Text 8
ТЕКСТ 8
Devanagari
Деванагари (азбука)
र्नगारुरुक्षुर्विमना इवास्ते ।
पदे पदेऽभ्यन्तरवह्निनार्दित:
कौटुम्बिक: क्रुध्यति वै जनाय ॥ ८ ॥
Text
Текст
nagārurukṣur vimanā ivāste
pade pade ’bhyantara-vahninārditaḥ
kauṭumbikaḥ krudhyati vai janāya
нага̄рурукш̣ур вимана̄ ива̄сте
паде паде 'бхянтара-вахнина̄рдитах̣
каут̣умбиках̣ крудхяти ваи джана̄я
Synonyms
Дума по дума
calan — wandering; kvacit — sometimes; kaṇṭaka-śarkara — pierced by thorns and small stones; aṅghriḥ — whose feet; naga — the hills; ārurukṣuḥ — one desiring to climb; vimanāḥ — disappointed; iva — like; āste — becomes; pade pade — step by step; abhyantara — within the abdomen; vahninā — by the strong fire of appetite; arditaḥ — being fatigued and aggrieved; kauṭumbikaḥ — a person living with his family members; krudhyati — becomes angry; vai — certainly; janāya — at the family members.
чалан – скитайки; квачит – понякога; кан̣т̣ака-шаркара – убодени от тръни и малки камъчета; ан̇гхрих̣ – чиито стъпала; нага – хълмовете; а̄рурукш̣ух̣ – желаещ да изкачи; вимана̄х̣ – разочарован; ива – като; а̄сте – става; паде паде – стъпка по стъпка; абхянтара – в корема; вахнина̄ – от силния огън на апетита; ардитах̣ – изтощен и измъчен; каут̣умбиках̣ – човек, който живее със семейството си; крудхяти – се разгневява; ваи – несъмнено; джана̄я – на близките си.
Translation
Превод
Sometimes the merchant in the forest wants to climb the hills and mountains, but due to insufficient footwear, his feet are pricked by small stone fragments and by thorns on the mountain. Being pricked by them, he becomes very aggrieved. Sometimes a person who is very attached to his family becomes overwhelmed with hunger, and due to his miserable condition he becomes furious with his family members.
Понякога търговецът в гората пожелава да се изкачи по хълмове и планини, но понеже е бос, в ходилата му се впиват малки камъчета и тръни. Това му причинява нетърпима болка. Понякога привързаният към семейството си човек изпитва силен глад и в това измъчено състояние излива гнева си върху своите близки.
Purport
Пояснение
The ambitious conditioned soul wants to be very happy in this material world with his family, but he is compared to a traveler in the forest who desires to climb a hill full of thorns and small stones. As stated in the previous verse, the happiness derived from society, friendship and love is like a drop of water in the scorching heat of the desert. One may want to become very great and powerful in society, but this is like attempting to climb a hill full of thorns. Śrīla Viśvanātha Cakravartī Ṭhākura compares one’s family to high mountains. Becoming happy in their association is like a hungry man’s endeavoring to climb a mountain full of thorns. Almost 99.9 percent of the population is unhappy in family life, despite all the attempts being made to satisfy the family members. In the Western countries, due to the dissatisfaction of the family members, there is actually no family life. There are many cases of divorce, and out of dissatisfaction the children leave the protection of their parents. Especially in this Age of Kali, family life is being reduced. Everyone is becoming self-centered because that is the law of nature. Even if one has sufficient money to maintain a family, the situation is such that no one is happy in family life. Consequently according to the varṇāśrama institution one has to retire from family life in middle age: pañcāśordhvaṁ vanaṁ vrajet. One should voluntarily retire from family life at the age of fifty and go to Vṛndāvana or a forest. This is recommended by Śrīla Prahlāda Mahārāja (Bhāg. 7.5.5):
Изпълнената с желания обусловена душа иска да бъде щастлива в материалния свят заедно със семейството си, но тя е като пътник в гората, който се опитва да изкачи хълм, покрит с остри камъчета и тръни. Както се каза в предишния стих, щастието, получено от обществото, приятелите и любовта, е като капка вода в горещата пустиня. Желаещият да стане велика и могъща фигура в обществото всъщност се опитва да изкачи обрасъл с тръни хълм. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура сравнява семейството с висока планина. Опитите за семейно щастие са като опитите на гладен човек да изкачи трънлива планина. Почти 99,9 процента от хората са нещастни в брака, въпреки всичките им усилия да удовлетворят близките си. Поради конфликтите между членовете на семейството в западните държави всъщност няма семеен живот. Разводите са често явление и в разочарованието си децата напускат опеката на родителите. В епохата на Кали браковете все повече намаляват. Всеки се занимава само със себе си – такава е човешката природа. Дори тези, които имат достатъчно пари, за да издържат семейство, не постигат щастие в семейния живот. По тази причина според институцията варн̣а̄шрама дхарма в средата на жизнения си път човек трябва да се оттегли от семейния живот: пан̃ча̄шордхвам̇ ванам̇ враджет. Той трябва доброволно да напусне семейството си на петдесетгодишна възраст и да отиде във Вр̣нда̄вана или в гората. Шрӣла Прахла̄да Маха̄ра̄джа също препоръчва това (Шрӣмад Бха̄гаватам, 7.5.5):
sadā samudvigna-dhiyām asad-grahāt
hitvātma-pātaṁ gṛham andha-kūpaṁ
vanaṁ gato yad dharim āśrayeta
сада̄ самудвигна-дхия̄м асад-граха̄т
хитва̄тма-па̄там̇ гр̣хам андха-кӯпам̇
ванам̇ гато яд дхарим а̄шрайета
There is no benefit in transferring from one forest to another. One must go to the Vṛndāvana forest and take shelter of Govinda. That will make one happy. The International Society for Krishna Consciousness is therefore constructing a Kṛṣṇa-Balarāma temple to invite its members as well as outsiders to come and live peacefully in a spiritual atmosphere. That will help one become elevated to the transcendental world and return home, back to Godhead. Another sentence in this verse is very significant: kauṭumbikaḥ krudhyati vai janāya. When one’s mind is disturbed in so many ways, he satisfies himself by becoming angry with his poor wife and children. The wife and children are naturally dependent on the father, but the father, being unable to maintain the family properly, becomes mentally distressed and therefore chastises the family members unnecessarily. As stated in Śrīmad-Bhāgavatam (12.2.9): ācchinna-dāra-draviṇā yāsyanti giri-kānanam. Being disgusted with family life, one separates from the family by divorce or some other means. If one has to separate, why not separate willingly? Systematic separation is better than forced separation. Forced separation cannot make anyone happy, but by mutual consent or by the Vedic arrangement one must separate from his family affairs at a certain age and fully depend on Kṛṣṇa. This makes one’s life successful.
Всъщност няма смисъл да се броди из горите. Човек трябва да отиде в гората на Вр̣нда̄вана и да приеме подслон при Говинда. Това ще го направи щастлив. Международното общество за Кришна съзнание изгражда храма Кр̣ш̣н̣а-Балара̄ма, в който може да покани членовете си и всички желаещи да живеят в духовна обстановка. Това ще им помогне да се издигнат до трансценденталния свят и да се завърнат у дома, при Бога. В стиха са важни думите каут̣умбиках̣ крудхяти ваи джана̄я. Когато умът на мъжа е притеснен, той търси удовлетворение, като излива гнева си върху своята нещастна съпруга и децата. Жената и децата са естествено зависими от бащата, но когато не може да ги издържа, в отчаянието си той без причина се нахвърля върху тях. В Шрӣмад Бха̄гаватам (12.2.9) е казано: а̄ччхинна-да̄ра-дравин̣а̄ я̄сянти гири-ка̄нанам. Отвратен от семейния живот, мъжът напуска семейството си, като прибягва до развод или други начини. Ако разривът е неизбежен, защо съпрузите да не се разделят доброволно? Плануваната раздяла е по-добра от принудителната раздяла. Принудителната раздяла носи само нещастие, но с раздяла по взаимно съгласие или според ведическите предписания човек може да се оттегли от семейните дела на определена възраст и изцяло да се отдаде на Кр̣ш̣н̣а. Това прави животът успешен.