Text 41
ТЕКСТ 41
Devanagari
Деванагари (азбука)
Text
Текст
Synonyms
Дума по дума
karma-vallīm — the creeper of fruitive activities; avalambya — taking shelter of; tataḥ — from that; āpadaḥ — dangerous or miserable condition; kathañcit — somehow or other; narakāt — from the hellish condition of life; vimuktaḥ — being freed; punaḥ api — again; evam — in this way; saṁsāra-adhvani — on the path of material existence; vartamānaḥ — existing; nara-loka-sa-artham — the field of self-interested material activities; upayāti — he enters; evam — thus; upari — above (in the higher planetary systems); gataḥ api — although promoted.
карма-валлӣм – лианата на плодоносните дейности; аваламбя – подслонява се; татах̣ – от това; а̄падах̣ – опасно или жалко състояние; катхан̃чит – по един или друг начин; нарака̄т – от адските условия на живот; вимуктах̣ – освободен; пунах̣ апи – отново; евам – по този начин; сам̇са̄ра-адхвани – по пътя на материалния живот; вартама̄нах̣ – съществуващ; нара-лока-са-артхам – полето на себичните материални дейности; упая̄ти – влиза; евам – така; упари – горе (на висшите планетарни системи); гатах̣ апи – макар и да се е издигнала.
Translation
Превод
When the conditioned soul accepts the shelter of the creeper of fruitive activity, he may be elevated by his pious activities to higher planetary systems and thus gain liberation from hellish conditions, but unfortunately he cannot remain there. After reaping the results of his pious activities, he has to return to the lower planetary systems. In this way he perpetually goes up and comes down.
Когато обусловената душа се подслони сред лианите на плодоносната дейност благодарение на своето благочестие, би могла да се издигне до висшите планетарни системи, да се освободи от адския живот, но за съжаление, не може да остане там. Щом плодовете на благочестивите ѝ дела се изчерпят, тя трябва да се върне на низшите планети. Така тя вечно се издига и пропада.
Purport
Пояснение
In this regard Śrī Caitanya Mahāprabhu says:
В тази връзка Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху казва:
guru-kṛṣṇa-prasāde pāya bhakti-latā-bīja
гуру-кр̣ш̣н̣а-праса̄де па̄я бхакти-лата̄-бӣджа
(Cc. Madhya 19.151)
(Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя, 19.151)
Even if one wanders for many millions of years, from the time of creation until the time of annihilation, one cannot get free from the path of material existence unless one receives shelter at the lotus feet of a pure devotee. As a monkey takes shelter of the branch of a banyan tree and thinks he is enjoying, the conditioned soul, not knowing the real interest of his life, takes shelter of the path of karma-kāṇḍa, fruitive activities. Sometimes he is elevated to the heavenly planets by such activities, and sometimes he again descends to earth. This is described by Śrī Caitanya Mahāprabhu as brahmāṇḍa bhramite. However, if by Kṛṣṇa’s grace one is fortunate enough to come under the shelter of the guru, by the mercy of Kṛṣṇa he receives lessons on how to execute devotional service to the Supreme Lord. In this way he receives a clue of how to get out of his continuous struggle up and down within the material world. Therefore the Vedic injunction is that one should approach a spiritual master. The Vedas declare: tad-vijñānārthaṁ sa gurum evābhigacchet (Muṇḍaka Upaniṣad 1.2.12). Similarly in Bhagavad-gītā (4.34) the Supreme Personality of Godhead advises:
Живото същество може да странства из вселената милиони години – от началото на сътворението до самото унищожение, – но няма да изостави пътя на материалното съществуване, докато не се подслони в лотосовите нозе на чист предан. Както маймуната търси подслон в клоните на баняново дърво и си мисли, че се наслаждава, обусловената душа, неразбираща истинската цел на живота, поема пътя на карма-ка̄н̣д̣а, плодоносните дейности. Благодарение на тях понякога тя се издига до райските планети, понякога отново се връща на Земята. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху описва това с думите брахма̄н̣д̣а бхрамите. Но ако по милостта на Кр̣ш̣н̣а човек има щастието да приеме подслон при гуру, той ще научи как да служи предано на Върховния Бог. Ще разбере как може да прекрати вечната си борба и скитане из материалния свят. Затова Ведическото предписание ни насочва да се обърнем към духовен учител. Тад вигя̄на̄ртхам̇ са гурум ева̄бхигаччхет (Мун̣д̣ака Упаниш̣ад, 1.2.12). И в Бхагавад-гӣта̄ (4.34) Върховната Божествена Личност ни съветва:
paripraśnena sevayā
upadekṣyanti te jñānaṁ
jñāninas tattva-darśinaḥ
парипрашнена севая̄
упадекш̣янти те гя̄нам̇
гя̄нинас таттва-даршинах̣
“Just try to learn the truth by approaching a spiritual master. Inquire from him submissively and render service unto him. The self-realized soul can impart knowledge unto you because he has seen the truth.” Śrīmad-Bhāgavatam (11.3.21) gives similar advice:
„Опитай се да научиш истината, като се обърнеш към духовен учител. Питай го смирено и му служи. Себепозналите се души могат да ти дадат знание, защото са прозрели истината“. От Шрӣмад Бха̄гаватам (11.3.21) получаваме подобен съвет:
jijñāsuḥ śreya uttamam
śābde pare ca niṣṇātaṁ
brahmaṇy upaśamāśrayam
джигя̄сух̣ шрея уттамам
ша̄бде паре ча ниш̣н̣а̄там̇
брахман̣й упашама̄шраям
“Any person who seriously desires to achieve real happiness must seek out a bona fide spiritual master and take shelter of him by initiation. The qualification of his spiritual master is that he must have realized the conclusion of the scriptures by deliberation and be able to convince others of these conclusions. Such great personalities, who have taken shelter of the Supreme Godhead, leaving aside all material considerations, are to be understood as bona fide spiritual masters.” Similarly, Viśvanātha Cakravartī, a great Vaiṣṇava, also advises, yasya prasādād bhagavat-prasādaḥ: “By the mercy of the spiritual master one receives the mercy of Kṛṣṇa.” This is the same advice given by Śrī Caitanya Mahāprabhu (guru-kṛṣṇa-prasāde pāya bhakti-latā-bīja). This is essential. One must come to Kṛṣṇa consciousness, and therefore one must take shelter of a pure devotee. Thus one can become free from the clutches of matter.
„Всеки, който желае да постигне истинско щастие, трябва да потърси автентичен духовен учител и да приеме посвещение от него. Духовният му учител трябва да е разбрал, след задълбочено обмисляне, заключението на писанията и да е способен да убеди другите в това заключение. Такива велики личности, подслонени при Върховния Бог и изоставили всякакви материални съображения, трябва да се смятат за истински духовни учители“. А великият ваиш̣н̣ава Вишвана̄тха Чакравартӣ ни завещава: яся праса̄да̄д бхагават-праса̄дах̣ – „По милостта на духовния учител получаваме милостта на Кр̣ш̣н̣а“. Същият съвет ни е дал и Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху (гуру-кр̣ш̣н̣а-праса̄де па̄я бхакти-лата̄-бӣджа). Това е много важно. Нуждаем се от Кр̣ш̣н̣а съзнание и затова ни трябва подслона на чистия предан. Така бихме могли да се измъкнем от ноктите на материята.