Освобождението на съпругите на бра̄хман̣ите, които извършвали жертвоприношения

Утрото преминало, а пастирчетата още не били закусвали и вече били гладни. Те отишли при Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма и казали: „Скъпи Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма, вие сте всесилни, можете да убиете много, много демони, а ние днес сме много гладни. Молим ви, направете нещо, за да заситим глада си.“

Бог Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма чули молбата на приятелите си и изпитали състрадание към съпругите на бра̄хман̣ите, които извършвали жертвоприношения. Тези жени били велики предани на Бога и Кр̣ш̣н̣а решил да използва възможността да ги благослови. Той казал: „Скъпи приятели, отидете при бра̄хман̣ите, които живеят наблизо. В момента те извършват ведическите жертвоприношения, наречени а̄н̇гираса, защото желаят да достигнат райските планети. Отидете заедно при тях.“ После Бог Кр̣ш̣н̣а предупредил приятелите си: „Тези бра̄хман̣и не са ваиш̣н̣ави. Те дори не могат да възпяват имената ни, Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма. Те са твърде заети да повтарят ведическите химни, макар че крайната цел на ведическото знание съм Аз. И тъй като не са привлечени от имената на Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма, не ги молете за нищо от мое име. По-добре им поискайте милостиня от името на Балара̄ма.“

Обикновено подаяния се дават на знатни бра̄хман̣и, а Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма не били родени в семейства на бра̄хман̣и. Знаело се, че Балара̄ма е син на Васудева, който е кш̣атрия, а Кр̣ш̣н̣а е син на Нанда Маха̄ра̄джа, вайшя. Нито един от двамата не принадлежал към кастата на бра̄хман̣ите. Затова Кр̣ш̣н̣а смятал, че бра̄хман̣ите, които извършвали жертвоприношения, няма да са склонни да дадат милостиня на един кш̣атрия и на един вайшя. „Но ако споменете името на Балара̄ма, може и да се съгласят да дадат подаяния – все пак Той е кш̣атрия, докато Аз съм само вайшя.“

По заповед на Върховната Божествена Личност всички момчета отишли при бра̄хман̣ите, за да им поискат някакви дарения. Те се приближили с допрени длани и паднали на земята по очи, за да отдадат почитания: „О, земни богове, бъдете милостиви и изслушайте пратениците на Бог Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма. Надяваме се, че добре ги познавате, и ви желаем много богатство и щастие. Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма пасат кравите тук наблизо, а ние ги придружаваме. Дойдохме да поискаме от вас малко храна. Вие сте бра̄хман̣и и познавате религиозните принципи. Ако смятате, че е редно, дайте ни нещо за ядене, за да можем да се нахраним с Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма. Вие сте много уважавани в обществото и би трябвало да знаете всички принципи на религиозните свещенослужения.“

Макар че момчетата били селски пастирчета и не се очаквало да познават принципите на ведическите религиозни обреди, те дали да се разбере, че знаят всичко това, защото общуват с Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма. Като нарекли бра̄хман̣ите познавачи на всички религиозни принципи, момчетата изразили мнението, че когато Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма, моли за храна, те трябва да дадат бързо, без никакво колебание, защото както се казва в Бхагавад-гӣта̄, човек трябва да извършва яги (жертвоприношения) само за удоволствието на Виш̣н̣у.

