VERSO 12
ТЕКСТ 12
Texto
Текст
parokṣair hāyanair iha
varaṁ muhūrtaṁ viditaṁ
ghaṭate śreyase yataḥ
парокш̣аир ха̄янаир иха
варам̇ мухӯртам̇ видитам̇
гхат̣ате шреясе ятах̣
Sinônimos
Дума по дума
kim — que é; pramattasya — do desorientado; bahubhiḥ — por muitos; parokṣaiḥ — sem experiência; hāyanaiḥ — anos; iha — neste mundo; varam — melhor; muhūrtam — um momento; viditam — consciente; ghaṭate — a pessoa pode esforçar-se por; śreyase — no que diz respeito ao interesse supremo; yataḥ — com isto.
ким – каква е; праматтася – на обърканите; бахубхих̣ – от много; парокш̣аих̣ – неопитни; ха̄янаих̣ – години; иха – в този свят; варам – по-добре; мухӯртам – един миг; видитам – съзнаващ; гхат̣ате – да се опита; шреясе – за върховното добро; ятах̣ – чрез това.
Tradução
Превод
Qual o valor de uma longa vida que é desperdiçada e da qual não se ganha nenhuma experiência apesar dos vários anos em contato com este mundo? É melhor um momento de plena consciência, porque isso impulsiona a pessoa a iniciar a busca pelo seu interesse supremo.
Каква полза от дългия живот в този свят, ако човек го е пропилял, без да помъдрее? По-добре само миг живот, но изживян в пълно съзнание, защото този миг ще запали у човека стремежа да търси върховното добро.
Comentário
Пояснение
SIGNIFICADO—Śrīla Śukadeva Gosvāmī instrui Mahārāja Parīkṣit sobre a importância do canto do santo nome do Senhor por parte de todos os cavalheiros progressistas. Para encorajar o rei, a quem restavam apenas sete dias de vida, Śrīla Śukadeva Gosvāmī afirmou que não adiantava viver centenas de anos sem nenhum conhecimento dos problemas da vida – seria melhor viver um momento tendo plena consciência de qual é o interesse supremo que deve ser satisfeito. O interesse supremo da vida é eterno, com conhecimento e bem-aventurança plenos. Aqueles que se deixam confundir pelos aspectos externos do mundo material e que, ocupados nas propensões animais, levam uma vida que se resume a comer, beber e alegrar-se estão apenas desperdiçando suas vidas à medida que os anos valiosos vão passando imperceptivelmente. Devemos ter perfeita consciência de que a vida humana é concedida à alma condicionada para que ela alcance o sucesso espiritual, e o que se sabe é que o procedimento mais fácil para alcançar esse fim é cantar o santo nome do Senhor. No verso anterior, tecemos algum comentário sobre este assunto, e podemos continuar obtendo iluminação sobre as diferentes espécies de ofensas cometidas aos pés de lótus do santo nome. Śrīla Jīva Gosvāmī Prabhu cita muitas passagens das escrituras autênticas e fundamenta muito bem essas declarações sobre as ofensas aos pés de lótus do santo nome. Mencionando o Viṣṇu-yāmala Tantra, Śrīla Jīva Gosvāmī prova que, pelo simples fato de cantar o santo nome do Senhor, a pessoa pode libertar-se dos efeitos de todos os pecados. Citando o Mārkaṇḍeya Purāṇa, Śrī Gosvāmījī afirma que ninguém deve blasfemar os devotos do Senhor nem ficar ouvindo outros que estejam ocupados em depreciar um devoto do Senhor. O devoto deve tentar impedir o difamador, cortando-lhe a língua, e, quando se julga incapaz de tomar essa atitude, deve cometer suicídio ao invés de ouvir blasfêmias contra um devoto do Senhor. Conclui-se que ninguém deve ouvir nem permitir afrontas ao devoto do Senhor. Quanto a distinguir os santos nomes do Senhor dos nomes dos semideuses, as escrituras reveladas demonstram (Śrīmad-Bhāgavatam 10.41) que todos os seres extraordinariamente poderosos são meras partes integrantes do energético supremo, o Senhor Kṛṣṇa. À exceção do próprio Senhor, todos são subordinados; ninguém independe do Senhor. Como ninguém é mais poderoso do que a energia do Senhor Supremo ou igual a ela, nenhum nome pode ser tão poderoso como o do Senhor. Cantando o santo nome do Senhor, a pessoa pode obter toda a energia que se acumula quando todas as fontes são sincronizadas. Portanto, ninguém deve igualar nenhum outro nome ao santo nome do Senhor. Brahmā, Śiva ou qualquer outro deus poderoso nunca podem ser iguais ao Supremo Senhor Viṣṇu. O poderoso santo nome do Senhor com certeza pode eliminar da pessoa os efeitos pecaminosos, mas alguém que deseja utilizar essa potência transcendental do santo nome do Senhor em suas atividades sinistras é a pessoa mais degradada de todo o mundo. Semelhantes pessoas jamais são perdoadas pelo Senhor ou por qualquer agente do Senhor. Deve-se utilizar a vida, portanto, em glorificar o Senhor por todos os meios e sem cometer nenhuma ofensa. Mesmo vivida por um momento, a vida com essa espécie de atividade nunca deve ser comparada a uma prolongada vida de ignorância, como a vida das árvores e de outras entidades vivas que, embora possam viver milhares de anos, não buscam o avanço espiritual.
Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ обяснил на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит колко важно е всички цивилизовани хора да повтарят святото име на Бога. За да окуражи царя, на когото му оставало да живее само седем дена, Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ казал, че няма никакъв смисъл човек да живее стотици години, ако не знае проблемите на живота; по-добре да живее само един миг, но с пълно съзнание за върховната цел, която трябва да постигне. Върховната цел на живота е вечността, вечното знание и блаженството. Измамени от външния облик на материалния свят, хората се отдават на животинските си склонности за ядене, пиянство и забавления и пропиляват живота си, без да забележат, че ценните години неусетно се изнизват. Трябва да разберем, че човешкият живот е даден на обусловените души, за да постигнат духовен успех, а повтарянето на святите имена на Бога е най-лесният път към тази цел. В предишната шлока стана дума за това. Сега можем да задълбочим познанията си върху различните видове оскърбления, които могат да се допуснат в нозете на святото име. Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ Прабху цитира различни автентични писания, умело подкрепяйки с доказателства казаното вече за оскърбленията в нозете на святото име. Като се позовава на Виш̣н̣у-я̄мала Тантра, той доказва, че просто като повтаря святото име на Бога, човек може да се освободи от последиците на всичките си грехове. Цитирайки Ма̄ркан̣д̣ея Пура̄н̣а, Шрӣ Госва̄мӣджӣ казва, че човек никога не трябва да говори против преданите на Бога или да слуша, когато други клеветят предан на Бога. Той трябва да възпре хулителя, като му отреже езика, а ако не може да направи това, трябва по-скоро да предпочете да се самоубие, отколкото да слуша оскърбления срещу предан на Бога. Заключението е, че човек не трябва нито да оскърбява, нито да позволява на други да оскърбяват преданите на Бога. Що се отнася до разликата между святото име на Бога и имената на полубоговете, свещените писания (Бхагавад-гӣта̄, 10.41) посочват, че всички същества, надарени с някакво могъщество, са неотделими частици от върховния енергоизточник, Бог Кр̣ш̣н̣а. С изключение на самия Бог, всички са подчинени. Никой не е независим от Бога. Никой не е по-могъщ от енергията на Върховния Бог, никой не е и равен на нея, затова ничие име не може да се равнява по могъщество с името на Бога. Като повтаря святото име на Бога, човек се сдобива не само с резултатите от повтарянето на имената на всички полубогове, взети заедно, но и с нещо повече. Затова не трябва да се слага знак на равенство между святото име на Бога и другите имена. Брахма̄, Шива и останалите полубогове не могат да бъдат равни на Върховния Бог Виш̣н̣у. Могъщото свято име на Бога може да освободи човека от последиците на всичките му грехове, но този, който иска да използва трансценденталната му сила за недостойни дела, е най-пропадналият на света. Богът и представителите му никога не прощават на такива хора. И така, човек трябва да посвети живота си на прославяне на Бога, без да извършва оскърбления. Дори ако продължава само един миг, такъв живот пак е по-добър от дългия живот, прекаран в невежество. Животът в невежество е като живота на дърветата и на другите живи същества, които живеят по десетки хиляди години, но не осъществяват никакъв духовен напредък.