Невероятният Кр̣ш̣н̣а

Без да разбират колко е сложна природата на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, и без да познават необикновените му духовни съвършенства, простодушните пастирчета и пастири от Вр̣нда̄вана започнали да обсъждат невероятните дейности на Кр̣ш̣н̣а, които надминават дейностите на всички хора.

Един от тях казал: „Скъпи приятели, като гледам удивителните му дейности, чудя се как е възможно такова необикновено момче да дойде да живее с нас във Вр̣нда̄вана. Това е напълно невероятно. Само си представете! Та Той е едва на седем години! Как можа да повдигне хълма Говардхана с едната си ръка и да го държи така, както царят на слоновете държи лотосов цвят. Най-лесното нещо за един слон е да вдигне някой лотос. Така и Кр̣ш̣н̣а повдигна хълма Говардхана без никакви усилия. Когато беше съвсем малко бебе и дори не можеше още да вижда добре, Той уби Пӯтана̄, голямата вещица. Докато сучеше от гръдта ѝ, изсмука и жизнения ѝ дъх. Кр̣ш̣н̣а уби Пӯтана̄ така, както вечното време убива живите създания, когато настъпи моментът. Веднъж, когато беше едва на три месеца, го бяха сложили да спи под една ръчна количка. Той се разплака и започна да рита с крачета, защото беше гладен и искаше да суче. Кр̣ш̣н̣а ритна количката с малките си крачка и тя изведнъж се строполи и се разби на парчета. Когато беше само на годинка, го отвлече демонът Тр̣н̣а̄варта, който дойде в образа на вихрушка. Макар че беше отнесен високо в небето, Кр̣ш̣н̣а просто се хвана за врата на демона и го принуди да падне на земята. Демонът веднага умря. А един друг път, когато майка му го завърза за един дървен хаван, за да е спокойна, че няма да краде масло, детето повлече хавана към две дървета ямала-арджуна и ги събори. Веднъж, докато с по-големия си брат Балара̄ма пасял кравите в гората, там се появил един демон на име Бака̄сура и Кр̣ш̣н̣а веднага му разчекнал човката. А когато между теленцата на Кр̣ш̣н̣а с намерението да го убие се промъкнал демонът Ватса̄сура, Той веднага го разпознал, убил го и го метнал на едно дърво. Друг път Кр̣ш̣н̣а отишъл с брат си Балара̄ма в гората Та̄лавана и там ги нападнал демонът Дхенука̄сура, който бил приел образа на магаре. Балара̄ма обаче веднага го хванал за задните крака, хвърлил го върху една палма и го убил. Въпреки че Дхенука̄сура бил съпровождан от приятелите си, които също се били превърнали в магарета, всички били убити. После Та̄лавана свободно можеше да се ползва от животните и жителите на Вр̣нда̄вана. Когато Праламба̄сура се вмъкнал сред приятелите му пастирчетата, Балара̄ма убил и него. После Кр̣ш̣н̣а спаси приятелите си и кравите от страшния горски пожар, наказа змията Ка̄лия в езерото на Ямуна̄, принуди я да напусне езерото и така изчисти водата на Ямуна̄ от отровата.“

Втори приятел на Нанда Маха̄ра̄джа казал: „Скъпи Нанда, не знаем защо толкова много ни привлича синът ти Кр̣ш̣н̣а. Искаме да го забравим, а не можем. Откъде идва тази естествена обич към него? Това е толкова невероятно! Момчето ти е само на седем години, а повдигна с такава лекота грамадния хълм Говардхана! О, Нанда Маха̄ра̄джа, ние имаме голямо съмнение, че синът ти е някой полубог. Той изобщо не е обикновено момче. Може би Той е Върховната Божествена Личност."

Цар Нанда изслушал похвалите на пастирите от Вр̣нда̄вана и отвърнал: „Скъпи приятели, за да разсея съмненията ви, мога само да повторя думите на Гаргамуни. Когато той дойде, за да извърши церемонията за даване на име, каза, че това момче идва в различните периоди от време с различни цветове; този път се е появило във Вр̣нда̄вана с тъмен сиво-син цвят и се нарича Кр̣ш̣н̣а. По-рано е имало бял цвят, после червен, а след това жълт. Той каза още, че някога детето е било син на Васудева и всеки, който знае какви са били миналите му раждания, го нарича Ва̄судева. Всъщност той каза, че синът ми има множество имена в зависимост от разнообразните си качества и дейности. Гарга̄ча̄ря ме увери, че това момче ще донесе много щастие на семейството ми и ще доставя трансцендентално блажено удоволствие на пастирите и кравите във Вр̣нда̄вана. Макар че ще изпадаме в много беди, по милостта на това момче лесно ще се избавяме от тях. Той каза, че по-рано синът ми е спасявал света от безредиците и всички честни хора от ръцете на измамниците. Каза също, че човек, който е щастлив да се привърже към това момче, никога няма да бъде погубен или победен от враговете си. Кр̣ш̣н̣а е изцяло като Бог Виш̣н̣у, който винаги взима страната на полубоговете и затова демоните никога не ги побеждават. В заключение Гарга̄ча̄ря каза, че като порасне, детето ми ще бъде съвсем като Виш̣н̣у с трансценденталната си красота, качества, постъпки, влияние и великолепие. Така че не трябва много да се удивляваме от необикновените му постижения. След тези думи Гарга̄ча̄ря се върна у дома си и оттогава непрекъснато сме свидетели на невероятните дейности на детето. Като имам предвид мнението на Гарга̄ча̄ря, смятам, че Кр̣ш̣н̣а е самият На̄ра̄ян̣а или може би пълна част от На̄ра̄ян̣а.“

Когато всички пастири изслушали внимателно думите на Гарга̄ча̄ря от устата на Нанда Маха̄ра̄джа, те още по-добре оценили изключителните дейности на Кр̣ш̣н̣а и били много доволни и щастливи. Те започнали да възхваляват Нанда Маха̄ра̄джа, защото след разговора им с него съмненията им относно Кр̣ш̣н̣а се разсеяли. Те казали: „Дано ни пази Кр̣ш̣н̣а, който е толкова добър, красив и милостив. Когато разгневеният Индра изпрати поройни дъждове, съпроводени от ледена градушка и силни ветрове, Кр̣ш̣н̣а веднага се съжали над нас и ни спаси заедно със семействата ни, кравите и скъпоценностите ни, като вдигна хълма Говардхана така, както дете откъсва гъба. Той ни спаси по такъв чудодеен начин. Дано продължи да дарява с милостивия си поглед кравите ни и нас. Дано живеем в мир под закрилата на прекрасния Кр̣ш̣н̣а.“