Момчетата продължили: „Бог Виш̣н̣у е тук като Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма и ни чака. Затова бързо дайте от хранителните си запаси.“ Също така те обяснили на бра̄хман̣ите кога трябва да се приема храна. Ваиш̣н̣авите, чистите предани на Бога, не вземат участие в обикновените жертвени обреди. Но добре познават ритуалите дӣкша̄, пашу-сам̇стха̄ и саутра̄ман̣и. Може да се яде след извършване на дӣкша̄, преди жертвоприношенията на животни и преди саутра̄ман̣и, когато се предлага и алкохол. Момчетата казали: „В сегашния момент от церемонията ви не е забранено да вземем храна от вас. Можете да ни дадете нещо за ядене.“

Макар че спътниците на Бог Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма били обикновени пастирчета, положението им било такова, че можели да съветват дори учените бра̄хман̣и, които извършвали ведически обредни жертвоприношения. Но сма̄рта-бра̄хман̣ите, чието съзнание било погълнато единствено от ритуалите, не могли да разберат поръката на трансценденталните предани на Бога. Те дори не оценили молбата на Върховния Бог, Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма. Макар че чули всички доводи в полза на Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма, не им обърнали внимание и отказали да говорят с момчетата. Такива неотдадени бра̄хман̣и са много напреднали в знанието за ведическите жертвени свещенослужения и се мислят за много издигнати, но всъщност са невежи и глупави личности. Всичките им дейности са безполезни, защото те не познават целта на Ведите, която е обяснена в Бхагавад-гӣта̄: да се разбере Кр̣ш̣н̣а. При целия им напредък във ведическото знание и обредите те не разбират Кр̣ш̣н̣а. Следователно тяхното знание е незадълбочено. По тази причина Бог Чайтаня е дал ценното си становище, че не е необходимо човек да се роди в семейство на бра̄хман̣и; ако познава Кр̣ш̣н̣а или науката на Кр̣ш̣н̣а съзнание, той е повече от бра̄хман̣а и е напълно достоен да стане духовен учител.

При извършването на жертвоприношения трябва да се взимат под внимание много детайли. Такива са деша – мястото, ка̄ла – времето, пр̣тхаг-дравя – принадлежностите, мантра – химните, тантра – указанията на писанията, агни – огънят, р̣твик – изпълнителите на жертвите, девата̄ – полубоговете, яджама̄на – изпълнителят на жертвоприношението, крату – самата жертва и дхарма – редът на обредите. Всичко това е предназначено да удовлетвори Кр̣ш̣н̣а. Потвърдено е, че всъщност на всички жертвоприношения се наслаждава Той, защото Той е самата Върховна Божествена Личност и Върховната Абсолютна Истина, която е отвъд способността за разсъждение и отвъд възприятието на материалните сетива. Той е присъствал като обикновено човешко дете. Но за личностите, които се отъждествяват с тялото си, е много трудно да го разберат. Бра̄хман̣ите били прекалено заинтересовани от удобствата за материалното тяло и от издигането до висшата планетарна обител, наречена сварга-ва̄са. Затова те били напълно неспособни да проумеят позицията на Кр̣ш̣н̣а.

Когато момчетата разбрали, че бра̄хман̣ите няма да им проговорят, те много се разочаровали. После отишли при Бог Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма и им разказали какво се е случило. Върховната Личност ги изслушала и се усмихнала. Богът им казал да не съжаляват, че бра̄хман̣ите са им отказали, защото така се случва с тези, които молят за милостиня. Той ги убедил, че когато човек събира подаяния, не трябва да мисли, че навсякъде ще има успех. На някои места може да не успее, но това не трябва да е причина за разочарование. След това Бог Кр̣ш̣н̣а помолил всички момчета да отидат отново, но този път при съпругите на тези бра̄хман̣и. Той им казал, че тези жени са велики предани. „Те са постоянно погълнати от мисли за нас. Отидете и ги помолете за малко храна от мое име и от името на Балара̄ма и бъдете сигурни, че ще ви дадат толкова, колкото искате.“

Момчетата веднага отишли при съпругите на бра̄хман̣ите, за да изпълнят заповедта на Кр̣ш̣н̣а. Те ги намерили у тях. Жените носели много красиви накити. Момчетата им отдали най-смирени почитания и казали: „Скъпи майки, бъдете така добри да приемете най-дълбоките ни почитания и да ни изслушате. Позволяваме си да ви кажем, че тук наблизо са Бог Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма. Те са дошли с кравите. Може би вече знаете, че сме тук по тяхна заръка. Ние сме много гладни и идваме при вас за малко храна. Моля ви, дайте малко храна за Кр̣ш̣н̣а, Балара̄ма и за нас.“

