мен е голямо щастие, че идваш като мой приятел и роднина. Добри ми приятелю Акрӯра, кажи ми, моля те, каква е целта на идването ти във Вр̣нда̄вана.“

След този въпрос Акрӯра, потомъкът на династията Яду, разказал за последните събития в Матхура̄, включително и за опита на Кам̇са да убие Васудева, бащата на Кр̣ш̣н̣а. Разказал какво се случило, след като На̄рада разкрил, че Кр̣ш̣н̣а е син на Васудева и е укрит в къщата на Нанда Маха̄ра̄джа. Акрӯра споменал всички събития, свързани с Кам̇са. Казал как На̄рада срещнал Кам̇са и Кам̇са изпратил Акрӯра във Вр̣нда̄вана. Акрӯра обяснил на Кр̣ш̣н̣а, че На̄рада е известил Кам̇са за всичко – как непосредствено след раждането си Кр̣ш̣н̣а бил пренесен от Матхура̄ във Вр̣нда̄вана и как убил всички демони, които Кам̇са изпратил. После Акрӯра съобщил на Кр̣ш̣н̣а с каква цел е дошъл във Вр̣нда̄вана: да го отведе в Матхура̄. Като чули какви са кроежите на Кам̇са, на лицата на Балара̄ма и Кр̣ш̣н̣а, които са много изкусни в убиването на врагове, се появили благи усмивки.

Двамата помолили Нанда Маха̄ра̄джа да покани всички пастирчета да отидат в Матхура̄, за да вземат участие в церемонията Дханур-ягя. Кам̇са искал всички да отидат и да участват в ритуала. При думите на Кр̣ш̣н̣а Нанда Маха̄ра̄джа веднага повикал пастирчетата и ги помолил да съберат всякакви видове мляко и млечни произведения, за да ги занесат на церемонията. После изпратил до глашатая във Вр̣нда̄вана съобщение да извести всички жители за голямата церемония Дханур-ягя, която Кам̇са подготвял, и да ги покани да се присъединят. Нанда Маха̄ра̄джа казал на пастирчетата, че ще потеглят на следващата сутрин. Те приготвили кравите и биковете, с които щели да пътуват до Матхура̄.

Когато гопӣте научили, че Акрӯра е дошъл да отведе Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма в Матхура̄, били обхванати от безпокойство. Някои толкова се разтревожили, че лицата им почернели, дишането им се учестило и получили сърцебиене. Те усетили, че косите и дрехите им веднага се разпускат. Щом чули новината, че Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма заминават за Матхура̄, други гопӣ, които били заети с домакинската си работа, се вцепенили, сякаш били забравили всичко, като човек, който научава, че в същия миг ще умре. Трети изведнъж паднали в несвяст при мисълта за раздяла с Кр̣ш̣н̣а. Гопӣте си припомняли пленителната му усмивка и разговорите с него и били обзети от дълбока печал. Всички си спомняли привичките и качествата на Божествената Личност, как Кр̣ш̣н̣а се разхождал из Вр̣нда̄вана и как с шеговитите си думи завладявал сърцата им. Потънали в мисли за Кр̣ш̣н̣а и за неизбежната раздяла с него, гопӣте се събрали заедно, а сърцата им тежко биели. Те мислели само за Кр̣ш̣н̣а и от очите им капели сълзи. Гопӣте казали:

„О, Провидение, ти си толкова жестоко! По всичко личи, че не знаеш как да даваш милост на хората. Ти свързваш приятелите, а след това ги разделяш, без да изпълниш желанията им. Това е досущ като безсмислените детски игри. Ти постъпи толкова отвратително, като ни показа красивия Кр̣ш̣н̣а, чиито синкавочерни къдрици украсяват широкото му чело и тънкия му нос и който с усмивката си отстранява всички раздори в материалния свят, а сега го отделяш от нас. О, Провидение, Ти си толкова жестоко! Но най-удивителното е, че сега се появяваш в образа на Акрӯра, а „Акрӯра“ означава „лишен от жестокост“. Отначало ние се радвахме на майсторството Ти, защото Ти ни даде очи, с които да гледаме красивото лице на Кр̣ш̣н̣а. Но сега като някакво глупаво създание Ти се опитваш да ни отнемеш очите, за да не виждаме Кр̣ш̣н̣а повече тук. И Кр̣ш̣н̣а, синът на Нанда Маха̄ра̄джа, е много жесток! Той винаги се нуждае от нови приятели, с никого не обича да дружи за дълго. Ние, гопӣте от Вр̣нда̄вана, напуснахме домовете си, приятелите си, роднините си, за да станем слугини на Кр̣ш̣н̣а, а Той ни пренебрегва и заминава надалеч. Дори не ни поглежда, макар че сме му напълно отдадени. Сега щастието се усмихва на младите момичета от Матхура̄. Те очакват пристигането на Кр̣ш̣н̣а – ще се наслаждават на нежната му усмивка и ще пият меда на лицето му. Макар да знаем, че Кр̣ш̣н̣а е много постоянен и решителен, ние се боим, че щом види прелестните лица на младите девойки в Матхура̄, Той няма да може да запази самообладание. Боим се, че ще попадне под властта им и ще ни забрави – в края на краищата ние сме прости селски момичета. Повече няма да е мил с нас. Затова не се надяваме, че ще се върне във Вр̣нда̄вана. Той няма да изостави обществото на момичетата в Матхура̄.“

