Text 25
ТЕКСТ 25
Devanagari
Деванагари (азбука)
गुणाभिधानेन विजृम्भमाणया ।
भक्त्या ह्यसङ्ग: सदसत्यनात्मनि
स्यान्निर्गुणे ब्रह्मणि चाञ्जसा रति: ॥ २५ ॥
Text
Текст
guṇābhidhānena vijṛmbhamāṇayā
bhaktyā hy asaṅgaḥ sad-asaty anātmani
syān nirguṇe brahmaṇi cāñjasā ratiḥ
гун̣а̄бхидха̄нена виджр̣мбхама̄н̣ая̄
бхактя̄ хй асан̇гах̣ сад-асатй ана̄тмани
ся̄н ниргун̣е брахман̣и ча̄н̃джаса̄ ратих̣
Synonyms
Дума по дума
hareḥ — of the Supreme Personality of Godhead; muhuḥ — constantly; tat-para — in relation with the Supreme Personality of Godhead; karṇa-pūra — decoration of the ear; guṇa-abhidhānena — discussing transcendental qualities; vijṛmbhamāṇayā — by increasing Kṛṣṇa consciousness; bhaktyā — by devotion; hi — certainly; asaṅgaḥ — uncontaminated; sat-asati — the material world; anātmani — opposed to spiritual understanding; syāt — should be; nirguṇe — in transcendence; brahmaṇi — in the Supreme Lord; ca — and; añjasā — easily; ratiḥ — attraction.
харех̣ – на Върховната Божествена Личност; мухух̣ – постоянно; тат-пара – свързани с Върховната Божествена Личност; карн̣а-пӯра – украшение на ухото; гун̣а-абхидха̄нена – обсъждайки трансценденталните качества; виджр̣мбхама̄н̣ая̄ – задълбочавайки Кр̣ш̣н̣а съзнанието; бхактя̄ – с преданост; хи – несъмнено; асан̇гах̣ – незамърсен; сат-асати – материалният свят; ана̄тмани – противоположно на духовното знание; ся̄т – трябва да бъде; ниргун̣е – в трансценденталното; брахман̣и – във Върховния Бог; ча – и; ан̃джаса̄ – лесно; ратих̣ – влечение.
Translation
Превод
The devotee should gradually increase the culture of devotional service by constant hearing of the transcendental qualities of the Supreme Personality of Godhead. These pastimes are like ornamental decorations on the ears of devotees. By rendering devotional service and transcending the material qualities, one can easily be fixed in transcendence in the Supreme Personality of Godhead.
Преданият трябва да усъвършенства преданото си служене, като постоянно слуша за трансценденталните качества на Върховната Божествена Личност. Забавленията на Бога са като изящни украшения на ушите на преданите. Като отдава предано служене, човек преодолява влиянието на материалните гун̣и и лесно успява да се съсредоточи върху трансценденталното, върху Бога, Върховната Личност.
Purport
Пояснение
This verse is especially mentioned to substantiate the devotional process of hearing the subject matter. A devotee does not like to hear anything other than subjects dealing with spiritual activities, or the pastimes of the Supreme Personality of Godhead. We can increase our propensity for devotional service by hearing Bhagavad-gītā and Śrīmad-Bhāgavatam from realized souls. The more we hear from realized souls, the more we make advancement in our devotional life. The more we advance in devotional life, the more we become detached from the material world. The more we become detached from the material world, as advised by Lord Caitanya Mahāprabhu, the more we increase in attachment for the Supreme Personality of Godhead. Therefore, a devotee who actually wants to make progress in devotional service and go back home, back to Godhead, must lose interest in sense enjoyment and associating with persons who are after money and sense gratification. This is the advice of Lord Caitanya Mahāprabhu:
Тази строфа изтъква особената важност на процеса на слушането, една от формите на предано служене. Преданият не обича да слуша нищо друго освен разговори на духовни теми или разкази за забавленията на Върховната Божествена Личност. Човек може да усили желанието си да отдава предано служене, като слуша Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам от личности, осъзнали духовната си същност. Колкото повече слушаме от себепозналите се души, толкова повече напредваме по духовния път. А колкото повече напредваме по духовния път, толкова повече отслабва привързаността ни към материалния свят. И колкото повече се освобождаваме от привързаностите към материалния свят, според Чайтаня Маха̄прабху толкова по-силно се привързваме към Върховната Божествена Личност. Затова преданият, който наистина иска да се усъвършенства в преданото служене и да се върне вкъщи, при Бога, трябва да престане да се интересува от сетивното наслаждение и да спре да общува с личности, които се стремят към пари и сетивни удоволствия. Ето какво ни съветва Бог Чайтаня Маха̄прабху:
pāraṁ paraṁ jigamiṣor bhava-sāgarasya
sandarśanaṁ viṣayiṇām atha yoṣitāṁ ca
hā hanta hanta viṣa-bhakṣaṇato ’py asādhu
па̄рам̇ парам̇ джигамиш̣ор бхава-са̄гарася
сандаршанам̇ виш̣айин̣а̄м атха йош̣ита̄м̇ ча
ха̄ ханта ханта виш̣а-бхакш̣ан̣ато 'пй аса̄дху
(Cc. Madhya 11.8)
(Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя, 11.8)
The word brahmaṇi used in this verse is commented upon by the impersonalists or professional reciters of Bhāgavatam, who are mainly advocates of the caste system by demoniac birthright. They say that brahmaṇi means the impersonal Brahman. But they cannot conclude this with reference to the context of the words bhaktyā and guṇābhidhānena. According to the impersonalists, there are no transcendental qualities in the impersonal Brahman; therefore we should understand that brahmaṇi means “in the Supreme Personality of Godhead.” Kṛṣṇa is the Supreme Personality of Godhead, as admitted by Arjuna in Bhagavad-gītā; therefore wherever the word brahma is used, it must refer to Kṛṣṇa, not to the impersonal Brahman effulgence. Brahmeti paramātmeti bhagavān iti śabdyate (Bhāg. 1.2.11). Brahman, Paramātmā and Bhagavān can all be taken in total as Brahman, but when there is reference to the word bhakti or remembrance of the transcendental qualities, this indicates the Supreme Personality of Godhead, not the impersonal Brahman.
Имперсоналистите и професионалните лектори върху Бха̄гаватам, които в по-голямата си част поддържат демоничната идея, че обществото трябва да се дели на касти според произхода на хората, тълкуват посвоему думата брахман̣и, използвана в тази строфа. Те казват, че брахман̣и означава безличностния Брахман. Но брахман̣и не може да има такова значение в контекста на думите бхактя̄ и гун̣а̄бхидха̄нена. Според самите имперсоналисти безличностният Брахман не притежава трансцендентални качества, следователно брахман̣и може да означава само „у Върховната Божествена Личност“. Както утвърждава Арджуна в Бхагавад-гӣта̄, Върховната Божествена Личност е Кр̣ш̣н̣а, следователно навсякъде, където е употребена думата брахма, се има предвид Кр̣ш̣н̣а, а не безличностното сияние Брахман. Брахмети парама̄тмети бхагава̄н ити шабдяте (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.2.11). Взети заедно, Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н може да се разглеждат като Брахман, но когато се говори за бхакти или за помнене на трансценденталните качества, се има предвид Върховната Божествена Личност, а не безличностния Брахман.