Веднага щом чули това, съпругите на бра̄хман̣ите се разтревожили за Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма. Те откликнали съвсем спонтанно. Не било нужно да ги убеждават колко важни са Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма. Те силно пожелали да ги видят веднага щом чули имената им. Те били много напреднали, защото постоянно мислели за Кр̣ш̣н̣а и по този начин извършвали най-висшата форма на мистична медитация. Жените с голямо старание се заели да пълнят много делви с различни хубави ястия. Заради жертвоприношението всички ястия били много вкусни. Жените събрали храна за цяло пиршество и се приготвили да отидат при Кр̣ш̣н̣а, към когото била насочена най-голямата им любов, така както реките се стичат към морето.

Отдавна жените искали да видят Кр̣ш̣н̣а. Когато обаче се приготвили да излязат, за да отидат да го видят, техните съпрузи, бащи, синове и роднини им казали да не тръгват. Но те не отстъпили. Когато един предан е привлечен от Кр̣ш̣н̣а, той не обръща внимание на кръвните връзки. Жените навлезли в гората на Вр̣нда̄вана, която била близо до брега на Ямуна̄, обрасъл със зеленина, млади лози и цветя. Там съзрели Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма, които пасели кравите с любимите си приятели.

Съпругите на бра̄хман̣ите видели Кр̣ш̣н̣а, облечен в блестящи като злато дрехи. Той носел красив гирлянд от горски цветя и пауново перо в косата си. Бил изрисуван с естествените бои, които се намират във Вр̣нда̄вана, и приличал на актьор, танцуващ на сцена. Те видели, че с едната си ръка Кр̣ш̣н̣а се е облегнал на рамото на един от приятелите си, а в другата държи лотосов цвят. Ушите му били закичени с лилии, тялото му било белязано с тилак, усмивката му била прелестна. Със собствените си очи съпругите на бра̄хман̣ите видели Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, за когото били слушали толкова много, който им бил така скъп и с когото непрекъснато били заети мислите им. А сега го видели очи в очи и лице в лице. И през очите им Кр̣ш̣н̣а влязъл в сърцата им.

Те прегръщали Кр̣ш̣н̣а до насита и мъката им от раздялата бързо изчезнала. Те били като великите мъдреци, които с помощта на напредъка си в знанието се сливат с битието на Върховния. Като Свръхдуша, която се намира във всяко сърце, Бог Кр̣ш̣н̣а знаел какво искат жените. Те дошли при него въпреки възраженията на своите роднини, бащи, съпрузи и братя, изоставяйки семейните си задължения. Те дошли само за да го видят, защото Той бил всичко за тях. Те наистина следвали наставленията на Кр̣ш̣н̣а в Бхагавад-гӣта̄: човек трябва да се отдаде на него и да изостави всички други занимания и религиозни задължения. Съпругите на бра̄хман̣ите изпълнили изцяло наставленията на Бхагавад-гӣта̄. И Кр̣ш̣н̣а започнал да им говори, като се усмихвал много прекрасно. В тази връзка трябва да се отбележи, че когато Кр̣ш̣н̣а влязъл в сърцата на жените и те го прегърнали и се слели с него в трансцендентално блаженство, Кр̣ш̣н̣а не загубил личната си индивидуалност, нито пък те загубили своята. Богът и жените запазили индивидуалността си, макар да чувствали, че живеят един живот. Когато единият от двама влюбени изостави всички лични съображения и се отдаде на другия, това се нарича единство. В своята Шикш̣а̄ш̣т̣ака Бог Чайтаня ни учи на това чувство на единство: Кр̣ш̣н̣а може да действа свободно и да прави каквото иска, но преданият винаги трябва да е в единство, в съгласие с неговите желания. Такова единство показали съпругите на бра̄хман̣ите в любовта си към Кр̣ш̣н̣а.

