Text 15
ТЕКСТ 15
Devanagari
Деванагари (азбука)
क्षिप्तो दुरुक्तिविशिखैर्विगणय्य तन्माम् ।
अर्वाक् पतन्तमर्हत्तमनिन्दयापाद्
दृष्टयार्द्रया स भगवान्स्वकृतेन तुष्येत् ॥ १५ ॥
Text
Текст
kṣipto durukti-viśikhair vigaṇayya tan mām
arvāk patantam arhattama-nindayāpād
dṛṣṭyārdrayā sa bhagavān sva-kṛtena tuṣyet
кш̣ипто дурукти-вишикхаир виган̣айя тан ма̄м
арва̄к патантам архаттама-ниндая̄па̄д
др̣ш̣т̣я̄рдрая̄ са бхагава̄н сва-кр̣тена туш̣йет
Synonyms
Дума по дума
yaḥ — who; asau — that; mayā — by me; avidita-tattva — without knowing the actual fact; dṛśā — by experience; sabhāyām — in the assembly; kṣiptaḥ — was abused; durukti — unkind words; viśikhaiḥ — by the arrows of; vigaṇayya — taking no notice of; tat — that; mām — me; arvāk — downwards; patantam — gliding down to hell; arhat-tama — the most respectable; nindayā — by defamation; apāt — saved; dṛṣṭyā — seeing; ārdrayā — out of compassion; saḥ — that; bhagavān — Your Lordship; sva-kṛtena — by your own mercy; tuṣyet — be satisfied.
ях̣ – който; асау – това; мая̄ – от мен; авидита-таттва – без знание за истината; др̣ша̄ – от опит; сабха̄я̄м – пред всички; кш̣иптах̣ – бе оскърбен; дурукти – груби думи; вишикхаих̣ – от стрелите на; виган̣айя – без да обръщаш внимание; тат – това; ма̄м – мен; арва̄к – надолу; патантам – пропадайки към ада; архат-тама – най-уважавания; ниндая̄ – от клевета; апа̄т – спасен; др̣ш̣т̣я̄ – виждайки; а̄рдрая̄ – от състрадание; сах̣ – това; бхагава̄н – господарю; сва-кр̣тена – от собствената си милост; туш̣йет – бъди удовлетворен.
Translation
Превод
I did not know your full glories. For this reason, I threw arrows of sharp words at you in the open assembly, although you did not take them into account. I was going down to hell because of my disobedience to you, who are the most respectable personality, but you took compassion upon me and saved me by awarding punishment. I request that you be pleased by your own mercy, since I cannot satisfy you by my words.
Аз бях сляп за величието ти и затова пред очите на всички те обсипах със стрелите на грубите думи, но ти не обърна внимание. Отказвайки да се подчиня на тебе, най-почитания сред полубоговете, аз се бях устремил право към ада, но ти ме съжали и ме спаси от сигурна гибел, като ме наказа. Моля се да бъдеш удовлетворен от собствената си милост, защото аз съм безсилен да те удовлетворя с думите си.
Purport
Пояснение
As usual, a devotee in an adverse condition of life accepts such a condition to be the mercy of the Lord. Factually, the insulting words used by Dakṣa against Lord Śiva were enough to have him thrown perpetually into a hellish life. But Lord Śiva, being kind toward him, awarded him punishment to neutralize the offense. King Dakṣa realized this and, feeling obliged for Lord Śiva’s magnanimous behavior, wanted to show his gratitude. Sometimes a father punishes his child, and when the child is grown up and comes to his senses, he understands that the father’s punishment was not actually punishment but mercy. Similarly, Dakṣa appreciated that the punishment offered to him by Lord Śiva was a manifestation of Lord Śiva’s mercy. That is the symptom of a person making progress on the path of Kṛṣṇa consciousness. It is said that a devotee in Kṛṣṇa consciousness never takes any miserable condition of life to be condemnation by the Supreme Personality of Godhead. He accepts the miserable condition to be the grace of the Lord. He thinks, “I would have been punished or put into a more dangerous condition of life due to my past misdeeds, but the Lord has protected me. Thus I have received only a little punishment as token execution of the law of karma.” Thinking of His grace in that way, a devotee always surrenders to the Supreme Personality of Godhead more and more seriously and is not disturbed by such so-called punishment.
Когато преданият бъде застигнат от беди и нещастия, той приема това като милост от страна на Бога. Оскърбленията, с които Дакш̣а обсипал Шива, били достатъчни да го обрекат на вечен живот в ада. Но Шива проявил състрадание към Дакш̣а и го наказал, като по такъв начин му дал възможност да изкупи греха си. Цар Дакш̣а разбрал това и изпълнен с благодарност към Шива за великодушната му постъпка, изразил своята признателност. Понякога бащата наказва детето си, но когато порасне, то проумява, че бащиното му наказание не е било наказание, а израз на любов. Нещо подобно станало и сега: Дакш̣а осъзнал, че наказанието, което Шива му наложил, е било проява на милост. Такъв начин на мислене е признак за напредък в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Преданият никога не укорява Върховната Божествена Личност за нещастията, които е принуден да изстрада. Напротив, той вижда в тях проява на милостта на Бога. Преданият разсъждава така: „Заради миналите си злодеяния аз всъщност заслужавам да бъда наказан много по-тежко и да бъда изложен на много по-големи опасности, но Богът ми дава закрилата си. Затова сега получавам съвсем леко наказание, колкото да се спази законът на кармата“. Като мисли по такъв начин за милостта на Върховната Божествена Личност, преданият все по-искрено се отдава на Бога и спокойно посреща всички привидни наказания.