TEXT 2
ТЕКСТ 2
Tekst
Текст
pavitram idam uttamam
pratyakṣāvagamaṁ dharmyaṁ
su-sukhaṁ kartum avyayam
павитрам идам уттамам
пратякш̣а̄вагамам̇ дхармям̇
су-сукхам̇ картум авяям
Synonyms
Дума по дума
rāja-vidyā — hariduse kuningas; rāja-guhyam — salajaste teadmiste kuningas; pavitram — puhtaim; idam — see; uttamam — transtsendentaalne; pratyakṣa — otsese kogemuse läbi; avagamam — mõistetud; dharmyam — religiooni põhimõte; su-sukham — väga õnnelik; kartum — praktiseerida; avyayam — igavesti kestev.
ра̄джа-видя̄ – царят на образованието; ра̄джа-гухям – царят на поверителното знание; павитрам – най-чистото; идам – това; уттамам – трансцендентално; пратякш̣а – с непосредствен опит; авагамам – разбира; дхармям – принципът на религията; су-сукхам – много щастлив; картум – да изпълнява; авяям – вечен.
Translation
Превод
Need teadmised on hariduse kroon, kõige salajasem saladus. Need on puhtaimad teadmised, ning kuna nad annavad vaimse teadvustamise läbi elusolendile otsese ettekujutuse tema tegelikust olemusest, on nad religiooni täiuslikkuseks. Need teadmised on igavesed ning nende praktiseerimine rõõmutoov.
Това знание е царят на образованието, тайната на всички тайни. То е най-чистото знание и понеже дава непосредствено възприятие на аза, то е съвършенството на религията. То е вечно и носи щастие.
Purport
Пояснение
Seda „Bhagavad-gītā" peatükki nimetatakse hariduse krooniks, kuna see sisaldab kõikide eespool selgitatud doktriinide ja filosoofiate tuuma. India kesksete filosoofide hulka kuuluvad Gautama, Kaṇāda, Kapila, Yājñavalkya, Śāṇḍilya, Vaiśvānara ning loomulikult Vyāsadeva, „Vedānta-sūtra" autor. Seega pole filosoofiast ega transtsendentaalsetest teadmistest kindlasti mitte puudust. Jumal ütleb aga ometigi, et käesolev, üheksas peatükk on kõikide selliste teadmiste kroon, kõikide „Vedadest" ja erinevatest filosoofiatest omandatavate teadmiste tuum. See on kõige väärtuslikum, kuna väärtuslikud transtsendentaalsed teadmised hõlmavad hinge ja keha erinevuse mõistmist. Ning kõikide salajaste teadmiste krooniks on pühendunud teenimine.
Тази глава на Бхагавад-гӣта̄ е наречена царят на образованието, защото е същината на всички учения и философии, обяснени преди това. Основните представители на философската мисъл в Индия са Гаутама, Кан̣а̄да, Капила, Я̄гявалкя, Ша̄н̣д̣иля, Ваишва̄нара, както и авторът на Веда̄нта сӯтра – Вя̄садева. Така че няма недостиг на знание в областта на философията или трансценденталната наука. Тук Бог казва, че девета глава е царят и същината на знанието, което може да се получи с изучаване на Ведите и различните философии. То е най-поверителното, защото всяко поверително или трансцендентално знание включва разбиране на разликата между душата и тялото. А върхът на цялото поверително знание е преданото служене.
Üldiselt ei õpetata inimestele neid usalduslikke teadmisi. Neile õpetatakse vaid n.-ö. väliseid teadmisi. Tavapärase haridussüsteemi kohaselt võimaldatakse inimesele õppida paljusid erinevaid aineid: poliitikat, sotsioloogiat, füüsikat, keemiat, matemaatikat, astronoomiat, tehnikat jne. Üle kogu maailma on paljudes hiiglaslikes ülikoolides palju erinevaid teaduskondi, kuid kahjuks pole ühtegi ülikooli või haridusasutust, kus õpetataks teadust vaimsest hingest. Ja ometigi on hing keha kõige olulisem osa. Hinge kohalolekuta pole kehal mingit väärtust, kuid sellegipoolest asetavad inimesed suurt rõhku elu kehalistele vajadustele, pööramata tähelepanu elutähtsale hingele.