Кр̣ш̣н̣а ги посрещнал със следните думи: „Скъпи съпруги на бра̄хман̣ите, вие сте много щастливи и сте добре дошли тук. Моля, кажете ми, какво мога да направя за вас. Вие постъпихте съвсем правилно, като дойдохте да ме видите, пренебрегвайки всички ограничения и препятствия, издигнати от вашите роднини, бащи, братя и съпрузи. Този, който постъпва така, наистина знае кое е добро за него, защото трансценденталното любовно служене на мен, освободено от всякаква корист и ограничения, е наистина благодатно за живите същества.“

Тук Кр̣ш̣н̣а потвърждава, че най-висшата и съвършена позиция за обусловената душа е да се отдаде на него. Човек трябва да изостави всички други задължения. Това пълно отдаване на Върховната Божествена Личност е най-благотворният път за обусловената душа, защото Върховният Бог е върховният обект на любов. В крайна сметка всеки обича Кр̣ш̣н̣а, но осъзнава това постепенно, според това, колко е напреднал в знанието. Живото същество стига до разбирането, че негова същност е трансценденталната душа, а тя не е нищо друго, освен неотделима част от Върховния Бог. Върховният Бог е крайната цел на любовта – затова трябва да се отдадем на него. Това отдаване е благотворно за обусловената душа. Нашият живот, имуществото, домът, съпругата, децата, къщата, родината, обществото и другите неща, които са ни много скъпи, са експанзии на Върховната Божествена Личност. Богът е главният предмет на любовта. От него идва цялото ни блаженство, когато Той се разширява по толкова много начини в зависимост от различното ни положение: телесно, умствено и духовно.

Кр̣ш̣н̣а казал: „Скъпи съпруги на бра̄хман̣ите, сега можете да се върнете по домовете си. Заемете се с жертвените дейности, служете на съпрузите си и изпълнявайте домакинските си задължения. Съпрузите ви трябва да бъдат доволни от вас, за да могат правилно да завършат започнатото жертвоприношение. В края на краищата вие сте им съпруги. Без вашата помощ те не биха могли да изпълняват предписаните си задължения.“

Съпругите на бра̄хман̣ите отговорили: „Скъпи Господи, такъв съвет не Ти прилича. Твое вечно обещание е, че винаги ще покровителстваш преданите си. Сега Ти трябва да го удържиш. Този, който дойде и Ти се отдаде, никога не се връща в обусловения живот на материалното съществуване. Ние очакваме да изпълниш обещанието си. Ние сме се отдали в лотосовите Ти нозе, които са покрити с листа от туласӣ, и не желаем повече да се връщаме сред нашите т.нар. „роднини“, „приятели“ и „общество“ и да изоставим убежището на твоите лотосови нозе. И какво ще правим, когато се върнем у дома? Нашите съпрузи, братя, майки, синове и приятели няма да ни приемат вкъщи, защото ги изоставихме напълно. Ние няма къде да намерим подслон, ако се върнем. Затова Те умоляваме да не ни караш да се връщаме вкъщи, а да ни оставиш при лотосовите си нозе, за да бъдем завинаги под твое покровителство.“

Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, отговорил: „Скъпи съпруги, можете да бъдете сигурни, че когато се върнете, мъжете ви няма да ви пренебрегнат, нито пък вашите братя, синове и бащи ще откажат да ви приемат. Тъй като сте ми чисти предани, не само роднините ви, но и всички хора, също и полубоговете, ще бъдат доволни от вас.“ Кр̣ш̣н̣а е във всяко сърце като Свръхдуша. Затова ако някой стане чист предан на Бог Кр̣ш̣н̣а, той веднага става много скъп на всички. Чистите предани на Бог Кр̣ш̣н̣а никога не пречат на другите. Никой разумен човек не може да бъде враг на чистите предани. Кр̣ш̣н̣а казал по-нататък: „Трансценденталната любов към мен не зависи от телесната връзка. Всеки, чийто ум е постоянно погълнат от мисли за мен, ще ме достигне много скоро и ще стане мой вечен спътник.“

