Text 27
ТЕКСТ 27
Texto
Текст
naivārthado yat punar arthitā yataḥ
svayaṁ vidhatte bhajatām anicchatām
icchāpidhānaṁ nija-pāda-pallavam
наива̄ртхадо ят пунар артхита̄ ятах̣
сваям̇ видхатте бхаджата̄м аниччхата̄м
иччха̄пидха̄нам̇ ниджа-па̄да-паллавам
Palabra por palabra
Дума по дума
satyam — ciertamente; diśati — Él ofrece; arthitam — el objeto por el que se oró; arthitaḥ — orado; nṛṇām — por los seres humanos; na — no; eva — en verdad; artha-daḥ — el que concede bendiciones; yat — que; punaḥ — de nuevo; arthitā — petición de una bendición; yataḥ — de nuevo; svayam — personalmente; vidhatte — da; bhajatām — a aquellos ocupados en Su servicio; anicchatām — aunque no lo deseen; icchā-pidhānam — que cubre todas las cosas deseables; nija-pāda-pallavam — Sus propios pies de loto.
сатям – несъмнено; дишати – Той дава; артхитам – това, за което го молят; артхитах̣ – молен; нр̣н̣а̄м – от хората; на – не; ева – именно; артха-дах̣ – дарител на блага; ят – които; пунах̣ – отново; артхита̄ – молба за благо; ятах̣ – от които; сваям – лично; видхатте – Той дава; бхаджата̄м – на тези, които му служат; аниччхата̄м – макар и да не го желаят; иччха̄-пидха̄нам – което осигурява всичко желано; ниджа-па̄да-паллавам – собствените му лотосови нозе.
Traducción
Превод
La Suprema Personalidad de Dios satisface los deseos materiales del devoto que se dirige a Él con esa motivación, pero el Señor no concede bendiciones que puedan llevar al devoto a seguir pidiendo nuevas bendiciones. El Señor, sin embargo, brinda voluntariamente el refugio de Sus propios pies de loto, incluso si el devoto no tiene esa aspiración; ese refugio satisface todos los deseos. Esa es la misericordia especial de la Suprema Personalidad de Dios.
Бог, Върховната Личност, изпълнява материалните желания на предания, но не го дарява с благословии, които биха го накарали да моли за още благословии. Бог с готовност го подслонява в лотосовите си нозе, дори той да не се стреми към тях, и този подслон удовлетворява всичките му желания. В това се изразява особената милост на Върховната Личност.
Significado
Пояснение
En el verso anterior se habló de los devotos que acudían a la Suprema Personalidad de Dios con motivos materiales, pero este verso explica cómo son salvados de esos deseos. El Śrīmad-Bhāgavatam (2.3.10) aconseja:
Споменатите в предишния стих предани се обръщат към Върховната Божествена Личност с материални желания, но този стих обяснява как такива предани биват спасени от подобни желания. Шрӣмад Бха̄гаватам (2.3.10) ни съветва:
mokṣa-kāma udāra-dhīḥ
tīvreṇa bhakti-yogena
yajeta puruṣaṁ param
мокш̣а-ка̄ма уда̄ра-дхӣх̣
тӣврен̣а бхакти-йогена
яджета пуруш̣ам̇ парам
«Tanto si estamos completamente libres de deseos materiales como si estamos llenos de deseos o deseamos ser uno con el Supremo, debemos ocuparnos en servicio devocional». De ese modo, los deseos del devoto se verán satisfechos, pero, además, llegará el día en que no tenga más deseo que servir los pies de loto del Señor. El que se ocupa en el servicio del Señor con alguna motivación recibe el nombre de sakāma-bhakta, y el que sirve al Señor sin ningún tipo de motivación es un akāma-bhakta. Kṛṣṇa es tan misericordioso que convierte al sakāma-bhakta en un akāma-bhakta. El devoto puro, el akāma-bhakta, que está libre de motivaciones materiales, está satisfecho simplemente con servir los pies de loto del Señor. Esto se confirma en el Bhagavad-gītā(6.22): yaṁ labdhvā cāparaṁ lābhaṁ manyate nādhikaṁ tataḥ: Quien se ocupa en el servicio de los pies de loto del Señor ya no desea nada más. Esa es la etapa más elevada del servicio devocional. El Señor es tan bondadoso incluso con el sakāma-bhakta, el devoto con motivaciones, que satisface sus deseos de tal manera que, un día, llegará a ser un akāma-bhakta. Dhruva Mahārāja, por ejemplo, se hizo bhakta motivado por el deseo de conseguir un reino mejor que el de su padre, pero, finalmente, cuando se convirtió en un akāma-bhakta, dijo al Señor: svāmin kṛtārtho ’smi varaṁ na yāce: «Mi querido Señor, estoy muy satisfecho simplemente con servir Tus pies de loto. No deseo ningún beneficio material». A veces vemos que un niño se pone a comer algo sucio; sus padres entonces se lo quitan de las manos y le ofrecen sandeśa o algún otro dulce. A los devotos que aspiran a obtener bendiciones materiales se les compara con esos niños. El Señor es tan bondadoso que les quita los deseos materiales y les da la bendición más elevada. Por lo tanto, no se debe adorar a nadie más que a la Suprema Personalidad de Dios, incluso si se tienen motivaciones materiales; debemos ocuparnos por completo en el servicio devocional del Señor, de manera que todos nuestros deseos queden satisfechos y al final podamos ir de regreso al hogar, de vuelta a Dios. Esto se explica en elCaitanya-caritāmṛta (Madhya 22.37-39, 41) de la siguiente manera:
