Text 6
ТЕКСТ 6
Texto
Текст
śivenādhokṣajena ca
tad gṛheṣu prasaktānāṁ
prāyaśaḥ kṣapitaṁ prabho
шивена̄дхокш̣аджена ча
тад гр̣хеш̣у прасакта̄на̄м̇
пра̄яшах̣ кш̣апитам̇ прабхо
Palabra por palabra
Дума по дума
yat — lo que; ādiṣṭam — fue instruido; bhagavatā — por la excelsa personalidad; śivena — el Señor Śiva; adhokṣajena — por el Señor Viṣṇu; ca — también; tat — eso; gṛheṣu — a los asuntos familiares; prasaktānām — por nosotros, que estábamos demasiado apegados; prāyaśaḥ — prácticamente; kṣapitam — olvidado; prabho — ¡oh, maestro!
ят – каквото; а̄диш̣т̣ам – беше наредено; бхагавата̄ – от възвишените личности; шивена – Шива; адхокш̣аджена – от Бог Виш̣н̣у; ча – също; тат – това; гр̣хеш̣у – към семейните дела; прасакта̄на̄м – от нас, които сме твърде привързани; пра̄яшах̣ – почти; кш̣апитам – забравено; прабхо – о, господарю.
Traducción
Превод
¡Oh, maestro!, hemos de informarte que, debido a nuestro gran apego por los asuntos familiares, prácticamente hemos olvidado las instrucciones que recibimos del Señor Śiva y del Señor Viṣṇu.
Господарю наш, признаваме, че заради силната си привързаност към семейното съществуване почти напълно забравихме наставленията, които получихме от Шива и Бог Виш̣н̣у.
Significado
Пояснение
La vida familiar viene a ser una concesión para el disfrute de los sentidos. Debemos saber que el disfrute de los sentidos no es necesario, pero tenemos que aceptarlo porque tenemos que vivir. Como se confirma en el Śrīmad-Bhāgavatam (1.2.10): kāmasya nendriya-prītiḥ. Debemos volvernos gosvāmīs y controlar los sentidos. Los sentidos no deben emplearse para la complacencia de los sentidos; solo deben usarse en la medida en que sea necesario para mantener el cuerpo y el alma juntos. Śrīla Rūpa Gosvāmī recomienda: anāsaktasya viṣayān yathārham upayuñjataḥ. No hay que apegarse a los objetos de los sentidos; se debe aceptar únicamente el disfrute de los sentidos que sea necesario, pero no más. Quien desea disfrutar de los sentidos más de lo necesario se apega a la vida familiar, con las consiguientes ataduras. Todos los Pracetās reconocieron su error al permanecer en la vida familiar.
Семейният живот е един вид компромис за тези, които се стремят към сетивни наслади. Човек трябва да знае, че сетивното наслаждение в действителност не е нужно, затова той трябва да си го позволява само в такава степен, в каквато е необходимо, за да преживее. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.10) се утвърждава: ка̄мася нендрия-прӣтих̣. Човек трябва да стане госва̄мӣ и да владее своите сетива. Не бива да използваме сетивата си, за да си доставяме удоволствие, а трябва да ги задоволяваме само дотолкова, че да поддържаме съществуването си. Във връзка с това Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ дава следната препоръка: ана̄сактася виш̣ая̄н ятха̄рхам упаюн̃джатах̣. Човек не трябва да се привързва към обектите на сетивата. Той трябва да си позволява само толкова сетивно наслаждение, колкото е необходимо, защото в противен случай се привързва към семейния живот, а това значи робство. Прачета̄сите признали, че допуснали грешка, като останали толкова дълго време семейни.