Text 11

ТЕКСТ 11

Devanagari

Деванагари (азбука)

यथा जले चन्द्रमस: कम्पादिस्तत्कृतो गुण: ।
द‍ृश्यतेऽसन्नपि द्रष्टुरात्मनोऽनात्मनो गुण: ॥ ११ ॥

Text

Текст

yathā jale candramasaḥ
kampādis tat-kṛto guṇaḥ
dṛśyate ’sann api draṣṭur
ātmano ’nātmano guṇaḥ

ятха̄ джале чандрамасах̣
кампа̄дис тат-кр̣то гун̣ах̣
др̣шяте 'санн апи драш̣т̣ур
а̄тмано 'на̄тмано гун̣ах̣

Synonyms

Дума по дума

yathā — as; jale — in the water; candramasaḥ — of the moon; kampa-ādiḥ — quivering, etc.; tat-kṛtaḥ — done by the water; guṇaḥ — quality; dṛśyate — it is so seen; asan api — without existence; draṣṭuḥ — of the seer; ātmanaḥ — of the self; anātmanaḥ — of other than the self; guṇaḥ — quality.

ятха̄ – както; джале – във водата; чандрамасах̣ – на луната; кампа-а̄дих̣ – треперене; тат-кр̣тах̣ – предизвикано от водата; гун̣ах̣ – качество; др̣шяте – така изглежда; асан апи – без да съществува; драшт̣ух̣ – на наблюдателя; а̄тманах̣ – на душата; ана̄тманах̣ – на различното от душата; гун̣ах̣ – качество.

Translation

Превод

As the moon reflected on water appears to the seer to tremble due to being associated with the quality of the water, so the self associated with matter appears to be qualified as matter.

Както отразената във водата луна придобива качествата на самата вода и на наблюдателя му се струва, че тя потрепва, така на пръв поглед изглежда, че душата, влязла в контакт с материята, е придобила свойствата на самата материя.

Purport

Пояснение

The Supreme Soul, the Personality of Godhead, is compared to the moon in the sky, and the living entities are compared to the reflection of the moon on water. The moon in the sky is fixed and does not appear to quiver like the moon on the water. Actually, like the original moon in the sky, the moon reflected on the water should also not quiver, but because of being associated with water, the reflection appears to be quivering, although in actual fact the moon is fixed. The water moves, but the moon does not move. Similarly, the living entities appear to be tainted by material qualities like illusion, lamentation and miseries, although in the pure soul such qualities are completely absent. The word pratīyate, which means “apparently” and “not actually” (like the experience of having one’s head cut off in a dream), is significant here. The reflection of the moon on the water is the separated rays of the moon and not the actual moon. The separated parts and parcels of the Lord entangled in the water of material existence have the quivering quality, whereas the Lord is like the actual moon in the sky, which is not at all in touch with water. The light of the sun and moon reflected on matter makes the matter bright and praiseworthy. The living symptoms are compared to the light of the sun and the moon illuminating material manifestations like trees and mountains. The reflection of the sun or moon is accepted as the real sun or moon by less intelligent men, and the pure monistic philosophy develops from these ideas. In fact, the light of the sun and the moon are actually different from the sun and moon themselves, although they are always connected. The light of the moon spread throughout the sky appears to be impersonal, but the moon planet, as it is, is personal, and the living entities on the moon planet are also personal. In the rays of the moon, different material entities appear to be comparatively more or less important. The light of the moon on the Taj Mahal appears to be more beautiful than the same light in the wilderness. Although the light of the moon is the same everywhere, due to being differently appreciated it appears different. Similarly, the light of the Lord is equally distributed everywhere, but due to being differently received, it appears to be different. One should not, therefore, accept the reflection of the moon on the water as actual and misunderstand the whole situation through monistic philosophy. The quivering quality of the moon is also variable. When the water is standing still, there is no quivering. A more settled conditioned soul quivers less, but due to material connection the quivering quality is more or less present everywhere.

Върховната Душа, Божествената Личност, може да бъде сравнена с луната в небето, а живите същества – с лунното отражение във водата. Луната в небето е неподвижна и не трепери като отражението си във водата. Всъщност отразената луна също не би трябвало да трепери, както не трепери и истинската луна. Но поради това че потрепва водата, в която луната се отразява, лунното отражение също потрепва, въпреки че самата луна е неподвижна. Движи се водата, а не луната. По същия начин живите същества изглеждат заразени с материални качества: илюзия, скръб и страдания, – въпреки че чистата душа изобщо не притежава подобни характеристики. Тук заслужава внимание думата пратӣяте, която означава „привидно“, „неистинско“ (като преживяванията на човека, който сънува как му отсичат главата). Лунното отражение във водата не е самата луна, а лъчи, отделили се от луната. Отделилите се от Бога частици, които попадат във водите на материалното съществуване, придобиват склонност да трепкат, докато самият Бог е като луната в небето, която никога не се докосва до водата. Слънчевата и лунната светлина, когато се отразяват в материалните предмети, правят тези предмети блестящи и възхитителни. Симптомите на живота могат да се сравнят със светлината на слънцето и луната, която озарява материалните творения – дърветата, планините… Нискоинтелигентните хора приемат отраженията на слънцето и на луната за истинското слънце и истинската луна. От подобни схващания се е оформила чистата монистична философия. Всъщност светлината на слънцето и на луната се различава от самото слънце и от самата луна въпреки постоянната връзка, съществуваща между тях. Лунната светлина, която се разстила из цялото небе, изглежда безличностна, но самата планета Луна притежава качествата на личност, както са личности и живите същества, които я обитават. Под светлината на лунните лъчи различните материални обекти изглеждат относително повече или по-малко значими. Лунната светлина, която се лее над Тадж Махал, изглежда по-красива от същата лунна светлина в пустошта. Въпреки че е една и съща навсякъде, лунната светлина изглежда различна в зависимост от това, какво осветява. Светлината на Бога също се разпространява еднакво над всичко съществуващо, но изглежда различна, защото се отразява от различни обекти. Ето защо човек не трябва да приема лунното отражение върху водната повърхност за истинско и да си изгражда превратна представа за света, гледайки на него през призмата на монистичната философия. Трепкащата природа на луната също не е постоянна. Когато водата е неподвижна, лунното отражение също застива. По-устойчивите обусловени души трепкат по-малко, но поради контакта с материята тази склонност е присъща в една или друга степен на всичко, което се намира в този свят.