Обикновено хората не са запознати с това поверително знание – те изучават външното знание. Що се отнася до обичайното образование, те се увличат от различни негови раздели, като политика, социология, физика, химия, математика, астрономия и др. Навсякъде по света са създадени огромни университети и научни институти, но за нещастие няма университет или образователна институция, където да се преподава науката за душата. А душата е най-важната част в тялото. Без присъствието на душата, тялото няма стойност. Въпреки това хората обръщат голямо внимание на телесните си нужди и не се грижат за душата, даваща живот.
„Bhagavad-gītā", eriti alates teisest peatükist, rõhutab hinge olulisust. „Bhagavad-gītā" alguses ütleb Jumal, et see keha on häviv ning et hing ei ole häviv (antavanta ime dehā nityasyoktāḥ śarīriṇaḥ). Need on väärtuslikud teadmised: vaimne hing on sellest kehast erinev ning oma looduselt muutmatu, hävitamatu ning igavene. Kuid seda mõistes ei oma me ikkagi veel tegelikke teadmisi hingest. Vahel arvavad inimesed, et hing on kehast erinev ning kui keha sureb või kui inimene kehast vabaneb, jääb hing tühjusse ning muutub impersonaalseks. Kuid tegelikkuses on see teisiti. Kuidas saab hing, kes on kehas viibides ülimalt aktiivne, kehast vabanemise järel lakata tegutsemast? Hing on alati aktiivne. Kui ta on igavene, siis on ta ka igavesti aktiivne ning hinge tegevused vaimses kuningriigis on vaimsete teadmiste kõige usalduslikum osa. Hinge tegevusi kirjeldatakse siin kui kõikide teadmiste krooni, kõikide teadmiste kõige salajasemat osa.
Бхагавад-гӣта̄ и по-специално главите от втора до осемнайсета, подчертават значимостта на душата. В самото начало Бог казва, че тялото е тленно, а душата нетленна (антаванта име деха̄ нитясьокта̄х̣ шарӣрин̣ах̣). Поверителното знание разяснява как душата е различна от тялото и природата ѝ е неизменна, неразрушима и вечна. Но това далеч не изчерпва състоянието на душата. Понякога хората са под впечатлението, че тя е нещо различно от тялото, и когато тялото умре, тоест човек се освободи от тялото си, душата потъва в пустота и става безличностна. Всъщност това не е истина. Как може душата, така активна в тялото, да бездейства, след като го напусне? Тя е винаги активна. Ако е вечна, тя е вечно активна и дейностите ѝ в духовното царство са най-поверителната част на духовното знание. Затова нейните дейности се посочват тук като цар на знанието, най-поверителната част на цялото знание.
Nagu selgitatakse vedakirjanduses, lähtuvad nendest teadmistest kõige puhtamad tegevused. „Padma Purāṇas" analüüsitakse inimese patuseid tegevusi ning näidatakse, et need on pideva patustamise tagajärg. Oma töö viljade nimel tegutsevad inimesed satuvad oma pattude erinevat laadi järelmõjude köidikuisse. Kui näiteks külvata puu seeme, ei hakka puu otsekohe kasvama, vaid see võtab veidi aega. Algul on see väike taimevõrse, mis omandab seejärel puu kuju, hakkab õitsema ja vilju kandma ning kui puu on suureks kasvanud, naudivad selle istutanud inimesed puu õisi ja vilju. Samamoodi külvab inimene pattu tehes seemne, mis hakkab vilja kandma hiljem. Sellel protsessil on erinevad etapid. Inimene võib olla juba patused teod lõpetanud, kuid varem sooritatud pattude vilju tuleb tal maitsta ikkagi. On patte, mis omavad veel seemne kuju, ning neid, mis kannavad juba vilju, mida maitstes me kogeme kannatusi ja valu.
