TEXT 15
ТЕКСТ 15
Tekstas
Текст
brahmākṣara-samudbhavam
tasmāt sarva-gataṁ brahma
nityaṁ yajñe pratiṣṭhitam
брахма̄кш̣ара-самудбхавам
тасма̄т сарва-гатам̇ брахма
нитям̇ ягйе пратиш̣т̣хитам
Synonyms
Дума по дума
karma — darbas; brahma — iš Vedų; udbhavam — kilęs; viddhi — žinoki; brahma — Vedos; akṣara — Aukščiausiojo Brahmano (Dievo Asmens); samudbhavam — tiesiogiai apreikštos; tasmāt — todėl; sarva-gatam — visa persmelkianti; brahma — transcendencija; nityam — amžinai; yajñe — aukos atnašoje; pratiṣṭhitam — glūdi.
карма – дейност; брахма – от Ведите; удбхавам – създадени; виддхи – трябва да знаеш; брахма – Ведите; акш̣ара – от Върховния Брахман (Божествената Личност); самудбхавам – пряко проявени; тасма̄т – затова; сарва-гатам – всепроникващият; брахма – трансценденталност; нитям – вечно; ягйе – в жертвоприношение; пратиш̣т̣хитам – установен.
Translation
Превод
Reguliuojamą veiklą atlikti nurodo Vedos, o jos radosi tiesiog iš Aukščiausiojo Dievo Asmens. Todėl viską persmelkianti Transcendencija amžinai glūdi aukojimo veiksme.
Регулираните дейности са предписани от Ведите, а Ведите произлизат непосредствено от Върховната Божествена Личност. Затова всепроникващата Трансценденталност вечно присъства в акта на жертвоприношението.
Purport
Пояснение
KOMENTARAS: Posmas dar aiškiau pabrėžia yajñārtha-karmos darbo, skirto vien tik patenkinti Kṛṣṇą, būtinumą. Jeigu dirbame siekdami patenkinti yajña-puruṣą – Viṣṇu, tai ir darbo kryptį privalome nusistatyti remdamiesi Brahmanu, t.y. transcendentinėmis Vedomis. Vedos – tai veiklos krypčių kodeksas. Darbai, atliekami prasilenkiant su Vedų nurodymais, vadinasi vikarma – autoritetų nepatvirtinta, nuodėminga veikla. Todėl norėdami išsigelbėti nuo veiklos atoveikio, turime remtis Vedų nurodymais. Kaip kasdieninis gyvenimas remiasi valstybės įstatymais, taip reikia laikytis ir Viešpaties aukščiausios valstybės įstatymų. Vedų nurodymus iškvėpė Aukščiausiasis Dievo Asmuo. Pasakyta: asya mahato bhūtasya niśvasitam etad yad ṛg-vedo yajur-vedaḥ sāma-vedo ‘tharvāṅgirasaḥ. „Keturios Vedos – „Ṛg Veda“, „Yajur Veda“, „Sāma Veda“ bei „Atharva Veda“ sklinda iš didžiojo Dievo Asmens kvėpavimo.“ („Bṛhad-āraṇyaka Upaniṣada“ 4.5.11) Viešpats, būdamas visagalis, gali kalbėti kvėpavimu, nes, kaip tvirtina „Brahma-saṁhitā“, kiekvienas Jo jutimo organas gali atlikti visų kitų organų darbą, kitaip sakant, Viešpats gali kalbėti Savo kvėpavimu ir apvaisinti žvilgsniu. Iš tiesų śāstros teigia, jog Jis pradėjo gyvąsias esybes, žvilgsniu nužvelgęs materialią gamtą. Sukūręs pasaulį, ar apvaisinęs materialios gamtos įsčias sąlygotomis sielomis, Vedų išminties forma Jis nurodė joms, kaip grįžti namo, atgal pas Dievą. Mes turime nuolat atminti, kad visos sąlygotos sielos materialiame pasaulyje aistringai trokšta materialių malonumų. Tačiau Vedų nurodymai parengti taip, kad galėtume patenkinti savo iškreiptus troškimus, o vėliau, atsisakę tariamų malonumų, sugrįžtume namo pas Dievą. Tai galimybė sąlygotoms sieloms išsivaduoti, todėl sąlygotos sielos turėtų įsijungti į yajños procesą įsisąmonindamos Kṛṣṇą. Kṛṣṇos sąmonės principus gali įsisavinti net ir Vedų nurodymų nesilaikę žmonės – šie principai jiems atstos vediškąsias yajñas ar karminę veiklą.
В този стих по-отчетливо е изразена идеята на ягя̄ртха-карма, необходимостта от дейност, насочена единствено към удовлетворение на Кр̣ш̣н̣а. Ако искаме да работим за удовлетворение на ягя-пуруш̣а, Виш̣н̣у, трябва да намерим нужните наставления в брахма, т.е. трансценденталните Веди. Ведите са кодекси, които очертават насоките за действие. Всичко, извършено без ведическа насока, се нарича викарма – своеволна или греховна дейност. Следователно, за да избегне греховните последици от своята дейност, човек винаги трябва да се ръководи от наставленията на Ведите. Както в ежедневието си работи под ръководството на държавата, така той трябва да работи и под ръководството на върховното управление на Бога. Тези ведически указания са проявени от диханието на Върховната Божествена Личност. Казва се: ася махато бхӯтася нишваситам етад яд р̣г-ведо яджур-ведах̣ са̄ма-ведо 'тхарва̄н̇гирасах̣ – „Четирите Веди – Р̣г Веда, Яджур Веда, Са̄ма Веда и Атхарва Веда – са произлезли от диханието на великата Божествена Личност“ (Бр̣хад-а̄ран̣яка Упаниш̣ад, 4.5.11). Всемогъщият Бог може да говори с диханието си, защото, както потвърждава Брахма сам̇хита̄, Той притежава могъществото да извършва с всяко едно от сетивата си дейностите на другите сетива. Казано другояче, Бог може да говори с диханието си и да опложда с очите си. И наистина, Той поглежда материалната природа и така зачева всички живи същества. След като създава, или по-точно впръсква обусловените души в утробата на материалната природа, Той им дава наставления чрез ведическата мъдрост – как да се върнат вкъщи, обратно при Бога. Не бива да забравяме, че всички обусловени души в този свят са жадни за материална наслада. Но ведическите предписания са съставени по такъв начин, че следвайки ги, човек да удовлетвори неестествените си желания и когато приключи с т.нар. „наслаждение“, да се завърне при Бога. Това е шансът на обусловените души да постигнат освобождение. Затова те трябва да следват пътя на ягя, като станат Кр̣ш̣н̣а осъзнати. Дори тези, които не са следвали предписанията на Ведите, могат да приемат принципите на Кр̣ш̣н̣а съзнание и това ще замести извършването на ведически жертвоприношения.