Text 19
ТЕКСТ 19
Texto
Текст
dravya-jñāna-kriyāśrayāḥ
badhnanti nityadā muktaṁ
māyinaṁ puruṣaṁ guṇāḥ
дравя-гя̄на-крия̄шрая̄х̣
бадхнанти нитяда̄ муктам̇
ма̄йинам̇ пуруш̣ам̇ гун̣а̄х̣
Palabra por palabra
Дума по дума
kārya — efecto; kāraṇa — causa; kartṛtve — en actividades; dravya — material; jñāna — conocimiento; kriyā-ārayāḥ — manifestadas por esos síntomas; badhnanti — condiciones; nityadā — eternamente; muktam — trascendental; māyinam — afectada por energía material; puruṣam — la entidad viviente; guṇāḥ — las modalidades materiales.
ка̄ря – следствие; ка̄ран̣а – причина; картр̣тве – в дейности; дравя – материални; гя̄на – знание; крия̄-а̄шрая̄х̣ – проявени чрез такива признаци; бадхнанти – условия; нитяда̄ – вечно; муктам – трансцендентално; ма̄йинам – повлияно от материалната енергия; пуруш̣ам – живото същество; гун̣а̄х̣ – материалните гун̣и.
Traducción
Превод
Esas tres modalidades de la naturaleza material, que se manifiestan adicionalmente como materia, conocimiento y actividades, ponen a la entidad viviente, que es eternamente trascendental, bajo condiciones de causa y efecto, y la hacen responsable de esas actividades.
Тези три гун̣и на материалната природа, които по-късно се проявяват като материя, знание и дейности, подчиняват вечно трансценденталното живо същество на причините и следствията и го принуждават да отговаря за дейностите си.
Significado
Пояснение
Las entidades vivientes, eternamente trascendentales, debido a que se encuentran entre las potencias interna y externa, reciben el nombre de potencia marginal del Señor. De hecho, las entidades vivientes no están destinadas a encontrarse condicionadas así por la energía material, pero debido a estar afectadas por la falsa sensación de su enseñoreamiento de la energía material, caen bajo la influencia de dicha potencia y, así pues, quedan condicionadas por las tres modalidades de la naturaleza material. Esa energía externa del Señor cubre el conocimiento puro de que la entidad viviente existe eternamente con Él, y la cobertura es tan constante, que pareciera que el alma condicionada es ignorante eternamente. Así de maravillosa es la acción de māyā, o la energía externa, que se manifiesta como si hubiera sido producida materialmente. Por el poder encubridor de la energía material, el científico material no puede ver más allá de las causas materiales, pero de hecho, en el trasfondo de las manifestaciones materiales, se encuentran las acciones ādhibhūta, ādhyātma y ādhidaiva, que el alma condicionada que se encuentra bajo la modalidad de la ignorancia no puede ver. La manifestación ādhibhūta implica repeticiones de nacimientos y muertes con vejez y enfermedades, la manifestación ādhyātma condiciona al alma espiritual, y la manifestación ādhidaiva constituye el sistema controlador. Esas son las manifestaciones materiales de causa y efecto, y el sentido de responsabilidad de los que actúan en forma condicionada. Ellas son, después de todo, manifestaciones del estado condicionado, y el hecho de que el ser humano se libere de un estado condicionado así, constituye el logro perfeccionador más elevado.
Вечно трансценденталните живи същества се наричат междинна енергия на Бога, защото се намират между вътрешната и външната енергия. Всъщност нормалното положение на живите същества не е да са обусловени от материалната енергия. В стремежа си да господстват над материалната енергия обаче те попадат под нейната власт и стават обусловени от трите гун̣и на материалната природа. Външната енергия само покрива чистото знание на живото същество, което иначе съществува вечно заедно с Бога. Но това покритие е толкова плътно, че невежеството на обусловената душа изглежда вечно. Такова е необикновеното въздействие на ма̄я̄, външната енергия, която кара нещата да изглеждат материални по природа. Заради покриващата сила на материалната енергия погледът на учените се простира само до границите на материалните причини, а в действителност отвъд материалните проявления действат адхибхӯта, адхя̄тма и адхидаива, които обусловената душа в гун̣ата на невежеството не може да види. Проявлението адхибхӯта държи душата в кръговрата на раждането и смъртта, обричайки я на старост и болести, адхя̄тма обуславя душата, а адхидаива е системата на външен контрол. Адхибхӯта, адхя̄тма и адхидаива са материални проявления на закона за причините и следствията, според който обусловените души носят отговорност за действията си. В крайна сметка те са разни форми на обусловеност, а освобождението на човешкото същество от обусловеното състояние е най-висшето съвършенство, което душата може да постигне.