Това знание е най-чистата форма на дейността, както се обяснява във ведическата литература. В Падма Пура̄н̣а с анализ на греховните човешки дейности е показано как грехът е следствие от друг грях. Заетите с плодоносни дейности са оплетени от греховни последици в различен вид и етап на развитие. Например, когато се посади семе от даден вид дърво, то не се появява веднага. Първо минава известно време, семето става малко растение, оформя се като дърво, след това дървото цъфти, дава плод и когато целият този процес завърши, на резултата се наслаждават хората, посадили семето. По същия начин, когато се извърши грях, минава време, докато той даде плод. Има различни етапи. Индивидът може вече да е прекратил греховната дейност, но въпреки това ще опита плода ѝ. Някои грехове са все още семена, докато други вече дават плодове и ние ги вкусваме под формата на нещастие и болка.
Seitsmenda peatüki kahekümne kaheksandas värsis selgitatakse, et inimene, kes on kõikide pattude järelmõjudest ja selle materiaalse maailma kahesustest vabanenud ja sooritab üksnes jumalakartlikke tegusid, rakendab end Jumala Kõrgeima Isiksuse, Kṛṣṇa pühendunud teenimisse. Teisisõnu öeldes on need, kes tõepoolest teenivad Jumala Kõrgeimat Isiksust, juba vabanenud kõikide tegude järelmõjudest. Seda kinnitatakse „Padma Purāṇas":
Стих двайсет и осми на седма глава вече ни обясни – този, който е преодолял последиците от всичките си грехове и действа благочестиво, освободен от двойствеността на материалния свят, се заема с предано служене на Бог Кр̣ш̣н̣а. С други думи, тези, които извършват предано служене, вече са освободени от всички грехове. Това се потвърждава в Падма Пура̄н̣а:
kūṭaṁ bījaṁ phalonmukham
krameṇaiva pralīyeta
viṣṇu-bhakti-ratātmanām
кӯт̣ам̇ бӣджам̇ пхалонмукхам
крамен̣аива пралӣйета
виш̣н̣у-бхакти-рата̄тмана̄м
Kõikide patuste tegude järelmõjud – olgu need siis juba küpsed, teatud ajaks kõrvale pandud või alles seemne kujul – kaovad järk-järgult, kui inimene hakkab pühendunult Jumala Kõrgeimat Isiksust teenima. Pühendunud teenimise puhastav jõud on väga suur ning see kannab nime pavitram uttamam, „puhtaim". Uttama tähendab transtsendentaalne. Tamas tähistab seda materiaalset maailma või pimedust ning uttama seda, mis on materiaalsete tegevuste suhtes transtsendentaalne. Pühendunud teenimist ei tohi kunagi pidada materiaalseks tegevuseks, ehkki vahel võib näida, et pühendunud tegutsevad samamoodi nagu tavalised inimesed. See, kes näeb ja teab, milles seisneb pühendunud teenimine, mõistab, et pühendunud ei soorita kunagi materiaalseid tegevusi. Kõik nende tegevused on vaimsed ja pühendumuslikud, materiaalse looduse guṇadest puhtad.
С предано служене на Върховната Божествена Личност всички греховни последици – проявени, на път да се проявят или латентни като семена – постепенно изчезват. Пречистващата сила на преданото служене е много голяма; тя се нарича павитрам уттамамам, най-чистата. Уттама означава „трансцендентален“. Тамас означава „този материален свят“ или „невежество“, уттама означава „това, което е трансцендентално спрямо материалните дейности“. Дейностите в преданост не бива да се приемат за материални, макар понякога да изглежда, че преданите действат като най-обикновени хора. Запознатият с преданото служене знае, че това не са материални дейности; те са духовни, изпълнени с преданост и незамърсени от материалните гун̣и на природата.
