Text 37
ТЕКСТ 37
Devanagari
Деванагари (азбука)
हरन्निव मनोऽमुष्य स्वधाम प्रत्यपद्यत ॥ ३७ ॥
Text
Текст
sopādhyāyasya cācyutaḥ
harann iva mano ’muṣya
sva-dhāma pratyapadyata
сопа̄дхя̄яся ча̄чютах̣
харанн ива мано 'мушя
сва-дха̄ма пратяпадята
Synonyms
Дума по дума
bhagavān — the Supreme Personality of Godhead; api — also; rāja-ṛṣeḥ — of the saintly King; sa-upādhyāyasya — along with all the priests; ca — also; acyutaḥ — the infallible Lord; haran — captivating; iva — indeed; manaḥ — the mind; amuṣya — of him; sva-dhāma — to His abode; pratyapadyata — returned.
бхагава̄н – Върховната Божествена Личност; апи – също; ра̄джа-р̣ш̣ех̣ – на святия цар; са-упа̄дхя̄яся – заедно с всички жреци; ча – също; ачютах̣ – непогрешимият Бог; харан – покорил; ива – наистина; манах̣ – ума; амушя – на него; сва-дха̄ма – в обителта си; пратяпадята – се завърна.
Translation
Превод
The infallible Supreme Personality of Godhead, having captivated the minds of the King and the priests who were present, returned to His abode in the spiritual sky.
След като напълно покори царя и присъстващите жреци, непогрешимата Върховна Божествена Личност се завърна в обителта си в духовния свят.
Purport
Пояснение
Because the Supreme Personality of Godhead is all-spiritual, He can descend from the spiritual sky without changing His body, and thus He is known as acyuta, or infallible. When a living entity falls down to the material world, however, he has to accept a material body, and therefore, in his material embodiment, he cannot be called acyuta. Because he falls down from his real engagement in the service of the Lord, the living entity gets a material body to suffer or try to enjoy in the miserable material conditions of life. Therefore the fallen living entity is cyuta, whereas the Lord is called acyuta. The Lord was attractive for everyone — not only the King but also the priestly order, who were very much addicted to the performance of Vedic rituals. Because the Lord is all-attractive, He is called Kṛṣṇa, or “one who attracts everyone.” The Lord appeared in the sacrificial arena of Mahārāja Pṛthu as Kṣīrodakaśāyī Viṣṇu, who is a plenary expansion of Lord Kṛṣṇa. He is the second incarnation from Kāraṇodakaśāyī Viṣṇu, who is the origin of material creation and who expands as Garbhodakaśāyī Viṣṇu, who then enters into each and every universe. Kṣīrodakaśāyī Viṣṇu is one of the puruṣas who control the material modes of nature.
Върховната Божествена Личност е абсолютно духовна и затова идва от духовния свят, без да променя тялото си. По тази причина Богът е известен като ачюта („неподвластен на падение“). Когато обаче живото същество пада от духовния в материалния свят, то е принудено да се въплъти в материално тяло и затова не може да бъде наречено ачюта. Истинското предназначение на живото същество е да служи на Бога, затова щом откаже да прави това, то получава материално тяло, за да страда и да се опитва да се наслаждава на жалкото съществуване в материалния свят. Падналото живо същество се нарича чюта, за разлика от Бога, който е известен като ачюта. Богът пленил сърцата на всички – не само на царя, но и на свещенослужителите, които били ревностни привърженици на ведическите ритуали. Богът покорява всички живи създания и затова носи името Кр̣ш̣н̣а – „този, който привлича всички“. Той се появил на жертвената арена на Маха̄ра̄джа Пр̣тху в образа си на Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, пълна еманация на Бог Кр̣ш̣н̣а. Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у е втората инкарнация от Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, източника на материалното творение. Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у дава началото на Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, който след това влиза във всяка вселена. Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у е един от пуруш̣ите, управляващи гун̣ите на материалната природа.