„Независимо дали е без материални желания, или е изпълнен с материални желания, или пък желае да се слее с Върховния, човек трябва да се заеме с предано служене“. По този начин преданият не само ще осъществи желанията си, но ще дойде денят, когато той няма да желае нищо друго, освен да служи в лотосовите нозе на Бога. Този, който служи на Бога с егоистичен мотив, се нарича сака̄ма-бхакта, а този, който му служи безкористно, се нарича ака̄ма-бхакта. Кр̣ш̣н̣а е толкова милостив, че превръща сака̄ма-бхакта в ака̄ма-бхакта. Чистият предан, ака̄ма-бхакта, свободен от материална корист, е доволен просто като служи в лотосовите нозе на Бога. Бхагавад-гӣта̄ (6.22) потвърждава това. Ям̇ лабдхва̄ ча̄парам̇ ла̄бхам̇ маняте на̄дхикам̇ татах̣: посветеният на служенето в лотосовите нозе на Бога не желае вече нищо друго. Това е висшето равнище в преданото служене. Върховният е необикновено милостив дори към сака̄ма-бхакта и изпълнява желанията му по такъв начин, че един ден той се превръща в ака̄ма-бхакта. Например Дхрува Маха̄ра̄джа станал бхакта с намерението да получи царство, по-голямо от това на баща си, но накрая се преобразил в ака̄ма-бхакта и казал на Бога: сва̄мин кр̣та̄ртхо 'сми варам̇ на я̄че – „Скъпи Господи, достатъчно ми е просто да служа в твоите лотосови нозе. Не искам никакви материални блага“. Понякога малкото дете слага нещо мръсно в устата си, но родителите му го вземат и му предлагат сандеша или друг сладкиш. Преданите, молещи за материални блага, са като такива деца. Милостивият Бог отнема материалните им желания и им дава най-голямата благословия. Следователно дори за материалните си желания не бива да молим никого другиго освен Върховната Божествена Личност. Трябва изцяло да се посветим на предано служене; само така ще изпълним всичките си желания и накрая ще се завърнем у дома, при Бога. Това е обяснено в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 22.37 - 39, 41):
Anya-kāmī—puede que un devoto desee algo diferente del servicio a los pies de loto del Señor; yadi kare kṛṣṇera bhajana—pero si se ocupa en el servicio del Señor Kṛṣṇa; nā māgiteha kṛṣṇa tāre dena sva-caraṇa—Kṛṣṇa le da el refugio de Sus pies de loto, aunque no sea esa su aspiración; kṛṣṇa kahe—el Señor dice; ‘āmā bhaje—«Él está ocupado en Mi servicio»; māge viṣaya-sukha—«pero desea los beneficios de la complacencia material de los sentidos»; amṛta chāḍi’ viṣa māge—«Ese devoto es como una persona que pide veneno en vez de néctar»; ei baḍa mūrkha—«Esa es su necedad»; āmi-vijña—«Pero Yo tengo experiencia»; ei mūrkhe ‘viṣaya’ kene diba—«¿Por qué voy a darle a ese necio algo tan sucio como el disfrute material?»; sva-caraṇāmṛta—«Sería mejor que le diese el refugio de Mis pies de loto»; diyā ‘viṣaya’ bhulāiba—«Haré que olvide todos sus deseos materiales»; kāma lāgi’ kṛṣṇe bhaje—Si alguien se ocupa en el servicio del Señor para obtener complacencia de los sentidos; pāya kṛṣṇa-rase—el resultado es que al final obtiene un gusto por servir los pies de loto del Señor; kāma chāḍi’ ‘dāsa’ haite haya abhilāṣe—Entonces abandona todos los deseos materiales y quiere ser un sirviente eterno del Señor.
Аняка̄мӣ – преданият може да има и друго желание, освен да служи в лотосовите нозе на Бога; яди каре кр̣ш̣н̣ера бхаджана – но ако служи на Бог Кр̣ш̣н̣а; на̄ ма̄гитеха кр̣ш̣н̣а та̄ре дена сва-чаран̣а – Кр̣ш̣н̣а ще му даде подслон в лотосовите си нозе, дори той да не се стреми към това. Кр̣ш̣н̣а кахе – Бог казва; а̄ма̄ бхадже – „Той ми служи; ма̄ге виш̣ая-сукха – но иска да опита щастието на материалното сетивно наслаждение“. Амр̣та чха̄д̣и' виш̣а ма̄ге: „Такъв предан е като човек, който желае отрова, вместо нектар“. Еи бад̣а мӯркха: „Той постъпва глупаво“. Ами – вигя: „Но Аз съм мъдър“. Еи мӯркхе 'виш̣ая' кене диба: „Защо да давам на този глупак мръсотията на материалното наслаждение?“ Сва-чаран̣а̄мр̣та: „По-добре да го подслоня в лотосовите си нозе“. Виш̣ая бхула̄иба: „Ще го накарам да забрави всички материални желания“. Ка̄ма ла̄ги' кр̣ш̣н̣а бхадже – ако някой служи на Бога, за да получи сетивно наслаждение; пая кр̣ш̣н̣а-расе – той постепенно ще развие вкус за чисто служене в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а. Ка̄ма чха̄д̣и' да̄са хаите хая абхила̄ш̣е: тогава ще отхвърли материалните си желания и ще пожелае да стане негов вечен слуга.