След като получили наставленията на Върховната Божествена Личност, всички жени се върнали при съпрузите си. Зарадвани, че ги виждат пак у дома, бра̄хман̣ите извършили заедно с тях жертвоприношенията, както препоръчват ша̄стрите. Според ведическите принципи религиозните обреди трябва да се извършват заедно от мъжа и жената. Когато съпругите на бра̄хман̣ите се върнали, жертвоприношението било довършено точно както трябва. Само една от тях, която била насилствено задържана и не могла да отиде да види Кр̣ш̣н̣а, започнала да мисли за външните му черти, така както ѝ ги описали останалите. Напълно погълната от мисли за него, тя напуснала материалното си тяло, обусловено от законите на природата.

Шрӣ Говинда, вечно щастливата Божествена Личност, разкривал трансценденталните си забавления, появявайки се досущ като най-обикновено човешко същество, и се насладил на храната, която му предложили съпругите на бра̄хман̣ите. По този начин Той привличал към Кр̣ш̣н̣а съзнание обикновените хора. С думите и красотата си Той привличал всички крави, пастирчета и девойки на Вр̣нда̄вана.

След като съпругите им се завърнали, бра̄хман̣ите, които извършвали жертвоприношения, съжалили за греха, който сторили, като отказали да дадат храна на Върховната Божествена Личност. Те разбрали грешката си: заети с ведическите обреди, били пренебрегнали Върховната Божествена Личност, която се появила като обикновено човешко същество и молела за храна. След като видели вярата и предаността на съпругите си, те започнали да се проклинат. Те много скърбели, че не разбират поне малко от малко как да обичат Върховната Душа и да ѝ отдават трансцендентално любовно служене, макар съпругите им да били издигнати до равнището на чистото предано служене. Те си заговорили помежду си: „Проклети да сме, че сме се родили бра̄хман̣и! Да върви по дяволите цялата ни ученост върху ведическата литература! Да вървят по дяволите жертвоприношенията ни и всички правила и ограничения, които спазваме! Проклети да са и семействата ни! Проклето да е майсторското ни служене и извършването на обреди точно според описанията на ша̄стрите! Да върви по дяволите всичко, защото ние не сме стигнали до трансценденталното любовно служене на Върховната Божествена Личност, която е отвъд измислиците на ума, отвъд тялото и сетивата.“

Учените бра̄хман̣и, които били много опитни в извършването на ведическите обреди, с право съжалявали, защото без да се развие Кр̣ш̣н̣а съзнание, изпълняването на религиозни задължения е само губене на време и енергия. Те продължили да си говорят един на друг: „Външната енергия на Кр̣ш̣н̣а е толкова силна и може да създаде такава илюзия, която да сломи и най-великия йогӣ мистик. Макар че ние, опитните бра̄хман̣и, сме смятани за учители на всички останали подразделения на човешкото общество, ние също бяхме заблудени от външната енергия. Вижте само колко щастливи са тези жени, които така самоотвержено посветиха живота си на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Те с лекота можаха да прекъснат връзките със семейството си, а това е толкова трудно. Семейният живот е като тъмен кладенец, който само продължава материалните страдания.“

