TEXTS 12-13
ТЕКСТОВЕ 12 – 13
Tekstas
Текст
paraṁ brahma paraṁ dhāma
pavitraṁ paramaṁ bhavān
puruṣaṁ śāśvataṁ divyam
ādi-devam ajaṁ vibhum
парам̇ брахма парам̇ дха̄ма
павитрам̇ парамам̇ бхава̄н
пуруш̣ам̇ ша̄шватам̇ дивям
а̄ди-девам аджам̇ вибхум
devarṣir nāradas tathā
asito devalo vyāsaḥ
svayaṁ caiva bravīṣi me
деварш̣ир на̄радас татха̄
асито девало вя̄сах̣
сваям̇ чаива бравӣш̣и ме
Synonyms
Дума по дума
arjunaḥ uvāca — Arjuna tarė; param — aukščiausia; brahma — tiesa; param — aukščiausia; dhāma — buveinė; pavitram — tyras; paramam — aukščiausias; bhavān — Tu; puruṣam — asmuo; śāśvatam — pirminis; divyam — transcendentinis; ādi-devam — pirminis Viešpats; ajam — negimęs; vibhum — didžiausias; āhuḥ — sako; tvām — apie Tave; ṛṣayaḥ — išminčiai; sarve — visi; deva-ṛṣiḥ — išminčius tarp pusdievių; nāradaḥ — Nārada; tathā — taip pat; asitaḥ — Asita; devalaḥ — Devala; vyāsaḥ — Vyāsa; svayam — asmeniškai; ca — taip pat; eva — tikrai; bravīṣī — Tu aiškini; me — man.
арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; парам – върховната; брахма – истина; парам – върховното; дха̄ма – убежище; павитрам – чиста; парамам – върховна; бхава̄н – Ти; пуруш̣ам – личност; ша̄шватам – вечен; дивям – трансцендентален; а̄ди-девам – изначалният Бог; аджам – нероденият; вибхум – най-великият; а̄хух̣ – казвам; тва̄м – на теб; р̣ш̣аях̣ – мъдреци; сарве – всички; дева-р̣ш̣их̣ – мъдрецът сред полубоговете; на̄радах̣ – На̄рада; татха̄ – също; аситах̣ – Асита; девалах̣ – Девала; вя̄сах̣ – Вя̄са; сваям – лично; ча – също; ева – със сигурност; бравӣш̣и – Ти обясняваш; ме – на мен.
Translation
Превод
Arjuna tarė: Tu esi Aukščiausiasis Dievo Asmuo, galutinė buveinė, skaisčiausias, Absoliuti Tiesa. Tu – amžina, transcendentinė, pirminė asmenybė, negimęs, didžiausias. Visi didieji išminčiai, tarp jų – Nārada, Asita, Devala ir Vyāsa, patvirtina šią tiesą apie Tave, o dabar ir Tu Pats ją man skelbi.
Арджуна каза: Ти си Върховната Божествена Личност, крайното убежище, най-чистият, Абсолютната Истина. Ти си вечната изначална личност; трансцендентален, нероден и най-велик. Всички велики мъдреци, като На̄рада, Асита, Девала, Вя̄са, потвърждават тази истина за теб, а сега и Ти самият ми я заявяваш.
Purport
Пояснение
KOMENTARAS: Šiais dviem posmais Aukščiausiasis Viešpats suteikia šių laikų filosofui galimybę aiškiai suprasti Aukščiausiojo ir individualios sielos skirtybes. Išgirdęs keturis esminius „Bhagavad-gītos“ posmus, Arjuna atsikratė visų abejonių ir pripažino Kṛṣṇą Aukščiausiuoju Dievo Asmeniu. Jis drąsiai pareiškia: „Tu esi paraṁ brahma, Aukščiausiasis Dievo Asmuo.“ Jau anksčiau Kṛṣṇa nurodė, kad Jis – viso kas gyva ir negyva kūrėjas. Visi pusdieviai ir žmonės Jo išlaikomi. Neišmanymo veikiami žmonės ir pusdieviai tariasi esą absoliutūs ir nepriklausą nuo Aukščiausiojo Dievo Asmens. Tas neišmanymas visiškai išsisklaido atliekant pasiaukojimo tarnystę. Tai jau buvo Viešpaties paaiškinta ankstesniame posme. Jo malone Arjuna pripažįsta, kad Viešpats – Aukščiausioji Tiesa. Tai atitinka Vedų priesakus. Nors Arjuna – artimas Kṛṣṇos draugas, tačiau pavadindamas Kṛṣṇą Aukščiausiuoju Dievo Asmeniu, Absoliučia Tiesa, jis nepataikauja. Arjunos žodžius, pasakytus šiuose dviejuose posmuose, patvirtina Vedų tiesos. Vedų priesakai patvirtina, kad Aukščiausiąjį Viešpatį tegali suvokti tas, kuris įsijungia į pasiaukojimo tarnystės procesą, kiti to padaryti negali. Kiekvieną šio Arjunos pasakyto posmo žodį patvirtina Vedos.