Гопӣте започнали да мислят за големия празник в град Матхура̄. Те си представяли как Кр̣ш̣н̣а минава по улиците, а жените и младите момичета го гледат от балконите на къщите си. Град Матхура̄ тогава се състоял от няколко общности, които се наричали Даша̄рха, Бходжа, Андхака и Са̄твата. Те били различни разклонения на големия род, в който се появил Кр̣ш̣н̣а – династията Яду. Те също очаквали пристигането на Кр̣ш̣н̣а. Вече било сигурно, че Кр̣ш̣н̣а, който е убежище на богинята на щастието и извор на цялото удоволствие и на трансценденталните качества, възнамерява да посети Матхура̄.

Гопӣте дълго осъждали дейностите на Акрӯра. Те казвали, че той им отнема Кр̣ш̣н̣а, който им е по-скъп и от най-скъпото и е блаженството на очите им. А Акрӯра го отвежда далеч от погледа им, без да им каже, без да ги утеши. Той би трябвало да бъде по-състрадателен, да не е толкова безмилостен.

Гопӣте казали: „Най-удивителното нещо е, че Кр̣ш̣н̣а, синът на Нанда, вече се качи в колесницата, без изобщо да се замисли. Ясно е, че не е особено умен. Не, може би Той е умен, но не е добре възпитан. Не само Кр̣ш̣н̣а, всички пастири са толкова безсърдечни, че вече впрягат биковете и теленцата за пътуването до Матхура̄. Старите хора във Вр̣нда̄вана също са жестоки – не обръщат внимание на отчаянието ни и не спират Кр̣ш̣н̣а. Дори полубоговете са груби с нас и не правят нищо, за да попречат на отиването му в Матхура̄.“

Гопӣте се молели полубоговете да изпратят някое природно бедствие, някой ураган, буря или пороен дъжд, за да не може Кр̣ш̣н̣а да замине за Матхура̄. Те мислели: „Напук на възрастните ни родители и попечители ние лично ще спрем Кр̣ш̣н̣а. Нямаме никакъв друг избор, освен сами да се намесим. Всички са се опълчили срещу нас, за да отведат Кр̣ш̣н̣а далеч от очите ни. Без него няма да можем да живеем нито миг.“ Гопӣте решили да поставят някакво препятствие на пътя, по който трябвало да мине колесницата на Кр̣ш̣н̣а. Те започнали да си говорят: „През една много дълга нощ, която ни се стори като миг, ние танцувахме с Кр̣ш̣н̣а танца ра̄са. Тогава гледахме усмихнатото му лице, прегръщахме го и си говорехме с него. Как ще издържим дори и миг, когато Той е далеч от нас? Вечер Кр̣ш̣н̣а се прибираше вкъщи с по-големия си брат Балара̄ма и с приятелите си. Лицето му бе покрито от праха, вдигнат от копитата на кравите, а Той се усмихваше, свиреше на флейтата си и ни гледаше с толкова нежност. Как ще го забравим? Как ще забравим Кр̣ш̣н̣а, на когото отдадохме сърцата и душите си? През всичките дни и нощи Той владееше сърцата ни и ако си отиде, няма да можем да живеем повече.“ От тези мисли гопӣте се натъжавали все повече и повече и не можели да понесат мисълта, че Кр̣ш̣н̣а напуска Вр̣нда̄вана. Те не можели повече да се владеят и силно заридали, викайки имената на Кр̣ш̣н̣а: „О, скъпи Да̄модара! Скъпи Ма̄дхава!“