Öeldakse, et pühendunud teenimise praktiseerimine on sedavõrd täiuslik, et selle tulemusi võib kogeda koheselt. See on tõepoolest nii. Me omame praktilist kogemust sellest, et igaüks, kes kordab Kṛṣṇa pühasid nimesid (Hare Kṛṣṇa, Hare Kṛṣṇa, Kṛṣṇa Kṛṣṇa, Hare Hare/ Hare Rāma, Hare Rāma, Rāma Rāma, Hare Hare) püha nime seejuures solvamata, tunneb transtsendentaalset naudingut ning puhastub väga kiirelt kogu materiaalsest saastast. Seda on võimalik tõepoolest näha. Kui inimene mitte ainult ei kuula pühendunud teenimise sõnumit, vaid püüab seda ka teistele levitada või kui ta tegeleb Kṛṣṇa teadvuse misjonitegevusega, kogeb ta järk-järgulist vaimset progressi. Vaimses elus arengu saavutamine ei sõltu eelnevast haridusest või oskustest. See meetod on iseenesest niivõrd puhas, et inimene lihtsalt seda praktiseerides puhastub.
Преданото служене е толкова съвършено, че усещаш резултатите му непосредствено. Имаме личен опит, че всеки, който повтаря святото име на Кр̣ш̣н̣а (Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе) без оскърбления, изпитва трансцендентално удоволствие и много бързо се пречиства от материалното замърсяване. Това наистина се вижда. Нещо повече – ако човек не само слуша, но се опитва и да разпространява идеята за преданото служене или ако подпомага мисионерските дейности на Кр̣ш̣н̣а съзнание, постепенно започва да чувства духовен напредък. Този напредък в духовния живот не зависи от предишно образование или квалификация. Методът е толкова чист, че самото му следване пречиства.
„Vedānta-sūtras" (3.2.26) kirjeldatakse seda sõnadega prakāśaś ca karmaṇy abhyāsāt. „Pühendunud teenimine on niivõrd mõjuvõimas, et lihtsalt seda praktiseerides inimene kahtlemata valgustub." Praktilise näite sellest võib tuua Nārada eelmisest elust, kes oli tolles elus teenijatüdruku poeg. Ta polnud haritud ega sündinud kõrget positsiooni omavas perekonnas. Kuid ta ema teenis suuri pühendunuid ning vahel, ema eemalolekul, hakkas ta neid ka ise teenima. Nārada ise ütleb:
Във Веда̄нта сӯтра (3.2.26) това се описва с думите: прака̄шаш ча карман̣й абхя̄са̄т – „Преданото служене е толкова могъщо, че и най-простите му дейности просветляват“. Практически пример за това е предишният живот на На̄рада, в който той е бил син на слугиня. Той нямал образование, не бил роден във високопоставено семейство. Но когато майка му започнала да служи на велики предани, На̄рада също в отсъствието на майка си лично им служел. Самият той казва:
sakṛt sma bhuñje tad-apāsta-kilbiṣaḥ
evaṁ pravṛttasya viśuddha-cetasas
tad-dharma evātma-ruciḥ prajāyate
сакр̣т сма бхун̃дже тад-апа̄ста-килбиш̣ах̣
евам̇ правр̣ттася вишуддха-четасас
тад-дхарма ева̄тма-ручих̣ праджа̄яте
Selles „Śrīmad-Bhāgavatami" värsis (1.5.25) kirjeldab Nārada oma õpilasele Vyāsadevale oma eelmist elu. Ta ütleb, et nelja kuu jooksul, mil ta teenis neid puhtaid pühendunuid, oli ta nendega lähedastes suhetes. Vahel jätsid targad oma taldrikuile toitu järgi, ning nende nõusid pestes soovis ta seda maitsta. Ta küsis suurtelt pühendunutelt selleks luba ning kui nad selle andsid, vabanes Nārada neid toidujäänuseid süües kõikidest pattude järelmõjudest. Suurte tarkade toidujäänuseid süües muutus ta aegamööda sama puhta südamega inimeseks kui targad ise. Suured pühendunud nautisid Jumala lakkamatu pühendunud teenimise maitset Temast kuulamise ja Tema ülistamise läbi, ning järk-järgult hakkas ka Nārada seda nautima. Nārada jätkab:
