VERSO 31
ТЕКСТ 31
Texto
Текст
hitvedaṁ sva-kalevaram
kuśaletara-pātheyo
bhūta-droheṇa yad bhṛtam
хитведам̇ сва-калеварам
кушалетара-па̄тхейо
бхӯта-дрохен̣а яд бхр̣там
Sinônimos
Дума по дума
еках̣ – сам; прападяте – той влиза; дхва̄нтам – мрак; хитва̄ – като напусне; идам – това; сва – свое; калеварам – тяло; кушала-итара – грях; па̄тхеях̣ – пътни; бхӯта – над други живи същества; дрохен̣а – чрез насилие; ят – което тяло; бхр̣там – е издържал.
Tradução
Превод
Solitário, ele vai às mais escuras regiões do inferno após abandonar o corpo atual, e o dinheiro que adquiriu, invejando outras entidades vivas, é o dinheiro da passagem com a qual ele deixa este mundo.
Напускайки тялото си, той съвсем сам отива в най-мрачните владения на ада, а парите, които е натрупал чрез насилие и посегателство над други живи същества, са пътните, с които напуска този свят.
Comentário
Пояснение
Quando um homem ganha dinheiro por meios ilícitos e mantém sua família e a si mesmo com esse dinheiro, o dinheiro é desfrutado por muitos membros da família, mas ele vai para o inferno sozinho. Uma pessoa que gozar da vida ganhando dinheiro ou invejando a vida de outrem, e que desfrutar com a família e amigos, terá que desfrutar sozinha o resultado das reações pecaminosas de tal vida ilícita e violenta. Por exemplo, se um homem consegue algum dinheiro matando alguém e, com esse dinheiro, mantém sua família, aqueles que desfrutam do “dinheiro sujo” ganho por ele também são parcialmente responsáveis e também são enviados ao inferno, mas aquele que for o líder receberá um castigo especial. O resultado do gozo material é que a pessoa leva consigo apenas a reação pecaminosa, e não o dinheiro. O dinheiro que ela ganhou é deixado neste mundo, e ela leva somente a reação.
Когато човек печели пари с нечестни средства и по този начин издържа семейството си и себе си, всичките му близки с голяма охота му помагат да харчи спечеленото, но когато трябва да отиде в ада, той отива сам. Този, който живее, като печели пари чрез насилие спрямо другите, а после се наслаждава на спечеленото със семейството и приятелите си, ще трябва сам да понесе последиците за този престъпен живот. Например ако човек се сдобие с пари, като извърши убийство, и после с тях издържа семейството си, всички, които живеят от тези мръсни пари, носят частична отговорност за престъплението и също отиват в ада, но той, като главен виновник, получава особено сурова присъда. Този, който цял живот е преследвал сетивно наслаждение, в мига на смъртта взема със себе си само греховните реакции. Парите, които е спечелил, остават в този свят, а с него заминават само последиците от греховете му.
Além disso, neste mundo, se uma pessoa adquire algum dinheiro assassinando alguém, a família dela não é enforcada, embora seus membros sejam pecaminosamente contaminados. Mas o próprio homem que comete o assassinato e mantém sua família é enforcado como assassino. O ofensor direto é mais responsável pelas atividades pecaminosas que o desfrutador indireto. O grande estudioso e erudito Cāṇakya Paṇḍita diz, portanto, que qualquer coisa que alguém tenha em sua posse pode ser mais bem gasta se for para a causa de sat, a Suprema Personalidade de Deus, porque ele não poderá levar suas posses consigo. Elas permanecem aqui e se perdem. Quer deixemos o dinheiro, quer o dinheiro nos deixe, de qualquer modo nos separaremos dele. A melhor forma de usar o dinheiro, enquanto ele está sob nossa propriedade, é gastá-lo para adquirir consciência de Kṛṣṇa.
Дори в този свят действа същият закон: ако човек се сдобие с пари, като извърши убийство, близките му не влизат в затвора, въпреки че и те са замърсени от сторения грях. Но той, който е извършил убийството, за да изхрани семейството си, получава присъда на убиец. Прекият извършител носи много по-голяма отговорност за престъпното деяние, отколкото този, който се наслаждава на плодовете от него. Затова великият философ Ча̄н̣акя Пан̣д̣ита казва, че най-добре е всичките си притежания човек да използва в служене на сат, на Върховната Божествена Личност, защото никой не може да вземе богатствата си със себе си, когато умре. Те остават в този свят и се пропиляват. Или ние ще напуснем парите, или те ще ни напуснат, но и в двата случая неизбежно ще се разделим с тях. Затова най-добрият начин, по който можем да ги използваме, докато са все още наши, е с тяхна помощ да развиваме у себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание.