Skip to main content

VERSO 18

ТЕКСТ 18

Texto

Текст

viduras tad abhipretya
dhṛtarāṣṭram abhāṣata
rājan nirgamyatāṁ śīghraṁ
paśyedaṁ bhayam āgatam
видурас тад абхипретя
дхр̣тара̄ш̣т̣рам абха̄шата

ра̄джан ниргамята̄м̇ шӣгхрам̇
пашйедам̇ бхаям а̄гатам

Sinônimos

Дума по дума

viduraḥ — Mahātmā Vidura; tat — isto; abhipretya — sabendo bem; dhṛtarāṣṭram — a Dhṛtarāṣṭra; abhāṣata — disse; rājan — ó rei; nirgamyatām — por favor, sai imediatamente; śīghram — sem a menor demora; paśya — vê só; idam — este; bhayam — temor; āgatam — já chegou.

видурах̣ – Маха̄тма̄ Видура; тат – това; абхипретя – знаейки го добре; дхр̣тара̄ш̣т̣рам – на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра; абха̄шата – каза; ра̄джан – о, царю; ниргамята̄м – умолявам те да си идеш незабавно; шӣгхрам – без да се бавиш нито миг; пашя – само виж; идам – този; бхаям – страх; а̄гатам – вече е дошъл.

Tradução

Превод

Mahātmā Vidura sabia de tudo isso, de modo que se dirigiu a Dhṛtarāṣṭra, dizendo: Meu caro rei, por favor, parte daqui imediatamente. Não demores. Vê só como o temor te dominou.

Маха̄тма̄ Видура добре знаеше тези неща и затова се обърна към Дхр̣тара̄ш̣т̣ра с думите: Скъпи царю, моля те, иди си оттук, без да губиш нито миг. Не отлагай! Нима не виждаш как си се оставил да те завладее страхът?

Comentário

Пояснение

SIGNIFICADO—A morte cruel não se importa com ninguém, seja ele Dhṛtarāṣṭra ou mesmo Mahārāja Yudhiṣṭhira; portanto, a instrução espiritual, como foi dada ao velho Dhṛtarāṣṭra, era igualmente aplicável ao jovem Mahārāja Yudhiṣṭhira. De fato, todos no palácio real, incluindo o rei e seus irmãos e sua mãe, estavam assistindo à conferência tomados de êxtase. Vidura, no entanto, sabia que essas instruções se destinavam em especial a Dhṛtarāṣṭra, que era demasiadamente materialista. A palavra rājan se refere especialmente a Dhṛtarāṣṭra, de maneira significativa. Dhṛtarāṣṭra era o filho mais velho de seu pai e, portanto, de acordo com a lei, ele tinha que ser instalado no trono de Hastināpura. Contudo, porque era cego de nascença, era desqualificado para assumir seus direitos legítimos. Mas ele não podia se esquecer de sua privação, e seu desapontamento foi de certa maneira compensado após a morte de Pāṇḍu, seu irmão mais novo. Seu irmão mais novo havia deixado para trás alguns filhos pequenos, e Dhṛtarāṣṭra se tornou o tutor natural deles. No fundo do coração, porém, ele queria converter-se no rei verdadeiro e passar o reino a seus próprios filhos, encabeçados por Duryodhana. Com todas essas ambições imperiais, Dhṛtarāṣṭra queria tornar-se rei, e forjou conspirações de todas as espécies em consulta com seu cunhado Śakuni. Todavia, tudo falhou pela vontade do Senhor, e, no final de contas, mesmo após perder tudo, homens e dinheiro, ele queria permanecer como rei, por ser o tio mais velho de Mahārāja Yudhiṣṭhira. Mahārāja Yudhiṣṭhira, por questão de dever, mantinha Dhṛtarāṣṭra, com honras reais, e Dhṛtarāṣṭra passava alegremente seus dias contados, na ilusão de ser o rei ou o tio real do rei Yudhiṣṭhira. Vidura, como santo atencioso e afetuoso irmão caçula de Dhṛtarāṣṭra, queria acordar Dhṛtarāṣṭra de seu torpor doentio e decrépito. Vidura, portanto, dirigiu-se sarcasticamente a Dhṛtarāṣṭra, como o “rei”, coisa que, na verdade, ele não era. Todos são servos do tempo eterno, e, por isso, ninguém pode ser rei neste mundo material. Rei significa a pessoa que pode ordenar. Um afamado rei inglês quis dar ordens ao tempo e à maré, mas o tempo e a maré se recusaram a obedecer a sua ordem. De tal modo, qualquer pessoa é, no mundo material, um rei falso, e Dhṛtarāṣṭra foi particularmente lembrado dessa falsa posição e das verdadeiras e temíveis consequências que, naquela altura, aguardavam-no. Vidura pediu-lhe que saísse de imediato, caso quisesse salvar-se da terrível condição que dele se aproximava rapidamente. Ele não pediu o mesmo a Mahārāja Yudhiṣṭhira porque sabia que um rei como Mahārāja Yudhiṣṭhira é consciente de todas as situações amedrontadoras deste mundo frágil e cuidaria de si mesmo, no devido tempo, mesmo que Vidura não estivesse presente no momento.

Жестоката смърт не се съобразява с никого – нито с Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, нито дори с Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Затова духовните наставления, предназначени за възрастния Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, се отнасяли със същата сила и до младия Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Всъщност всички в двореца, в това число и царят, братята му и майка им, много внимателно слушали поучителните слова. Но Видура знаел, че наставленията му са насочени най-вече към Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, който бил прекалено голям материалист. Думата ра̄джан тук се отнася именно до Дхр̣тара̄ш̣т̣ра. Той бил най-големият син и по закон трябвало да наследи престола на Хастина̄пура. Но вродената слепота му попречила да влезе в законното си право. Дхр̣тара̄ш̣т̣ра обаче не могъл да се примири с тази загуба. Смъртта на Па̄н̣д̣у, по-младия му брат, до известна степен му помогнала да забрави загубата. Брат му оставил няколко невръстни деца и съвсем естествено, Дхр̣тара̄ш̣т̣ра им станал настойник, но в сърцето си той желаел сам да бъде цар и да предаде царството на своите синове начело с Дурьодхана. Воден от такива властолюбиви стремежи, заедно с шурея си Шакуни Дхр̣тара̄ш̣т̣ра плетял всякакви интриги, за да се домогне някак до царския престол. Но по волята на Бога всичките им кроежи се проваляли. Накрая, след като загубил всичко – хората си и богатството си, – Дхр̣тара̄ш̣т̣ра все още желаел да остане цар, защото бил най-стар вуйчо на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. От чувство на дълг Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира се разпоредил на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра да се оказват царски почести; така той щастливо прекарвал броените си дни със заблуждението, че е цар, защото е вуйчо на цар Юдхиш̣т̣хира. Видура бил истински светец и се чувствал отговорен за големия си брат, когото обичал. Затова той искал да го събуди от съня на болестите и старостта. Видура иронично нарекъл Дхр̣тара̄ш̣т̣ра цар, макар че това не отговаряло на истината. Всеки е слуга на вечното време и никой в материалния свят не може да бъде цар. Цар означава някой, който дава заповеди. Известният английски цар искал да заповядва на времето, но то не се подчинило на волята му. Никой в материалния свят не е истински цар и Видура напомнил на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра за тази заблуда и за истинската опасност, която вече го била сполетяла. Видура го помолил веднага да замине, ако иска да се спаси от бъдещите опасности. Той не се обърнал с такава молба към Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, защото знаел, че цар Юдхиш̣т̣хира съзнава всички превратности на този нетраен свят и когато дойде време, ще може да се погрижи за себе си дори ако Видура не е там.