По принцип жените, тъй като са простосърдечни, много лесно се заемат с Кр̣ш̣н̣а съзнание и когато развият любов към Кр̣ш̣н̣а, лесно се освобождават от ръцете на ма̄я̄. А тях много трудно преодоляват дори така наречените интелигентни и учени мъже. Според ведическите предписания на жените не се разрешава да минат през пречистващото посвещение, при което се получава свещения шнур, нито им се разрешава да живеят в а̄шрама на духовния учител като брахмача̄рин̣ӣ, нито им се препоръчва да следват строгия процес на обучение, нито пък те са особено склонни да обсъждат философията на себепознанието. По природа те не са много чисти, нито пък са особени привърженици на благочестивите дейности. „Но колко удивително е, че те са развили трансцендентална любов към Кр̣ш̣н̣а, Бога на всички йогӣ мистици! – възкликнали бра̄хман̣ите. – С твърдата си вяра и преданост към Кр̣ш̣н̣а те надминаха всички нас. Привързани към материалистическия начин на живот, ние не знаехме каква е целта на пречистващите обреди, макар че ни смятат за опитни свещенослужители. Пастирчетата ни напомниха за Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма, но ние не им обърнахме внимание. Сега мислим, че това беше милостива хитрина на Върховната Божествена Личност – да изпрати приятелите си да искат от нас храна. Иначе Богът не се нуждае от това. Той сам можеше да удовлетвори глада им, стига просто да пожелаеше това.“

Ако някой отрича, че Кр̣ш̣н̣а е себеудовлетворен, защото е изкарвал прехраната си, като се е грижел за кравите, или ако се съмнява, че Той няма нужда от храна, и мисли, че Кр̣ш̣н̣а наистина е бил гладен, трябва да разбере, че на Кр̣ш̣н̣а постоянно служи богинята на щастието. По този начин тя може да се излекува от присъщата си лошотия и непостоянство. Във ведическата литература, например в Брахма сам̇хита̄, се казва, че не само една, а хиляди богини на щастието служат на Кр̣ш̣н̣а с голяма почит в неговата обител. Така че да се мисли, че Кр̣ш̣н̣а е просел храна от бра̄хман̣ите, е най-обикновено заблуждение. Всъщност това е било хитрост, за да ги накара да приемат милостта му и да започнат да му служат с чиста преданост. Принадлежностите за ведическите свещенослужения, подходящото място, подходящото време, различните предмети за извършването на обредните церемонии, ведическите химни, жрецът, който може да изпълни това жертвоприношение, огънят и полубоговете, участниците в жертвата и религиозните принципи са предназначени единствено да се разбере Кр̣ш̣н̣а, защото Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност. Той е Върховният Бог Виш̣н̣у и Богът на всички йогӣ мистици.

Бра̄хман̣ите казали: „Понеже се появи като дете в династията Яду, ние от глупост не можахме да разберем, че Той е Върховната Божествена Личност. Но ние много се гордеем, че имаме такива издигнати съпруги, които са развили чисто трансцендентално служене на Бога, без нашето несъгласие да им попречи. Затова нека отдадем смирените си почитания в лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а, чиято илюзорна енергия, наречена ма̄я̄, ни кара да се впускаме в плодоносни дейности. Нека се молим на Бога милостиво да ни извини, че сме пленени от външната му енергия. Ние престъпихме заповедта му, без да познаваме трансценденталното му величие.“

Бра̄хман̣ите се разкаяли за греховните си дейности. Те поискали лично да отидат и да отдадат почит на Кр̣ш̣н̣а. Но не можели да отидат, защото се бояли от Кам̇са. С други думи, много трудно е човек да се отдаде изцяло на Божествената Личност, ако не се е пречистил с предано служене. Примерът с учените бра̄хман̣и и съпругите им е много показателен. Жените на бра̄хман̣ите не обръщали внимание на никакви препятствия, защото били въодушевени от чистото предано служене. Те веднага отишли при Кр̣ш̣н̣а. А бра̄хман̣ите, макар че накрая признали върховенството на Бога и се разкаяли, въпреки това се бояли от цар Кам̇са, защото били прекалено пристрастени към плодоносните дейности.