В този стих на Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.25) На̄рада описва на своя ученик Вя̄садева предишния си живот. Той казва, че като момче служел на чистите предани по време на четиримесечния им престой и общувал много отблизо с тях. Понякога тези мъдреци оставяли храна в чиниите си, момчето ги измивало, но веднъж поискало да опита остатъците. Помолило великите предани, те му разрешили, На̄рада изял остатъците и в резултат се освободил от последиците на миналите си грехове. И понеже продължил да яде тази храна, сърцето му постепенно станало чисто като сърцата на мъдреците. Великите предани познавали вкуса на постоянното предано служене на Бога чрез слушане и възпяване и На̄рада постепенно развил същия вкус. По-нататък той продължава:
anugraheṇāśṛṇavaṁ mano-harāḥ
tāḥ śraddhayā me ’nu-padaṁ viśṛṇvataḥ
priyaśravasy aṅga mamābhavad ruciḥ
ануграхен̣а̄шр̣н̣авам̇ мано-хара̄х̣
та̄х̣ шраддхая̄ ме 'ну-падам̇ вишр̣н̣ватах̣
прия-шравасй ан̇га мама̄бхавад ручих̣
Tarkadega suheldes sai Nārada osa Jumalale ülistuse laulmise ja selle kuulamise maitsest, ning temas tekkis üha tugevam soov teenida pühendunult Jumalat. See kinnitab „Vedānta-sūtra" sõnu: prakāśaś ca karmaṇy abhyāsāt. „Kui inimene lihtsalt teenib pühendunult Jumalat, avaneb talle kõik iseenesest ning ta on suuteline kõike mõistma." Seda nimetatakse pratyakṣaks, otseseks mõistmiseks.
Чрез общуване с мъдреците На̄рада придобил вкус към слушане и възпяване величието на Бога и изпитал голямо желание за предано служене. Както се описва във Веда̄нта сӯтра: пра̄кашаш ча карман̣й абхя̄са̄т – ако някой просто се заеме с предано служене, всичко му става разбираемо от само себе си. Това е смисълът на пратякш̣а – непосредствено възприятие.
Sõna dharmyam tähendab „religiooni tee". Nārada oli teenijatüdruku poeg. Tal polnud võimalust koolis käia. Ta lihtsalt aitas oma ema, ning õnneliku juhuse tõttu oli tema ema pühendunute teenija. Ka Nārada sai võimaluse teenida neid pühendunuid ning lihtsalt nendega suheldes saavutas ta kõikide religioonide kõrgeima eesmärgi, milleks on Jumala pühendunud teenimine, nagu seda kinnitatakse „Śrīmad-Bhāgavatamis": sa vai puṁsāṁ paro dharmo yato bhaktir adhokṣaje. Religioossed inimesed tavaliselt ei tea, et religiooni kõrgeim täiuslikkus on teenida pühendunult Jumalat. Nagu me juba arutlesime kaheksanda peatüki viimases värsis (vedeṣu yajñeṣu tapaḥsu caiva), on eneseteadvustamiseks tavaliselt vaja omandada vedalikud tarkused. Kuid ehkki Nārada ei käinud kunagi vaimse õpetaja koolis ega õpetatud talle vedalikke põhimõtteid, saavutas ta vedakirjanduse uurimise kõrgeima tulemuse. Jumala pühendunud teenimine on sedavõrd mõjuvõimas, et isegi religioosset protsessi regulaarselt järgimata võib inimene jõuda kõrgeima täiuslikkuseni. Kuidas on see võimalik? Ka sellest räägitakse vedakirjanduses: ācāryavān puruṣo veda. See, kes suhtleb suurte ācāryatega, isegi kui ta ei ole haritud ega ole kunagi uurinud „Vedasid", võib õppida mõistma kõiki eneseteadvustamiseks vajalikke teadmisi.
