Text 13
ТЕКСТ 13
Devanagari
Деванагари (азбука)
समत्वेन च सर्वात्मा भगवान् सम्प्रसीदति ॥ १३ ॥
Text
Текст
maitryā cākhila-jantuṣu
samatvena ca sarvātmā
bhagavān samprasīdati
маитря̄ ча̄кхила-джантуш̣у
саматвена ча сарва̄тма̄
бхагава̄н сампрасӣдати
Synonyms
Дума по дума
titikṣayā — by tolerance; karuṇayā — by mercy; maitryā — by friendship; ca — also; akhila — universal; jantuṣu — unto the living entities; samatvena — by equilibrium; ca — also; sarva-ātmā — the Supersoul; bhagavān — the Personality of Godhead; samprasīdati — becomes very satisfied.
титикш̣ая̄ – с търпение; карун̣ая̄ – със състрадание; маитря̄ – с дружелюбие; ча – също; акхила – всеобщ; джантуш̣у – към живите същества; титикш̣ая̄ – с търпение; карун̣ая̄ – със състрадание; маитря̄ – с дружелюбие; ча – също; акхила – всеобщ; джантуш̣у – към живите същества; саматвена – с еднакво отношение; ча – също; сарва-а̄тма̄ – Свръхдушата; бхагава̄н – Върховната Божествена Личност; сампрасӣдати – е много удовлетворена.
Translation
Превод
The Lord is very satisfied with His devotee when the devotee greets other people with tolerance, mercy, friendship and equality.
Върховният Бог е много доволен от предания, който е търпелив, състрадателен и дружелюбен и се отнася еднакво към всички живи същества, защото вижда у тях Свръхдушата.
Purport
Пояснение
It is the duty of an advanced devotee in the second stage of devotional perfection to act in accordance with this verse. There are three stages of devotional life. In the lowest stage, a devotee is simply concerned with the Deity in the temple, and he worships the Lord with great devotion, according to rules and regulations. In the second stage the devotee is cognizant of his relationship with the Lord, his relationship with fellow devotees, his relationship with persons who are innocent and his relationship with persons who are envious. Sometimes devotees are ill-treated by envious persons. It is advised that an advanced devotee should be tolerant; he should show complete mercy to persons who are ignorant or innocent. A preacher-devotee is meant to show mercy to innocent persons, whom he can elevate to devotional service. Everyone, by constitutional position, is an eternal servant of God. Therefore, a devotee’s business is to awaken everyone’s Kṛṣṇa consciousness. That is his mercy. As for a devotee’s treatment of other devotees who are his equals, he should maintain friendship with them. His general view should be to see every living entity as part of the Supreme Lord. Different living entities appear in different forms of dress, but according to the instruction of the Bhagavad-gītā, a learned person sees all living entities equally. Such treatment by the devotee is very much appreciated by the Supreme Lord. It is therefore said that a saintly person is always tolerant and merciful, he is a friend to everyone, never an enemy to anyone, and he is peaceful. These are some of the good qualities of a devotee.
Предан, който е постигнал втората степен в духовното развитие, е длъжен да действа така, както предписва тази строфа. В развитието си всеки предан минава през три етапа. Отначало вниманието му е насочено единствено към храмовите божества и той обожава Бога с искрена преданост, в съответствие с правилата и предписанията. Когато постигне втората степен в духовното развитие, той осъзнава взаимоотношенията си с Бога, с другите предани, с невинните, макар и невежи хора, и със злонамерените. Понякога злонамерените хора съзнателно му причиняват трудности и страдания, затова тук се казва, че преданият трябва да притежава огромно търпение. Освен това той трябва да проявява състрадание към невинните хора, които тънат в невежество. Задачата на проповедника е да дарява с милост невинните, за да могат те да поемат по пътя на преданото служене. По природа всеки е вечен слуга на Върховния Бог, затова преданият има за задача да пробуди Кр̣ш̣н̣а съзнанието, което спи в душите на хората. В това намира израз неговото милосърдие. А с преданите, които се намират на неговото равнище на духовно развитие, той трябва да поддържа дружески отношения. Преданият трябва да гледа на всяко живо същество като на частица от Върховния Бог. Живите същества може да се въплътени в различни форми, но както ни учи Бхагавад-гӣта̄, този, който има истинско знание, не обръща внимание на външните различия. Върховният Бог високо цени такова отношение към живите същества. Затова тук се казва, че святият човек винаги е търпелив, милостив и спокоен, приятел е на всекиго и никому не причинява зло. Това са само някои от прекрасните качества на преданите.