Те плакали през цялата нощ преди Кр̣ш̣н̣а да замине. Щом слънцето изгряло, Акрӯра се изкъпал, качил се в колесницата и потеглил за Матхура̄ заедно с Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма. Нанда Маха̄ра̄джа и пастирите се качили на волските коли, които натоварили с големи делви, пълни с млечни произведения: прясно и кисело мляко, пречистено масло, – и тръгнали след колесницата на Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма. Макар че Кр̣ш̣н̣а ги помолил да не застават на пътя, гопӣте наобиколили колесницата и се надигнали, за да зърнат Кр̣ш̣н̣а с нажалените си очи. Кр̣ш̣н̣а наистина се трогнал от отчаянието им, но бил длъжен да замине за Матхура̄, защото това било предсказано от На̄рада. Затова започнал да ги утешава. Казал им, че не бива да скърбят – нали веднага, щом си свърши работата, ще се върне. Но все едно, не могъл да ги убеди да се разотидат. Колесницата потеглила на запад и гопӣте мислено я следвали, докъдето можели. Те гледали знамето ѝ, докато не изчезнало от погледа им и докато накрая не започнали да виждат в далечината само облаците прах, които колелата вдигали. Гопӣте не се помръднали от местата си, докато колесницата не се изгубила съвсем. Те стояли неподвижни като нарисувани. Всички гопӣ разбрали, че Кр̣ш̣н̣а няма да се върне скоро, и се разотишли с дълбоко разочарование в сърцата си. Покрусени от отсъствието на Кр̣ш̣н̣а, те ден и нощ мислели за забавленията му и така намирали някаква утеха.

Съпровождан от Акрӯра и Балара̄ма, с голяма бързина Богът карал колесницата към бреговете на Ямуна̄. Всеки може да намали последиците от греховните си дейности просто като се изкъпе в Ямуна̄. Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма се изкъпали в реката и измили лицата си. Те пили от прозрачната кристалночиста вода на Ямуна̄ и отново седнали в колесницата, която стояла на сянка под големите дървета. Тогава Акрӯра ги помолил и той да се изкъпе в Ямуна̄. Според ведическия обичай след като се изкъпе в реката, човек трябва да се потопи във водата поне до кръста и тихичко да повтаря мантрата Га̄ятрӣ. Както стоял в реката, Акрӯра изведнъж видял във водата Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма и много се изненадал, защото бил сигурен, че те са в колесницата. Объркан, той веднага излязъл от водата и отишъл да види къде са момчетата. За голямо свое удивление видял, че те седят в колесницата както по-рано. Когато ги видял в колесницата, той се зачудил дали пък наистина ги е видял във водата и се върнал обратно при реката. Този път видял там не само Балара̄ма и Кр̣ш̣н̣а, но и много полубогове, всички Сиддхи, Ча̄ран̣и и Гандхарви. Те стояли прави пред лежащия Бог. Акрӯра видял и Шешана̄га с хилядите му глави. Бог Шешана̄га бил облечен в светлосини дрехи, шиите му били бели и приличали на заснежени планини. Акрӯра видял, че Кр̣ш̣н̣а има четири ръце и седи много сериозен върху навитото тяло на Шешана̄га. Очите на Кр̣ш̣н̣а били като розовите листенца на лотосовия цвят.

С други думи, Акрӯра видял Балара̄ма като Шешана̄га, а Кр̣ш̣н̣а – като Маха̄-виш̣н̣у. Видял четириръката Върховна Божествена Личност, която се усмихвала с прелестна усмивка. Богът доставял голямо удоволствие на всички и погледът му бил насочен към всеки. Той изглеждал много красив с правия си нос, с широкото си чело, с красивите си издължени уши и с алените си устни. Той имал много силни ръце, които стигали до коленете му. Плещите му били високи, гръдният му кош бил много широк и напомнял раковина. Пъпът му бил дълбок, а на корема си имал три гънки. Кръстът му бил пълен и широк като бедрата на жена, а нозете му приличали на слонски хоботи. Коленете и стъпалата му били много красиви, ноктите му били бляскави, а пръстите на нозете му били изящни като листенцата на лотосовия цвят. Шлемът му бил украсен с изключително редки скъпоценни камъни. Кръста му опасвал красив колан, а през широките му гърди минавал свещеният шнур. На китките му и високо над лактите му имало гривни. На глезените си носел звънчета. Красотата му била ослепителна, а дланите му приличали на лотосови цветове. Различните символи на Виш̣н̣у-мӯрти, които държал в четирите си ръце, а именно раковината, боздуганът, дискът и лотосът, още повече подчертавали красотата му. Гръдният му кош бил белязан с особените знаци на Виш̣н̣у, а на шията му имало свежи гирлянди от цветя. С две думи, Той представлявал изключително красива гледка. Акрӯра видял Бога обкръжен от приближените си спътници: четиримата Кума̄ри – Санака, Сана̄тана, Сананда и Санаткума̄ра, – Сунанда и Нанда, полубогове като Брахма̄ и Шива. Там били деветимата учени мъдреци, преданите Прахла̄да и На̄рада, а осмината Васу отдавали молитви на Бога с чисти сърца и чисти слова. Когато видял трансценденталната Божествена Личност, Акрӯра бил обзет от огромна преданост и по цялото му тяло запълзели трансцендентални тръпки. Макар че за миг бил изпаднал в недоумение, той възвърнал ясното си съзнание и склонил глава пред Бога. С допрени длани и треперещ глас той започнал да му отдава молитви.