Думата дхармям означава „пътят на религията“. На̄рада бил син на слугиня. Той нямал възможност да ходи на училище. Помагал на майка си, а тя за щастие, служела на предани личности. Детето На̄рада също получава тази възможност и само чрез общуване постига висшата религиозна цел. Както се посочва в Шрӣмад Бха̄гаватам, висшата цел на всички религии е преданото служене (са ваи пум̇са̄м̇ паро дхармо ято бхактир адхокш̣адже). Религиозните хора обикновено не знаят, че съвършенството на религията е издигането до предано служене. Както вече обяснихме във връзка с последния стих на осма глава (ведеш̣у ягйеш̣у тапах̣су чаива), за себепознание се изисква ведическо знание. Но въпреки че На̄рада никога не е ходил в училището на духовен учител и не е обучаван във ведическите принципи, той постига висшите резултати от изучаване на Ведите. Този метод е толкова могъщ, че дори без редовно следване на религиозния процес, може да се постигне съвършенство. Как е възможно това? Ведическата литература отговаря: а̄ча̄рява̄н пуруш̣о веда – този, който общува с велики а̄ча̄рии, макар да е необразован и непознаващ Ведите, ще получи цялото необходимо знание.
Pühendunud teenimise protsess toob väga suurt õnne (su-sukham). Ja miks? Pühendunud teenimise protsesside hulka kuuluvad śravaṇaṁ ja kīrtanaṁ viṣṇoḥ, seega võib inimene lihtsalt kuulata Jumalale austuse laulmist või autoriteetsete ācāryate filosoofilisi loenguid transtsendentaalsetest teadmistest. Inimene võib õppida lihtsalt istudes ning samuti võib ta süüa Jumalale pakutud toidu jäänuseid, häid ja maitsvaid toite. Pühendunud teenimine on rõõmutoov igal tasandil. Pühendunud teenimist võib praktiseerida isegi kõige vaesemates tingimustes. Jumal ütleb: patraṁ puṣpaṁ phalaṁ toyam. Ta on valmis pühendunult vastu võtma iga ohverduse. Talle võib pakkuda kasvõi taime lehte, lilleõit, puuvilja või veidi vett, mis on kõik saadaval igas maailma paigas. Nende pakkujaks võib olla ükskõik kes, sõltumata inimese ühiskondlikust positsioonist. Kui ta teeb seda armastusega, võtab Jumal ohverdatu vastu. Ajaloost võib selle kohta rohkelt näiteid tuua. Lihtsalt maitstes Jumala lootosjalgadele pakutud tulasī lehti, said suurtest tarkadest, nagu Sanat-kumāra, suured pühendunud. Pühendunud teenimise protsess on väga ülev ning seda saab praktiseerida õnnelikus meeleolus. Jumal võtab vastu vaid selle armastuse, millega Talle midagi pakutakse.
Преданото служене носи голямо щастие (су-сукхам). Защо? Защото се състои от шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣; достатъчно е човек да слуша възпяването на Божието величие или да посещава философски лекции върху трансценденталното знание, изнасяни от авторитетни а̄ча̄рии. Просто като седи и слуша, той може да учи; след това да яде от храната, предложена на Бога – хубави и вкусни ястия. Всеки етап от преданото служене е пълен с радост. С преданост може да служи дори и най-бедният. Господ казва: патрам̇ пуш̣пам̇ пхалам̇ тоям. Той е готов да приеме всичко, което един предан му поднесе – листо, цвете, плод или малко вода; а те се намират навсякъде по света и могат да бъдат предложени от всеки човек независимо от социалното му положение; предложени с любов, те ще бъдат приети от Бога. Има много примери в историята. Вкусвайки листа от туласӣ, предложени в лотосовите нозе на Бога, прочути мъдреци като Санат-кума̄ра са станали велики предани. Да, методът на преданото служене е прекрасен и може да се изпълнява с радост. Бог приема само любовта, с която му се предлагат нещата.