В тези два стиха Бог дава възможност на Ма̄я̄ва̄дӣ философа да разбере, че Върховният се различава от индивидуалната душа. След като изслушва четирите най-важни стиха от Бхагавад-гӣта̄ (10.8 – 11), Арджуна се освобождава напълно от всички съмнения и приема Кр̣ш̣н̣а за Върховната Божествена Личност. Той категорично заявява: „Ти си парам̇ брахма, Върховната Божествена Личност“. А преди това Кр̣ш̣н̣а посочи, че Той е източникът на всичко и на всекиго. Всеки полубог, всяко човешко същество зависи от него. Поради невежество хората и полубоговете си мислят, че са абсолютни и независими от Върховната Божествена Личност. Това невежество се премахва с предано служене, както вече беше обяснено от Бога в предишния стих. Сега, по негова милост, Арджуна го приема за Върховна Истина в съгласие с предписанията на Ведите. Той нарича Кр̣ш̣н̣а Върховна Божествена Личност, Абсолютна Истина, не за да го ласкае като близък приятел. Всичко казано от Арджуна в тези два стиха се потвърждава и от ведическата истина. Ведическите предписания утвърждават, че само който приеме преданото служене, може да разбере Върховния Бог; другите не могат. Всяка дума на Арджуна в този стих се потвърждава от Ведите.
„Kena Upaniṣadoje“ yra sakoma, kad Aukščiausiasis Brahmanas yra būties ramstis, o Kṛṣṇa jau aiškino, jog Jis viską palaiko. „Muṇḍaka Upaniṣada“ pritaria tam, kad Aukščiausiasis Viešpats, kuriame glūdi viskas, pažinus tik tiems, kurie nuolat mąsto apie Jį. Toks nuolatinis mąstymas apie Kṛṣṇą vadinasi smaranam, tai – vienas pasiaukojimo tarnystės būdų. Tik per pasiaukojimo tarnystę Kṛṣṇai galima suvokti savo padėtį ir atsikratyti materialaus kūno.
В Кена Упаниш̣ад се казва: всичко се намира във Върховния Брахман; а Кр̣ш̣н̣а вече обясни, че всичко се намира в него. Мун̣д̣ака Упаниш̣ад утвърждава, че Върховният Бог, у когото се намира всичко, може да бъде осъзнат само от личности, постоянно мислещи за него. Непрестанната мисъл за Кр̣ш̣н̣а се нарича смаран̣ам, един от методите на предано служене. Единствено чрез предано служене на Кр̣ш̣н̣а човек може да разбере позицията си и да се освободи от това материално тяло.
Vedose Aukščiausiasis Viešpats apibūdintas kaip skaisčiausių skaisčiausias. Supratusieji, kad Kṛṣṇa – skaisčių skaisčiausias, apsivalo nuo visų nuodėmių. Neatsidavus Aukščiausiajam Viešpačiui, išvengti nuodėmingų poelgių neįmanoma. Tai, kad Arjuna pripažįsta Kṛṣṇą pačiu skaisčiausiu, visiškai atitinka Vedų raštų priesakus. Šį požiūrį patvirtina ir didžiosios asmenybės, kurių svarbiausias – Nārada.
Във Ведите Върховният Бог е приеман за най-чистия от чистите. Този, който разбира, че Кр̣ш̣н̣а е най-чистият от чистите, се пречиства от греховните дейности. Той не може да се освободи от тях, ако не се отдаде на Върховния. Арджуна приема Кр̣ш̣н̣а като най-чистия и това съответства на ведическите предписания и на твърденията на велики личности, сред които На̄рада е главният.
Reikia nuolatos medituoti į Kṛṣṇą ir semtis džiaugsmo iš transcendentinių santykių su Juo, nes Kṛṣṇa – Aukščiausiasis Dievo Asmuo. Jis – aukščiausioji būtis. Jis neturi kūno poreikių, negimsta ir nemiršta. Tai patvirtina ne tik Arjuna, bet ir visi Vedų raštai, Purāṇos ir istoriniai metraščiai. O ketvirtame skyriuje Patsai Aukščiausiasis Viešpats pareiškia: „Nors Aš ir negimęs, bet ateinu į šią Žemę, kad nustatyčiau religijos principus.“ Jis – pirminis šaltinis. Jis – be priežasties, nes Pats yra visų priežasčių priežastis, viskas kyla iš Jo. Toks tobulas žinojimas įgyjamas Aukščiausiojo Viešpaties malone.
Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност, затова би трябвало да медитираме върху него и да се наслаждаваме на взаимната си трансцендентална връзка. Той е върховното съществуване; свободен от телесни нужди, раждане и смърт. Това е потвърдено не само от Арджуна, но и от Ведите, Пура̄н̣ите и историческите хроники. В цялата ведическа литература Кр̣ш̣н̣а е описван по този начин. Самият Върховен Бог също казва в четвърта глава: „Макар и нероден, Аз се появявам на тази земя, за да установя религиозните принципи“. Той е върховният източник; Той няма причина, защото е причината на всички причини и всичко води началото си от него. Това съвършено знание може да се получи по милостта на Върховния Бог.
Kṛṣṇos malone Arjuna čia išreiškia savo mintis. Norėdami suprasti „Bhagavad-gītą“, turėtume pripažinti šių dviejų posmų teisingumą. Tai vadinasi paramparos sistema, mokinių sekos pripažinimas. Kas nepriklauso mokinių sekai, tas „Bhagavad-gītos“ nesuvoks. Taigi akademinis išsilavinimas šiuo atveju nepadės. Gaila, tačiau žmonės, kurie puikuojasi akademiniu išsilavinimu ir nepaiso gausybės liudijimų Vedų raštuose, užsispyrę tebetvirtina, kad Kṛṣṇa – paprastas žmogus.
Тук Арджуна говори по милостта на Кр̣ш̣н̣а. Ако искаме да разберем Бхагавад-гӣта̄, трябва да приемем твърденията на тези два стиха. Това се нарича парампара̄ система, ученическа приемственост. Без ученическата приемственост не може да се разбере Бхагавад-гӣта̄. Това е невъзможно с т.нар. академично образование. За съжаление, гордите с академичното си образование, въпреки многобройните доказателства във ведическата литература, упорито се придържат към схващането, че Кр̣ш̣н̣а е обикновена личност.