Käesolevas värsis öeldakse, et pühendunud teenimine on igavene. Māyāvādīdest filosoofide väited ei ole seega paikapidavad. Ehkki nad vahel praktiseerivad niinimetatud pühendunud teenimist, arvavad nad, et nii kaua kui nad pole veel vabanemiseni jõudnud, jätkavad nad pühendunud teenimist, kuid lõpuks, vabanemiseni jõudes, „saavad nad Jumalaga üheks". Selline ajutine pühendunud teenimine ei ole puhas pühendunud teenimine. Tegelik pühendunud teenimine jätkub ka pärast vabanemiseni jõudmist. Kui pühendunu tõuseb vaimsele planeedile Jumala kuningriigis, teenib ta ka seal Kõigekõrgemat Jumalat. Ta ei püüa Kõigekõrgema Jumalaga üheks saada.
Тук се казва, че преданото служене съществува вечно, а това оборва схващането на Ма̄я̄ва̄дӣ философите. Макар понякога да се заемат с някакво предано служене, тяхната идея е да го практикуват, докато постигнат освобождение, а след това да „станат едно с Бога“. Такова временно и безпринципно предано служене, не е чисто. Истинското предано служене продължава и след освобождението. Когато един предан отива на духовна планета в царството на Бога, там също служи на Върховния, а не се опитва да стане едно с него.
„Bhagavad-gītās" öeldakse, et tegelik pühendunud teenimine algab alles pärast vabanemist. Vabanemiseni jõudes saavutab inimene Brahmani positsiooni (brahma-bhūta) ning alustab pühendunud teenimist (samaḥ sarveṣu bhūteṣu mad-bhaktiṁ labhate parām). Keegi ei saa mõista Jumala Kõrgeimat Isiksust, praktiseerides iseseisvalt karma-, jñāna-, āṣṭāṅga- või ükskõik millist teist joogat. Need joogaprotsessid võivad aidata inimesel areneda veidi bhakti-jooga suunas, kuid pühendunud teenimise tasandile jõudmata pole võimalik mõista, kes on Jumala Isiksus. Ka „Śrīmad-Bhāgavatamis" kinnitatakse, et kui inimene puhastub pühendunud teenimise praktiseerimise läbi, eriti kuulates „Śrīmad-Bhāgavatami" või „Bhagavad-gītāt" eneseteadvustamiseni jõudnud hingedelt, siis suudab ta mõista teadust Kṛṣṇast ehk teadust Jumalast. Evaṁ prasanna-manaso bhagavad-bhakti- yogataḥ. Kui inimese süda on puhastunud kõigest väärtusetust, siis suudab ta mõista, kes on Jumal. Seega on pühendunud teenimise ehk Kṛṣṇa teadvuse protsess igasuguse hariduse ja ka kõikide salajaste teadmiste kroon. See on religiooni puhtaim vorm ning seda saab praktiseerida rõõmuga ja raskusteta. Seepärast peaksid inimesed selle omaks võtma.
Както ще стане ясно от Бхагавад-гӣта̄, истинското предано служене започва след освобождението от материалния плен. Освободен и установен на нивото на Брахман (брахма-бхӯта), човек започва своето предано служене (самах̣ сарвеш̣у бхӯтеш̣у мад-бхактим̇ лабхате пара̄м). Служейки предано, той осъзнава Бога. Никой не може да разбере Върховната Божествена Личност, като практикува единствено карма йога, гя̄на йога, аш̣т̣а̄н̇га йога или друг вид йога. С помощта на тези йога методи може да се направи малък напредък към бхакти йога, но без предано служене няма как да се разбере Божествената Личност. В Шрӣмад Бха̄гаватам също се потвърждава, че когато се пречистим с метода на предаността и особено като слушаме Шрӣмад Бха̄гаватам или Бхагавад-гӣта̄ от себепознали се души, ще разберем науката за Кр̣ш̣н̣а, науката за Бога. Евам̇ прасанна-манасо бхагавад-бхакти-йогатах̣. Само с пречистено от всички замърсявания сърце може да се разбере какво е Бог. Ето защо методът на преданото служене, на Кр̣ш̣н̣а съзнание, е царят на образованието, царят на поверителното знание. Това е религия в най-чист вид; тя може да се следва с радост и без трудности. Затова трябва да я приемем.